Решение по дело №2504/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260404
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20191100902504
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                       

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

         

при секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2504 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Ищецът твърди, че при справка в търговския регистър узнал, че на негово име се води дружеството „М.9“ ЕООД, ЕИК: ******като е посочен като собственик и управител на същото. Посочва, че нито е подавал заявление А4, нито е упълномощавал някой да подава такова, нито е вземал решение като едноличен собственик на дружеството, нито е давал съгласие за управлението на дружество, респективно не е подписвал необходимите за това документи. Заявява, че оспорва истинността на всички документи представени със Заявление А4 с вх. № 20090720094300, въз основа на които е извършено вписването. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се признае за установено несъществуването на вписани обстоятелства извършени с вписване под № 20090720094300 в търговския регистър по партидата на „М.9“ ЕООД, а именно: че М.Р.Р. е собственик на дяловете на капитала на дружеството, както и че е управител на дружеството и да се постанови заличаване на тези обстоятелства.  

В срока по чл. 367 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не сочи правен интерес от водене на настоящия иск. Посочва, че ищецът следва да докаже заявените в исковата молба твърдения. Заявява, че оспорва приложените към исковата молба доказателства.

С допълнителна искова молба ищецът пояснява, че правният интерес от водене на иска е именно несъществуването на вписаните обстоятелства извършени с вписване под № 20090720094300 в търговския регистър по партидата на „М.9“ ЕООД.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съобразно чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иска за установяване на нищожност или недопустимост на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че искът по ал. 1 се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца.

Настоящото производство е образувано по искане на М.Р.Р., вписан в търговски регистър като управител и едноличен собственик на „М.9“ ЕООД, който твърди, че вписаните обстоятелства за несъществуващи, тъй като нито е подписвал, нито е давал съгласие да участва в учредяването на ответното дружество.

Видно е, че със заявление А4 с вх. № 20090720094300, подадено в търговския регистър е поискано вписване на новоучредено дружество „М.9“ ЕООД с управител М.Р.Р.. Представено е решение от 24.062009 г. за учредяване на дружеството; учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност „М.9“ ЕООД; съгласие-спесимен на лицето М.Р.Р., нотариално заверен от нотариус Е.И..

От изслушаната по делото съдебно графическа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена се установява, че подписите в копията на Заявление А4 с вх. № 20090720094300, решение на едноличния собственик на капитала от 24.06.2009 г., учредителен акт от 24.06.2009 г. на „М.9“ ЕООД и съгласие-спесимен по чл. 141, ал. 3 ТЗ с нот. рег. № 1543/26.06.2009 г., са копия на подписи, които не са положени от М.Р.Р., от чието име изхождат.

Приети са като доказателства документи, от които се установява, че в периода от 21.08.2006 г. до 18.08.2009 г. ищецът се е намирал в Испания и е пребивавал в място за лишаване от свобода. Същевременно представеният към заявлението за вписване на новоучередното дружество документи и конкретно спесимен от подписа на М.Р.Р. е заверен от нотариус на 26.06.2009 г. в гр. София, към която дата лицето обективно не е бил в Република България, а в затвора в Испания.

При така събраните доказателства следва, че документите, обусловили вписване в търговския регистър на новоучреденото дружество „М.9“ ЕООД не носят подписа на лицето М.Р.Р.. Следователно липсва воля от това лице за учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, съответно за вписването му като едноличен собственик на капитала и управител.

В търговския регистър се вписват обстоятелствата въз основа на представените от заявителя документи. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС и мотивите към т. 3, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно – когато въобще липсва или е нищожен правният акт, въз основа на който се твърди, че е възникнало вписаното обстоятелство.

В разглеждания случай се доказа, че е налице липса на изразена воля за учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност „М.9“ ЕООД, като извършеното в регистъра вписване е на несъществуващо обстоятелство, такова, което не е съществувало към датата на вписването му.

Предвид изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява основателен, като следва да се признае за установено по отношение на „М.9“ ЕООД, че вписването по партидата на ответника под № 20090720094300 на Агенция по вписванията, че М.Р.Р. е собственик на дяловете на капитала на дружеството и че е управител на дружеството е на несъществуващи обстоятелства.

Последица от уважаване на предявения иск е заличаване на вписването по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, което следва да се извърши от Агенцията по вписванията след влизане в сила на решението.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са извършени разноски в общ размер на 530 лева, от които 80 лева за държавна такса, 150 лева за депозит за особен представител и 300 лева за депозит за вещо лице. Съдът намира, че не следва да се присъждат разноски на адвоката за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице, тъй като по делото не са представени доказателства /сключен договор между ищеца и адвоката/, от които да се установят тези обстоятелства. Такъв извод не може да се направи и от представеното пълномощно, в което не се съдържат такива данни. При липсата на доказателства, че защита е поета в хипотезата на оказана безплатна помощ на материално затруднено лице, разноски на адвоката на ищеца не следва да се присъждат.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М.9“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, по иска предявен от М.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, вътрешна сграда, че вписването по партидата на дружеството „М.9“ ЕООД на това, че М.Р.Р. е собственик на дяловете на капитала на дружеството и че е управител на дружеството „М.9“ ЕООД, са несъществуващи обстоятелства.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М.9“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, вътрешна сграда сумата 530 лева /петстотин и тридесет лева/ за направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенцията по вписванията, Търговски регистър, за заличаване на вписаните обстоятелства.

 

 

СЪДИЯ: