Р Е Ш Е Н И Е
29.12.2021 г.
Номер 260096 Година
2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 27 (двадесет и седми) май Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 347 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от А.А.М. с ЕГН **********
и адрес *** срещу Наказателно постановление №0323-0007/13.08.2020 г., издадено
от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД МВР-Шумен.
В
обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон. Отрича се извършване на нарушението, както от обективна, така и от
субективна страна. Поради изложеното моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 10.06.2020 г. жалбоподателят се разхождал в парка на гр.***. Седнал да
си почине на една пейка. На съседната пейка стоял Б. К., който работел в парка
и поливал цветята. К. докато седял ползвал мобилния си телефон марка „uleFone“ черен на цвят.
Пострадалият оставил за кратко време телефона си на пейката и отишъл да напълни
лейка с вода. След като се върнал и
видял че телефона го няма подал жалба в полицията. Жалбоподателят след като
видял, че телефона е без надзор на съседната пейка го взел и тръгнал от
мястото. След преглед на записите от системата за видеонаблюдение на парка била
установена самоличността на извършителя. Жалбоподателят след като бил призован
се явил в полицията, признал че е взел телефона и го предал доброволно на 11.06.2020 г., от където бил върнат на
собственика. Стойността на телефона била определена от експерт в хода на
проверката в размер на 100.00 лв.
С постановление №2707/28.07.2020 г. на ШРП ТО-в.Преслав
бил постановен отказ да се образува досъдебно производство срещу жалбоподателя
и материалите били изпратени на Началника
на РУ-В.Преслав за налагане на административно наказание за извършеното от
жалбоподателя деяние по чл.195, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НК, на осн.чл.218б от НК. След установяване на горното на жалбоподателя бил съставен АУАН №7/08.06.2020
г. за деяние по чл.195, ал.4 вр. с ал.1,
т.2 от НК вр. с чл.218б, ал.1 от НК. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за деяние по чл.195, ал.4 вр.
с ал.1, т.2 от НК и на основание чл.218б, ал.1 от НК
е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100.00 лв.
Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от
показанията на писмените доказателства.
При така
установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното
НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи и въз
основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон.
Горната фактическа обстановка Съдът намира за категорично установена от
писмените доказателства по делото. Тази фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, като същият твърди, че е върнал телефона и смята, че с това се
изчерпват всички санкционни последици от извършеното деяние.Това възражение е
неоснователно, тъй като връщането на веща на собственика пък всъщност
предопределя и прилагането на привилегията на закона, като правилно
представителя на държавното обвинение е преценил наличието на предпоставките за
приложение института на чл. 218б от НК в този случай.
С оглед на установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице
визираното в АУАН и НП административно нарушение, извършено от жалбоподателя. С
така извършеното деяние жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.195, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НК. От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината умисъл, като
причините, способствали за извършването му, съдът намира в недостатъчната му
правна култура (незнанието на закона не оправдава незнаещия), облагодетелстване
по неправомерен начин и в проявеното от нея лекомислие. От експертната справка
изготвена по преписката оценъчната експертиза се установява, че стойността на
вещта възлиза на сумата от 100.00 лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в НП е посочен единия
полицейски служител, който е присъствал при предаване на телефона, като
свидетел, а не този на който го е предал. Дори да се приеме, че това е
процесуално нарушение то същото не е съществено и не е довело до нарушаване на
правото му на защита.
Съгласно нормата на чл. 218б,
ал.1 НК, за деянието по чл.195, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НК, когато
стойността на предмета е до размера на две минимални работни
заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, деецът да не е осъждан и да не е извършвал други такива престъпления, ако
му е налагано такова административно наказание в рамките на една година, наказанието
е глоба от 100 до 300 лв., налагана по административен ред, ако предметът на
престъплението е възстановен или заместен. Предвид ниската стойност на вещта,
предмет на престъплението по чл.195, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НК, законодателят
е декриминализирал деянието и предвид неговата малозначителност го е обявил за
административно нарушение, като е предвидил налагането на административно
наказание по правилата на ЗАНН.
В тази връзка На осн. чл. 424, ал.
5 от Преходните разпоредби на НК, административното наказание глоба
по чл. 218б НК
се налага с наказателно постановление от кмета, въз основа на материали,
изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на
учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от
органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се
издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице, какъвто е и настоящият случай, следва да се отбележи, че нарушението не
попада в категорията "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Именно поради малозначителността на вредните последици
престъплението по чл.195, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НК е обявено за
административно нарушение, но обществената му опасност не е
по-ниска степен от обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този
вид, поради което съдът счита, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение на наложеното наказание по чл. 218б,
ал.1 НК – глоба в размер на 100.00 лв., съдът намира, че наказващият
орган е съобразил разпоредбата на чл. 27 ЗАНН
и е наложил наказание в минималния предвиден в закона размер, поради което
съдът счита същия за справедлив и отговарящ на степента на обществена опасност
на деянието и дееца.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното
Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че
въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо
не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е
представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган -
ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която
следва да се присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№0323-0007/13.08.2020 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД
МВР-Шумен, с което на А.А.М.
с ЕГН ********** и адрес ***, за
нарушение по чл.195, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НК и на основание чл.218б, ал.1 от НК е наложено административно наказание
”Глоба” в размер на 100.00
лв.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със
седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: