Р Е
Ш Е Н
И E
17...11...2014 год. гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд граждански състав в съдебно заседание на
20 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
Секретар: А.И.
като разгледа
докладваното от съдия ПЕЙЧЕВА
т..дело № 32 по описа
за 2014 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ „Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.” „Московска” № 19, е
предявил иск, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК срещу ответниците Д.Б.К.
и Б.Д.Б. *** за сумата 58 544,98 лв.главница, представляваща остатък от
дълг по договор за банков кредит от 28.11.2007 год. и подписани към него
споразумения, ведно със законна лихва,считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 07.06.2013 год.; сумата 9324,86 лв. договорна
лихва за периода от 28.11.2007 год. до
07.06.2013 год.; сумата 3223,48 лв.-лихва за забава за периода от 27.09.2011
год. до 07.06.2013 год.,както и направени по делото разноски в размер на 2582,87
лв.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1550/ 2013
год.на РС-Хасково.
В исковата молба ищецът твърди, че на основание чл. 417 от ГПК в негова полза е издадена
заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 1550/2013 год.на РС-Хасково за исковите суми.Сумите се
дължали на основание сключен между страните Договор за ипотечен кредит от
28.11.2007 год., по силата на който ответниците са получили кредит в размер на
60 000 лева за срок от 360 месеца.За обезпечаване на кредита е била
учредена договорна ипотека в полза на ищеца върху недвижим имот,представляващ
апартамент в гр.Хасково.Впоследствие многократно договора за кредит бил
преструктуриран,но независимо от това длъжниците не изпълнявали поетото
задължение да плащат погасителните вноски.След като се снабдил със Заповед за
незабавно изпълнение и образувал изпълнително производство при ЧСИ З.Запрянов, в
срока за доброволно изпълнение ответниците възразили срещу издадената заповед
за изпълнение.Това обусловило правния интерес на ищеца от предявяването на
настоящия иск,като моли съдът да признае за установено по отношение на двамата
ответници,че му дължат сумите солидарно, ведно с разноски в заповедното
производство,за които е издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1550/2013
год.на РС-Хасково.Претендира деловодни разноски и за настоящето разглеждане на
спора .
ОТВЕТНИЦИТЕ Д.Б.К. и Б.Д.Б. в законния двуседмичен срок от получаване на исковата молба
и приложенията към същата, са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище, че искът е неоснователен.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че ищецът и ответниците са сключили Договор за ипотечен
кредит № 14908955 от 28.11.2007 год.,по силата на който на ответниците е отпуснат
кредит в размер на 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/ със срок за издължаване на кредита 360 месеца, считано
от датата на усвояването на кредита.Падежът на всяка погасителна вноска е 7-мо
число на съответния месец.Изготвен е погасителен план.Кредитополучателите са
подписали и Общи условия за предоставяне
на ипотечни кредити.Безспорно е още,че на 06.11.2009 год. страните са подписали
допълнително споразумение към договора от 28.11.2007 год., с което са
предоговорили част от условията по кредита,като са подписали Общи условия отново,
както и нов погасителен план.
На 21.02.2011 год.
страните са подписали последващо допълнително споразумение към първоначалния
договор, както и Общи условия, с което споразумение отново са били променени
условията за погасяване на кредита без да се променя крайната падежна дата по
кредита.Независимо от постигнатите между страните доброволни промени в
условията по ипотечния кредит, които промени съдът намира,че са били изцяло в
интерес на кредитополучателите, се установява,че същите не са изпълнявали в срок
поетото задължение да внасят определения размер на погасителни вноски редовно, което
е обосновало правния интерес на банката-кредитор да пристъпи към реализиране на
вземането си по реда на чл. 417 от ГПК,като обяви кредита за предсрочно
изискуем.
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1550/2013 год. по описа на РС-
Хасково като доказателство за развилото се заповедно производство.
За правилното изясняване на делото
съдът назначи и изслуша заключение на съдебно счетоводна експертиза.
Видно от заключението на назначеното вещо лице-икономист, общата стойност на неиздължената
главница по договора за ипотечен кредит , сключен на 28.11.2007 год.,към датата
07.06.2013 год. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/ възлиза
на сумата 58 544,98 лв.
Договорената лихва за исковия период , а именно
от 18.11.2007 год. до 07.06.2013 год. е в размер на 9324,86 лева, лихвата
за забава за периода от 27.09.2011 год. до 07.06.2013 год. е в размер на 3223,48.Или общото задължение на ответниците
възлиза на сумата 71 093,32 лв.Установява се от заключението на в.л.,че съгласно
политиката на Банка ДСК-Протокол №
46/16.10.2008 год.,базовия лихвен процент на жилищни и ипотечни кредити на
физически лице е увеличен с 1%, като от 4,69 % е станал 5,69% и заедно със
стандартната надбавка от 3,10% общият лихвен процент по спорния кредит е станал
8,79%.А видно от допълнителното споразумение,подписано между страните от
06.11.2009 год. е,че в т.4 на същото е бил договорен нов лихвен процент именно от 8,79 %.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира,че
ищецът доказа по несъмнен начин своето право на вземане от ответниците в
размера,посочен в исковата молба. По неоспорим начин се установи,че след
сключването на договора за ипотечен кредит,ответниците не са изпълнявали
основното си задължение по същия,а
именно в срок и съобразно подписаните погасителни планове да плащат месечните
погасителни вноски.От представените писмени доказателства съдът установи,че кредитополучателите
са заплащали редовно погасителни вноски до 07.05.2008 год.След тази дата има
закъснения в плащането на вноските, довело до начисляване от страна на банката
на санкционни /наказателни лихви/.Това е послужило като основание страните да
подпишат ново,допълнително споразумение за преструктуриране на кредита, което
видно от доказателствата е сторено на 06.11.2009 год.И след този период
обаче ответниците са изпаднали в
забава,поради което отново е сключено допълнително споразумение и се договорили
нов погасителен план-21.02.2011 год.При всяко преструктуриране на кредита
страните са уточнявали както неговия размер,така също и дължимите лихви, в т.ч.
и наказателните такива,размер на месечни вноски и др. важни условия, като
единствено непроменен е оставал крайния срок за издължаване на кредита.Независимо
от положените и от двете страни усилия , ответниците са продължили да не
погасяват своевременно задължението си, поради което след невнасянето на 4
последователни месечни вноски, а именно за м. юни,юли,август и септември 2011 год. кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем.Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е
визирано в т.20.2 от ОУ,за които както посочихме и по-горе са били подписани от
кредитополучателите още в момента на сключването на договора, както и при последващото
предоговаряне на условията по кредита.В цитирания текст от ОУ страните са се
споразумели,че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.В настоящия случай това
условие е спазено,тъй като видно от доказателствата е,че забавата е над 90 дни.
В този смисъл и направените в отговора възражение на ответната страна са
неоснователни.
Следва още да посочим
с оглед направените от ответната страна възражения,че от изслушаното и възприето
от съда заключение на назначената съдебно икономическа експертиза съдът
установи по несъмнен начин,че цялата сума по кредита в размер на 60 000
лева е била усвоена от кредитополучателите на 07.12.2013 год.,когато сумата е
била преведена по разплащателна сметка №
02110731047 на името на ответника Д.Б.К..От
така отпуснатия кредит е бил погасен предишен такъв в размер на 7833,32
лв.Погасени и заплатени са били суми, представляващи такси и гаранции,като сума
в размер на 30 000 лева е била изтеглена от титуляра на сметката, а сума в
размер на 21 845 лева е била внесена на новооткрит срочен влог.По този
начин именно е била усвоена цялата сума от кредита в размер на 60 000
лева.Отново от заключението на в.л. се установи,че с извършените погасителни
вноски /плащания след датата 21.05.2013 година,за които ответниците представиха
писмени доказателства/ на практика са били погасени задълженията по лихвите и
същите не дават отражение върху размера на главницата на кредита.В крайна
сметка в.л. дава заключение,че посочените суми в заключението са крайния
остатък по кредита , който не е погасен и към момента на изготвянето на
заключението.
Предвид всичко
изложено съдът намира предявения иск за изцяло основателен и доказан и като
такъв ще следва да се уважи с произтичащите от това последици.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.Б.К.,
ЕГН ********** и Б.Д.Б.,ЕГН ********** ***, че дължат СОЛИДАРНО на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. ” Московска” № 19 сумата 58 544,98 лева - главница; 9324,86 лв. договорна лихва за времето от
28.11.2007 год. до 07.06.2013 год. и 3223,48 лв. - наказателна лихва за периода
от 27.09.2011 год. до 07.06.2013 год.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.06.2013 год. по Договор за ипотечен кредит № 14908955
от 28.11.2007 год. и подписаните към него допълнителни споразумения, за които
суми е издадена Заповед
№ 889/13.06.2013 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по Ч.гр.д.№ 1550/2013
год.по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Д.Б.К., ЕГН ********** и
Б.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплатят на „Банка ДСК”ЕАД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Московска” № 19 направените деловодни разноски по ч.гр.д.№ 1550/2013 год.по
описа на РС-Хасково в размер на 2582,87 лева, както и сумата 3693,74 лева деловодни
разноски направени за настоящето разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: