№ 242
гр. Бургас, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203756 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на „*” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, п.к.
1407, р-н *, бул. „*“ № 87, против Наказателно постановление № НП-250/25.08.2022г.,
издадено от Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което за нарушение на чл. 7а, т. 1 от Наредба за безопасната
експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА), на основание чл. 55, ал. 2
от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), на дружеството е
наложена „имуществена санкция” в размер на 200 лева.
С жалбата се посочва, че е налице материална незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание се явява представител на дружеството-
жалбоподател- адв. * от САК, който поддържа жалбата, като допълнително са
представени писмени бележки.
Наказващият орган депозира писмено становище, с което се иска жалбата да се
остави без уважение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на жалбоподателя на 08.09.2022 г. (л. 22), а
жалбата е подадена по куриер на 23.09.2022 г. (л. 20)- в първия работен ден след
изтичането на срока на 22.09.2022 г., който е почивен ден. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира
за установено следното:
При извършена на осн.чл.24, ал.1, т.8 от НБЕТНА проверка на 03.06.2022 г. от
1
контролните органи по технически надзор на пътнически хидравличен асансьор с рег.
№ *, товароподемност 320 кг., 7 спирки, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 294, в
присъствието на Р. А.–асансьорен техник в „*” ЕООД, е констатирано, че асансьорът -
съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл.32 от Закона за техническите
изисквания към продуктите /ЗТИП/, се експлоатира, тъй като към момента на
проверката е бил с включено захранване, приемал е и е изпълнявал заявки и е
превозвал пътници. Установено е било, че за дейността по поддържане и ремонтиране
на асансьора е сключен договор между ползвателя и „*” ООД, като към момента на
проверката „*“ ЕООД изпълнявало задълженията на „*” ООД като негов приобретател.
При проверката са били извършени оглед и изпитвания и е било констатирано, че
устройството за контрол на товара на асансьора не работи. С оглед на това, асансьорът
е бил спрян от експлоатация със запис в ревизионната му книга на осн. чл. 30, ал. 1
НБЕТНА.
На 10.06.2022 г. била извършена повторна проверка, при която не били
констатирани неизправности.
Бил съставен АУАН 189 от 14.07.2022 г. от страна на М. К., който посочил за
нарушена разпоредбата на чл. 7а, т. 1 от Наредбата.
Впоследствие, на 25.08.2022 г. въз основа на акта за установяване на нарушението
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. Посочено е, че като е допуснало на 03.06.2022 г. експлоатацията и не е
уведомило ползвателите на пътнически хидравличен асансьор с рег. № *,
товароподемност 320 кг., 7 спирки, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 294, с
неработещо устройство за контрол на товара, „*” ЕООД е нарушило изискванията на
чл.7а, т.1 НБЕТНА.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията на всички
свидетели, тъй като те не си противоречат, а напротив- взаимно се допълват.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34
от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена
проверка и какви са констатациите от нея.
В обобщение, липсват формални основания за отмяна на обжалваното
постановление.
По същество обаче съдът намира, че липсва извършено нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.7а, т.1 НБЕТНА, каквото нарушение е вменено на
жалбоподателя, лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено
2
ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато същите
престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна
експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл.10, ал.1. В чл.10, ал.1, т.14
НБЕТНА е посочено, че такъв вид неизправност на асансьора се явява неработещо
устройство за контрол на товара или сигнализация за претоварване.
Анализът на разпоредбата на чл.7а, т.1 НБЕТНА налага извод, че за да е
осъществен състав на нарушение по този текст, следва да е налице както неизпълнение
на задължението на поддържащата асансьора фирма за писмено уведомяване на
ползвателите, така и неизпълнение на задължението за недопускане на асансьора в
експлоатация, при една от следните алтернативни хипотези: 1. асансьорът престане
да съответства на нормативните изисквания за устройство или за безопасна
експлоатация; или- 2. констатирани са неизправности по чл.10, ал.1 от наредбата.
По делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е задължено
за поддръжката на асансьора в гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 294.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 НБЕТНА, лицата, които поддържат
асансьори, са длъжни: да инструктират срещу подпис ползвателите или техен
представител за условията за безопасна експлоатация на асансьорите; да извършват
функционални проверки за изправността и действието на асансьора и предпазните му
устройства съгласно приложението; да извършват техническо обслужване на
асансьорите; да водят дневник, в който да отразяват техническото състояние на
асансьора и резултатите от извършените проверки и ремонти и към който прилагат
екземпляр от чертежите, схемите или сертификатите за извършените ремонти и
устройства на асансьора и декларациите за съответствие на заменени предпазни
устройства; да осигурят 24-часово непрекъснато аварийно обслужване на асансьорите
– да освобождават пътниците при аварийно спиране на кабината, да оказват помощ
при аварии и злополуки и да спират асансьорите при техническите неизправности по
чл.10, ал.1, т.1-6, ако са установили или са получили информация за такива
неизправности.
Съгласно чл. 9, ал. 2 НБЕТНА, функционалните проверки и техническото
обслужване на асансьорите се извършват в срокове и по ред, определени в
инструкциите на производителя. Ако в инструкцията не е определен срок за
функционалните проверки, те се извършват най-малко веднъж на 30 дни.
Съгласно Приложение към чл. 9, ал. 1, т. 2 НБЕТНА, функционалните проверки
се извършват на: кабинните и етажните бутониери и осветлението в кабината;
шахтните врати, контактите към тях, заключалките, демпферите, електромагнитните
отбивачи; подемния механизъм, ограничителя на скоростта, крайния прекъсвач;
таблото за управление; бутона „Стоп”, покривната клапа, предпазния праг;
хидравличната станция; клапанния блок; хидравличния цилиндър. Т.е. за дружеството
като лице, поддържащо асансьора, не съществува нормативно задължение да извършва
функционална проверка на устройството за контрол на товара, тъй като същото не е
сред посочените в Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 НБЕТНА.
На следващо място, устройството за контрол на товара не е и сред посочените в
нормативните актове предпазни устройства на асансьора. Предпазните устройства на
асансьора, чрез поддръжката на които се гарантира безопасната им експлоатация и по
отношение на които съществува задължение за лицата, извършващи поддръжката на
асансьорите, да осъществяват функционални проверки на същите, са посочени в
Приложение 1 към чл. 2, т. 2 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на
3
съответствието на асансьорите и на предпазните устройства за асансьори, и те са:
устройства за заключване на вратите и шахтите; устройства, предпазващи от падане,
посочени в т.3.2 на Приложение № 2, които възпрепятстват кабината от падане и
неконтролируемо движение; устройства, които ограничават превишаването на
скоростта; буфери; предпазни устройства, монтирани в нагнетателния тръбопровод на
хидравличния цилиндър, предотвратяващи свободно падане на кабината; електрически
предпазни устройства под формата на предпазни вериги, съдържащи електронни
елементи.
Следователно, след като не е сред изброените нормативно предпазни устройства
на асансьора, по отношение на устройството за контрол на товара на асансьора не
съществува задължение за жалбоподателя да осъществява функционални проверки на
същото. Не може да се извлече такова задължение и от разпоредбата на §1, т.5 ДР на
НБЕТНА, съгласно която „поддържане” са всички дейности, извършването на които
осигурява безопасното използване на асансьора според предназначението му, както и
на неговите съставни части след завършването на монтажа и през целия му жизнен
цикъл, като поддържането включва: смазване, почистване и др.подобни; функционални
проверки; дейности по настройване и регулиране; ремонт или замяна на съставни части
с оригинални, при което не се променят техническите характеристики на асансьора;
ремонт на електрическата система за управление на асансьора или замяна на елементи
от нея с оригинални елементи; аварийно обслужване на асансьорите. Ето защо, не
може да се приеме, че неизправността на устройството за контрол на товара на
асансьора представлява такова несъответствие на нормативните изисквания за
устройство и безопасна експлоатация на асансьорите, че да обоснове приложимост на
разпоредбата на чл.7а, т.1 НБЕТНА в първата й хипотеза, а именно – задължение в този
случай на лицето, поддържащо асансьора, да уведоми писмено ползвателя и да не
допуска експлоатацията на асансьора, когато същият е престанал да съответства на
нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация. По тази причина
единствената възможна хипотеза на осъществим състав по чл.7а, т.1 НБЕТНА в
случаите на неработещо устройство за контрол на товара на асансьора, е когато това е
констатирано като неизправност по чл.10, ал.1, т.14 от наредбата, както е посочено
всъщност и в самото НП.
С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че на дата 03.06.2022 г.
устройството за контрол на товара на асансьора, не е работело. Въпросът е, след като
за дружеството не са възникнали задължения във връзка с проследяване на неговата
изправност, дали следва задължение по чл.7а, т.1 НБЕТНА, а именно – да уведоми
писмено ползвателя на асансьора и да не допуска експлоатацията на асансьора, тъй
като е констатирана неизправност по чл.10, ал.1.
За да възникне задължението на жалбоподателя по чл.7а, т.1 НБЕТНА, обаче,
следва на първо място да има констатирана неизправност по чл.10, ал.1 от наредбата, и
едва тогава от него може да се изисква активно поведение, чрез предприемане на
съответните действия по писмено уведомяване на ползвателя и по недопускане
експлоатацията на неизправния технически асансьор. За това свидетелства и
използваното в разпоредбата на чл.7а, т.1 НБЕТНА минало страдателно причастие –
„констатирана”.
В случая дружеството е наказано за това, че не е предприело действия по
уведомяване и по предотвратяване на експлоатация на съоръжение, което едва в
момента на проверката е констатирано, че е неизправно, т.е. неизправността не е била
констатирана преди това, нито жалбоподателят е имал подобно нормативно
4
задължение да следи за подобна неизправност. Ето защо, не може в момента на
констатиране на неизправността да му се вменява и неизпълнение на задължението по
чл.7а, т.1 НБЕТНА, тъй като, за да е изпълнен съставът на посочената правна норма,
следва констатирането на неизправността да предхожда неизпълнението на това
задължение, защото същото възниква едва след констатиране на неизправността. В
настоящия случай двата факта – констатирането на неизправността и възникването на
задължението, съвпадат по време.
В този смисъл е и Решение № 836 от 23.06.2022 г. по КАНХД № 864/2022 г. на
Административен съд – Бургас, постановено по аналогичен казус.
Впрочем, това следва и от нормалната житейска логика, като една неизправност
на практика може да възникне по всяко време, като е пресилено да се очаква, че във
всеки един момент лицето, поддържащо съответното съоръжение може да разбере за
нея, респ. да изпълни законовите си задължения. Поради това и законът следва да се
тълкува именно в горепосочения смисъл- възникване на задължение за уведомяване
след момента на констатиране на неизправността. Това личи особено в настоящия
случай, тъй като при последващата проверка на 10.06.2022 г. е констатирано
отстраняване на неизправността, или по-точно- констатирано е че устройството за
контрол на товара вече работи, но не се установява това да е станало чрез
отремонтиране или замяната му. Нещо повече, свидетелят А. посочва в показанията си
на л. 76-гръб, че това устройство може да покаже дефект, но да продължи да работи без
ремонт и подмяна след като се „закрепи“. Ето защо съдът приема, че без в периода
03.06.-10.06.2022 г. да е извършван ремонт на устройството или замяната му, същото
при втората проверка е сработило, като при първата се касае за проявен дефект, който
обаче обективно не е имало как да бъде известен на дружеството, което поддържа
асансьора, при което и няма как да се очаква същото да уведоми ползвателя за
неизправността.
В обобщение, съдът намира жалбата за основателна, като обжалваното НП
следва да се отмени като материално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита- л. 19, в който е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. По делото е направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По отношение на
възнаграждението, съдът намира, че същото не е прекомерно, тъй като не надхвърлят
заничително минимално предвидените размери, а също така бяха проведени две
съдебни заседания, при които бяха разпитани общо четирима свидетели. Следва да се
вземе предвид, че участието на процесуален представител е започнало още в началото
5
на производството чрез подаването на жалбата, която го е инициирала. Поради това и
следва да бъдат присъдени разноските в размер на 600 лева. Доколкото се прилага чл.
205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал
акта, съдът намира, че следва да осъди ДАМТН да заплати сторените в настоящото
производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-250/25.08.2022г., издадено от
Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с
което за нарушение на чл. 7а, т. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и
технически надзор на асансьори (НБЕТНА), на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), на „*” ЕООД, ЕИК: *, е наложена
„имуществена санкция” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на
„*” ЕООД, ЕИК: *, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6