Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1485
гр. Русе,01.10.2018
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и шести
септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№4296 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.И.И. – пълномощник на „Бързица“
ЕООД заявява, че на 12.12.2017г. представляваното от него дружество сключило с
„Грил“ ЕООД договор за продажба на стоки, по силата на който ищецът доставил на
ответника седем климатика на обща стойност 14 950 лева. Поддържа, че
стоката е приета от купувача без възражения, подробно описана във фактура №**********/12.12.2017г.
и приемо – предавателен протокол от същата дата.
Съобразно договореното, „Грил“ ЕООД
следвало да заплати дължимата сума по банков път. Твърди, че до настоящия
момент, ответникът не е погасил задължението си, въпреки проведените в тази
насока многобройни разговори.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди „Грил“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление -
гр.Русе, ул.“Свети Димитър Басарбовски“№97, представлявано от управителя Г.В.С.да
заплати на „Бързица“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Русе, ул.“Муткурова“№37, вх.1, ет.1, представлявано от управителя С.М.Т.сумите:
14 950 лева – неплатена цена по фактура №**********/12.12.2017г. и 765.64
лева – мораторна лихва за периода 13.12.2017г. – 14.06.2018г.
Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Грил“
ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
частичната неоснователност на претенциите.
Заявява, че обстоятелствата,
изложени от ищеца, относно задължението по процесната фактура и получаването на
стоката са действителната търговска уговорка между страните по настоящото
производство.
Приема за основателен иска за
заплащане сумата 14 950 лева – неплатена цена по фактура
№**********/12.12.2017г.
Твърди, че при получаване на
стоката, контрагентите постигнали съгласие, продажната цена да бъде заплатена в
срок до 31.12.2018г. В този смисъл счита за неоснователен акцесорния иск, тъй
като падежът на задължението не е настъпил към датата на предявяване на иска.
Съобразявайки
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
Страните са обвързани от
облигационни правоотношения, основани на договор за продажба на стоки, по
силата на който ищецът доставил на ответника седем климатика на обща стойност
14 950 лева. Стоката е приета от купувача без възражения, подробно описана
във фактура №**********/12.12.2017г. и приемо – предавателен протокол от същата
дата.
Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С представената по делото фактура
(неоспорена от ответната страна), която по правната си същност представляват
частен свидетелстващ документ се установява: съществуването на сделка между
страните по делото; предмета; стойността на сделката; падежа и начина, по който
клиентът е следвало да заплати цената на закупените стоки.
Ответното дружество не оспорва
факта, че до датата на предявяване на иска, не е заплатило уговорената продажна
цена. Не ангажира доказателства, досежно твърдението, че падежът на
задължението не е настъпил, предвид което съдът намира за основателен главния
иск.
По отношение претендираните лихви за
забава: Съгласно уредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В представената
по делото фактура е посочен падежът – 12.12.2017г. С неплащане на главницата в
указания срок, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва. След изчисления с програмен продукт, съдът установи, че за процесния
период дължимата от ответника лихва за забава е 765.64 лева.
Предвид изхода на спора, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по настоящото и обезпечително производство разноски в общ размер на
3108 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ГРИЛ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление - гр.Русе, ул.“Свети Димитър Басарбовски“№97, представлявано от
управителя Г.В.С.да заплати на „БЪРЗИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Русе, ул.“Муткурова“№37, вх.1, ет.1, представлявано от
управителя С.М.Т.сумите: 14 950
лева – неплатена цена по фактура №**********/12.12.2017г.; 765.64 лева – мораторна лихва за
периода 13.12.2017г. – 14.06.2018г. и 3108
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: