Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 29.10.2019 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
09.10. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Таня Кемерова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1302 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 141/06.03.2019 г.
по гр.д.№2796/2018 г. по описа на Районен съд-К..
Въззивникът „Ф.” ЕАД ЕИК *** излага доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като излага подробни съображения.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да
бъде уважен предявения иск изцяло. Претендира за присъждане на разноски пред
двете инстанции.
Въззиваемият Е.С.М. редовно и своевременно призован чрез назначения особен представител не взема
становище в хода по същество на делото.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Не се спори по делото, а това се установява и от
приложеното към настоящото частно гр. дело № 2224/2018 г. по описа на РС-К., че
по отношение на Е.С.М., въз основа на заявление от 30.08.2018 г. от заявителя „Ф.“ ЕАД - гр. С., е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са
предмет на настоящото производство, като същата е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия иск.
Видно от
представеното в първоинстанционното производство копие от Договор за стоков
кредит № 185412 от дата 12.05.2016 г., сключен между „Б.“ ЕАД, ЕИК *** гр. С.,
като кредитор и ответника в настоящото
производство – Е.С.М., като кредитополучател с постоянен адрес ***, п.к. ***
кредиторът е отпуснал стоков кредит в
размер на 368,76 лева за закупуване на мобилен телефон от „Т.“ ЕАД. Срокът за
връщане на кредита бил 12 месеца, като ГПР бил в размер на 48,5 %.
Поради неплащане от страна на длъжника и на основание
раздел 6 от Общите условия на Договора за стоков кредит било начислено
обезщетение за забава.
Ищецът „Ф.“ ЕАД - гр. С. е представил Допълнително
споразумение от 10.03.2017 г. за
цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
от 18.10.2016 г., по силата на което титуляр на вземанията по договора за
стоков кредит, предмет на настоящото производство, става „Ф.“ ЕАД - гр. С.. В
представеното по делото приложение на позиция с № 5209 е посочен кредита на
ответника Е.М..
Представено е пълномощно, с което управителите на „Б.“
ЕАД упълномощават ищцовото дружество да уведоми от името на „Б.“ ЕАД всички
длъжници по вземания по кредити, които Банката е цедирала с горе цитираното
Допълнително споразумение от 10.03.2017 г.
за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 18.10.2016 г. за извършената цесия съгласно чл. 99 от ЗЗД.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни
права/вземания/,по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение-кредитор става цесионерът,на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.Съгласно чл.99
ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,когато
предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне.Установеното в този
текст задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение т.е срещу изпълнение на лице,което не е носител на
вземането.Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/,напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
/цедента/.Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му т.е изпълнение спрямо лице,което е легитимирано по смисъла
на чл.75 ал.1 ЗЗД.
С решение №123/24.06.2009 г.на ВКС
по т.д. №12/2009 г. ІІ т.о,постановено по реда на чл.290 ГПК съдът се е произнесъл,че
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,по който длъжникът
следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба,с която
новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане.Като факт,настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право,получаването на уведомлението от
цедента,макар и като приложение към исковата молба на цесионера,следва да бъде съобразено от съда при решаването на
делото,с оглед императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК.Аналогично становище е
застъпено и в решение №3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о. като
в това решение е прието,че изходящото от цедента уведомление,приложено към
исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея,съставлява
надлежно съобщаване на цесията,съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД,с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.
По отношение на поддържаното пред
настоящата инстанция известяване чрез връчване на уведомленията до длъжника,
като приложения към исковата молба, следва да се отбележи, че ответникът е бил
представляван от назначен от съда представител, след провеждане на процедура по
чл.47 ГПК, на когото са са връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо
връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на вземането,
с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на
уведомленията на особения представител не може да се приравни на уведомяване на
длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от
назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.
В аспект на всичко гореизложено,
следва да се заключи, че длъжника не е бил валидно уведомени от цедента за
прехвърляне на вземанията му на нов кредитор . Предявените искове са
неоснователни.
Районния съд е стигнал до този
извод,поради което обжалваното решение като правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141/06.03.2019 г. по гр.д.№2796/2018 г. по
описа на Районен съд-К..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: