№ 5923
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100508624 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 13.06.2022 г., постановено по гр. дело №31659/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, 164 състав е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Д.М. и П. К., че в качеството им на съсобственици по наследство
дължат разделно следните суми: 842,78 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2016 г. до м. април 2018 г.;
80,26 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
от 14.09.2017 г. до 17.06.2020 г.; 53,30 лв., представляваща главница за услуга
дялово разпределение за периода от м. май 2016 г. до м. април 2018 г. и 10,49
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
30.07.2016 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 24.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от П. К., с която обжалва
същото като неправилно и необосновано. Поддържа се, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна и неясна искова
молба. Заявява се, че съдът неправилно е приел, че страните се намират в
договорни отношения. Счита се, че по делото не е доказано, че именно
въззивникът е потребил количеството топлинна енергия, доставено до имота,
съгласно експертизата. Въззивникът поддържа, че част от признатите
1
вземания са погасени с изтичане на тригодишна давност, тъй като са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Предвид изложеното
се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд
се е произнесъл по нередовна искова молба. Производството по нередовна
искова молба е недопустимо. Порокът на такова решение е недопустимост и
въззивният съд следи служебно за недопустимостта на решението в
обжалваната част. В настоящия случай въззивният съд констатира, че
предявените с исковата молба вземания са индивидуализирани по основание,
период и размер в достатъчна степен, а за тяхното установяване са
представени и извлечения от сметки за процесния период. Предвид така
изложеното настоящата въззивна инстанция намира, че решението е
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона.
Въззивният съд намира, че същото е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272
ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно
2
положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на
съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва
да се добави и следното:
В настоящия случай основният довод, изложен във въззивната жалба е,
че неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на договорни
отношения между ищцовото дружество и въззивника, както и че последният е
потребил доставената до процесния имот топлинна енергия. При условията на
евентуалност се прави възражение за погасяване на вземанията с изтичане на
тригодишна погасителна давност.
По предявения иск за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването
на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е
престирал и за ответника е възникнало задължението за плащане на
уговорената цена. В тежест на ответника е да докаже релевираните
правопогасяващи възражения, в това число възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
При правилно разпределена доказателствена тежест и при съвкупния
анализ на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд
правилно е приел, че по делото се установява, че ответникът е собственик по
наследяване по закон на процесния имот. Видно от Нотариален акт №26, том
I, рег. №547, н. дело №17 от 2019 г., който има характер на официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ответниците П. К. и Д.М. са се
разпоредили с процесния имот в полза на В.Л. по силата на договор за
покупко-продажба. От същия се установява още, че П. К. е бил собственик на
¾, а Д.М. - на ¼ от процесния имот. Следователно на основание чл. 153 ЗЕ
през процесния период, който предхожда датата на разпоредителната сделка,
ответниците отговарят за задълженията за имота, съобразно своите дялове.
Със заключението по съдебно-техническата експертиза, която не е оспорена
от страните и е приета от съда като обективно и компетентно изготвена, е
установено, че сградата, в която се намира имотът, е бил с непрекъснато
топлоснабдяване през процесния период, както и че за абонатната станция е
действал общ топломер, който е преминавал периодичен метрологичен
контрол. Със съдебно-счетоводна експертиза е установено, че задълженията
3
на ответника са в размер на 842,78 лв. - главница за доставена топлинна
енергия за периода от м. май 2016 г. до м. април 2018 г.; 80,26 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.09.2017 г. до
17.06.2020 г.; 53,30 лв. - главница за услуга дялово разпределение за периода
от м. май 2016 г. до м. април 2018 г. и 10,49 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.07.2016 г. до 17.06.2019 г.
Предвид така изложеното въззивният съд намира, че исковете са
доказани както по основание така и по размер и следва да бъдат уважени. По
отношение на своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна
давност, съдът намира, че същото е неоснователно. Приложими към
процесните отношения са Общите условия на топлофикационното дружество
от 2016 г. Съгласно чл. 31 от ОУ вземанията на търговеца стават изискуеми в
45-дневен срок, следващ периода, за който се отнася вземането. За най-
старото вземане на ищеца от м. май 2016 г. изискуемостта е настъпила на
15.07.2016 г. Давността се прекъсва с предявяване на иск за вземането, към
която хипотеза е приравнено и подаването на заявление по чл. 410 и чл. 417
ГПК. Следователно давността е прекъсната на 24.06.2019 г. – с подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК от ищеца.
Предвид така изложените съображения и при съвпадение на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, настоящата въззивна инстанция намира,
че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
обосновано на основание чл. 272 ГПК, а подадената срещу него въззивна
жалба следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.06.2022 г., постановено по гр. дело
№31659/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 164 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4