РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пазарджик, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220100771 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо
Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт К.А. против С. АТ. В., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Пазарджик, ул.“****“ №*, в която ищецът,
чрез пълномощника си, твърди, че на 02.12.2020г. дружеството е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред
Районен съд - Пазарджик за вземанията си към С. АТ. В.. По входираните
документи е образувано ЧГД №3403/2020г. По посоченото дело е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 ГПК, поради което дружеството подава настоящата искова молба на
основание чл.415 ал.1, т.2 ГПК в срока по чл.415 ал.4 ГПК.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за
1
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила
на 27.06.2008г. Сочи, че съгласно чл.35 ал.1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на дружеството.
Твърди, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото
дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
ответника с ИТН *****, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“****“ *.
Твърди, че за С. А. В. е открит клиентски номер ***.
Твърди, че ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите
условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени
в същите - чл.18 ал.1 и ал.2.
Сочи, че съгласно чл.27 ал.1 от общите условия при неплащане в срок
на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
Твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на С. АТ. В. за
периода 23.11.2019г. - 22.01.2020г. електроенергия на обща стойност 227,94
лв., която до този момент не е заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът
дължи законна лихва в общ размер от 18,73 лв. за периода 11.01.2020г. -
01.12.2020г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно
за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на
настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в
същата.
Моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към С. АТ. В., както
следва: 227,94 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 23.11.2019г. - 22.01.2020г.;
18,73 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
11.01.2020г. - 01.12.2020г.; законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
2
съда - 02.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Моли на основание Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС
по тълк. дело №4/2013г., т.12 да осъди С. АТ. В. да им заплати присъдените в
заповедта за изпълнение по ЧГД №3403/2020г. по описа на Районен съд
Пазарджик разноски.
Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото
разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане - за
изискване и прилагане на ЧГД №3403/2020г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от особения представител на ответницата, с който взема
становище, че предявените искове по чл.422 от ГПК от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД са неоснователни. Оспорва предявените искове по
основание и размер.
Оспорва ответникът да е получил електрическа енергия на обект с ИТН
2903566 и клиентски номер **********, находящ се в гр.Пазарджик,
ул.”****” №* - така, както се твърди в исковата молба, както и с ИНТ
3081123 - по представените писмени доказателства.
Оспорва ответникът да е в договорни отношения с ищеца за доставка на
електрическа енергия на обект с ИТН ****и клиентски номер ****, находящ
се в гр.Пазарджик, ул.”****” №* - така, както се твърди в исковата молба,
както и с ИТН ****- по представените писмени доказателства.
Моли съда да отхвърли предявения от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1, във връзка чл.415 ал.1 ГПК за признаване за
установено по отношение на С. А. В., с ЕГН **********, че дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД следните суми: 227,94 лв.,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя,
находящ се в гр.Пазарджик, ул.”****” №*, с ИТН ****или с ИТН ****и
клиентски номер ********** електрическа енергия за периода 23.11.2019г. до
22.01.2020г., сумата от 18,73 лв., представляваща стойността на законната
лихва за забава за периода от 11.01.2020г. до 01.12.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за
3
издаване на заповед за изпълнение - 02.12.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД №3403/2020г. по описа на
Пазарджишки районен съд, като неоснователен.
Сочи, че установителният иск по чл.422 ал.1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него
той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за
установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването
му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С
предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за
осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на
основание чл.415 ал.1, т.2 ГПК.
Посочва, че за основателността на предявения иск ищецът следва да
установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответницата по валидно сключен договор за доставка на
електрическа енергия при общи условия; 2. реално доставяне на електрическа
енергия от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. стойността на
доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.
Твърди, че ответникът не е собственик, ползвател или наемател на
обект, с ИТН ***** и клиентски номер ****, находящ се в гр.Пазарджик,
ул.”****” №* - така, както се твърди в исковата молба, както и не е
собственик, ползвател или наемател на обект, с ИТН *****и клиентски номер
****, находящ се в гр.Пазарджик, ул.”****” №* - по представените писмени
доказателства.
Твърди, че е налице противоречие между исковата молба и
представените писмени доказателства за консумираната ел. енергия относно
обекта на потребление - ИТН. В исковата молба обектът е с ИТН 2903566, а в
представените доказателства – Препис-извлечение от сметка, Фактура
№********** и Фактура №********** - обектът е с ИТН ****.
Сочи, че съгласно § 1, т. 27б, т.27в и т.27г от ДР на ЗЕ „Клиент“ е
клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително
предприятие за природен газ, което купува природен газ; „Клиент на едро“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия с цел
4
препродажба, както и физическо или юридическо лице, различно от оператор
на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ с
цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване. Твърди, че в случая без
съмнение е налице хипотезата на „Краен клиент“. От друга страна, съгласно
чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г. клиент/потребител на електрическа енергия
за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот /има се
предвид вещно право на ползване - арг. чл.6 ал.2 ОУ/, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение”
ЕАД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа
енергия за домакинството си, като в чл.6 ал.2 от Общите условия е уточнено,
че правата и задълженията на клиента/потребителя може да се упражняват и
от друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право
на ползване на имота е заявил своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС
или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде
потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок. Затова
получателят на процесните фактури ответникът С.В. няма качеството на
клиент/потребител на електрическа енергия за процесния имот, тъй като не е
собственик на процесния имот с адрес: гр.Пазарджик, ул.”****” №*,
общ.Пазарджик, от което следва, че за исковия период между ищеца и
получателя - ответника не е налице облигационно правоотношение по
валидно сключен договор за доставка на електрическа енергия при общи
условия. Твърди, че безспорно е и това, че ищцовото дружество е „Краен
снабдител“ по смисъла на § 1, т.28а от ДР на ЗЕ и чл.98а ЗЕ и продава
електрическа енергия срещу заплащане. Съгласно нормата на чл.98а ал.3 и
ал.4 ЗЕ, продажбата на електрическа енергия се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от
клиентите, като крайният снабдител е длъжен да публикува одобрени от
ДКЕВР общи условия на договорите най-малко в един централен и един
местен всекидневник и те влизат в сила в тридесетдневен срок от
публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния краен снабдител
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в
5
допълнителни писмени споразумения. Ето защо, когато потребителят не се е
възползвал от горепосочената правна възможност, следва да намерят
приложение установените в чл.298 ал.1, т.2 от Търговския закон последици, а
именно: общите условия на ищеца - краен снабдител стават задължителни за
потребителя с последователното изтичане на посочените два периода. При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен
индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по
повод предоставяните от ответника услуги /на основание чл.98а ал.5 ЗЕ/, то
следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия. Поради
това от данните по делото не се установява наличието на валидно
облигационно правоотношение, като по делото са представени Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД и не се установи, че собственик на
процесния имот е получателят на фактурите.
На основание чл.193 ал.1 от ГПК оспорва съдържанието на фактурите
за предоставени услуги - как е формиран претендираният размер по тях и
ответникът не е собственик, ползвател или наемател на този обект - с ИТН
****и с ИТН ****. Твърди, че представените фактури нямат доказателствена
сила, тъй като същите са съставени от ищеца, представляват частен документ,
не са подписани от ответника и оспорва изцяло съдържанието им.
В случай, че съдът уважи предявените искове, моли юрисконсултското
възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер, както за исковото,
така и за заповедното производство. Прави възражение за неговата
прекомерност - чл.78 ал.5 от ГПК.
Взема становище по доказателствата и доказателствените искания на
ищеца. Представя писмено доказателство.
В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, редовно призован,
не изпраща свой представител.
Особеният представител на ответницата взема становище, че
предявеният иск е недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Подробни доводи по същество излага в представените писмени бележки.
Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени от ищеца в
исковата молба и с възраженията на особения представител на ответницата и
като обсъди и анализира събраните по делото писмени доказателства
6
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 02.12.2020 год., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, в качеството й
на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №3403/2020 год. по
описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал
Заповед №1640 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
04.12.2020 год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на
ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от 227,94 лева – главница,
сумата от 18,73 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода от 11.01.2020г. до 01.12.2020г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 02.12.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 25,00 лева – разноски по делото за държавна такса и сумата от 50,00 лева –
за юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Стойност на електрическа енергия, доставена за
периода от 23.11.2019г. до 22.01.2020г. на основание Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и чл.98а от Закона за енергетиката. Електрическата
енергия е доставена по партидата на С. АТ. В., с клиентски номер
№**********, отнасяща се за обект на потребление: гр.Пазарджик, ул.“****“
№*, ИТН: ****.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-
ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415
ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита
следното: Съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката,
ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
7
Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-
013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Съгласно чл.35 ал.1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството-ищец.
С писмения отговор на исковата молба, особеният представител на
ответницата оспори качеството на ответницата С. АТ. В. на
клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди. По това
възражение, съдът приема следното:
По делото е представен препис - извлечение от сметка за задълженията
за консумирана електрическа енергия, според която потребител на имота е
ответницата С. АТ. В. с клиентски номер ********** за обект на потребление
ИТН: 3081123, гр.Пазарджик, ул.“**** /съвпадащ с ИТН, посочен в
заявлението по чл.410 от ГПК и в издадената Заповед №1640 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3403/2020г. по описа
на Пазарджишкия районен съд/. С оглед на това и доколкото в представеното
извлечение от сметка изрично е отразено, че имотът е заведен при ищеца с
посочените данни относно потребител, клиентски номер и обект на
потребление, то се налага извод, че партидата за имота е открита на името на
ответницата под посочения клиентски номер. Препис-извлечението от сметка
не е оспорено от ответната страна. Не е оспорено, че индивидуална партида за
имота при ищеца се води на името на ответницата като потребител под
цитирания клиентски номер, нито за нарушение на процедурата при
откриването й. Обстоятелството, че партидата за процесния имот е открита на
името на ответницата е факт с правно значение и обосновава договорната
обвързаност между страните по делото, съгласно Тълкувателно решение
№2/17.05.2018г. по тълк. дело №2/2017г. на ОСГК на ВКС, в което като
обстоятелството, доказващо наличието на договорно правоотношение за
доставката на топлинна енергия, се приема откриването на индивидуална
партида при топлопреносното дружество за имота. Това тълкувателно
решение е приложимо и при доставката на електрическа енергия.
Следователно се налага извода, че ответницата е договорно обвързана
за заплащане на доставената за имота електрическа енергия.
8
Съгласно чл.11, т.1 от Общите условия ответницата като потребител е
задължена да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите -
чл.18 ал.1 и ал.2 от Общите условия.
Съгласно чл.27 ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Няма данни по делото ответницата да е променила доставчика си на
електроенергия. Следователно ответницата като физическо лице има
качеството на битов клиент, съгласно §1, т.2а от Допълнителните разпоредби
на Закона за енергетиката и е присъединена на ниво ниско напрежение, видно
от приложените документи.
Установява се от представения от ищеца и неоспорен от страната-
ответник препис-извлечение от сметката на ответницата, че начислената
електроенергия за клиентския номер на ответницата и за ИТН ****за периода
от 23.11.2019г. до 22.01.2020г. е на обща стойност 227,94 лева, както и че
начислената лихва за периода от 11.01.2020г. до 01.12.2020г. е в размер на
18,73 лева.
Ответницата не представи доказателства за плащане на дължимите суми
по процесния документ.
Наведеното в писмения отговор възражение за различния номер на ИТН,
съдът намира за неоснователно, като приема, че в исковата молба е допусната
техническа грешка при неговото изписване. За този си извод, съдът има
предвид, че ИТН на процесния обект на потребление, а именно ИТН: 3081123
е един и същ в Заявлението по чл.410 от ГПК, в заповедта за изпълнение и в
приложените писмени доказателства.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на цената на консумирана
електрическа енергия и за лихви за забавено плащане е основателен по
следните съображения:
Въз основа на представените и приети писмени доказателства, съдът
9
приема за установено по делото, че през процесния период от време, ищецът е
доставил на ответницата електрическа енергия и че в имота й е ползвана
такава в количествата, посочени в писмените документи и на стойност,
отразена в препис-извлечението от сметката на ответницата.
Ответницата не е изплатила на ищеца дължимите суми в размер общо
на 227,94 лева за консумираната електрическа енергия за периода от
23.11.2019 год. до 22.01.2020 год.
Вземането е съществуващо и изискуемо и длъжникът-ответницата
дължи заплащането на претендираната сума като главница на обща стойност
227,94 лева на ищеца, тъй като не е сторила доброволно това до настоящия
момент.
Върху главницата, ответницата дължи и законната лихва, считано от
датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 02.12.2020г. до
окончателното й изплащане.
Ответницата е в забава на плащанията, тъй като е изтекъл падежът за
плащане на сумите за процесната ел. енергия. Затова ответницата дължи на
ищеца обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума от
деня на забавата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Общият размер на това задължение е 18,73 лева, видно от
приетия препис-извлечение от сметката на ответницата, неоспорен. Затова
исковата претенция за вземане в този размер ще следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от
него разноски, както в заповедното, така и в настоящето исково производство
в размер общо на 450,00 лева, съгласно приложените платежни документи /и
при определен от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК размер на
юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство в размер от
100 лева/.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37,
чрез юрисконсулт К.А. против С. АТ. В., с ЕГН **********, с постоянен и
10
настоящ адрес: гр.Пазарджик, ул.“****“ №* с правно основание чл.415 ал.1 от
ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. АТ. В., с ЕГН ********** дължи на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* сумите, както
следва: сумата от 227,94 лв., представляващи стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.11.2019г. -
22.01.2020г.; сумата от 18,73 лв., представляващи стойността на законната
лихва за забава за периода 11.01.2020г. - 01.12.2020г.; законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 02.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед №1640 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 04.12.2020 год. по ч.гр.дело №3403/2020 год.
по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА С. АТ. В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Пазарджик, ул.“****“ №* да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37 разноски в заповедното и
в исковото производство в размер общо на 450,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11