№ 23
гр. Сливен, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230102891 по описа за 2021 година
В исковата си молба П. ХР. Г. от с.Селиминово излага, че на 15.07.2020г., на улица в
това село Г. Г. СТ. му нанесъл прободно- порезно нараняване в областта на дясната гръдна
половина. Тъй като с това му причинил разстройство на здравето, временно опасно за
здравето, С. бил подведен под наказателна отговорност, като в хода на НОХД 217/21г. на
СлРС, след постигнато споразумение, бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.129 ал.2 от Наказателния кодекс; наложено му било и наказание-
„лишаване от свобода“ за определен срок.
Г. твърди, че в резултат на това деяние претърпял множество болки и страдания. Бил
приет по спешност, в тежко общо състояние, в болница в Сливен, където бил опериран.
Въпреки престоя и лечението там в продължение на 10 дни състоянието му не се подобрило,
поради което бил насочен към Гръдна хирургия в УМБАЛ “Поф.д-р Ст.Киркович“ в
гр.Стара Загора, където постъпил на 24.07., а на 27.07. претърпял операция и след 10 дни
лечение бил изписан. След това лечението му продължило /вероятно в домашни условия/
още два месеца.
Ищецът е категоричен, че въпреки всички тези усилия не се е възстановил напълно;
дори е с намалена физическа активност, която не му позволявала да се върне на предишната
си работа, свързана с тежък физически труд. Бързо се изморявал и изпитвал болки в
областта на травмите.
Основавайки се на всички тези обстоятелства предявява иск Г. Г. СТ. да бъде осъден
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 15 000лв., която сума
претендира заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 15.07.2020г.
Търси и сторените от него разноски по делото.
Препис от исковата молба бе връчен на ответника, но той не подаде писмен отговор.
Все пак се яви в открито заседание, като оспори иска, с възражения, че Г. не е претърпял
твърдяните от него болки и страдания и не е ограничен във физическата си активност след
инцидента. Заяви също и че няма да заплати обезщетение на ищеца, защото няма парични
средства за това. Г. не се яви съдебно заседание, но бе представляван от пълномощник-
адвокат, чрез който претенцията се поддържа.
1
След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото обстоятелството, а то се установява и от нарочни писмени
доказателствени средства- материалите в НОХД №217/ 2021г. на СлРС, което производство
бе приобщено към настоящото, че с влязло в сила споразумение Г. Г. СТ. е признат за
виновен в това, че на 15.07.2020г. в с.С. Сливенска обл., на ул.“Младост“ е причинил на
двадесет годишния тогава П. ХР. Г. средни телесни повреди, в следствие на прободно-
порезно нараняване в областта на дясната гръдна половина.
Видно от Епикриза, издадена от МБАЛ“Д-р Иван Селимински“ Сливен, той е приет в
това лечебно заведение около 23.00ч. на цитираната по-горе дата. От нея се установява още,
че е бил с рана от намушкване в гърба; с обилно кървене; в тежко общо състояние и с
клинична картина на хеморагичен шок. На следващия ден е опериран, под местна упойка, а
след консултативен преглед от кардиолог е насочен към Гръдна хирургия в
УМБАЛ“Проф.д-р Ст.Киркович“АД Стара Загора, поради наличие на остатъчен хемоторакс.
В него е постъпил на 24.07.2020 след като на същата дата е изписан от лечебното заведение
в гр.Сливен. От съставената там епикриза е видно, че след проведени преглед и изследвания
са установени състояния, описани с медицински термини, неразбираеми по смисъл,
непознати, за съда. На 27.07. Проведено е било проведено оперативно лечение, с гладък след
оперативен период, без настъпили усложнения и е изписан на 04.08.2020г. във възстановено
общо състояние и с препоръка за ограничена физическа активност в продължение на 30 дни.
Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля И.А.В.в-
вуйчо на ищеца. От показанията му съда приема, че е видял ищеца около половин час след
инцидента- имал рана на гърба от намушкване, която силно е кървяла. Петър бил в много
тежко състояние, в което е приет в болницата в Сливен, а след десетдневен престой и тъй
като раната не заздравявала, бил приет в болница в Стара Загора, където отново му е
направена операция. След около десетдневен престой бил изписан, но се наложило да стои
две седмици с поставен катетър в къщи. Показанията в тази им част съда кредитира, тъй
като се подкрепят от друг доказателствен материал- медицински документи. В останалата
им част- касателно изявленията на свидетеля, че ищеца и към момента- средата на
м.ноември 2021г., не се е възстановил от травмата напълно и не може да върши тежък
физически труд, съда не кредитира- защото останаха изолирани, а и предвид близката
родствената връзка между двамата съществува вероятност да са дадени в резултат на
заинтересованост от изхода на делото- чл.172 от ГПК. В друга част- за това, че след
инцидента ищеца преустановил работата си в Гърция; че в резултат на това се влошило
финансовото състояние на семейството му и то на практика се издържало от получаваните
за двете му деца детски, показанията са без значение за делото- защото са за ирелевантни за
последното факти.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск. Цената му представлява парично вземане за
обезщетение, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на
действие на ответника. Деянието на последния е факт, защото освен деликт, с него той е
осъществил и състав на престъпление- на ищеца е нанесена средна телесна повреда, а това е
съдебно установено, с одобрено от съд и влязло в сила споразумение. Поради това и ищеца
бе освободен от заплащането на държавна такса, иначе дължима, за образуване на
настоящото дело. Нещо повече и още по-важно- с това са установени за настоящото
производство, без да е необходимо да се ангажират други доказателствени средства,
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Гражданският съд- в случая
Сливенски районен, е длъжен да приеме за доказани тези предпоставки по чл.45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, необходими за ангажиране на деликтната отговорност на
2
физическо лице- чл.300 от Гражданския процесуален кодекс. Т.е., за Г. остана докаже
настъпването на вредни за него последици; че те са в резултат именно на това деяние на С.-
т.н. причинно-следствена връзка, както и претърпените болки, страдания и др.- като вид,
интензитет, продължителност.
Според съда ищеца ангажира доказателства в тази връзка, макар те да дават
основание само за частичното уважаване на претенцията му. Така е, защото от писмени
доказателствени средства- медицински документи, а и показанията на свидетел, се установи
и то по безпротиворечив начин, че поради нанесена му от ответника прободно-порезна рана
Г. е бил приет последователно в две болнични заведения, където е бил подложен на две
операции. Във всяко от тях е престоял по десетина дни. Ноторно- общоизвестно е
обстоятелството, че оперативните интервенции предизвикват болки, страдания, дискомфорт.
Т.е., безусловно такива е претърпял и Г.. Съдът бе склонен и даде вяра на свидетелките
показания, че след изписването му от втората болница ищеца е престоял у дома си с катетър
в продължение на две седмици, т.е. провел е лечение и в домашни условия. Според съда,
може да се приеме също – от т.н. опитни житейски правила, че след това още около
седмица- две ищеца е търпял неудобства. Изводът на съда е такъв, защото не се ангажираха
доказателства за по-продължителни болки и страдания, напр. възможно бе да се ползват
познанията на специалист, който като вещо лице да даде квалифицирани отговори на
въпросите как- като специфика и продължителност, обикновено протича възстановителния
процес след подобни наранявания и т.н. При това положение съда приема за достоверна
единствено данната в епикризата, издадена от УМБАЛ “Проф.д-р Киркович“АД Стара
Загора, че Г. е изписан в добро общо състояние и с препоръка да не извършва тежък
физически труд в следващите 30 дни. Ето защо съда приема за доказано, че в резултат на
деянието на ответника ищеца е търпял болки и страдания, а след това - само дискомфорт, в
продължение на общо около два месеца, а не както се твърди в исковата молба – и до
образуване на настоящото дело, а и след това.
Отчитайки всички тези факти и съобразявайки разпоредбата на чл.53 от ЗЗД,
изискваща обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по
справедливост, съдията-докладчик намира иска за основателен в размера 3 000лв. До него
именно ще го уважи, а за горницата до пълния претендиран- 15 000лв.- ще го отхвърли като
неоснователен и недоказан. Тук следва да се спомене, че липсата на писмен отговор не
освобождава ищеца в производства като това да докаже претенцията си в условията на
пълно доказване- с установяване на всички релевантни факти, на които е основана. В случая
такова не бе проведено за целия размер на вземането.
Сумата се дължи заедно със законната лихва, която тече от момента на
извършването на деянието- в този смисъл чл.84 ал.3 от ЗЗД, както и постоянната съдебна
практика.
По въпроса за разноските- такива се претендират само от ищеца. С оглед изхода на
делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, той има право на сторените от него разноски по делото,
съразмерно уважената част от иска. Така от разноски, чийто размер е 600лв.- заплатено
възнаграждение на пълномощника-адвокат, му се следват 120лв. Тъй като ищеца е
освободен в това производство- чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, от заплащането на такси и разноски,
при образуването на делото той не заплати следващата се за това държавна такса. На
осн.чл.78 ал.6 от процесуалния закон тази такса трябва да се възложи върху ответника. С
оглед размера, до който се уважава иска, таксата е 120лв. /т.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
При горните съображения, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Г. СТ. с ЕГН: ********** и адрес с. С........................... да заплати на
3
П. ХР. Г. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.П.Т. от АК Сливен сумата 3 000лв. /три
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от втория от тях неимуществени
вреди, настъпили в резултат на деяние- действие на първия, за което той е признат с влязло
в сила споразумение по НОХД 217/2021г. на Сливенски районен съд за виновен в това, че
на 15.07.2020г. в с.С............. причинил на Г. средни телесни повреди, вследствие прободно-
порезно нараняване в областта на дясната гръдна половина, изразяващи се в „проникващо
нараняване в гръдната кухина“ и разстройство на здравето, временно опасно за живота“, с
което е осъществил състава на престъпление по чл.129 ал.2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за разликата над 3
000лв. до пълния претендиран размер- 15 000лв.
Сумата 3 000лв. се дължи заедно със законната лихва, считано от 16.07.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. Г. СТ. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на П.
ХР. Г. с ЕГН: ********** разноски по делото, съразмерно уважената част от иска- 120лв.
/сто и двадесет лева/.
ОСЪЖДА Г. Г. СТ. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.6 от ГПК, на
държавата, в полза на Сливенски районен съд, за държавна такса за образуване на делото,
следваща се от размера, до който е уважен иска, предмет на делото - 120лв. / сто и двадесет
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4