Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261203 15.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 15683 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против О.С.К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.11, чл.33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 08.05.2018 г. между ответника и трето лице – кредитор „Банка ДСК” ЕАД бил
сключен договор за стоков кредит № .., при ОУ и спазване на ЗПК. Била
предоставена сумата от 746,42 лева за
закупуване на стока /мобилен телефон/ от магазин „Технополис България” ООД. Следвало
да бъде върната ведно с еднократна застрахователна премия от 47,42 лева, на 12
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва.
Ответникът не
извършил плащания. Крайният падеж настъпил на 08.05.2019 г. Било начислено и
обезщетение за забава.
С приложение № 1 от 20.12.2018 г. към допълнително
споразумение от 20.12.2018 г. към рамков договор за цесия от 11.04.2018 г.,
вземанията били прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил уведомен.
Поради липсата
на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 5067/05.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 8979/2019 г. по описа
на ПРС, XVII гр. състав за следните суми: 746,42
лева – главница; 152,29 лева
– договорна лихва за периода 20.05.2018
г. – 08.05.2019 г. и 79,86 лева -
обезщетение за забава за периода 20.05.2018 г. – 30.05.2019 г., връчена редовно
по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със
законната лихва върху главницата от 30.05.2019 г. до погасяването. Претендират
се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва
исковете, в т.ч. – ответникът да е подписвал договора и останалите документи
към него; ищецът не разполагал с качеството на кредитор; цесията не била
валидна; нямало доказателства за уведомяване на ответника за сключването й;
оспорва се изискуемостта на претенциите; както и ответникът да е получил кредит
в сочения размер; оспорва се включването на твърдяната застраховка, респ. да е
дължима сума за премия; лихвите не били дължими, т.к. липсвала забава; сумите
за възн. и законна лихва били недължими и поради съпричиняване от страна на
кредитора, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 16 ЗПК да
извърши преценка на кредитоспособността на длъжника преди сключване на
договора, при което следвало да бъде лишен от правото на обезщетение, в
съответствие с чл. 83, ал. 1 ЗЗД; не било изпълнено и задължението по чл. 5,
ал. 2 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 8979/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена
редовно при условията на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
От приетия
договор за стоков кредит № …от 08.05.2018 г. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД,
се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер
на общо 746,42 лева за закупуване на стока от магазин „Технополис България” ЕАД
– мобилен телефон, както и еднократна застраховка. Плащането на цената на
търговеца се установява по категоричен начин от фискалния бон, както и от
полученото уведомително писмо – в
т.ч. и от заключението на ССЕ.
Всички описани документи – съдържат
подписи и за ответника, чието оспорване откъм авторство бе оттеглено. Налице
е изрично негово изявление, че е получил вещта, за която му е предоставен
кредит. Сключването на застраховката също е установено от представените
документи, договор, ОУ, в т.ч. и от ССЕ.
Установява се плащането на застрахователна премия, предвид представения
сертификат за застраховано лице. Към договора е приложен погасителен план, в
който са упоменати всички дължими суми, разбити по пера, в т.ч. ГПР, размер на
лихвата, падежни дати и размер на всяка вноска. Той също носи подпис на потребителя.
Следователно,
доказват се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорената парична сума за закупуване на стоката, която е получена.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията
са станали изискуеми на краен падеж, а именно 08.05.2019 г., до когато е
следвало да бъдат погасени.
Предвид
горното, между страните по договора е възникнало правоотношение и задължение за
ответника да върне отпуснатия кредит ведно с възнаградителна лихва. От приетата
ССЕ не се установява да са извършвани плащания, поради което по договора
остават непогасени задължения в размер на
746,42 лева за главница и 152,29 лева за възнаградителна лихва.
От представените
доказателства - рамков договор за цесия от
11.04.2018 г., доп. сп. и приложение към него от 20.12.2018 г., в което
фигурират вземанията към ответника, се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на
който ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за стоков
кредит. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 16 от Общите условия, за
което е налице изрично съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на
контракта.
Съобразно чл. 1.1 от
договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с
натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения. Ищецът
е кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за кредит.
Представено е
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л.41/.
Ответникът се явява уведомен за цесията с връчването
на исковата молба и приложенията на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Тези
документи, заедно със самата искова молба, се явяват редовно връчени на ответника на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на
съобщението с исковата молба и приложенията следва да бъде зачетена в
настоящото производство и уведомяването да се вземе предвид от съда съобразно
чл. 235, ал. 3 ГПК, макар да е извършено след подаване на заявлението по чл.
410 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I
т.о. на ВКС, постановено по
установителен иск по чл. 422 ГПК.
Уведомяването за цесията принципно не е елемент от
ФС на самия договор за цесия /Решение № 239/15.05.2018 г.
по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Той е породил правно действие
между страните по него и валидно прехвърля процесните вземания. Уведомяването
има за цел единствено да осведоми длъжника, че вече има нов кредитор, за да
знае на кого да плати. Той има интерес и може да възразява успешно за липсата
на уведомяване, само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице.
По делото подобни твърдения липсват, като не
установява плащане никому /според ССЕ – нито на стария, нито на новия
кредитор/. Защитното възражение в ОИМ не се отразява на правата на ищеца, които
той е придобил със сключването на договора за цесия, а с възможността – до
уведомяването за нея и в случай, че длъжникът е платил на цедента всички задължения, да се
освободи от отговорност спрямо новия кредитор. При липсата на установено
плащане, ответникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Определение
№ 987/18.07.2011 г. по дело №867/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Цесията е
противопоставима на ответника и легитимира ищеца като титуляр на дълговете по
кредита.
Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора
за кредит. Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и
обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят.
Предвид
горното, предявените претенции за главница и дог. лихва са основателни и следва
да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението до погасяването, като последица.
Поради забавата
в плащанията ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Размерът, до който е доказан този иск, се установява от ССЕ – 41,59 лева и за
периода 21.05.2018 г. /датата, следваща падежа на неплатената вноска, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД/ до 30.05.2019 г. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
за разликата до пълния предявен размер от 79,86 лева и за датата 20.05.2018 г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане и представил
доказателства за плащане на: 125 лева – ДТ; 300 лева – деп. особен
представител; 180 лева – ССЕ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед конкретната фактическа и правна сложност, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 100 лева. По
съразмерност се дължат 677,43 лева.
Следва да се присъдят и
разноските в зап. производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/ – в
размер на 25 лева – ДТ и 50 лева - юрк. възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 26 НЗПП, които по съразмерност възлизат на
72,07 лева.
Ответникът не е направил
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О.С.К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, следните суми: 746,42
лева – главница, дължима по договор за стоков кредит № …. от 08.05.2018 г.,
сключен с „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с приложение № 1/20.12.2018 г. към рамков договор за
цесия от 11.04.2018 г.; 152,29 лева
– договорна лихва за периода 20.05.2018
г. – 08.05.2019 г. и 41,59 лева - обезщетение за забава за периода 21.05.2018
г. – 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 30.05.2019 г. до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава за датата 20.05.2018 г. и за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 79,86 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 5067/05.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 8979/2019 г. по описа
на ПРС, XVII гр. с.
ОСЪЖДА О.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Агенция за
събиране на вземания” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, следните суми: общо 677,43 лева
/шестстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство и общо 72,07 лева /седемдесет и два лева и седем стотинки/ - разноски по
съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д.№ 8979/2019 г. по описа на
ПРС, XVII гр. с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП