№ 10587
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. А.
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. А. Гражданско дело №
20221110109261 по описа за 2022 година
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението,
извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ със
Заповед от 20.12.2021 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „н.” в търговско дружество „А.“ ЕАД –
чл.344, ал.1, т.2 КТ, осъдителен иск за заплащане на сумата от 15 022,40 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа и сключване на трудов
договор при по – ниско възнаграждение в резултат от незаконното уволнение
за период шест месеца, с начална дата 21.12.2021 г., ведно със законната
лихва от 18.02.2022 г. до изплащане на вземането - чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 и ал. 2 КТ и осъдителен иск за заплащане на сумата 4440,80 лв.
обезщетение за недопускане до работа за периода от 18.11.2021 г. до
20.12.2021 г., ведно със законната лихва от 18.02.2022г. до изплащане на
вземането - чл. 225, ал. 3 КТ.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което е изпълнявал длъжността „н.” в
търговско дружество „А.“ ЕАД. Със Заповед № .. от 14.10.2015г. трудовият
договор е прекратен, като на 02.07.2020г. е влязло в сила решение по гр. дело
№ ./2015 г. по описа на СРС, 68 състав, изменено с решение № . от 19.12.2019
г. по в.гр.д. № ./2019 г. по описа на СГС II-A въззивен състав, с което ищецът
е възстановен на работа при същия работодател. На 18.11.2021г. ищецът
отишъл на адреса, където обичайно полага труд – гр. С., за да заеме
длъжността, на която е бил възстановен, но му било обяснено, че достъпът до
сградата е ограничен и не може да премине през съоръженията за контрол на
достъпа, респективно да достигне до работното си помещение. На същата
1
дата ищецът изпратил заявление вх. № ./18.11.2021 г. до работодателя, с което
информира последния, че желае да бъде възстановен на работа, като поради
забавяне на отговора от страна на ответника се наложило изпращане на
напомнително писмо, получено от работодателя на 16.12.2021 г. При
проведена среща между страните на 20.12.2021г. на ищеца е връчена заповед
№ 1 от 18.11.2021 г. за възстановяване му на работа и едновременно с нея
искане за писмени обяснения № . от 20.12.2021 г., с което е поканен да даде
обяснения за причините, поради което не се е явявал на работа. В същия ден
била издадена и връчена на ищеца и процесната заповед за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6,
вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с които
оспорва исковете. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение с
ищеца. Излага съображения, че ищеца не се е явил на работното място за да
полага труд, а единствено да входира заявлението си, като достъпът му до
сградата не е бил ограничаван. Твърди, че прекратяването на трудовото
правоотношение е законосъобразно, доколкото ищецът не се е явил на работа
след като е бил възстановен на 18.11.2021 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Съгласно чл.344, ал.1, т.1 КТ работникът или служителят има право да
оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая уволнението е
извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ –
дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни.
Между страните е безспорно съществуването на процесното трудово
правоотношение, че ищецът е възстановен на работа при ответника по силата
на влязло в сила съдебно решение, както и че правоотношението е повторно
прекратено по силата на посочената от ищеца заповед.
Страните не спорят, а и се установява от представените писмени
доказателства, както и от събраните гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетели, които съдът кредитира в цялост като непротиворечиви и
взаимно допълващи се, че в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, ищецът се е явил в
централата на работодателя, където обичайно е полагал труда си преди
незаконното уволнение и е подал заявление вх. № ./18.11.2021 г. за явяване на
работа. Свид. А. споделя, че е придружавал ищеца в деня, когато се е явил на
работа за заемане на длъжността си. Твърди, че служители на ответника са
обяснили на ищеца, че трябва да заяви писмено желанието си да бъде
2
възстановен на работа, поради което последният входирал заявлението си в
деловодството. След това изчакали известно време във фоайето и си
тръгнали. След един месец ищецът му се обадил, че все още очаква реакция
от работодателя и го помолил да изготви напомнително писмо в тази връзка.
Тези данни се потвърждават и от показанията на свид. Н. - служител на
ответното дружество, входирала заявлението на ищеца.
Следва да се приеме, че с явяването си в офиса на ответното дружество в
законоустановения срок и подаването на заявлението от 18.11.2021 г. ищецът
изрично е изразил воля да заеме предишната длъжност, като в същото време
неотносимо за изясняване на настоящия правен спор се явява обстоятелството
дали ищецът е правил опити да се срещне със законния представител на
работодателя или служител в отдел „Ч.“ във връзка с възстановяването си.
Това е така, доколкото еднократно отправеното изявление на работника
обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения
на работа работник до работното му място, до изпълнение на съответните на
длъжността трудови функции и това изявление може да се изрази и с една
писмена молба /В този смисъл Решение № 245 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1048/2009 г./.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че достъпът на ищеца до
сградата не е бил ограничаван и същият е имал възможност да започне да
осъществява трудовата си дейност при явяването си на 18.11.2021 г.
Изпълнението на задължението за възстановяване на работа изисква
съдействие на работодателя да окаже на явилия се възстановен работник или
служител къде и как да започне осъществяването на трудовата си функция.
Веднъж изявеното в законоустановения срок желание на работника да заеме
предишната длъжност, обвързва работодателя да му предостави тази
възможност, като го включи в организирания от него трудов процес.
По делото не се твърди и не се установява на възстановения на работа по
съдебен ред служител да са осигурени условия за работа, както и същият да е
бил допуснат до работното си място, а напротив – съгласно свидетелските
показания след рецепцията в сградата има ограничителен пункт, достъпът
през който изисква издаването на специален пропуск, поради което следва да
се приеме, че ищецът обективно не е могъл да премине. Единственото
доказателство за извършени действия от страна на работодателя по
3
възстановяване на ищеца е представената по делото Заповед за
възстановяване на работа с вписана дата 18.11.2021 г., изходяща от
работодателя. В същото време се установява, че заповедта е връчена на ищеца
на 20.12.2021 г. – на същата дата, на която от последния за изискани писмени
обяснения за неявяване на работа и е издадена Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“ № ./20.12.2021 г.
При тези данни не може да се приеме, че работодателят е действал
добросъвестно при изпълнение на задължението си за възстановяване на
работника. Ищецът не е получил обратна връзка в продължение на един
месец от явяването си за заемане на длъжността, достъпът му до сградата е
бил ограничен и не са осигурени условия, съпътстващи изпълнението на
длъжността и организацията на работния процес. Ето защо съдът намира, че
вследствие виновното и противоправно бездействие на работодателя, ищецът
е бил в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си функции за
посочения в заповедта за уволнение период – 19.11.2021 г. – 20.12.2021 г.,
поради което същата се явява неоснователно издадена и съответно следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Съгласно тази разпоредба, работникът или служителят може да иска
възстановяване на предишната работа, като уважаването на този иск е
обусловено от отмяната на уволнението.
Тъй като се установява, че уволнението е незаконно, съответно следва да
бъде отменено и предвид характера на правоотношението – което е
безсрочно, основателен се явява и искът за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „Н.“.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работникът или служителят има право да
иска обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, а по силата на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца - в размер на брутното му трудово възнаграждение, както
и за времето за което е работил на по – нископлатена работа – в размер на
разликата между получаваните възнаграждения.
В случая се претендира обезщетение за периода 21.12.2021 г. до
20.06.2022 г. От приетото заключение по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се изяснява, че обезщетението следва да бъде определено като
разлика на база получено брутно трудово възнаграждение за м.09.2015 г. в
4
„А.“ ЕАД и полученото брутно трудово възнаграждение по трудов договор с
Институт по а. с Н.. При основна месечна заплата при ответника за м.09.2015
г. в размер на 3500 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит за времето от предходното уволнение в размер на
630 лв., брутното трудово възнаграждение е 4130 лв. Съдът намира за
справедливо към размера на обезщетението да бъде пресметнато и
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит, което ищецът е следвало да получи съобразно трудовия договор ако не
беше незаконно уволнен. Същото е задължително уговорено при фиксиран
процент и представлява допълнително трудово възнаграждение с постоянен
характер по смисъла на чл. 20 Н., поради което следва да се включи към
полагащото се на ищеца трудово възнаграждение, за периода в който е бил
лишен от възможността да работи в резултат на действията на работодателя /в
този смисъл Решение № 359 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1448/2009 г.,
Решение № 347 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2015 г. и др./.
Констатирано е, че след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника ищецът е останал без работа до 04.01.2022 г., когато е сключил
трудов договор с друг работодател при уговорено основно трудово
възнаграждение в размер на 780 лв. месечно.
Поради това следва да му бъде заплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 и
ал. 2 за оставане без работа за периода от 21.12.2021 г. до 03.01.2022 г., както
и за разликата между получаваното при ответника и при новия работодател
възнаграждение за периода от 04.01.2022 г. до 20.06.2022 г., което съгласно
изготвената и неоспорена от страните счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира в цялост, е в общ размер 15 026,49 лв. Предвид
заявения размер на претенцията, същата следва да бъде уважена в цялост,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 225, ал. 3 КТ:
Според разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ когато незаконно уволнен
работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в
предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат
да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на
работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 12.12.2013 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС, отговорността на
работодателя по чл. 225, ал. 3 КТ е договорна, произтичаща от неизпълнение
на трудово задължение по възстановеното трудово правоотношение /чл. 127,
ал. 1 КТ/, като съгласно чл. 228, ал. 1 КТ обезщетението се определя на базата
на последното месечно брутно трудово възнаграждение на работника или
служителя, получено преди незаконното уволнение, което не може да бъде
5
по-малко от размера на установената за страната минимална работна заплата
за периода на недопускането.
С оглед посочената нормативната уредба, при иск с правно основание чл.
225, ал. 3 КТ следва да са налице кумулативно дадените в закона
предпоставки - работникът да е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност с влязло в сила решение, да се е явил в предприятието, за да
започне работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, както и да не е бил допуснат от
работодателя да изпълнява работата, на която е възстановен. Доколкото
всички посочени предпоставки за уважаване на иска се установиха в
производството на ищеца се дължи обезщетение за периода от явяването за
заемане на длъжността – 18.11.2021 г. до прекратяване на правоотношението с
процесната заповед за уволнение от 21.12.2021 г. Съгласно счетоводната
експертиза за м.10.2021 г. във фиша на А. С. М. е начислена основна заплата
за 10 отработени дни 1590,91 лв. и 229,09 лв. възнаграждение за
професионален опит или общо 1820 лв. Размерът на обезщетението по чл.
225, ал. 3 КТ за времето от 18.11.2021 г. до 20.12.2021 г. или за 23 дни при
дневна ставка 182 лв. е 4186 лв., до която сума искът следва да се уважи като
се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
22.02.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на
2269,89 лева. Предвид материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за основателно, поради което
намалява същото в размер на 2300 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК на ответника, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете, както и съобразно частта от претенциите, за
която производството е прекратено в размер на 8,07 лева, респективно по
компенсация на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер 2261,82 лева.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.6 ГПК да
заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса по уважените
претенции, която е в размер 4%, но не по-малко от 50 лева за всеки иск,
съответно в случая в общ размер 991,21 лева, а съобразно уважената част –
916,23 лева, както и да заплати сумата 277,31 лева за разноски за експертиза,
съобразно уважената част от претенциите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
6
1, т. 1 КТ уволнението на А. С. М., ЕГН ********** с адрес гр. С.., извършено
на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед от
20.12.2021 г. на „А.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. С. М., ЕГН
********** с адрес гр. С.. на длъжността „н.” при „А.“ ЕАД ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. С..
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на А. С. М., ЕГН ********** с адрес гр. С.. на основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ и чл. 225, ал. 3 КТ сумата от
15 022,40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа и
сключване на трудов договор при по – ниско възнаграждение в резултат от
незаконното уволнение за период шест месеца, с начална дата 21.12.2021 г.,
ведно със законната лихва от 18.02.2022 г. до изплащане на вземането и
сумата 4186 лв. обезщетение за недопускане до работа за периода от
18.11.2021 г. до 20.12.2021 г., ведно със законната лихва от 18.02.2022 г. до
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
недопускане до работа за разликата над 4186 лева до 4440,80 лева.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на А. С. М., ЕГН ********** с адрес гр. С.. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 2261,82 лева, представляваща разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата 916,23 лева, представляваща дължима държавна такса по
уважените искове, както и сумата 277,31 лева, представляваща разноски за
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7