РЕШЕНИЕ
№ IV –
179
16.01.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа
докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1780 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 42, ал. 3 ЗУЕС вр. чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на етажните собственици на сграда „А” (Алфа) с идентификатор №
57491.509.24.5 по кадастралната карта на град Поморие, с адрес: град Поморие,
ул. ,,Княз Борис I“ № 219, к-с „Сънсет ризорт“, представлявани от управителя „Двора“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, ЕГН
**********, чрез адвокат Радостина Николова Николова и адвокат Евгения
Владимирова Гагашева – с представено пълномощно от първата инстанция (л. 46), със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Александър Стамболийски“ № 11, против Решение
№ 168 от 03.09.2019 г. по гр. д. № 784/2018 г. на Районен съд – Поморие в ЧАСТТА, с която са отменени като незаконосъобразни всички решения на проведеното на
03.07.2017 г. Общо събрание на собствениците в Етажната собственост на
сграда с идентификатор 57491.509.24.5 по КККР на гр. Поморие – сграда „А” (Алфа),
комплекс „Сънсет Ризорт“, с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 219,
представлявана от управителя на ЕС „Двора” ЕООД, чрез управителя Владимир
Георгиев Добрев, обективирани в протокол от същата дата, и Етажната собственост
е осъдена да заплати на Д.М.Г.,
гражданин на ***, роден на *** г., притежаващ паспорт № *** г., с адрес ***, чрез
пълномощника и съдебен адресат в гр. Бургас, ул. „Славянска”, № 77, ет.1 – адв.
Невена Христова Чакърова, сумата от 481,
74 лева, представляваща разноски по делото.
Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че в обжалваната част решението е
неправилно поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
недопустим иск, тъй като исковата молба е подадена след изтичането на
предвидения в чл. 40 от ЗУЕС преклузивен срок. Излагат се доводи, че не е
налице хипотезата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС – собственикът не е уведомил писмено
председателя на УС (управителя), т. е. не е представил писмена молба с посочена
електронна поща или адрес в страната, на които да му се изпращат покани за общо
събрание, респ. протоколи от проведеното общо събрание. Твърди се, че тези
обстоятелства не могат да се доказват със свидетелски показания с оглед
забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Оспорва се като необоснован изводът на
първоинстанционния съд, че по делото е установено, че в процесния комплекс е
създаден регламент, по силата на който от момента на придобиване на
собственост в комплекса, собствениците са съобщавали координати за връзка,
включително електронна поща на управляващите комплекса, в частност отдел
„Собственици“, като такава електронна поща бил посочил и ищецът. Излагат се
съображения, че след като ищецът не е представил доказателства за писмено
уведомяване на управителя на ЕС за електронна поща или адрес, на който да му
бъдат изпращани протоколи от ОС и доколкото в случая са спазени изискванията на
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвяне на съобщението и на протокола за неговото
залепяне, приложение следва да намери фикцията на чл. 16, ал. 7, изр. 4 ЗУЕС,
поради което за ищеца 30- дневният срок за обжалване по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС тече
от датата, на която е било поставено съобщението за изготвения протокол от проведеното
на 03.07.2017 г. общо събрание, а именно от 05.07.2017 г., който срок е изтекъл
на 05.08.2017 г., а исковата молба е депозирана в съда на 20.12.2018 г. Поддържа
се, че ищецът така и не е доказал на
коя дата е узнал за процесното ОС на ЕС съгласно указаната
му доказателствена тежест с доклада по делото. Позовава се на съдебна практика.
Въззивната
страна моли съда да отмени обжалваното решението в обжалваната част и да
постанови ново, с което да отхвърли предявения иск по чл. 40 от ЗУЕС като недопустим,
неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на разноски.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощени представители на легитимирана
страна, която има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д.М.Г., чрез чрез
адвокат Невена Христова Чакърова – с пълномощно от първата инстанция (л. 23).
Жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорват се доводите на въззивната
страна, че срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е започнал да тече от момента на
поставяне на съобщение за изготвен протокол от ОС. Поддържа се, че това е било
така преди промените в ЗУЕС през 2016 г., а ОС е проведено след влизане в сила
на тези промени. Твърди се, че по делото са представени писмени доказателства, от които се
установява, че управителят на ЕС с имейл **********@************.** е разполагал
с данни за ел. поща на ищеца **************@*****.*** преди
датата на провеждане на процесното ОС. Излагат се
твърдения, че на посочения имейл ищецът е бил уведомяван на 27.08.2013 г.,
18.07.2014 г. и 21.08.2015 г. за
предстоящи ОС, на 14.11.2017 г., 28.12.2017 г. и 23.02.2018 г. – за ОС,
състояли се след провеждане на процесното ОС, а към момента – и за предстоящи
ОС през септември и ноември 2019 г., като не е бил уведомен единствено за
обжалваното ОС от 03.07.2017 г. Поддържа се изводът на съда, че постоянна
практика в комплекса е било изпращане на поканите и протоколите от ОС на
етажните собственици по електронен път. Излагат се твърдения, че
покана за ОС, съобщение за изготвен
протокол и протокол от ОС не са били изпращани по имейл, но и въобще не са били
поставени на видни и общодостъпни места на сградата. Излагат се съображения, че
с данни за ел. поща на ищеца са разполагали не само служители в комплекса,
но и управителят на ЕС. Оспорва се становището на въззивната страна, че управител
на ЕС е имало едва след влизане в
сила на ЗУЕС през 2009 г., тъй като ЕС в
сграда „Алфа“ е възникнала ex lege, имало
е управител, както и нормативен акт, който да урежда отношенията в ЕС, а именно
ПУРНЕС. Твърди се, че по делото е станало ясно, че проведеното ОС на сграда
„Алфа“ на 03.07.2017 г. е станало достояние на етажните собственици, в
това число на ищеца, едва през 2018 г. след проведена
среща между Н.П. и
Комитета на чуждестранните собственици. Навеждат се доводи за ирелевантност на обстоятелството,
че на 02.09.2016 г. са били поставени съобщение за изготвянето на протокола и
протокол за поставяне на това съобщение, доколкото последното не е равнозначно
на получаване на решенията на ОС, както изисква разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Цитира съдебна практика.
Въззиваемата
страна моли съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно,
законосъобразно и обосновано. Претендира за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адвокат
Николова и адвокат Гагашева, които поддържат въззивната жалба. Представят
договор за правна защита и съдействие,
както и списък на разноските.
В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява
от адвокат Ч., която поддържа отговора на въззивната жалба. Представя договор
за правна защита и съдействие, както и
списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалните представители на въззивната срана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на решението в
обжалваната част, доколкото се твърди, че искът е недопустим, тъй като е
предявен извън законовия преклузивен срок.
Не се
спори между страните, а и се установява от представения по делото нотариален
акт, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда „Алфа“, находяща се
в комплекс „Сънсет Ризорт“, гр. Поморие. Безспорно е и обстоятелството, че
ищецът е ирландски гражданин, който не ползва самостоятелния си обект целогодишно.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите П. и К., които
съдът кредитира като обективни, логични, еднопосочни и добросъвестно изложени.
От тях се установява, че в комплекс „Сънсет Ризорт“ съществува регламент,
съгласно който при придобиване на собствеността върху самостоятелен обект копие
от нотариалния акт се предоставя в отдел „Обслужване на собствениците“, като
към него се прилагат и координати за връзка с новия собственик – телефон и
адрес на електронна поща. Свидетелят Колинс изяснява, че още от 2005 – 2006
година, когато е закупил апартамента си, получава поканите за свикване на ОС и протоколите
от ОС на посочената от него електронна поща, като съобщенията винаги изхождат
от един и същ електронен адрес: **********@************.**. Следва да се отбележи, че в разпоредбата
на чл. 164 ГПК не съществува забрана за установяването на посочените
обстоятелства със свидетелски показания.
По
делото са представени (л. 361 – л. 381, л. 398) електронни документи, възпроизведени
на хартиен носител като препис, заверен от страната, съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК. От тях се установява, че на електронната си поща **************@*****.*** ищецът
е получавал покани за свикване на ОС, проведени на 12.09.2013 г., 08.09.2014 г,
09.09.2015 г., 14.11.2017 г., както и протоколи от ОС, проведени на 28.12.2017
г. и 23.02.2018 г., а също така и покана от 02.11.2017 г. за заплащане на
дължими такси. Всички съобщения са изпратени от един и същ електронен адрес **********@************.**. Като
техен автор е посочен Владимир Добрев, който (видно от справка в търговския
регистър) е вписан като управител на „Двора“ ЕООД и на „Дворо“ ЕООД, които
дружества са посочени последователно като управител на ЕС в прикачените към
съобщенията покани и протоколи. Единствено съобщението за свикване на ОС,
проведено на 12.09.2013 г., е с автор Боян Бонев, представляващ „Сънсет Ризорт
Къмършъл“ АД, посочено като управител в прикачената към съобщението покана, но
и то е изпратено от същия електронен адрес **********@************.**.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства (л. 48 – л. 82) се установява, че поканата за свикване на
процесното ОС е залепена на 15.06.2017 г., ОС е проведено на 04.07.2017 г.,
съобщението за изготвен протокол от ОС е залепено на 05.07.2017 г., а исковата
молба е подадена на 20.12.2018 г. Не се твърди, а и не се установява ищецът да
е получавал поканата за свикване на ОС и протокола от проведеното ОС на
електронната си поща.
Съгласно
чл. 40, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУЕС всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание в
30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Разпоредбата
на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС предвижда следната процедура. Председателят на
управителния съвет (управителят) в 7-дневен срок от провеждането на събранието поставя
на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на
протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на
управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в
който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от
протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с
оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на
посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13,
ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се
изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на
съобщението. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУЕС собственик или ползвател, който не
ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява
писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи
електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване
на общо събрание, както и телефонен номер.
Съдът
намира, че ищецът не е бил надлежно уведомен за свикването на ОС и за
изготвянето на протокола от ОС, поради което спрямо него преклузивният срок за
предявяване на иска не е започнал да тече.
Не е налице
твърдяното от въззивната страна процесуално нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 3,
пр. 1 ГПК, който забранява допускането на свидетелски показания за установяване
на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт. По делото
са представени (л. 361 – л. 381, л. 398) електронни документи, възпроизведени
на хартиен носител като препис, заверен от страната (чл. 184, ал. 1 ГПК). Те
имат характера на писмени доказателства, тъй като писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл.
3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Именно въз основа на тези писмени доказателства съдът приема
за установено, че управителят е бил надлежно уведомен за електронната поща на
ищеца, като му е връчвал покани за свикване на ОС, протоколи от проведени ОС и
покана за заплащане на дължими такси. Ето защо управителят на ЕС е бил длъжен
на основание чл. 16, ал. 7 вр. чл. 13, ал. 2 ЗУЕС да изпрати протокола от
проведеното ОС на електронната поща на ищеца.
Несъстоятелни
се явяват доводите на въззивната ЕС, че ищецът не е уведомил писмено управителя
с посочване на електронна поща, на която да му бъдат изпращани покани за
свикване на ОС и протоколи от проведени ОС. Предвидената в разпоредбата на чл.
13, ал. 2 ЗУЕС писмена форма е за доказване, а не за действителност на
адресираното до управителя волеизявление за уведомяване. От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на свикване и
провеждане на ОС ищецът е бил предоставил на управителя на ЕС електронна поща,
на която да му бъдат изпращани покани за свикване на ОС и протоколи от
проведени ОС.
Не
могат да се възприемат и твърденията на въззивника, че при закупуване на
самостоятелен обект е ЕС ищецът е предоставил електронната си поща на служители
на комплекс „Сънсет Ризорт“, но не и на управителя на ЕС на сграда „Алфа“. От
представените писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
получаваните от ищеца покани за свикване на ОС, протоколи от проведени ОС и
покана за заплащане на дължими такси са били изпращани от електронен адрес **********@************.**,
като техен автор и бил именно действащият управител на ЕС.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя, че ищецът не е доказал на коя дата е узнал за процесното ОС на ЕС.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС предвижда, че 30-дневният срок започва да
тече от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Моментът на
фактическото узнаването за наличието на проведено ОС не е меродавен за началото
на течението на преклузивния срок. Това следва от обстоятелството, че само по
себе си знанието за проведено ОС не е достатъчно, за да може етажният
собственик да упражни надлежно правото си по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Необходимо е
етажният собственик да разполага с протокола от проведеното ОС, за да може да
посочи конкретните процесуални и материалноправни нарушения при провеждането
му, въз основа на които съдът да се произнесе по предявения иск. Освен това
ищецът е този, който носи доказателствената тежест да установи, че решенията,
чиято отмяна иска, са били взети от ОС на ЕС. Ето защо не може да се приеме, че
само по себе си узнаването за проведено ОС поставя началото на срока по чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС. Обстоятелството, че ищецът не е получил взетите от ОС решения по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, означава, че спрямо него преклузивният срок не е
започнал да тече.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС не е предявен след изтичане на
преклузивния 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, поради което е допустим.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че искът за отмяна на
взетите на 04.07.2017 г. решения на ОС
на ЕС на сграда „Алфа“ е основателен поради наличие на посоченото в исковата
молба нарушение на чл. 13, ал. 3 ЗУЕС. Ответната ЕС, която носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване
законосъобразността на проведеното ОС, не навежда твърдения и не ангажира
доказателства за това, че управителят е изпълнил задължението си да уведоми
ищеца по електронната поща за свикването на ОС чрез изпращане на съобщение с
приложена покана за свикване.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
При
този изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК въззиваемият
има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лева съобразно направеното искане
и представените доказателства за извършването им.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168 от
03.09.2019 г. по гр. д. № 784/2018 г. на Районен съд – Поморие в обжалваната
част.
ОСЪЖДА етажните собственици в сграда „А” (Алфа) с
идентификатор № 57491.509.24.5 по кадастралната карта на гр. Поморие, с адрес:
гр. Поморие, ул. ,,Княз Борис I“ № 219, к-с „Сънсет ризорт“, представлявани от
управителя, да заплатят на Д.М.Г.,
гражданин на ***, роден на *** г., притежаващ
паспорт № *** г., с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 300, 00 лева, представляваща заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ. 1. 2.