№ 1113
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Десислава Николова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 25 май 2021г. по гр. д. № 491/2019г. Софийски градски
съд, І ГО, 22 състав е осъдил ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1 , да заплати на С. Н. Ч. ЕГН ********** от гр.***, жк „***“
бл. *** вх. * ет. * ап. ** сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди/
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки,
стрес и страдания от ПТП на 10.02.2016г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 15.11.2017г. - датата, на която е приложила банкова сметка
по искане на ответника, до окончателното заплащане на сумата, като за
разликата от присъдения размер от 120 000лв. до претендирания размер от
250 000лв. за неимуществени вреди, отхвърлил иска като неоснователен;
осъдил на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ЗАД „ДаллБог; Живот и Здраве" АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.сосрия,
бул.“Г,М.Димитров“ №1, да заплати държавна такса по сметка на Софийски
градски съд в размер на 2 800 лв. /две хиляди и осемстотин/, платима по
сметка на СГС ; осъдил ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********
1
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „ Г. М. Димитров“ №1, да
заплати на С. Н. Ч. ЕГН ********** от гр.***, жк „***“ бл. *** вх. * ет. * ап.
**, разноски в размер на 1 248 лв. /хиляда двеста четиридесет и осем/,
съобразно уважената част от иска; осъдил С. Н. Ч. ЕГН ********** от гр.***,
жк „***“ бл. *** вх. * ет. * ап. **, да заплати на ЗАД „ДаллБог: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Г.М.Димитров“ №1, разноски в размер на 676 лв. /шестстотин
седемдесет и шест/, съобразно отхвърлената част от иска, както и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин/; осъдил
на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗАД „ДаллБог: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Г. М. Димитров“ №1, да заплати на адв.В.О. от САК сумата от 4 716
лв./четири хиляди седемстотин и шестнадесет/ с ДДС - адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решението по гр. д. № 491/2019г.
на СГС в негова осъдителна част. С доводи за неправилност на решението,
концентрирани върху нарушения на материалния закон – чл. 52 и чл. 51, ал. 2
ЗЗД - при определяне размера на търсеното обезщетение и на приноса на
пострадалата към вредоносния резултат, който според жалбоподателя
надхвърля 20 %, както и неправилна преценка, че спорното правоотношение
се регулира от КЗ (отм.), в това число, че се дължи лихва за забава от датата
на ПТП, а не от 15.02.2018г., иска отмяна на решението в осъдителната му
част и вместо това отхвърляне на иска. С молба от 27.04.2022г. ответникът е
уточнил, че обжалва решението над присъдения размер на обезщетението от
14 000 лв., изчислено на база справедлив размер от 70 000 лв., – при
съобразяване и, че пострадлата е предприела едва през 2017г. лечение, в това
число с антиконвулсанти, не е спазвала хигиенно – охранителен режим и
медикаментозна терапия, не е посещавала редовно лекари, довело до
удължаване на възстановителния период и общо 80 % съпричиняване поради
предприетото от нея пресичане.
С. Н. Ч. е оспорила жалбата на ответника и е подала насрещна въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение, но в частта, в която искът,
предявен от нея иск, е отхвърлен. С доводи за неправилност на решението в
2
обжалваната част също поради нарушение на чл. 52 ЗЗД – при неотчитане на
интензитета, продължителността и характера на претърпените от нея болки и
страдания, и лимитите на застрахователните обезщетения, както и нарушение
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - поради недоказаност на възражението за съпричиняване
- поради липса на доказателства до каква степен е навлязла в опасната зона на
лекия автомобил, иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане
на разликата до пълния предявен размер на обезщетението от 250 000 лв.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е оспорил насрещната въззивна
жалба, подадена от ищцата.
За да постанови решението си, СГС е приел, че ищцата е кредитор на вземане
по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в размер на 120 000 лв., определено в приложение
на чл. 52 ЗЗД, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици от тях.
Посочил е, че съобразява и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за
справедливост; като обстоятелства, обосноваващи сравнително по-висок
размер на обезщетението, е отчел характера на получените травматични
увреждания, най - тежкото от които е черепно-мозъчна травма и последиците,
които са свързани с нея - посттравматична епилепсия и световъртеж от
централен произход. Посочено е още, че СГС е съобразил и, че пострадалата
не е напълно възстановена, макар със значително подобрено общо състояние,
което изисква обаче непрекъснат медицински контрол и провеждане на
лекарствена терапия с цел редуциране до минимум на епилептичните
припадъци, за чието изчезване не може да бъде даден категоричен
положителен отговор. Съдът е отчел и, че ищцата е в трудоспособна активна
възраст, чието ежедневие е съпроводено с усещане на последиците от
процесното ПТП. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е
счетено за основателно по следните съображения – пострадалата не е
предприела никакви действия за предотвратяване на сблъсъка с автомобила,
който тя е имала възможност да възприеме, предприемайки пресичането на
пътното платно; СГС е приел е още, че пострадалата е пресичала на място, на
което липсва пешеходна пътека, с което е нарушила правилата за движение
по пътищата, визирани в ЗДвП - чл.113, в тъмната част на денонощието при
намалена видимост, като на около десетина метра от мястото, където е
3
предприела пресичане, е имало пешеходна пътека. Съдът е обобщил, че със
своето поведение ищцата е създала затруднение в процеса на движение и е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като приносът й е
оценен на 20 %, с колкото е намалено определеното по справедливост
обезщетение от 150 000 лв. Така се е стигнало до присъждане на обезщетение
от 120 000 лв.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо - съдът е разгледал
предявеният иск,с оглед обстоятелствата, на които е основан, въпреки
дадената неточна правна квалификация на спорното право по КЗ (отм.). В
обжалваните части, като косвен резултат от решаващата си дейност,
въззивният съд счита решението за правилно като резултат.
Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 250 000 лв., настъпили в резултат от ПТП, станало на
10.02.2016г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента,
с твърдения, че той не e пропуснал пресичащата от ляво надясно спрямо
посоката му на движение пешеходка, която паднала от удара и си ударила
главата, като за кратко изгубила съзнание. Иска се присъждане на законна
лихва от 15.11.2017г.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
4
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, въпреки че в
случая тя е установена с акт на наказателния съд.
В настоящото производство, доколкото първоинстанционният съд е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение
между ответника и твърдения причинител на вредите К. А. като водач на л.а.
марка Пежо, модел 301, с рег. № *** по застрахователна полица №
ВG/30/116000361413, валидна от 22.01.2016г. до 21.01.2017г., и по делото не
е доказано, че застрахователният договор под формата на тази полица е
сключен преди 01.01.2016г., САС намира, че спорното правоотношение се
регулира от действащия КЗ, в сила от 01.01.2016г., а не от КЗ (отм.) в
приложение на § 22 ПЗРКЗ, съгласно който за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането („Застрахователен договор“), освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
Срещу така предявения иск, в срока за отговор на исковата молба
ответникът е предприел защита по същество, - част от спорния предмет и във
въззивното производство с оглед релевираните във въззивната му жалба
доводи, с която обжалва частично решението на първоинстанционния съд.
Той е оспорил размера на иска и е упражнил и възражение, с което цели
намаляване на отговорността си, - за съпричиняване на вредоносния резултат
от самата пострадала, предприела пресичане в тъмната част на деня не на
пешеходна пътека, на натоварена софийска улица в пиков за движението час,
както и поради поведението й след настъпването на ПТП по повод лечението
й – отказала е да бъде хоспитализиран в деня на ПТП и не е провеждала
препоръчителни и други прегледи и/или изследвания, което допълнително е
затруднило възстановяването й.
С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че
решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част
не е обжалвано, както и с оглед решението по НОХД № 18365/2019г., влязло
5
в сила на 15.02.2020г., въззивният съд в правоприлагащата си дейност
изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на
10.02.2016г., от което са й причинени телесни увреждания, а ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, признат за виновен за
причиняването на ПТП и на средна телесна повреда на ищцата като е
освободен на основание чл. 78а НК от наказателната отговорност и му е
наложено административно наказание (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл.
чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ; чл. 300 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 и 3 НПК).
Като съставомерни последици от деянието на делинквента в акта на
наказателния съд е посочена причинената средна телесна повреда на ищцата
от травматичното увреждане от ПТП, станало на 10.02.2016г., около 18.30 ч.
в гр.София, в района на ул. „Г.С. Раковски“ № 157, която като пешеходка е
пресичала пътното платно на ул.“Г.С. Раковски“ от ляво надясно спрямо
посоката на движение на управлявания от обвиняемия автомобил. Тази
телесна повреда се изразява в черепно-мозъчна травма, проявена с контузия
на главния мозък, счупване на лявата слепоочна кост и на скуловата кост в
орбиталната част – страничния ръб на лявата орбита, кръвовизлив под
твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочна област, реализирали в
съвкупност медико-биологичния квалифициращ признак „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“ – извършено по престъпление по чл.
343, ал. 1, б.“б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК поради нарушение на
правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.
За механизма на ПТП с оглед спорния въпрос по съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на самата пострадала са събрани гласни
доказателства чрез разпита на делинквента А. и на св. В., възприел част от
събитията преди и след настъпване на ПТП. Показанията на св. А., които
подлежат поначало на критична преценка като свидетелстващ за собственото
си противоправно поведение, - че след като потеглил пешеходката си ударила
главата в страничното огледало на автомобила му – се опровергават от
постановеното решение по чл. 78а НК, с което е ангажирана отговорността му
като водач на МПС, т.е. прието е, че пресичането е предприето така, че той е
могъл да намали скоростта и да спре преди да настъпи удара с пешеходката.
От показанията на св. В. – очевидец, както се посочи, на процесното ПТП, е
установено по делото във връзка с поведението на пострадалата при
произшествието, че по време, когато започвало да се стъмва, тя е пресякла
6
пътното платно наполовина, била с по-скоро тъмни дрехи, и изчаквала удобен
момент да премине, когато колите спрат. Той е посочил, че на мястото, където
жената пресичала, нямало пешеходна пътека, а такава имало на около 10 м,
регулирана със светофар. Свидетелят не възприел самия удар, а по-скоро го
чул, видял и какво е станало след това – жената била на пътното платно, а
страничното огледало на колата било отчупено.
По делото са събрани и гласни доказателства за установяване на
твърдените неимуществени вреди чрез разпита на св. Ч. – съпруг на ищцата,
който е лекар-физиотерапевт, които подлежат на преценка по реда на чл 172
ГПК. От тях е установено и това не е оспорено на етапа на въззивното
производство, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд
следва да изходи от фактическите констатации, направени въз основа на тези
показания, - че след произшествието свидетелят е видял съпругата си в
Пирогов, където я снимали на рентген и когато той отишъл там тя отворила
очи. След посещение на „лицево – челюстния“ кабинет установили, че й е
счупен носа, скенерът не работел и жена му поискала да я прибере вкъщи.
Като си легнала обаче започнала да повръща и рано сутринта отишли в
болница „Св. Анна“, където я приели в неврохиргията и на 11.02.2016г. й
направили скенер, от който се установило, че тя е получила две фрактури с
кръвоизливи, на следващия ден й направили контролен скенер и след 2-3дни я
изписали. След като се проявила епилепсия и получила няколко припадъка
лежала и в болница „Св.Наум“. Имало тотална промяна в поведението й след
ПТП - тя започнала да не помни, имала главоболие, повдигало й се,
получавала и малки припадъци като се изключвала за малко, постоянно се
чувствала отпаднала. При профилактичен преглед на очите лекарят
установил, че черепът й е хлътнал; невроложка казала, че ищцата има и леко
нарушени когнитивни способности, което свидетелят, с оглед лошата
прогноза, на която се позовава, оценява като фатална последица от ПТП.
Според заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза от м.02.2020г., в резултат на
процесното ПТП, С.Ч. е получила контузия, охлузване и подкожен хематом в
лявата челно-слепоочна област на главата; хематом на лявата периорбитална
област; счупване на лявата слепоочна кост и на страничния ръб на лявата
орбита /ябълчна кост - парсорбиталис/; субдурален кръвоизлив в лявата
слепоочна област; контузия на мозъка /по медицински документи, без
7
потвърждаване от специализирани образни изследвания, вкл.ЯМР, но
призната като резултат от ПТП, както се посочи, в акта на наказателния съд/;
счупване на носните кости. Черепно-мозъчната травма е причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота. При извършените
образни изследвания не са били отразени данни за размествания на костни
фрагменти, които да доведат до промени във формата на лицевия череп.
Мекотъканните травматични увреждания и счупването на носните кости
покриват признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице – специалист по съдебна медицина е посочило, че във връзка със
съобщените данни за епилептични припадъци при пострадалата са били
извършени специализирани изследвания, вкл. и ЯМР на главата - образно
изследване, което се смята за стандарт при приемане на диагнозата
посттравматична епилепсия. Според вещото лице - специалист по съдебна
медицина, участвало в изготвяне на обсъжданото заключение, не се
установяват данни за наличие на контузионно огнище в мозъчния паренхим,
което да бъде източник на възбудно огнище за епилептичен припадък;
позовало се е на проведени изследвания и лечение на ищцата в
специализирана болница за заболявания на нервната система, вкл. епилепсия,
където не са били установени данни извън анамнестичните /съобщени от
пострадалата и близките й/, които да потвърждават диагнозата Епилепсия.
Поставена е диагноза Централен отоневрологичен синдром, който може да
обясни загубата на равновесие и падане на терена. Така в заключението на
комплексната СМЕ е обобщено, че описаните припадъци следва да се отдадат
на друга причина, различна от травмата на главата, получена при процесното
ПТП. Описаното състояние от съпруга на ищцата, свързано със забравяне,
започнало след произшествието и персистиращо, налагащо прием според
твърденията на свидетеля на хранителната добавка Акутил, не може да бъде
пряко свързано според вещото лице с произшествието, като същевременно не
може да се изключи травмата на главата да е провокирала клиничната изява
на мозъчната симптоматика, дължаща се на атеросклеротични промени; в
тази връзка вещото лице е уточнило в съдебно заседание, че Акутил се
прилага именно при нарушение на мозъчното кръвообръщение. В
заключението е констатирано още, че ищцата е била преглеждана няколко
пъти от невролог след настъпването на ПТП и е била насочена за изследване
със скенер, каквото не е проведено, като в болница „Св. Наум“, където е била
8
настанена в периода 31.07.2017г. – 03.08.2017г., са й извършени изследвания
и е лекувана консервативно с медикамент за подобряване на познавателните
способности. Уточнено е още, че черепно-мозъчната травма налага лечение в
болнични условия, а впоследствие и в домашно-амбулаторни с проследяване
от специалист - невролог за срок от 12 месеца поради риск от развитие на
усложнения /вторични кръвоизливи/, а при развитие на усложнения и за по-
продължителен период. Съгласно обсъжданото заключение мекотъканните
травматични увреждания оздравяват за срок от 15-20 дни, като в случая не са
са установени данни за невъзстановени травматични увреди. Относно
данните за нарушение на паметта, както се подчерта, според вещото лице, не
може да се приеме, че те са във връзка с получената при процесното ПТП
травма, а са от мозъчно – съдово естество, не са отразени и данни за
разместване на костните фрагменти, но е обобщено, че е възможно част от
съобщената клинична симптоматика да е била провокирана от претърпяното
ПТП. Четири години след ПТП не са установени данни пострадалата да търпи
още болки и страдания от ПТП. Оплакванията й могат да бъдат провокирани,
но не е и причинени от ПТП. Вещото лице по съдебна медицина е описало,
че след получаване на черепно –мозъчната травма състоянието на лицето
следва да бъде проследявано при контролни прегледи, първоначално поне
веднъж на 1 -2 месеца, а при превантивна антиконвулсивна терапия – всеки
месец през първата година, след което контролни прегледи следва да се
извършват веднъж на 6/12 месеца по преценка на наблюдаващия лекар.
Вещото лице не е установило медицински документи, удостоверяващи такива
прегледи, като е пояснило, че поне веднъж в годината следва да се извършва
и образно изследване на мозъка със скенер или ЯМР, извършено в случая през
м.05.2016г. без данни за увреда на мозъчните структури. Направен е извод,
въз основа на изследванията на ищцата, че не може категорично да се приеме,
че анамнестичните данни за припадъци, преценени като епилептични големи
припадъци – неуточнени (и при индиректни данни от преглед на лекар от
ЦСМП), са свързани с травмата от ПТП. Активно лечение и наблюдение при
ищцата е започнало през м.02.2017г., без данни за проведено медикаментозно
лечение с антиконвулсанти, като при хоспитализацията през 2017г. има данни
за прием на Невротоп и отразено лечение с дозов режим. Черепно – мозъчната
травма, особено тази при пострадалата, налагат лечение възможно най –бързо
с цел превенция на мозъчната тъкан, която е високочувствителна на
9
нараняване и нарушения в мозъчната циркулация, следва да се извърши и
хоспитализация с активно наблюдение, а след това освен специален режим,
свързан с неупотреба на определени напитки и ограничаване на работа с
компютър и т.н., може да се препоръча медикаментозно лечение, като
неспазването на хигиенно – охранителния режим и медикаментозна терапия
може да доведе до удължаване на възстановителния период и до развитие на
усложнения.
От заключението на вещото лице – специалист по автомобилна
техника, член на състава на комплексната експертиза, е установено по
отношение на механизма на ПТП, че скоростта на движение на лекия
автомобил непосредствено преди на удара е била около 20 км/ч. Движението
на автомобила и пешеходката Ч. е било по равен, прав и сух асфалтов пътен
участък, като липсват данни за наличието на обекти, ограничаващи
видимостта им един към друг. Ударът е настъпил по следния начин: лекият
автомобил е препречил пътя на пресичащия пешеходец и се реализирал
контакт в предна, странично-лява част - в областта на преден ляв калник,
предна лява врата, ляво странично огледало и предна лява колонка в лявата
част на пешеходеца - в областта на главата. Непосредствено преди удара
водачът на лекия автомобил не е предприел действия за промяна на посоката
на движение на МПС, а за намаляване на скоростта чрез екстрено задействане
на спирачната система веднага след мястото на настъпване на ПТП. Като
причини за ПТП вещото лице посочва такива от субективен характер –
поради пресичане на траекториите на движение на участниците в ПТП.
Водачът е имал възможност да възприеме пешеходката на един по-ранен етап
от развитието на събитието - преди навлизане на платното за движение и да
предприеме действия за недопускане на вредоносния резултат. От момента
обаче, в който пешеходката е навлязла на платното за движение пред
автомобила отляво, водачът не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез ефективно спиране. В близост до мястото на ПТП,
вещото лице е констатирало налична пешеходна пътека, преминаването през
която се регулира от светлинна светофарна уредба.
Според заключението на вещото лице – неврохирург, уточнено в
съдебно заседание, мозъчната контузия при пострадалата при ПТП е лекувана
адекватно при болничния й престой в болница „Св. Анна“, травмата, която е
била тежка, не е налагала оперативно лечение, но е наложителен постоянен
10
прием на медикаменти, като на 16.05.2016г. на С.Ч. е проведена и магнитно-
резонансна томография (МРТ) на главен мозък със заключение „нормален
МРТ образ“. Последното според вещото лице не означава, че не може да се
отключат усложнения, каквито са посттравматичната епилепсия и
световъртеж от централен произход, които са в резултат на функционални
промени във фронтно темпоралния дял на главния мозък, които не се
установяват при МРТ изследване, а световъртежът от централен произход е
резултат от промени във физиологията на средното ухо, където е разположен
вестибуларният апарат. Диагностицирането на световъртежа при С.Ч. е
станало през месец юни 2017г. в УМБАЛ „Св. Наум“ и може да се направи
предположение, че е свързано с претърпяната черепно-мозъчна травма през
февруари 2016г. През месец април 2017г. тя е провела преглед при невролог,
електрофизиолог с ЕЕГ изследване, резултатът от което е описан като
абнормен ЕЕГ запис с данни за огнища за пароксизмална активност в дясно
фронтотемпорално и вляво среднотемпорално.От 30.07.2017г. до 03.08.2017г.
пострадалата е била настанена в болница „Св. Наум“ с диагноза „ Грандмал
припадъци“ и придружаващи заболявания „Хипертония и световъртеж от
централен произход“. Била й е назначена терапия. В заключението е изяснено
от неврохирурга, че срокът за възстановяване от претърпяната черепно-
мозъчна травма и последващите усложнения от нея като травматична
епилепсия и световъртеж от централен произход са строго индивидуални, но
преките оплаквания от ЧМТ преминават за около 12-18 месеца, усложнения
като обсъжданите обаче могат да останат трайни, за дълъг период от време,
дори до края на живота и изискват лечение с медикаменти, както и
изследвания. От проведения личен преглед на ищцата на 22.05.2020г.
експертът е констатирал, че тя е в задоволително общо състояние, контактна,
съобщила е за главоболие, световъртеж, в някои моменти гадене, придружено
с повръщане. При малко по-сложен разговор е установено забавяне в
отговорите и асимилиране на въпросите, което може да се свърже с
установената корова атрофия в главния мозък, в челните дялове, установена
на КТ изследване в УМБАЛ Надежда на 26.04.2020г. Вещото лице е
посочило, че получените увреждания при ПТП, съобразно контролния КТ
преглед на 26.04.2020г., са възстановени напълно с изключение на появата на
корова атрофия - процес, който обикновено се задълбочава и увеличава.
Наличието на постравматичната епилепсия, установена чрез ЕЕГ изследване,
11
както и световъртеж от централен произход, протичат, съгласно разясненията
в това заключение, с хронично рецидивиращ характер и могат да продължат
дълго време, дори и до края на живота. Според вещото лице - неврохирург
ищцата е посещавала лекари специалисти „твърде нередовно“, поради това,
че е съобщила, че се е чувствала добре от назначената й терапия. При
ритмично и редовно посещение на лекар резултатите от лечението би
следвало да са по-добри, но с оглед хронично рецидивиращия характер на
усложненията резултатът може да е какъвто е наличният - цефалгичен
синдром, вертижен синдром, конвулсивен синдром по анамнестични данни и
световъртеж от централен произход. В съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че при наличие на централен отоневрологичен синдром и
посттравматичната епилепсия на първо място се разглежда като причина
черепно-мозъчната травма и на второ място съдови аномалии, свързани и с
напредването на възрастта при пациента.
Съгласно заключението на тричленната съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от вещи лица специалисти по неврохирургия и
неврология, получената черепно-мозъчна травма от ищцата на 10.02.2016г. е
причина за диагностицираните „Гранд мал припадъци“ през м.юни 2017г.
Преди инцидента няма налична документация за реализирани епилептични
припадъци тип „grand mal“, както и консултации, изследвания,
хоспитализация по този повод. Уточнено е, че посттравматичната епилепсия е
честа последица от черепно-мозъчната травма, дори и при нормални образни
изследвания. Епилептичните припадъци при пострадалата в случая са
започнали два месеца след инцидента – през м.04.2016г., като за проявата на
епилепсията причината е травматична – получената черепно-мозъчна травма -
мозъчна контузия с нараняване в лявата челно-темпоро-париетална област,
фрактура в лявата темпорална кост и на латералния ръб на лявата орбита, от
която има ранна симптоматика, предхождаща проявата на епилепсията, –
краткотрайна загуба на съзнанието, последвана от главоболие, гадене и
повръщане през следващите часове и проява на вертижни, двигателни и др.
нарушения. На следващо място, според обсъжданото заключение,
световъртеж от централен произход може да бъде обусловен от соматични и
неврологични нарушения и заболявания - корова атрофия, артериална
хипертония, дисметаболитен синдром, авитаминози, водно-електролитен
дисбаланс, диабет и др. патологични състояния. Оплакванията и обективните
12
нарушения на С.Ч. покриват признаците на „Травматична церебрастения“. Не
са налице данни в медицинската й документация за заболявания, които могат
да бъдат самостоятелна причина за оплакванията й, появили се през м.юни
2017г. За оплакванията й могат да допринесат редица соматични заболявания
и разстройства, но процесното ПТП да е довело до по-осезаема клинична
изява и изострени усещания. Навременното приложение и редовна употреба
на лекарствени средства в съчетание с лечебно - хранителен, диетичен и др.
режим могат да редуцират по сила и честота припадъците при травматичната
епилепсия. Епилепсията се приема в науката като лечима болест, но не се
изключват във времето нови припадъци. По отношение на световъртежа от
централен произход, в заключението е посочено, че травматичният фактор е
предизвикал първоначалната проява на вертижните разстройства. В съдебно
заседание е уточнено, че когато има счупване на черепа, при който има
кръвоизлив, независимо къде във вътречерепното пространство, това е 100%
контузия на мозъка, за каквато в случая свидетелства и левостранната
хемипареза (такъв съставомерен резултат – контузия на мозъка, както се
подчерта, е приет и в акта на наказателния съд). Контузията на мозъка може
да бъде на микроскопско ниво, на клетъчно ниво и не е необходимо да има
установими увреждания на самия мозък при изследване със скенер или ЯМР.
За епилептичните припадъци експертите съдят от анамнестични данни и от
описанието в медицинската документация. Уточнили са, че болните от
епилептично заболяване трябва да приемат медикаменти поне до две години
без припадъци и даже, за да бъде спряна антиепилептичната терапия, е
необходимо пациентът да не е имал припадъци 4-5 години като през това
време се правят периодично изследвания; пояснено е още, че всяка епилепсия
подлежи на задължително диспансеризиране до края на живота на пациента (в
случая ищцата е диспансеризирана през 2017г.) при продъжаващи припадъци
и 2 години след спиране на припадъците лицето трябва да ходи през 6 месеца
на преглед при невролог.
Въззивният съд, при оценката на депозираните заключения на вещите
лица, възприемайки заключенията на специалистите в областта на
неврологията като по-компетентни и обосновани да дадат отговор за
последиците от получената черепно-мозъчна травма, приема, както е прието и
в първоинстанционното производство и това не е оспорено като фактическо
положение от ответника във въззивното производство, че последици от тази
13
травма, получена от ищцата, са постравматичната епилепсия и световъртеж
от централен произход.
Не се спори по делото, че ищцата като пострадалата от процесното
ПТП е заявила пред ответното застрахователно дружество претенция за
изплащане на обезщетение с молба от 02.03.2017г., впоследствие е
представила още документи към щетата, а на 15.11.2017г. е посочила и
банкова сметка.
Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе
за оплакванията на жалбоподателите, е на първо място какъв е размерът на
обезщетението, предназначено да възмезди претърпените неимуществени
вреди от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда,
но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението по същество се
оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат
приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
При така приетото за установено от събраните в настоящото
производство доказателства, въззивният съд прави следните правни изводи по
посочения спорен въпрос:
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. В конкретния случай съдът отчита
характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата, която на 54г.
към датата на ПТП е получила черепно - мозъчна травма, проявена с контузия
на главния мозък, счупване на лявата слепоочна кост и на скуловата кост в
орбиталната част – страничния ръб на лявата орбита, кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка в лявата слепоочна област, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, без рамествания на костни фрагменти
на черепа, както и счупване на носните кости; като усложнение от посочената
травма пострадалата е получила и постравматичната епилепсия и
световъртеж от централен произход. Съдът съобрази и претърпените от нея
болки и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията и
последиците от тях, характера и продължителността на лечението (с
болнични престои и медикаментозна терапия); отчете и дългия
възстановителен период от самата черепно-мозъчна травма (минимум 12 м),
14
както и от усложненията от нея с хронично рецидивиращ характер с
несигурна прогноза за пълно възстановяване (от епилепсията и световъртежа)
и трайни последици, изразяващи се в нарушение на когнитивните
способности, поради появилата се корова атрофия, всички те довели до
сериозна промяна в живота на ищцата и до нарушаване на обичайния й ритъм
на социално функциониране; съдът съобрази и икономическите условия в
страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, индиция за икономическите условия. Анализът на
горните обстоятелства мотивира и въззивният съд да приеме, че дължимото
обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза в разглеждания
случай на 150 000 лв. То отговаря на принципа на справедливостта, прогласен
в чл. 52 ЗЗД и не води до обогатяване на пострадалото лице. Ето защо,
предявеният иск за заплащане на обезщетение за доказаните в
производството неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, за
последиците от реализирането на което отговаря делинквентът, съотв.
ответният застраховател, би бил основателен до посочения размер, ако няма
основание за редуцирането му на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд
определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с оглед
конкретните обстоятелства, описани по-горе, като в разглеждания случай
отдаде значение предимно на характера и тежестта на физическото увреждане
на пострадалата в активна работоспособна възраст, на усложненията и
трайните неблагоприятни последици от него. Въпреки че дефинитивно
активното лечение и наблюдение на състоянието на пострадало лице са
насочени към подобряване на състоянието му, в разглеждания случай не е
установено, че и при „ритмично“ посещение на лекар състоянието на ищцата
би било значително по-различно (подобрено) от установеното актуално
състояние. Няма и никаква фактическа база за извод, че при по-активно
предприето лечение и наблюдение усложненията от черепно-мозъчната
травма не биха се развили, така че да се формира и извод, че са налице вреди,
за които отговорността на ответника, като обезпечаващ отговорността на
делинквента, не може да се ангажира. Доводите в тази насока, развити във
въззивната жалба на ответника, са неоснователни. Тук във връзка с
определения справедлив размер на обезщетението, следва да се подчертае и,
че при влошаване на здравословното състояние и новопроявили се вреди от
15
деликта, от който се присъжда обезщетение, това би било ново основание за
търсене на отговорност от ответника. С оглед изложеното, доводите за
нарушение на чл. 52 ЗЗД, релевирани от страните, са неоснователни. Съдебна
практика по „близки случаи“, дори и ориентир за определяне на предвидим
размер на обезщетението и основа за равно третиране на лица в едно и също
положение, не обвързва съда при разрешаване на спора, с който е сезиран,
който не е адресат на задължение да мотивира извода си за дължим размер на
обезщетението чрез позоваване на казуална съдебна практика, а извършва
конкретна преценка на всички релевантни за определяне на търсеното от
пострадалия обезщетение обстоятелства.
По искането за присъждане на законна лихва :
Отговорността на застрахователя за вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо насрещната страна
по застрахователния договор - застрахованият, като в хипотезата на предявен
пряк иск срещу застрахователя отговорността му към третите увредени от
застрахования лица поначало е тъждествена по обем и съдържание с
отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана. Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ се включват и лихви
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. Нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ (вж. и
чл. 494, т. 10 КЗ) гласи, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Според чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
16
престой, в това число лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2. Лихвите за забава след
посочения момент на уведомяване или предявяване на претенция, визиран в
чл. 429, ал. 3 КЗ, са обусловени от забавата на самия застраховател и не се
включват в застрахователната сума, тъй като не са обезщетение за вреди в
пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на делинквента.
Началният момент на забавата при изплащане на самото застрахователно
обезщетение като задължение за реално изпълнение на застрахователя е
уреден в чл. 497 КЗ. При систематичното тълкуване на посочените норми от
действащия КЗ, който урежда спорното материално правоотношение, и като
изхожда от същността на застраховката „Гражданска отговорност“,
въззивният съд намира, че доколкото лихвата за забава, която се дължи от
причинителя на вредите, чиято отговорност обезпечава ответникът, следва да
се присъди считано от датата на уведомяване за настъпването на
застрахователното събитие от самия пострадал в съответствие с чл. 429, ал. 2,
т. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, няма основание, както иска ответникът
– жалбоподател, решението на първоинстанционния съд да се отмени в
частта му, в която е присъдена лихва за забава от определен момент. Лихвата
за забава, съобразно диспозитивното начало, е присъдена от по-късен момент
от нормативно установения - начиная от 15.11.2017г. – и няма основание
такава да се присъди от 15.02.2018г. (отделен е въпросът, че на 15.11.2017г. е
посочена банкова сметка от пострадалата, а не е представен документ,
свързан с основанието или размера на претенцията). Следователно и по
развитите по-горе съображения, доводите на ответника - жалбоподател за
нарушение на материалния закон и при присъждане на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди са неоснователни откъм целени
правни последици, въпреки прецизирането на правната квалификация на
предявения иск по действащия КЗ.
По възражението за съпричиняване:
Спорен по делото е и въпросът налице ли е доказан принос на
пострадалата към вредоносния резултат. Съпричиняване на вредоносния
резултат има, когато поведението на пострадалия е било в причинна връзка с
вредоносния резултат. Релевантен за допринасяне за настъпването на вредите
е фактическият конкретен принос на пострадалия към вредоносния резултат,
а не допуснато от негова страна формално нарушение, необуслявящо
17
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от доказване по безспорен начин на конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Релевантен, както се посочи, е доказаният фактически принос, а
не предполагаем такъв, поради което в случая съдът следва да формира
единствен и категоричен извод за поведението на пешеходката, което да е във
връзка с настъпването на вредите. Според т. 5 от Тълкувателно решение №
28/28.11.1984 по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК, когато водачът на пътното
превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил
изискванията на закона и правилника, и въпреки това са настъпили
общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност;когато един
водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно
скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати
настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи
отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Моментът на възникване на опасността се определя от фактически, а не от
формални критерии. Задължението за намаляване на скоростта или за
спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на
препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за
движение или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се
приеме моментът, когато един пешеходец се насочва от тротоара или банкета
към платното на движение, преди още да е стъпил на него и с поведението си
явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за
движение (т. 6 от цитираното ТР). В настоящото производство, при
ангажирана от наказателния съд със задължителен за гражданския съд акт
отговорност на причинителя на вредите за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2
ЗДвП, въпрос за случайно деяние не може да се повдига и в този смисъл е без
значение дали пострадалата е била облечена с тъмни дрехи с оглед времето на
настъпване на ПТП около 18.30ч., т.е. дали е била по-трудно различима.
Съдът следва да изходи от положението, че водачът е могъл и е бил длъжен
да предотврати удара при конкретната пътна обстановка. От друга страна е
доказано, че поведението на пострадалата, навлязла на платното за движение
18
с обективен риск за собственото си здраве и живот, обективно е способствало
за настъпване на вредоносния резултат, то е в пряка причинна връзка с него и
приносът й е конкретно установен. Без поведението на пострадалата, наред с
противоправното поведение на делинквента, не би се стигнало до
вредоносния резултат, като е възможно да се извърши разграничение по
размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното
поведение на причинителя, и вредите, причинени от самата увредена (вж. ТР
№ 88/1962г. на ОСГК на ВС). С поведението си ищцата, осъществила
пресичане не на намиращата се в близост пешеходна пътека, без да се
съобрази с приближаващия се автомобил, в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1
ред. до изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017г. ЗДвП, несъмнено е
създала предпоставки за настъпването на ПТП, съотв. за вредите, но
приносът й не е преобладаващ или тъждествен с този на водача на
автомобила, а се равнява на 20 %, доколкото законът въвежда към водачите
на МПС принципно завишени изисквания спрямо тези към пешеходците за
осигуряване безопасност на движението, вкл. и при избиране на скорост за
движение, позволяваща им да намалят или спрат при появило се препятствие
– в случая при движение по улица в центъра на София (чл. 20 ЗДвП). Няма
данни пострадалата да е навлязла внезапно на платното за движение, нито, че
е предприела пресичане при ограничена видимост, въпреки времето на
настъпване на ПТП (около 18.30 ч.) – показанията на очевидеца на ПТП,
косвено и заключението на АТЕ, сочат на обратното – не е имало обекти,
ограничаващи видимостта на участниците в ПТП един към друг. В
обобщение, доводите в насрещната въззивна жалба, че поведението на
пострадалата стои извън причинния процес на конкретното ПТП са
неоснователни, неоснователни са обаче и доводите на ответника –
жалбоподател, с които обосновава определяне на съпричиняване в размер на
80 %.
С оглед изложеното, решението в обжалваните части следва да се
потвърди като правилно като резултат. Поради неоснователността на двете
въззивни жалби съдът не присъжда разноски в ничия полза.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
19
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25 май 2021г. по гр. д. № 491/2019г. на
Софийски градски съд, І ГО, 22 състав, с което е разгледан иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, в обжалваните части.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20