РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Перник, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по жалба
ОТ: ЧСИ Ш. Д., рег. № ***, Булстат: **********, с адрес: ***,
ЧРЕЗ процесуалния си представител адв. А.Т., САК,
със съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 260098 от 03.02.2021 г., постановено по гр. дело №
4310/2020г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно, основано на погрешно възприета фактическа и правна страна, поради
което жалбоподателят моли да бъде отменено и бъде постановено решение, с което да бъдат
уважени предявените искове, както и да се присъдят разноските, сторени в хода на
съдебното производство пред двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят сочи, че съдът е бил сезиран с иск по чл.422 ГПК, който бил отхвърлен
като неоснователен и недоказан. До това убеждение се било стигнало въз основа на
погрешно възприета фактическа обстановка и това било обусловило и решението, с което
бил отхвърлен искът. Счита, че били налице всички законови предпоставки за уважаването
на иска. По делото били представени и приети доказателства, видно от които ответната
страна не била заплатила дължимите суми по издадените Сметка по чл. 79 ЗЧСИ №***от
1
дата *** и Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** от дата ***. и фактура № ***от дата *** за
дължими такси и разноски по т. 3, т. 5, т. 8. и т. 31 от ТТРЗЧСИ. В мотивите си
първоинстанционният съд е посочил, че в сметките по чл.79 ЗЧСИ и издадената фактура, не
били посочени отделните услуги като вид, брой и единична цена на всяка от тях, което от
своя страна било липса на законосъобразност по отношение на издадените счетоводни
документи. Процесиите сметки и фактура формално отговаряли изцяло на императивното
изискване, заложено в разпоредбата на чл. 79 ЗЧСИ и мотивът на съда в тази насока бил
напълно несъстоятелен. Липсата на подробна разбивка на отделните услуги като вид брой и
единична цена на всяка от тях не означавало, че няма услуга. В издадените документи било
посочено, че били издадени по конкретно изпълнително дело и в случая, било от значение
съдържанието, а не формата. Нещо повече, дължимите суми не се дължали по преценка, а
по тарифа и били определяеми. В издадените сметки били спазени изискванията на чл. 79.
ал. 2 от ЗЧСИ, като били посочени разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
сумите на дължимите такси и допълнителни разноски и последиците при неплащане. ЧСИ
бил извършил дейностите, регламентирани в нормативните разпоредби на Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и съответно му се дължат
сторените разноски в императивно указания в Тарифата размер. Всички предприети
действия, по повод на които са издадени цитираните сметки по чл.79 ЗЧСИ са в изпълнение
на искания от страна на взискателя, който съгласно цитираните молби е поискал да бъдат
предприети необходимите действия, съгласно правомощията на частния съдебен изпълнител
за събирането на вземането чрез извършване на справка в НОИ, налагане запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, както и запори върху БС и МПС. Във въззивната
жалба се посочва, че дори и да се приемело, че в процесните счетоводни документи
липсвала част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, то следвало да се
има предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗКПО, според която счетоводен разход се
признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от
изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата
информация са налице счетоводни документи, които я удостоверяват. При произнасянето си
съдът е следвало да изиска от въззивника надлежно съставена сметка по чл. 79 ЗЧСИ с
предписаните от закона реквизити, в случай, че е приел, че процесната не е такава, или
обяснения за начина на определянето им. Счита, че съставените сметки и фактура били
издадени коректно, били връчени и получени от задълженото лице, с което били изпълнени
законовите изисквания на чл.79 ЗЧСИ. Въззивникът твърди, че относно възражението на
въззиваемата страна, касаещо невъзможността й за осчетоводяване на издадените фактури,
следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 68 ЗДДС, това било право на регистрирано
лице да се ползва от данъчен кредит, който да приспадне от данъчните си задължения, като
тази възможност не била преклудирана. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства, тъй като при
постановяване на решението си не е взел предвид представеното от въззивника
Удостоверение, в което подробно били описани извършените от него изпълнителни
действия, с посочване на коя дата какво действие е извършено и съответно каква такса се
дължи. В приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза също се съдържала подробна
обосновка какви действия са извършени от въззивната страна, какъв е броят им и каква е
таксата за всяко едно от тях.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде отхвърлена изцяло
въззивната жалба, като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение,
като правилно, обосновано и законосъобразно. Излагат доводи за неоснователност на
възраженията на въззивника относно изводите на съда, че процесните сметки и фактура не
отговарят на изискванията на чл. 79 ЗЧСИ. Същите не отговаряли на императивните норми
2
на закона, тъй като в тях се съдържала една обща сума, за която бланкетно били посочени
основанията за дължимост. Поддържа, че изводите на съда, че неспазването на чл. 79 ЗЧСИ
водело до невъзможност да се осчетоводи фактурата и съответно да се ползва данъчен
кредит, били правилни и логични. Относно твърденията във въззвината жалба за необсъдено
от първоинстанционния съд Удостоверение за извършени изпълнителни действия от ЧСИ
Ш. Д., в отговора на въззивната жалба се посочва, че същото било издадено за целите на
процеса, в ЗЧСИ и в ТТРЗЧСИ не било уредено издаването на такъв документ, както и не
била уредена доказателствената му стойност. В Удостоверението отново не бил посочен
броят на извършените от ЧСИ Ш. Д. изпълнителни действия, нито единичната стойност на
същите. Това Удостоверение формално покривало критериите за официален свидетелстващ
документ, но не установявал основателност на предявените искове. Тъй като ЧСИ Ш. Д. е
страна по делото, а посоченото Удостоверение е издадено от него за изгодни за него
обстоятелства, ако се приемело, че същото обвързва съда, би се нарушил принципът на
равенство на страните в исковото производство. Не бил съставян протокол по чл.434 ГПК за
всяко предприето и извършено от ЧСИ Ш. Д. изпълнително действие. Въззиваемата страна
поддържа, че е неоснователно възражението на въззивника, че поради законовото
ограничение на чл. 22, ал. 3 ЗЧСИ, не можел да изнася копие от изпълнителни дела от
кантората си, тъй като същият носел доказателствената тежест да докаже твърденията, на
които основава претенциите си.
Въззивната инстанция е констатирала, че районният съд е дал ход на делото по
нередовна искова молба, която не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК
- същата не съдържа ясни твърдения какви са претендираните от ищеца Ш. Ш. Д. такси и
разноски за изпълнително дело въз основа на т. 3, т. 5, т. 8 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, доколкото
същият претендира обща сума без да е индивидуализирал същата по основание и размер с
оглед посоченото, че се претендира заплащане не множество действия по изпълнението, за
които е съставена сметка по чл.79 от ЗЧСИ. Поради това, с определение № 425 от 28.05.2021
г., въззивният съд е дал указания на жалбоподателя да отстрани нередовностите в
предявения иск, като уточни обстоятелствата, на които се основава искът и посочи
конкретните действия, за които са начислени таксите и разноските, предмет на спора,
уточни основанието за всяко едно от тях, видът на действието, датата на извършването му и
размерът на начислената такса и разноски, като в съответствие с направените уточнения,
въззивният жалбоподател да конкретизира и своето искане към съда. С определението
въззивният жалбоподател е предупреден за последиците при неотстраняване на
констатираните недостатъци в предявения иск, а именно, че съдът ще обезсили
постановеното първоинстанционно решение, а производството по делото ще бъде
прекратено.
Постъпила е молба с вх. № 2664 от 08.06.2021 г., с която ЧСИ Ш. Д. е отстранил
нередовностите по предявения иск, в частта по отношение на сметка по чл.79 ЗЧСИ №
***от ***, издадена за сумата от 186 лева с ДДС, но не е отстранил тези, констатирани от
съда недостатъци, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** от ***, за сумата от 30 лева без
ДДС, като по отношение на нея се е ограничил да посочи, че същата се отнася за
допълнителни разноски – заплащане на пощенски и/или куриерски услуги (неначисляване
на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС), като твърди, че на основание т.31 от ТТРЗЧСИ
се дължи сума в размер на 10 лева за получаване на информация и документи, свързани с
длъжника и/или неговото имущество и 10 лева – заплащане на пощенски услуги, без да
посочи кога и какви пощенски услуги е извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и
документи е получил, свързани с длъжника и/или неговото имущество. По същия начин е
посочил и досежно начислените от него в процесната сметка допълнителни разноски в
размер на 10 лева, за които се е ограничил да посочи, че се дължат за заплащане на
куриерски услуги.
3
Поради това, с определение № 560 от 28.06.2021 г., въззивният съд е дал указания на
жалбоподателя за отстраняването на констатираното частично неизпълнение на указанията
на съда, като му е предоставил едноседмичен срок, в който да уточни претенцията за
допълнителни услуги по т.31 от ТТРЗЧСИ, като посочи конкретните действия, за които са
начислени таксите и разноските, предмет на спора, посочи основанието за всяко едно от тях,
видът на действието, датата на извършването му и размерът на начислената такса и
разноски. С определението въззивният жалбоподател е предупреден за последиците при
неотстраняване на констатираните недостатъци в предявения иск, а именно, че съдът ще
обезсили постановеното първоинстанционно решение, а производството по делото ще бъде
прекратено. В дадения му срок, жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 3164 от
05.07.2021г., в която е посочил, че прави уточнения на исковата си молба, съобразно
указанията на съда, обективирани в определение № 560 от 28.06.2021 г.
Настоящият съдебен състав намира,че в депозираната молба с вх. № 3164 от
05.07.2021г. жалбоподателят напрактика е преповторил посоченото от него в молба с вх. №
2664 от 10.06.2021 г. и не е отстранил констатираното частично неизпълнение на указанията
на съда, досежно претенцията си за допълнителни услуги по т.31 от ТТРЗЧСИ,
обективирана в сметката по чл.79 ЗЧСИ № ***от ***, за сумата от 30 лева без ДДС, тъй като
не е изложил факти и обстоятелства, кога и какви пощенски услуги твърди, че е извършил,
за да бъдат начислени същите от него в процесната сметка на стойност от 10 лева, както и не
е посочил, каква информация и документи твърди, че е получил по изпълнителното дело
относно длъжника, за да начисли такса от 10 лева, не е ясно и кога и каква куриерска услуга
твърди, че е извършил по изпълнителното дело, за да начисли и такса в размер на 10 лева по
т.31 от ТТРЗЧСИ.
Неотстраняването на констатираните и указани на ищеца ЧСИ – Ш. Д. нередовности
на исковата молба в тази й част, налага да се приеме, че са налице условията на закона за
връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок (чл.129, ал.3,
вр. с ал.4 от ГПК) в частта, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № ***от ***, за сумата от 30
лева без ДДС. С оглед констатациите на въззивния съд, в тази част първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Този извод
следва от т.7 от ТР № 2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТК, съгласно
която, когато тази констатация се направи от въззивния съд, какъвто е настоящия случай,
той освен прекратяване на производството, обезсилва и решението на първата инстанция
като недопустимо - постановено по ненадлежно предявен иск. Недопустимостта е порок на
обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде
констатиран служебно от въззивния съд.
С оглед неотстраняването на указаните на ищеца нередовности на исковата молба в
частта, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** от ***, за сумата от 30 лева без ДДС и
съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТК
задължителни указания, настоящият състав намира постановеното първоинстанционно
решение в тази му част за недопустимо – постановено по ненадлежно предявен иск, поради
което в частта за сумата от 30 лева без ДДС по сметка № *** от ***, следва да бъде
обезсилено, а производството по делото в тази му част прекратено.
Съгласно т.13 от тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл.422 от
ГПК (какъвто е настоящия случай), съдът разглеждащ установителния иск обезсилва
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение, като
обезсилването на заповедта се постановява заедно с определението за прекратяване на
производството по делото. Поради изложеното, издадената в полза на ищеца заповед № 982
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.05.2020 г., по ч.гр.д. №
4
1823/2020 г. на ПРС, следва да бъде обезсилена, в частта, в която с настоящото решение се
обезсилва първоинстанционното решение.
В останалата част исковата молба е редовна, тъй като с молба вх. № 2664 от
08.06.2021 г., ЧСИ Ш. Д. е отстранил нередовностите в предявения иск, в частта по
отношение на сметка по чл.79 ЗЧСИ № ***от ***, издадена за сумата от 186 лева с ДДС,
поради което въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
С решение № 260098 от 03.02.2021г., постановено по гр.д. № 4310/2020 г. по описа
на ПРС, районният съд е отхвърлил предявения от ЧСИ Ш. Д. иск, като е приел, че
процесната сметка по чл.79 ЗЧСИ № ***от *** и издадената фактура № *** от ***, са
издадени с общата дължима сума, но след като фактурата не е включена в дневниците за
покупка на ответника, както и в справка декларацията му за ползване на данъчен кредит, не
би могло да се приеме, че ответникът е признал извънсъдебно задължението. За
извършените действия по изпълнението, заплащане на таксите по които се претендира с
процесната сметка и фактура, ЧСИ Ш. Д. не бил съставил надлежно протокол съобразно
изискването на чл.434 ГПК, а представеното Удостоверение също не доказвало реалното
извършване на действията и основателност на исковата претенция, тъй като било съставено
за целите на процеса. Поради което районният съд приел, че по делото не е установено да са
извършени действията, които са възложени на ЧСИ Ш. Д. и предявеният иск е недоказан в
своето основание
В хода на въззивното производство е изискано и приложено заверено копие на изп.д.
№ 971/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш. Д., рег. № ***, с район на действие ОС-***.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и приложеното
във въззивното производство изпълнително дело се установява следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на 18.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1823/2020 г. по описа на ПРС против „НД
Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед № 982 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.05.2020 г. в полза на ЧСИ – Ш. Ш. Д., с рег.
№ ***за сумата от 216,00 лева, представляваща неплатени такси и разноски съгласно, т.3,
т.5, т.8, от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 20157960400971, ведно със законната
лихва върху главницата от 216,00лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК от „НД Мениджмънт“ ООД е входирано възражение,
с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение с
твърдения, че вземанията и задълженията по сключени договори за потребителски кредити
били цедирани, за което ЧСИ – Ш. Д. бил уведомен, както и делото било изпратено за
продължаване на принудителното изпълнение при друг съдебен изпълнител преди да бъде
конституиран новия взискател в изпълнителното производство.
В указания от съда едномесечен срок ЧСИ е депозирал искова молба, за да запази
ефекта на подадената заповед за изпълнение.
От приложеното изпълнително дело се установява, че с молба от 14.10.2015 г. и въз
5
основа на изпълнителен лист от 05.06.2015 по ч.гр.д. № 191/2015г. по описа на РС –
Омуртаг било образувано изп.д. № 971/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш. Д. със страни:
взискател „НД Мениджмънт“ ООД и длъжник – В. А. М. В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по чл.18 от
ЗЧСИ.
В изпълнение на молбата за проучване имущественото състояние на длъжника ЧСИ е
извършил следните справки: справка в ОС „Земеделие“ с изх. №27425/2015г.; на
14.10.2015г. - справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 29.01.2016г. - справка по чл.74 от ДОПК
в НАП; на 27.04.2016г. - справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 10.10.2016г. – 4 броя справки
в Имотен регистър; на 10.10.2016г. - справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 17.01.2017г. -
справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 07.06.2017г. - справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на
07.06.2017 г. – справка в БНБ, за които справки в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № ***от *** е
начислил държавна такса в размер на 78 лева с ДДС по т.3 от ТТРЗЧСИ.
По образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил искане за съдействие от ЧСИ С.
Г. за връчване на ПДИ на 10.10.2016г.; изпратил е искане за съдействие от ЧСИ А. З. за
връчване на ПДИ на 18.11.2016г.; залепил е уведомление по чл. 47 ГПК чрез ЧСИ А. З. на
08.12.2016г., като е изпратил и уведомление до ДСИ при РС – Омуртаг от 09.04.2020 г., за
които уведомления в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № *** от *** е начислил държавна такса в
размер на 96 лева с ДДС по т.5 от ТТРЗЧСИ.
С оглед молбата на взискателя от 22.07.2019 г. за служебно прехвърляне на изп.д. №
971/2015 г. към ДСИ към РС- Омуртаг, ЧСИ Д. е изготвил копие от изпълнителното дело,
което се установява от приложения към изпълнителното дело протокол от 09.04.2020 г. и за
което в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № ***от *** е начислил държавна такса в размер на 12
лева с ДДС по т.8 от ТТРЗЧСИ.
ЧСИ съставил сметка № *** от ***, в която посочил, че ответникът дължи сумата от
186.00 лева с ДДС, от която: такси по т.3, т.4, т.5, т.8 и т.9 от ТТРЗЧСИ – 155.00 лева без
ДДС.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ Ш. Д. през март 2020
г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но не е отразена в
счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за съответния период,
като и ответника не е заплатил претендираната сума по сметката.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Пред първоинстанционния съд са предявени искове са с правно основание чл.422, във
вр. чл.415, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустим. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
6
чл.410 от ГПК, относно вземанията, предмет на настоящето производство, по която
ответникът е възразил, като искът е предявен в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Предмет на иска по чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за определени парични суми.
Уважаването на претенцията предполага доказване от страна на ищеца в условията на пълно
и главно доказване, че по процесното изпълнително дело са извършени действия –
изпълнителни и технически, за които се дължат такси и разноски, предмет на процесната
сметка № ***от ***, а ответникът следва да докаже, че е платил същите, респ. да докаже
своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Спорни по делото са въпросите, свързани с изготвянето на процесната сметка,
дължимостта на начислените в същата такси и разноски, както и до обема на
правомомощията на ЧСИ да извършва изпълнителни и технически действия по процесното
изпълнително дело в съответствие с чл.18 от ЗЧСИ.
Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ дава възможност на взискателя да възложи на
ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, като да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество,
т.е. тази разпоредба дава възможност взискателят да възложи на ЧСИ извършване на
технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуално-правни действия
по образувано изпълнително дело. В този смисъл са Решение № 445 от 27.07.2010 г. по гр.д.
№1219/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 120 от 08.07.2011 г. по гр.д. № 1123/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ- ро т.о.
Видно от молбата за образуване на изпълнителното дело от 14.10.2015 г., в нея „НД
Мениджмънт“ ООД изрично е посочило, че възлага на ЧСИ Ш. Д. всички действия по чл.18
ЗЧСИ, поради което възраженията на въззиваемата страна, че чл.18 от ЗЧСИ не дава пълна
свобода за лична преценка на ЧСИ какви действия по изпълнението да предприема са
неоснователни. След като самият взискател по изпълнителното дело е възложил на ЧСИ Ш.
Д. да извърши всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, то и извършените от него в хода на
образуваното изпълнително дело справки са извършени с оглед възложеното му от страна на
„НД Мениджмънт“ ООД и необходимостта от обезпечаване на принудителното изпълнение
по образуваното изпълнително дело.
В случая следва да се има предвид, че по силата на чл.79, ал.1 от ГПК Разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато: делото се прекрати
съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи,
които не са приложени.
В действителност нормата на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК регламентира възможност за
прекратяване на изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово
такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83, но тази законова възможност
не е приложена от ЧСИ Ш. Д.
Чл.79, ал.3 от ЗЧСИ регламентира, че за дължимите неплатени такси и разноски
частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410,
ал.1 от ГПК, независимо от размера на вземането. При така регламентираната от
законодателя възможност следва изводът, че законът допуска възможността дължимите
такси и разноски по образуваното изпълнително дело да не са събрани предварително.
7
Следва да се има предвид и това, че в случая не се касае за държавни такси, а за такси, които
се събират от ЧСИ и са регламентирани в ТТРЗЧСИ и представляват възнаграждение за
извършената от ЧСИ дейност, изразяваща се в събиране на паричното вземане на
взискателя. Това изрично е посочено в мотивите към законопроекта при приемането на
ЗЧСИ, където е посочено, че таксата по изпълнението е възнаграждението, което се заплаща
на частен изпълнител за извършеното действие.
Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЧСИ регламентира, че за събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от
ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото лице. Съдържанието на сметката по чл.79,
ал.1 от ЗЧСИ е регламентирано в ал.2 от чл.79 ЗЧСИ, съгласно която в сметката се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане.
Във връзка с начисляваните от ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ, в т.11 от тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че несъбирането от частния съдебен
изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, като в мотивите е разяснено, че точното
определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни
действия съобразно тарифата по чл.78, ал.2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен
изпълнител. Неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между
правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение.
По силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от
взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение разпоредбата на чл.79,
ал.3 от ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда
на чл.410, ал.1 от ГПК. При констатиране на несвоевременно съставени сметки по
изпълнението, същото може да се отрази на дисциплинарната отговорност, която носи ЧСИ,
но такава не е предмет на настоящото дело. Дори и да се приеме, че ЧСИ Ш. Д. е извършил
нарушение, като не е съставил своевременно сметка за авансово събиране на дължимите
такси, то това не може да доведе до недължимост на начислените такси в процесната
сметка.
От материалите по делото се установява, че ЧСИ Ш. Д. е изготвил сметка № ***от
*** по чл.79 от ЗЧСИ, в която е начислил такси по т.3 от ТТРЗЧСИ – за извършване на
справки за длъжника и неговото имущество; по т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от
съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.
2 и 3 от ГПК и по т.8 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на копие от изпълнително дело, като е издал
и фактура ***.
В уточнението на исковата молба ЧСИ е посочил, че по т.3 от ТТРЗЧСИ е начислил
сума в размер на 78.00 лева за извършени 13 броя справки. От приложеното във въззивното
производство изпълнително дело се установи, че са били извършени 12 броя справки, като
посочената справка в НАП по чл.191 ДОПК от 14.10.2015г. няма характер на справка за
длъжника и неговото имущество по т.3 от ТТРЗЧСИ, възложена за извършване на ЧСИ по
силата на чл. 18 ЗЧСИ от взискателя, а е извършена в изпълнение на задължението по чл.
191, ал. 3 ДОПК на съдебния изпълнител да изпраща съобщение на Националната агенция за
приходите за всяко започнато от него изпълнение. Поради това и претенцията за заплащане
на начислена такса в размер на 6 лева по т. 3 от ТТРЗЧСИ за извършване на тази справка се
явява неоснователна. Предвид липсата на плащане на начислената такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ
в останалата й част в размер на 72 лева, то същата се дължи от ответника.
8
Установи се, че ЧСИ е извършил и действия по т.5 от ТТРЗЧСИ, за което в
процесната сметка е начислил такса в размер на 96.00 лева. От материалите, съдържащи се в
приложеното изпълнително дело се установява, че ЧСИ е залепил уведомление до длъжника
по чл. 47 ГПК чрез ЧСИ А. З. на 08.12.2016г. и е изпратил уведомление до ДСИ при РС –
Омуртаг от 09.04.2020 г., като по отношение извършените действия е начислил такса от
общо 48лв., която също се дължи. Що се отнася до възражението на въззиваемата страна, че
начислената такса за изпращане на уведомление до ДСИ от 09.04.2020 г. е след съставяне на
сметката и изготвяне на фактурата, както бе посочено по-горе, ЧСИ има възможност и да
събере авансово дължимата такса, което е сторил при издаване на процесната сметка.
По отношение претенциите за заплащане на такси по т.5 от ТТРЗЧСИ за изпратените
уведомление за искане съдействие от ЧСИ С.Г. за връчване на ПДИ на 10.10.2016г. и
уведомление за искане съдействие от ЧСИ А. З. за връчване на ПДИ на 18.11.2016г., от
материалите по приложеното изпълнително дело се установява, че посочените уведомления
са изпратени от ЧСИ Ш. Д. по пощата, видно от представените към всяко уведомление
известия за доставяне от „Български пощи“ ЕАД. Същите не са връчени лично от съдебния
изпълнител или от негов служител, каквото е и основанието, за да бъде начислена таксата по
т.5 от ТТРЗЧСИ. Поради обстоятелството, че съдът не е обвързан от посоченото в исковата
молба правно основание, въз основа на което ищецът смята, че се дължи вземането му и
поради наличието на доказателства за реално извършени от ЧСИ Ш. Д. действия,
изразяващи се в изпратени по пощата два броя уведомления за искане съдействие от
10.10.2016г. и от 18.11.2016г., то настоящият състав счита, че за извършването на
посочените действия на ЧСИ Ш. Д. се дължат такси по т.4 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 20
лева. Върху така определената такса следва да се начисли и дължимото ДДС в размер на
общо 4 лева, тъй като по делото няма спор, че ЧСИ Ш. Д. е регистриран по ЗДДС, поради
което се и дължи ДДС върху регламентираните в ТТРЗЧСИ такси.
С оглед молбата на взискателя от 22.07.2019 г. за служебно прехвърляне на изп.д. №
971/2015 г. към ДСИ към РС- Омуртаг, ЧСИ Д. е изготвил копие от изпълнителното дело,
което се установява от приложения към изпълнителното дело протокол от 09.04.2020 г. В
тази връзка е дължима и таксата начислена по т.8 от ТТРЗЧСИ.
Що се отнася до възражението на ответника, че тези такси са дължими от новия
взискател – „Севар Бизнес Груп“ ЕООД, поради извършена цесия с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 05.03.2020 г. по процесното изпълнително дело, то същото е
неоснователно, доколкото уведомлението за извършената продажба на вземане е достигнало
до знанието на ЧСИ Д. след съставяне на процесната сметка, а освен това в уведомлението
не е посочено и на кого е цедирано вземането, поради което и ЧСИ няма възможност да
узнае за същото докато цесионера не поиска от ЧСИ да бъде конституиран по образуваното
изпълнително дело като взискател. Такова искане няма по изпълнителното дело от страна на
цесионера. Поради това и възраженията в тази насока са неоснователни.
Поради изложеното, претенцията на въззивника за заплащане на сума,
представляваща неплатени такси и разноски съгласно, т.3, т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ, за която е
изготвил сметка № ***от *** по чл.79 от ЗЧСИ и е издал фактура ***, се явява основателна
и доказана до размера от 156.00 лева.
Основателно е възражението на ответника, че ЧСИ не е взел предвид при формиране
на претенцията по делото внесените от ответника такси при образуване на изпълнителното
дело в размер на 66.00 лева за образуване на същото. В тази връзка следва да се посочи, че
макар и да не е направено с отговора на исковата молба, същото не е преклудирано на
основание чл. 133 ГПК, тъй като е направено с отговора на молбата на жалбоподателя за
отстраняване на недостатъците в исковата молба. От материалите по изпълнителното дело
9
се установява, че „НД Мениджмънт“ ООД е внесъл по сметка на ЧСИ на 30.09.2015 г. сума
в размер на 66 лева, представляваща такса за образуване на изпълнително дело.
Съгласно т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело се дължи такса в
размер на 20.00 лева, върху която следва да се начисли и дължимото ДДС. При това
положение таксата за образуване на изпълнителното дело, ведно с дължимото ДДС е 24
лева, която е внесена от взискателя при неговото образуване. Остава сума в размер 42.00
лева, която ЧСИ не е съобразил, че вече е внесена авансово от взискателя при съставяне на
процесната сметка. В тази връзка от общо дължимата сума с начислен ДДС по процесната
сметка, следва да се приспадне авансово внесената такава в размер на 42.00 лева, като
дължимият остатък от начислената сума е в размер на 114.00 лева. При липса на
доказателства за платени такси от страна на ответника в размер на 114.00 лева, следва да се
приеме, че сумата в размер на 114.00 лева се дължи по сметка № ***.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че предявеният установителен иск по
чл.422, вр. чл.415 от ГПК за установяване дължимост на сумата в размер на 186.00 лева с
ДДС по сметка № *** е частично основателен, поради което решението на ПРС, в частта, в
която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 114.00 лева, представляваща дължими такси
и разноски по сметка № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение, е основателен, поради което
решението в тази му част следва да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго, с
което да се признае за установено, че „НД Мениджмънт“ ООД дължи на ищеца сумата в
размер на 114.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.04.2020г. до
окончателното изплащане на същото, представляваща неплатени такси и разноски по изп. д.
№ 971/2015 г. на ЧСИ Ш. Д., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 982/18.05.2020 г по ч.гр.д. № 1823/2020 г. на ПРС. В останалата му част
решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството,
съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба на
основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат, както направените в
хода на въззивното производство разноски, така и направените в хода на
първоинстанционното производство, и заповедното производство, съгласно представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК, като на въззивния жалбоподател съразмерно с
уважената част от иска следва да бъдат присъдени разноски в размер на 461,81 лева.
Ответникът също има право на разноски в съответствие с представения списък на
разноските, като с оглед отхвърлената част на жалбата, респ. иска, съразмерно с
отхвърлената част от иска на същия се дължат такива в размер на 344.72 лева. При това
положение решението, в частта, в която ЧСИ Ш. Д. е осъден да заплати на ответника сумата
от 450.00 лева, представляваща разноски по производството, следва да бъде отменено за
разликата над дължимите разноски от ЧСИ Ш. Д. в размер над 344.72 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска, до присъдените такива в размер на 450.00 лева.
Предвид цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280, ал.3, т.1 във вр. с 69, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
10
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260098 от 03.02.2021 г., постановено по гр. дело № 4310
по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в частта, с която е отхвърлен искът на ЧСИ –
Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Р. Димитров“, бл. 80,
вх. В, ап. 71, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
заплащане на сумата от 30.00 лева без ДДС по сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение – 14.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща неплатени такси и разноски по ИД № 971/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш. Д.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 982/18.05.2020 г.
по ч.гр.д. № 1823/2020 г. по описа на ПРС, като НЕДОПУСТИМО, постановено по
ненадлежно предявен иск и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 982 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 18.05.2020 г., издадена по ч.гр. дело № 1823/2020 г. по описа на ПРС, в частта, в
която е разпоредено „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Р. Димитров“, бл. 80, вх. В, ап. 71, да заплати на ЧСИ – Ш. Д.,
с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: ***, сумата от 30.00 лева, представляваща
неплатени такси и разноски, съгласно т. 31 от ТТРЗЧСИ, сторени по ИД № 971/2015 г. по
описа на ЧСИ – Ш. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.04.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 260098 от 03.02.2021 г., постановено по гр. дело № 4310 по
описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в частта, в която е отхвърлен искът на ЧСИ – Ш.
Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: г*** срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Р. Димитров“, бл. 80,
вх. В, ап. 71, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
заплащане на сумата от 114.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.04.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатени такси и разноски по ИД №
971/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш. Д., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 982 /18.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1823/2020 г. по описа на ПРС, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на ЧСИ – Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ
********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Р. Димитров“, бл. 80, вх. В, ап. 71, с правно основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ, че „НД Мениджмънт“ ДЪЛЖИ на ЧСИ – Ш. Д.
сумата от 114.00 лв. /сто и четиринадесет лева/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща неплатени такси и разноски по ИД № 971/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш. Д.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 982/18.05.2020 г.
по ч.гр.д. № 1823/2020 г. по описа на ПРС.
ОТМЕНЯ Решение № 260098 от 03.02.2021 г., постановено по гр. дело № 4310 по
описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в частта, в която ЧСИ Ш. Д. с рег. № ***,
БУЛСТАТ ********** и адрес: *** е осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Р. Димитров“, бл. 80, вх. В,
ап. 71, сумата над размера от 344.72 лв. /Триста четиридесет и четири лв. и 72 ст. / до
11
присъдените такива в размер на 450 лева. представляваща сторени разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260098 от 03.02.2021 г., постановено по гр. дело №
4310 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в останалата му част.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Р. Димитров“, бл. 80, вх. В, ап. 71, ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ –
Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата в размер на 461.81 лв. //Четиристотин
шестдесет и един лв. и 81 ст./, представляваща сторени разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12