МОТИВИ
към присъда от 13.09.2021г по НОХД № 4402 / 2020г по описа на Варненския
Районен Съд, ХХIII наказателен състав
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по депозиран от Варненска Районна
Прокуратура обвинителен акт против Е.П.А.- ЕГН ********** ***, за
престъпление от общ характер по чл.144 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК , за това че на 14.07.2019 г.
в гр. Варна, по телефон, се заканила с
убийство на ближни на Е.П.Б.- на детето М.И. Ф., с думите „Ако А. не се върне
до 48 часа, ще дойда или ще пратя хора да убият твоето дете“, „Ти няма да имаш
дете.Ако продължава А. да не иска да си дойде, ти няма да имаш дете“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Производството по делото се проведе по
общите правила, предвидени в НПК.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното
против подс.Е.А. обвинение,
като счита, че по безспорен начин в хода на съдебното следствие се е
установило, че е извършено престъпление от общ характер.Прокурорът изтъква
наличието на достатъчно събрани по делото гласни доказателства за това, че от
страна на подс. А. е била изречена
заплаха към детето на св. Б., която е могла и е породила у нея основателен
страх за осъществяването й .Същевременно с това представителят на ВРП отчита и
обстоятелството, че до датата на
инкриминираното деяние между подсъдимата и пострадалата не е имало конфликтни отношения,
като свързващото звено между двете е била св.А.С., която е и дъщеря на
подсъдимата.Именно субективните възприятия на свидетелката за характеровите особености , поведение и възможности на майка
й, които тя е споделила със св.Б., са дали основание на пострадалата да
възприеме заплахата като реално осъществима. Поради това и отчитайки чистото
съдебно минало на подс.А., прокурорът
пледира тя да бъде призната за виновна
и да й бъде наложено наказание «Лишаване от свобода» в минималния предвиден от закона размер от 3
месеца, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Прокурорът прави искане да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Подс. Е.А. участва в производството лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител. В
хода на досъдебното производство е дала обяснения, като е отрекла да е
осъществила деянието, в извършването на което е обвинена. В хода на съдебното следствие подс.А. също дава подробни обяснения по
предявеното й обвинение, като разказва за отношенията си със св.Б. и св.Ф. в
предходен период, за констатираната от нея промяна в поведението и отношението
на дъщеря й св.А.С.. Подсъдимата потвърждава, че е провела разговор по телефона
със св.Б., като е искала да разбере къде е св.С., и категорично отрича, че е
отправяла заплахи към детето на Б.. В
последната си думи подс. А. заявява, че не е заплашвала ничие дете с
убийство.
Защитата на подсъдимия в лицето
на адв. М.Н. ***, безалтернативно
пледира за оправдателна присъда , като изразява становище, че като обвинението
не е доказано по безспорен и категоричен
начин. Изтъква , че във възпроизведения в съдебното заседание запис от
телефонен разговор не се съдържат посочените в обвинението изрази. На следващо
място адв.Н. сочи, че не са безспорно
доказани участниците в този разговор, които в изготвената експертиза са
посочени като лице 1 и лице 2, а липсват справки за комуникацията между двата
телефонни номера. Защитата анализира и показанията на разпитаните по делото
свидетели и изразява становище, че св.Б. не би могла да възприеме заплахите
като реални, доколко тя и подсъдимата са се намирали на голяма разстояние една
от друга.Поради това и счита, че показанията на пострадалата, нейните родители
и св.Ф. не следва да бъдат кредитирани ,тъй като са предубедени. Същото
становище изразява адв.Н. изразява и за показанията на св.С., които счита за
пресилени и неверни поради усложнените и конфликтни отношения с нейната
майка. Поради тези и други съображения
защитата пледира за постановяване на оправдателна присъда. .
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Св.Е.Б.
била преподавател по кино в Нов Български Университет и била омъжена за св.И. Ф..Св.А.С.
била студентка на св.Б. , която я включила в осъществяването на свой проект,
като отношенията им станали приятелски.След това св.С. започнала да работи по проекти, които
св.Б. и съпругът й реализирали.
Св.С.
, която била от гр.Козлодуй, имала негативно отношение към своята майка- подс.Е.А..
От дете не харесвала поведението й и
желанието й да участва в живота й.За това когато започнала да учи в
гр.София св.С. започнала да разрежда срещите си с подс.А.. Свидетелката отишла
и на бригада в САЩ, където във връзка с
работата си, се запознала със семейство, които я поканили да живее при тях.Подс.А. не приела добре тази новина, тъй като решила, че
дъщеря й ще бъде използвана като слугиня и бавачка. В САЩ св.С. се чувствала
добре, защото била далеч от майка си и тя не можела да я контролира.Там се
запознала и с момче, което й подарило годежен пръстен и за което имала
намерение да се омъжи.След третата бригада на св.С. й била отказана виза и тя
не могла да се върне отново в САЩ.За това
решила да завърши образованието си, което било одобрено както от майка
й, така и от св.Б., която била предоставила на момичето апартамента си в
гр.София да го ползва.Св.С. участвала в различни проекти, като прекарвала доста
дълго време със семейството на св.Б. и придружавала нея и св.Ф. при различните
техни пътувания.Това нейно поведение не било одобрявано от подс.А., която се
притеснявала за дъщеря си.В годините подс.А. и приятелят й имали три срещи със
семейството на св.Б., реализирани на различни места в България.Първоначално
пред св. Б. подс.А. изразявала задоволство за това, че дъщеря й работи и живее
с такива известни хора, за това че й обръщат внимание и й помагат.При една от
срещите си подсъдимата помолила св.Б. да й съдейства в отношенията й със св.С.,
която не отговаряла на обажданията й и между двете нямало комуникация през
продължителен период от време, което я притеснявало.Св.Б. се съгласила, като
двете разменили и телефонните си номера.Св.С., която присъствала на този
разговор, се почувствала злепоставена от изразеното желание на майка си и в
последствие не станала по-активна в разговорите с нея. През 2017г. св.Б. родила
дъщеря си М., като подс.А. и нейния приятел били поканени в къщата, която
семейството обитавало към него момент.Те занесли люлка за детето и прекарали
една вечер заедно.Тогава подс.А. видяла, че св.С., която също била там,
полагала грижи за детето, което тя не одобрила. През 2018г. , по повод
годишнина от началото на творческия път на св.Ф., било организирано честване в
гр.София.На него била поканена подсъдимата и други близки на св.С..Същата
вечер, св.Б. не дочакала края на програмата, а се прибрала при детето си, а св.С.
излязла на сцената заедно със св.Ф..
Отново
през 2018г. св.Б. и св.Ф. започнали да
реализират общ проект, свързан с онлайн курсове за изкуство за деца и
възрастни.За целта била регистрирана фирма „Филизи 33“, в която участвала и св.С..Работата
за нея била важна и значима, но от разговорите си с подс.А., тя разбрала, че
майка й не мисли, че това е правилната реализация за нея . През пролетта на
2018г. св.Б. и семейството й били в гр.Варна, като живеели във вила в м-т
„Прибой“, предоставена им за ползване от роднини на св.Ф.. По същото време
бащата на св.Б.- св.П.Б., по повод на работата си, също бил командирован в
гр.Варна и ползвал апартамент под наем.Тъй като престоят в гр.Варна харесал на
семейството, а св.Б. била в отпуск за отглеждане на дете, те наели къща, отново
в м-т „Прибой“, в която да отседнат за по-дълго време.След като се преместили в
нея подс.А. , приятелят й и племенницата й, дошли да се видят със св.С.. Те я
взели и отишли заедно до МОЛ –Варна.Подсъдимата изразила неодобрение за начина,
по който св.С. била облечена и й купила много дрехи.От това обаче св.С. се
почувствала зле и унижена.Между двете имало размяна на остри реплики , като
нарастващото напрежение било видяно и от св.Б. когато всички се върнали
обратно.Подс.А. била нервна, но не казала защо.В
последствие, когато тя и близките й си тръгнали, св.С. изхвърлила всичко, което
майка й била купила.Св.Б. се опитала да я спре, но момичето й казало, че
отношението на майка й към нея е унизително и че не може да й говори по този
начин за дрехите й , за поведението и за живота й, защото е на 25 години.От
този момент нататък св.Б. разбрала, че от страна на подс.А. към нея има някакво
недоволство.През пролетта на 2019г. в разговор със св.С. тя разбрала, че майка
й я наричала „ кралица“ и че не й разрешава да говори по телефона от 14ч. до
16ч.Това било времето, в което детето на св.Б. спяло и тя не разрешавала на
никой да говори по телефона в къщата.Следващото „ обвинение“ , за което св.С.
споделила, че е било отправено от майка й било, че третира дъщеря й като
слугиня, защото я карала да гледа детето и да чисти след кучето, което не било
вярно.Имало обвинение и за връзка от хомосексуален характер между двете
свидетелки, за това че св.Б. нарочно не разрешава на св.С. да се вижда с майка
си,да говори с нея и да я посещава, което също не било вярно.През м.април
2019г. св.С. имала писмена комуникация с подс.А. по „вайбър“.Подсъдимата
й написала, че й е позволила да взема решения сама в живота си, но явно тя не
се справяла и за това ще дойде да си я прибере при себе си.Св.С. силно се
изплашила от това съобщение, защото го възприела като силно агресивно и
заплашително.За това казала на св.Б. бързо да събере багаж и с детето да се
изнесат в квартирата на баща й-св.Б., защото се притеснявала от проява и на
физическа агресия. Св.Б. се учудила защо трябва да се изнася и защо да взима и
домашните си любимци, но св.С. й казала, че не познава роднините й, че
приятелят на майка й ще застреля животните, че ще разбият къщата, ще счупят
прозорците, ще разплачат детето.Това мотивирало св.Б. действително набързо да
събере малко багаж и заедно с детето и домашните любимци да тръгне.В този
момент св.Ф. бил на разходка и му се обадили да се прибира бързо, за да
тръгнат.Когато всички били в квартирата на св.Б., св.С. се успокоила и
разказала, че не иска да се връща в гр.Козлодуй, че отношенията в семейството й
са ужасни, че всички си крещят, че бащата на приятеля на майка й бил лекар и
можел да подмени документи и да я настани в психиатрия.Всичко това се сторило
невероятно за св.Б. и св.Ф., тъй като до този момент нямали лоши впечатления от
близките на св.С..Тя обаче им припомнила случай , при който в гр.София била
предизвикала ПТП с друг автомобил.Тогава майка й поискала номера на другия
водач от св.Б., но тя го нямала и й казала да го поиска от дъщеря си.Св.С.
обаче не го дала, като обяснила на св.Б., че тя не познава близките й, които
били в състояние да го намерят и да го пребият.В крайна сметка св.Б. и
семейството й останали кратко в апартамента на баща й, след което отново се
върнали в къщата.Св.С. от своя страна изпратила съобщение до майка си, че не
желае да общува с нея.
През
м.07.2019г. на св.С. й предстояло да защити дипломна работа в университета и
дипломиране.По този повод тя често пътувала до гр.София. Защитата на дипломната й работа била
насрочена за 12.07.2019г. За събитието св.С. поканила вуйчо си –св. А.А. и майка си, с идеята след защитата да се почерпят и да
разговарят, за да разрешат конфликта. На 12.07.2019г. никой от близките на св.С.
не се отзовал на отправената им покана.Свидетелката разговаряла по телефона със
св.А., като не скрила, че е разочарована от отсъствието му.Той от своя страна й
казал да отиде при него да се видят и да поговорят.Св.С. обаче му казала, че
има други планове. Същата вечер, тъй като била разочарована и огорчена, и
нямала желание да празнува, въпреки направените уговорки, св.С. *** и отишла в
къщата при семейството на св.Б..
На
13.07.2019г. св.А. се обадил по телефона на св.Б., като взел номера от сестра
си - подс.А..С остър тон той казал на св.Б., че ако св.С. не се върне в
определен срок в гр.Козлодуй, ще дойдат да я вземат и ще има грозни сцени пред
детето.Въпреки настъпателния му тон, св.Б. се опитала да го успокои, като му
казала, че разбира неговата тревога и ще предаде каквото иска на св.С..След
това разговорът приключил с нормален тон и от двете страни.Св.Б. споделила на
св.Ф. за този разговор и той се ядосал на изречените думи, свързани с
евентуални грозни сцени пред детето му.Поради това и не отговорил на няколкото позвънявания от страна на подс.А..Накрая обаче
св.Ф. провел кратък разговор с подсъдимата, в който й казал , че не иска повече
да му звъни и да ги търси, след което затворил.
На
следващият ден- 14.07.2019г., преди обяд родителите на св.Б. били в дома й.Там
били св.Ф. и св.С..Св.Б. тъкмо щяла да започва да приготвя обяд, когато видяла,
че има няколко пропуснати обаждания от номера на подс.А.. Свидетелката помислила, че може подсъдимата
да иска да й се извини за поведението на брат си по телефона от предния ден, и
за това й върнала обаждане.Едновременно с това излязла в двора, тъй като в
кухнята нямало добър обхват.Разговорът между двете жени започнал на висок тон
от страна на подс.А., която започнала да крещи, да обижда св.Б., да я нарича „
курва“, да я пита „какво си направила с детето ми, какво си направила с
възпитаното ми дете, къде е дъщеря ми“.Св.Б. се опитала да каже нещо, но не
успяла.Подс.А. от своя страна й казала , че ще остане без дете, както и тя била останала без дете.Казала още, че ако „А. не
се върне до 48 часа,аз ще дойда или ще пратя хора да убият твоето дете“.На
няколко пъти казала на св.Б. , че ако дъщеря й не иска да си дойде „ти няма да
имаш дете“, както и че тръгва към гр.Варна.Тогава св.Б., която вече силно се
притеснила и изплашила, влязла с телефона, който включила на
високоговорител, в къщата при св.Ф., св.С.,
баща си и майка си.Св.С. веднага със своя телефон започнала да записва
разговора, който се чувал от телефона на св.Б..В това време подс.А.
продължавала да обижда св.Б. и отново й казала, че няма да има дете, както и че
тръгва към гр.Варна.В един момент подсъдимата попитала св.Б. дали я записва,
при което свидетелката отговорила положително и й казала, че ще отиде да подаде
жалба в полицията.Подсъдимата за пореден път я нагрубила и й казала, че вече
пътува за Варна и ще е там след два часа.След това св.Б. й казала, че след като
заплашва детето й, ще се видят в съда , че разговорът с нея приключва и й
затворила.
Подс.А. от своя страна около 11,30ч. позвънила на тел.112 и
поискала съдействие от полицейски служители. Служители на РУ-Козлодуй
отишли в дома й, като един от тях провел разговор със св.С..Тя нарочно му
казала, че е в гр.София и че не желае да
се обажда на майка си веднъж седмично.
След като и този разговор приключил , всички били изключително
притеснени. Св.Б. се изплашила , че подс.А.
може да реализира заплахите към детето й, защото на няколко пъти й
казала, че пътува към гр.Варна. За това още същият ден св.Б. депозирала жалба в
ІV РУ-Варна, в които описала случилото се. Заявление подала и св.С., в което
посочила, че на 16.04.2019г. получила заплаха от своята майка, като направила
кратко описание и на отправените от подс.А. заплахи към св.Б. и детето й.По
този повод била заведена полицейска проверка, в хода на която св.Б. предал
копие на диск със запис на телефонния разговор, направен от св.С..
След случилото се св.Б. и цялото й семейство били силно обезпокоени и
изплашени.За да се предпазят от евентуални агресивни действия те инсталирали
СОД в дома си.Св.Б. от своя страна била силно тревожна и в този период получила
и здравословни проблеми с краката.Св.Ф. също бил притеснен и не можел да спи
нощем.
На
12.08.2019г. св.Ф. подал и молба до ВРП.Въз основа на резултати от възложена и
извършена полицейска проверка, било образувано и настоящото досъдебно
производство.
В
хода на разследването св.Ф. с протокол за доброволно предаване от 16.09.2019г.
предал диск със запис от разговора. За изясняване на обективната истина била
назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е компетентно,
обективно и пълно. От него е видно , че са били изследвани три диска със
записи, като единият не съдържал записана информация. На другите два се
съдържали два идентични аудиофайла, чието съдържание било изведено в текстови
вид.
В
хода на разследването за установяване на състоянието на св.Б. била назначена и
изготвена комплексна СППЕ експертиза, чието заключение, поддържано от вещите
лица в съдебно заседание, съдът също кредитира като обективно, компетентно и
пълно. От него е видно, че към момента на деянието -
14.07.2019 г., св. Б. е била в състояние на стрес от отправените заплахи към
нейни ближни. В последствие е успяла да преработи и рационализира случилото се
и то не се е превърнало в психотравма. Св. Б. е
изпитала основателен страх при отправените закани към нейни ближни, но предвид
обстоятелството, че е била в състояние да контролира емоциите и поведението
и тъй като била хармонична личност и
известна в обществото, тя ги е рационализирала, което е защитен механизъм, и не
им е дала особен външен израз .
СППЕ била назначена и по отношение на подс.А..
Според заключенията на вещите лица, което съдът кредитира изцяло, се
установява, че тя не страда от психично заболяване; няма
данни за активна психотична продукция, зависимост към
алкохол или наркотични вещества. Към момента на извършване на деянието тя не е
била в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието,
не е страдала от умствена недоразвитост, поради което е била в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и е можела да ръководи
постъпките си. При изследването вещите лица са установили, че личността на подс.А.
е добре защитена от стресогенните фактори в обичайни
житейски ситуации, устойчива, подкрепяща, добре настроена към новите неща в
живота, самоуверена, действен тип. Психичната дейност протича в умерена степен,
от т.нар „мъжки тип". В ситуация на фрустация
може да бъде с т.нар импунитивна насоченост,
но и да показва самочувствие и увереност от натрупания житейски опит,
както и метакомуникативно да иронизира /завоалирана
агресия/. Констатирано е , че подсъдимата е
склонна към вербална агресия, която в експериментални условия е
завоалирана, изразена метакомуникативно чрез ирония.
На датата 14.07.2019 г. подс. А. е изпитала отрицателни емоции на вътрешен яд
и гняв, които е могла да контролира съзнателно. Не са били установени характерни симптоми за физиологичен или
патологичен афект.
Подс. Е.П.А. е
родена на ***г. в гр. Димитровград, живее в гр.Козлодуй,българска гражданка,
със средно образование, разведена,
работи.Към момента на извършване на деянието и към настоящият момент тя не е
била осъждана за престъпления от общ характер и не е била освобождавана от
наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните в производството гласни доказателства – отчасти от обясненията на
подсъдимата, от показанията на св.Е.Б., св.И. Ф., с.Л.Б., св.П.Б. , св.А.А. и св.А.С.,
депозирани в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите Е.Б. , св.Л.Б. и св.П.Б. от досъдебното производство, приобщени на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, които са
последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и кореспондират с писмените
доказателства по досъдебно производство №
298/2019г на ІV РПУ-Варна –
заявления до ІV РУ-Варна , молба, обяснения на основание чл.145 ал.1 т.1 от ЗСВ, справки, докладни записки, протокол за предупреждение от 30.07.20219г. на
св.А., протокол за доброволно предаване, докладна записка и заверено копие от
дневник за приети сигнали в ОДЧ при РУ- Козлодуй, справка за съдимост и др.,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, с приетите в хода на съдебното дирене
заключения на
съдебно-психиатричните
психологични експертизи,
чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
Съдът изключва от доказателствения
материал по делото предаденият от св.Ф. диск,
приложените към експертизата два
броя дискове, съдържащи всеки по два аудо-файла, както и
заключението на назначената и изготвена по досъдебното производство
аудио-техническа експертиза, тъй като
съдържанието на дисковете не е било
събрано и изготвено по реда и условията , предвидени в НПК. Съгласно чл.105
ал.1 от НПК доказателствените средства служат за възпроизвеждане в
наказателното производство на доказателства, които според чл.104 от НПК могат
да бъдат данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за
тяхното изясняване и са установени по реда на НПК, или на други доказателствени
средства, а в ал.2 на чл.105 от НПК е предвидено ,че не се допускат
доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по
реда, предвидени в този кодекс.В настоящият казус от показанията на св.Б. се
установява, че тя, след като е чула думите на подс.А., е влязла в къщата, като
телефонът е бил включен на високоговорител, а св.С. със своя телефон е записала
частта от разговора, проведен вътре в къщата.Това се потвърждава и от
показанията на св.Ф. , св.С. и св.Пл.Б.. За извършването на този запис подс.А.
не е била предупредена и уведомена. По
този начин записът е бил направен в противоречие с разпоредбата на чл.32 ал.2 от Конституцията на Р.България, която сочи, че никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без
негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от
закона случаи. А тези случаи са уредени
в НПК , глава ХІV, раздел VІІІ «Специални разузнавателни средства» и ЗСРС, като
приложението им е допустима интервенция в личното пространство на лицето, но
при строга законова регламентация.Именно поради това и резултатите от тях,
инкорпорирани във веществени доказателствени средства, могат да бъдат
използвани за установяване на конкретни доказателства за нуждите на
наказателния процес. В случая записът на частта от телефонния разговор е бил
направен от св. С. не по реда, предвиден в НПК и в нарушение на КРБ.
Доброволното предаване на диск, респективно дискове, съдържащи запис на този
разговор и последващото му изследване , не го
превръща в годно доказателствено средство, подлежащо на приобщаване и
обсъждане. В случая съдът съобрази обстоятелството, че видно от показанията на
св.Б. е, че подс.А. е задала въпроса дали я записва, което свидетелката е
потвърдила и заявила, че ще отиде в полицията.Това обаче не дава основание да
се приеме, че записът е бил извършен със съгласието на подсъдимата.
На следващо място съдът установи, че
като веществено доказателство в хода на разследването св.Ф. с протокол за
доброволно предаване от 16.09.2019г. /
л.66 от ДП/ е предал един диск , за който е посочил като пояснения, че съдържа
„ запис от заплахата по телефон на Е.А.“. Този диск не е бил индивидуализиран по
никакъв друг начин. Същевременно с това в Постановлението за назначаване на
експертиза / л.68 от ДП/, е посочено, че на вещото лице се предоставят за
изследване 1 бр. оптичен носител – СД, предоставен от св.Ф. по преписка с вх.№
10123 / 2019г. по описа на РП-Варна с вх. № 442000-11 732 /2019г. по описа
на 04 РУ-Варна и 1 бр. оптичен носител, поставен в бял хартиен плик с положен надпис в горен
десен ъгъл на плика : „14.07.2019“, предаден от св.Ф. с протокол за доброволно
предаване от 16.09.2019г. Видно от съдържанието на експертизата / л.73 от
ДП/ обаче е , че нейни обекти са били три броя оптични носители- един диск,
CD - R марка „Verbatim“ 700 МВ 52 х 80 мин.“,
поставен в бяла хартиена опаковка, един
диск, CD - R марка „Verbatim“ 700 МВ 52 х 80
мин.“, поставен в бяла хартиена опаковка, с изписан със синьо пишещо средство „
14.07.2019г. в горния десен ъгъл и още
един диск, CD - R марка „Verbatim“ 700 МВ 52 х 80
мин.“, поставен в бяла хартиена опаковка, с изписан със синьо пишещо средство „
14.07.2019г. в горния десен ъгъл.Вещото лице при изследване на обектите е
установило, че първият диск е бил поставен в бял хартиен лист формат А 4,
подгънат под формата на плик, изписан с черно пишещо средство „Лиза Б.“, и че в
него не се съдържа записана информация. В другите два диска са били установени
два аудиофайла с имена „Заплаха“ и „Заплаха“ , като изследваният обект 3 е
съдържал същите файлове, записани в обект 2.В изпълнение на поставените задачи
вещото лице е направило текстово извлечение на разговора от файл с име „Заплаха
. m4a „, което е описано в заключението
на експертизата.При запознаване с материалите, съдържащи се в преписка с вх.№
10123 / 2019г. по описа на РП-Варна с вх. № 442000-11 732 /2019г. по описа
на 04 РУ-Варна, съдът установи, че в „сведения“ от 16.07.2019г. / л.23 от ДП/,
св.П.Б. е посочил, че предоставя копие на СД със запис на заплахите. Това „
предаване“ не е било обективирано по никакъв друг начин , напр. с протокол за
доброволно предаване, а и очевидно е било осъществено преди образуване на
досъдебното производство, което категорично
изключва възможността предаденият диск да бъде приет за годно
доказателствено средство.Такъв е изводът на съда и по отношение на останалите
два диска, които с оглед констатираната липса на доказателства за
законосъобразно им приобщаване към доказателствата по делото, свързани с
непълно индивидуализиране и неясен произход, също не могат да служат за
обосноваване на правни изводи.
Поради изложеното до тук, като
съобрази от една страна, че направеният запис на телефонния разговор не е бил
направен случайно, а целенасочено и без съгласието на подс.А., а от друга- че
намиращите се по делото, изследвани и възпроизведени в хода на съдебното
следствие, дискове не са били приобщени към доказателствата по делото по реда
на НПК, намира , че същите представляват негодни доказателствени средства по
смисъла на чл.105 ал.2 от НПК. С оглед на това и доколкото процесуалната
допустимост на доказателствените средства произтича от закона, а не от неговото
заобикаляне, каквото е налице в случая с оглед несъобразяването с изричните
правила, предвидени в чл.172 и сл. от НПК, то съдът не кредитира тези дискове и
свързаното с тях експертно заключение и ги изключва от доказателствения материал по делото.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи, а именно че подс.Е.П.А.
е осъществила престъпление по чл.144
ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 14.07.2019 г. в
гр. Варна, по телефон, се заканила с убийство на ближни на Е.П.Б.- на
детето М.И. Ф., с думите „Ако А. не се върне до 48 часа, ще дойда или ще пратя
хора да убият твоето дете“, „Ти няма да имаш дете.Ако продължава А. да не иска
да си дойде, ти няма да имаш дете“, като
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
За да
направи този извод, съдът обсъди поотделно и в съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства.Те са безспорни за това, че
св.С. е
живеела заедно със семейството на св.Б., като е участвала по различни начини в
общи творчески проекти, както и че е била в лоши взаимоотношения с майка си -
подс.А., с която е отказвала да общува.Безспорно е също така, че до 2019г.
между семейството на св.Б. и това на подс.А. са били поддържани нормални и не
особено близки взаимоотношения, включващи редки срещи и телефонни
разговори.Няма спор и за това, че св.Б. и св.Ф. са родители на М., която към
2019г. е била на 2 години.
Спорният момент между обвинението и
защитата е дали на 14.07.2019г. между
св.Б. и подс.А. е бил проведен телефонен разговор, в който подсъдимата се е
заканила с убийство по отношение на М., и дали
тази закана е могла да възбуди основателен страх у св.Б..
В тази връзка по делото се събраха
две групи гласни доказателства. В едната попадат обясненията на подс. А., в
които подробно разказва за отношенията
между нея и семейството на св.Б., както и за отношенията си със св.С., и не
отрича, че е говорила с нея по телефона в посоченото време, но заявява, че не е
заплашвала с убийство на малко дете. Подс.А. заявява,
че е била много разстроена, защото не е успяла да се свърже със своята дъщеря и
твърди, че многократно в хода на разговора молила св.Б. като майка да й каже
къде е нейното дете, а отсреща й било казвано, че разговора ще бъде прекратен и
„не искам да разговарям с вас“.Подсъдимата сочи още, че е знаела, че св.С. трябва
да получи разрешение от св.Б. за да й се обади и за това звъннала на нея , като
на многократните й позвънявания дъщеря й не отговаряла и накрая блокирала
телефона й. Подс.А. заявява , че отчуждението между
нея и дъщеря й започнало след като св.С. заживяла със семейството на св.Б. и
особено се задълбочило след като нейна леля „ преписала“ апартамент в гр.София
на св.С. и след като продали колата й, която управлявал св.Ф. и често участвал
в ПТП. От редките си срещи със св.С., подсъдимата видяла, че дъщеря й била
изцапана с въглища, палела котела, вършела домакинска работа, гледала детето ,
че била облечена като „ клошар“ и др. Това, както и
нежеланието на св.С. да общува с нея, силно я притеснявало като майка, която се
безпокояла за детето си, макар и навършило 27 години.В подкрепа на заявеното от
подсъдимата относно влошаването на отношенията между нея и дъщеря й и
нежеланието на св.С. да общува с близките си, са и показанията на св.А.А.-брат на подсъдимата.Доколкото той не е очевидец на
събитията от инкриминираната дата ,
съдът кредитира показанията му относно предходното поведение на св.С. и
подс.А., а тези за съдържанието на проведения между него и св.Б. на
13.07.2019г. телефонен разговор отчасти, доколкото не се подкрепят от
останалите доказателства по делото.
В другата група гласни доказателства
попадат показанията на св.Б., св.Ф., св.Л.Б., св.П.Б. и св.А.С., дадени в хода
на съдебното следствие, както и показанията на св.Б., св.Л.Б. и св.П.Б. от
досъдебното производство, приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2
от НПК. Показанията на тези свидетели , макар и повечето от тях да са от една
разширена семейна общност и да са заинтересовани от изхода на делото, са пълни,
логични и последователни , поради което и съдът ги кредитира изцяло,
като дори и да са налице непълноти и неточности, то те са пренебрежимо малки и
напълно обясними с оглед изминалия период от време. Св.Б. и св.С. подробно
разказват за развитието на взаимоотношенията си с подс.А., както и за случилото
се на инкриминираната дата. Те, както и св.Ф., св.Л.Б. и св.П.Б. , пресъздават
проведения между св.Б. и подс.А. телефонен разговор и са категорични, че
подсъдимата е изрекла заплахи по отношение на детето на сем. Ф., които
съответно обективират в своите показания. Изразите „ Ти няма да имаш дете“,
„Ако А. не се върне до 48 часа, аз ще дойда или ще пратя хора да убият твоето
дете“ и „Ти няма да имаш дете, ако А. не иска да си дойде“ са били възприети
лично и непосредствено от св.Б., а част от тях и от нейните родители, св.Ф. и
св.С., което е видно от техните показания.Заявеното от тях е взаимосвързано и
допълващо се , поради което и съдът кредитира изцяло заявеното от тази група
свидетели относно инкриминираното деяние и респективно приема твърдението на
подс.А., че не е изричала заплахи по отношение на детето М.за защитна теза.
Съобразно събраните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че
телефонният разговор е бил проведен именно между подс.А. и св.Б.. Това
обстоятелството не се отрича от подсъдимата, която в хода на съдебното
следствие потвърждава, че тя е провела
разговор със св.Б. за да разбере къде е дъщеря й, а пострадалата на свой ред
сочи, че след като е видяла, че има няколко пропуснати обаждания от подс.А., й
е позвънила обратно. Действително, в хода на досъдебното производство не е била
изискана информация по смисъла на чл.159 „а“ от НПК, свързана със справки от
мобилните оператори за проведен разговор и разпечатки. В случая обаче по делото
не е налице спор за участниците в този телефонен разговор, а и тяхната
самоличност се установява от останалите доказателства по делото. Св.Б. , св.Ф. и св.С. категорично са разпознали гласа на
подс.А..Нейните действия след разговора, от който не е разбрала за
местонахождението на св.С., свързани с подаване на сигнал до полицията и
посещението на дома й от полицейски служители при РУ-Козлодуй, също
потвърждават извода, че именно тя е била лицето, с което св.Б. е разговаряла. Поради изложеното до тук съдът
намира за безспорно доказано авторството на деянието.
От обективна страна престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК е осъществено с изречените от подс. А.
думи, посочени по-горе, с които е
обективирана закана за убийство спрямо определено лице- детето М., като тя е
била възприета от лицето, към което е била отправена – св.Б. и е могла да
възбуди основателен страх от осъществяването й.
Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989г. на ОСНК престъплението по чл.144 ал.3 от НК „
закана с убийство“ е квалифициран състав на престъплението по чл.144 ал.1 от НК
„ закана с престъпление“.То се намира в раздел V – „Принуда“, а не в раздел І,
глава ІІ от НК „Престъпления против личността“.Затова с чл.144 ал.3 от НК не се
защитава живота на гражданите, а личната им свобода.С извършването на
престъплението се цели промяна в поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока.
В настоящият казус от показанията на св.Б.,
а и заявеното от останалите свидетели, възприели лично част от телефонния
разговор, може да се направи извод, че
е била отправена закана за това, че ако св.С. не се върне при подс.А. до 48
часа, респективно, не промени отношението си спрямо нея, св.Б. няма да има
дете, а подсъдимата или изпратени от нея хора ще убият нейното дете. Съгласно
съдебната практика и посоченото вече тълкувателно решение, за обективната
съставомерност на деянието не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание , че заканата би могла да се
осъществи, като тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по
време на извършване на деянието. От
събраните по делото доказателства се установява, че след получаване на
заплахите св.Б., както и нейните близки са били силно изплашени и притеснени.
Това наложило още същият ден св.Б. да депозира жалба в ІV РУ-Варна, както и на
къщата, в която живее да бъде инсталиран СОТ, което се потвърждава от
показанията на тази свидетелка, както и от заявеното от св.Ф. и съдържанието на
подаденото до ВРП обяснение на основание чл.145 ал.1 т.1 от ЗСВ. В показанията
си св.Б. сочи още, че и след това е била тревожна , не е оставала сама с
детето, а винаги е имало някой при нея и въпреки това са стояли заключени в
къщата.Заявеното от свидетелката за това, че е приела отправените заплахи като
реални и напълно вероятни за осъществяване, се потвърждава и от заключението на
назначената по отношение на нея комплексна СППЕ.Вещите лица , анализирайки
данните за нейната личност и резултатите от проведеното психологическо
изследване, са категорични, че св.Б. е изпитала страх при отправените закани и
заплахи към нейните ближни, но предвид че е в състояние да контролира емоции и
поведение, доколкото е хармонична личност, ги е рационализирала.Към момента на
деянието тя е била в състояние на стрес, което не се е превърнало в психотравма .Вещите лица при проведеното със св.Б. интервю
са установили, че тя владее емоциите си,
макар директно да е заявила, че „ страхът й е голям“, което са описали в експертизата
си.В този смисъл съдът намира, че отправените от подс.А. изрази са били със
заплашителен характер и с такъв интензитет, че са били годни да възбудят основателен страх от
извършването на престъпление спрямо детето на св. Б. / в този смисъл е и
Решение № 86/ 18.05.2021г. на ВКС по н.д. № 324 /2021г. , ІІ н.о./ Обстоятелството, че подсъдимата и св.Б. не
са били на територията на едно населено място не опровергават този извод,
доколкото видно от показанията на пострадалата е, че подсъдимата на няколко
пъти е заявила, че тръгва и пътува към
гр.Варна и ще пристигне до два часа.От друга страна за осъществяване на закана с убийство от
обективна страна не е необходимо лицето действително да се е уплашило , макар в
конкретния случай това да е станало, като е достатъчно обективиране чрез
думи на реална, действителна заплаха за
живота на детето на св.Б.. За съставомерността на деянието е достатъчно
психическото състояние на дееца само да обуславя вероятност от пораждане на
решение за осъществяването на заканата и бъдещо предприемане на действия за
изпълнението му. Не е необходимо към момента на деянието – когато отправя
заканата – деецът да има предварително оформено решение да извърши убийството и
да действа в осъществяване на това решение. Не е необходимо и пострадалият
действително да се е изплашил, а само да съществува основание, че заканата за
убийство би могла да се осъществи.В този смисъл е и Решение № 37 от 09.09.2019г. на ВКС по н.д. № 39 /2019г. на ІІІ н.о. Поради това съдът намира, че подс.А. е
осъществила от обективна страна състава на деянието по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
При произнасянето
си съдът съобрази и обстоятелството, че до този момент между подс.А. и
семейството на св.Б. не е имало конфликтни отношения, а само редки срещи и
телефонни разговори, както и неодобрение от страна на подсъдимата по отношение
на поведението на свидетелката, което тя е идентифицирала като причина за
разрива в отношенията с дъщеря си и което очевидно не е било изразено пряко
пред пострадалата.Единственият друг източник на информация за поведението на
подс.А. за св.Б. са били думите на св.С., която и в хода на съдебното следствие
заяви, че изпитва страх от майка си и притеснение от възможността същата да прояви
освен вербална, и физическа агресия, което е съществувало и към датата на
извършване на деянието. Дали страховете
на св.С. са били или са основателни или не, са въпроси, които стоят извън
предмета на делото, доколкото на подсъдимата не е предявено обвинение за
деяние, свързано с проява на физическа агресия. Но заявеното от св.С. в тази
насока има отношение към пресъздадените
от нея и разказани на св.Б. и семейството й различни житейски ситуации,
интерпретирани според собствените й виждания за наличието на причина, да се
чувства и изплашена, и застрашена. Това обстоятелство, съчетано с предходна
проява на страх от страна на св.С. от евентуална проява на реални физически
действия по саморазправа от подс.А., довело до спешно и паническо изнасяне от
къщата на св.Б., нейния съпруг , детето и домашните любимци и настаняването им
в квартирата на св.Пл.Б., както и с проведения през предходния ден разговор със
св.А., който също е звучал заплашително и видно от показанията на св.Б. е
казал, че ще дойдат, ще вземат св.С. и ще има грозни сцени пред детето, водят
до безспорния извод, че за св.Б. е било налице основание да счита, че
отправените от подс.А. заплахи спрямо двугодишното й дете биха могли да бъдат
осъществени.От своя страна св.А. в показанията си , дадени в хода на съдебното
следствие, твърди, че разговорът му със св.Б. е бил проведен по молба на сестра
му, както и че се е обадил да попита защо св.С. не вдига телефона на майка си и
не иска да говори с нея. Това се потвърждава и от показанията на св.Б., която
обаче доста подробно описва както съдържанието на разговора, така и
промяната в поведението на св.А., който
в началото е бил по-настъпателен. Заявеното от нея се подкрепя и от
обстоятелството, че по отношение на св.А. на 30.07.2019г. е бил съставен
протокол за предупреждение да не се саморазправя, заплашва, отправя закани и
тормози психически св.С. и св.Б. / л.34 от ДП/.
От субективна страна подсъдимата е
осъществила деянието с пряк умисъл.Подс.А. е
съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването
на обществено опасните му последици и пряко е желаела това. Тя е осъзнавала съдържанието на отправените
от нея закани, разбирала е че създава впечатление за незабавна готовност от
осъществяване на намеренията си и е била наясно, че св.Б. възприема заканата на
сериозно , реално се е уплашила за
живота на детето си и пряко е целяла тези обстоятелства. Съдът прави този извод
както от съдържанието на конкретните заплашителни реплики, така и от цялостното
съдържание на разговора, проведен между двете жени и интерпретиран от тях в
хода на съдебното следствие по начин, съответен на процесуалното им качество.В
случая съдът отчита и обстоятелството, че подс.А. безспорно е била разстроена
от нежеланието на св.С. да общува с нея, което съчетано със защитата на
дипломната й работа, на която подсъдимата не е присъствала, е довело до
изключително нестабилно емоционално състояние с негативна насоченост. Това се
потвърждава и от заключението на назначената и изготвена комплексна СППЕ, в
което вещите лица са посочили, че подсъдимата е склонна към вербална агресия,
която в експериментални условия е завоалирана, изразена метакомуникативно,
чрез ирония. Към момента на извършване на деянието тя е изпитвала отрицателни
емоции на вътрешен яд и гняв, които е могла да контролира съзнателно.Вещите
лица не са установили характерни симптоми за физиологичен или патологичен афект,
като следва да се отбележи, че дори и да е имало такива, то те не влияят на
квалификацията на деянието и биха могли да се вземат предвид при определяне на
размера на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства.В хода на
съдебното следствие д-р Б. сочи, че влошените отношения с дъщеря й и
неизвестността на съдбата й са се превърнали в хронична психо-травма
и подс.А. е била много притеснена.Според психологът Р.В. у подс.А. е имало
силно бушуващи страсти, които тя е могла да контролира, като това състояние не
е довело до физиологичен афект.И двете вещи лица потвърждават, че в такова
състояние всеки човек може да каже нещо в яда си, което в последствие да не си
спомня, като това представлява защитна реакция- да изтласкваш от съзнанието си
онова, което те компрометира. Доколкото обаче експертите са категорични, че към
датата на извършване на деянието подс.А. е можела да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, съдът намира, че тя е
целенасочено и умишлено е заплашила с убийство детето на св.Б. , за да „ върне“
дъщеря си при себе си.
При анализа на доказателствата
съдът съобрази всички обстоятелства, свързани с извършване на
конкретното деяние, включително и факта, че до него се е стигнало след намеса на
влошените взаимоотношения между подсъдимата и нейната дъщеря и по-конкретно
поради нежеланието на св.С. да общува с близките си по лични причини и
интерпретации на различни събития, върху
личната сфера на семейството на св.Б..Поради това и обсъди дали деянието
не представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93 т.9 от НК едно деяние
представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е
по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства.Преценка за това се извършва въз основа на
фактическите данни по делото , отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства
, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В случая безспорно е доказано , че подс. А. по телефона е отправила закани за
убийство по отношение на детето на св.Б. при описаните по-горе обстоятелства,
като не е предприела действия по осъществяването им, а в последствие, видно от
показанията на св.Б. се е извинила за изречените в този разговор обидни думи.
Тези обстоятелства обаче , обсъдени заедно с мотивите за извършване на деянието
и с данните за личността на подсъдимата, която е с чисто съдебно минало и без доказателства
за други противообществени прояви, не
са достатъчни да се приеме, че деянието,
извършено от подс. А. е малозначително или че неговата степен на обществена
опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Това е така защото
за св.Б. , а и за семейството й, са настъпили вредни последици, свързани с
продължило във времето чувство на страх и тревожност, което е наложило и
вземането на допълнителни мерки за физическа защита, а именно инсталирането на
СОТ. Доколкото по делото не са налице доказателства за това, че последвалото
влошаване на здравословното състояние на св.Б. е в следствие на преживения стрес от отправените към
детето й закани, то съдът намира, че не е налице причинно – следствена връзка
между двете. Независимо от това обаче извършеното от подс.А. не е с изключително ниска степен на обществена
опасност и поведението й следва да се третира като престъпно, доколкото заплахите са касаели живота на едно
две годишно дете. Поради това съставът на съда прие, че в случая не следва да
се прилага нормата на чл.9 ал.2 от НК.
При горните констатации , и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимата обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна Е.П.А. за виновна
в извършването на престъпление по чл.144
ал.3 вр. ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства съдът не констатира
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало
на подс.А., както и липсата на доказателства за каквито и да било други
противообществени прояви. Поради това и съдът намира, че извършеното от
подсъдимата е инцидентен случай, а не
модел на поведение.На следващо място съдът съобрази , че същата е извършила
деянието под влияние на негативни емоции , свързани с нарушените отношения с
дъщеря й, както и че в последствие не е имала подобно поведение. Поради това и
като съобрази, че за деянието по чл.144 ал.3 от НК е предвидено наказание до 6
години „Лишаване от свобода“, съдът
прецени, че с оглед всички обстоятелства, свързани с личността на подсъдимата и
тези, при които е извършено деянието, и най-лекото наказание спряно нея би се
оказало несъразмерно тежко.С оглед на това и наложи на подс.А. наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 от НК, а именно „Пробация“ с приложението на двете задължителни мерки „
задължителна регистрация по настоящ адрес „ и „ задължителни срещи с
пробационен служител“ и двете за минималния
предвиден в закона срок от 6 месеца. Съдът намира, че това наказание е
съответно на извършеното деяние и на личността на подсъдимата и че то ще
реализира адекватно и в пълна степен целите на генералната и специалната
превенция по смисъла на НК.
В хипотезата на чл.189 ал.3 НПК съдът възложи на подс. А. направените по делото разноски в размер на
403 , 87лв. в полза на бюджета на ОД на
МВР-Варна и 250лв. в полза на ВРС.
Съдът постанови и веществените доказателства по делото - три броя оптични носители, да останат по делото.
Като причини за осъществяване на
деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: