Определение по дело №336/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20207220700336
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

Гр. Сливен, 29.09.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и девети септември две  хиляди и двадесета година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 336 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от М.Х.С., М.Г.А., Д.Й.Г., В.Й.Б. и С.Н.С.,*** срещу Писмо изх. № 9400-11331(1) от 25.08.2020 г. на Кмета на Община Сливен, с което органът е дал отговор на постъпил сигнал за строеж „Сграда със смесени функции в УПИ VI, кв. 297 по плана на ЦГЧ гр. Сливен“, в който е заявил за установено от проверка, че строежът е започнат и се изгражда законосъобразно, в съответствие с издадените и одобрени строителни книжа и действащия подробен устройствен план в част план за регулация и застрояване и работен устройствен план, одобрени със Заповед № РД-15-631/02.05.2012 г. на Кмета на Община Сливен.  Жалбоподателите твърдят, че по същество това писмо представлява отказ за спиране на незаконен строеж, а именно „Сграда със смесени функции“, изграждаща се в УПИ VI, кв. 297 по плана на ЦГЧ гр. Сливен, като считат, че отговорът има характер на индивидуален административен акт, а строежът е незаконен, като извършващ се в нарушение на изискуемото отстояние и в несъответствие с предвижданията на ПУП. Моли се съда да извърши пълна проверка за процесуалната и материална законосъобразност и да отмени отказа на Кмета на Община Сливен като незаконосъобразен.  

От данните по делото се установява, че М.Х.С., М.Г.А., Д.Й.Г., В.Й.Б. и С.Н.С. са подали сигнал до Кмета на Община Сливен (постъпил при последния с вх. № 9400-11331/17.07.2020 г.), с който го сезирали, че строителството на „Сграда със смесени функции“ в УПИ VI, кв. 297 по плана на ЦГЧ гр. Сливен, съставляващ поземлен имот с идентификатор 67338.549.94 по КК на гр. Сливен се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, в нарушение на строителните правила и норми и при съществени отклонения от съгласувания и одобрен инвестиционен проект. Заявена била молба да се извърши проверка на строежа и при констатиране на сочените в сигнала нередности, да се осъществи предвидения в ЗУТ контрол, включително чрез спиране на строежа и налагане на предвидените в закона глоби и имуществени санкции. По тази жалба сезираният орган – Кмет на Община Сливен отговорил с писмо изх. № 9400-11331(1)/25.08.2020 г., съгласно чието удостоверително съдържание е извършена проверка на място и по документи, при която било установено, че строежът е започнат и се изгражда законосъобразно, в съответствие с издадените и одобрени строителни книжа и действащия подробен устройствен план в част план за регулация и застрояване и работен устройствен план, одобрени със Заповед № РД-15-631/02.05.2012 г. на Кмета на Община Сливен.

Предмет на оспорване пред настоящата инстанция (както е очертан в жалбата) е законосъобразността на отказ на Кмета на Община Сливен да разгледа по същество сигнал вх. № 9400-11331/17.07.2020 г. като искане за издаване на административен акт, а именно – заповед за спиране на строеж и налагане на предвидените в закона глоби и имуществени санкции.    

При горните данни настоящата съдебна инстанция намира, че оспорването е недопустимо поради липса на предмет и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, като съображенията на съда са следните:

Оспореният акт не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от Закона за устройство на територията. В тази законова разпоредба са изброени изчерпателно кои актове по смисъла на ЗУТ са индивидуални административни такива и единствено те подлежат на проверка по реда на съдебния контрол. Съгласно специалната разпоредба на чл. 214 т. 3 от ЗУТ индивидуални административни актове в материята на контрола върху незаконното строителство са само актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи и това са актовете, подлежащи на съдебен контрол. В процесния случай предмет на оспорване, както е очертан ясно в жалбата - е законосъобразност на отказ на Кмета на Община Сливен да разгледа по същество жалба, като издаде заповед за спиране на незаконно строителство и този акт не попада сред изброените в горепосочената правна норма. Производството по издаване на заповед за спиране на незаконен строеж, уредено в ЗУТ е специфично и не се подчинява на общите правила по АПК, като кметът на общината се явява административен орган със специални, нормативно уредени правомощия. Кметът на общината е органът, който следва да извърши преценка за това налице ли са предпоставките за издаване на заповед за спиране на строеж, като на съдебен контрол подлежи именно заповедта за спиране, но не и отказът да се издаде такава, респ. да се извърши проверка относно наличие на незаконно строителство. В производството по чл. 224а ал. 1 от ЗУТ –  спиране изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, кметът или упълномощено от него лице действат служебно и е тяхна преценката дали да се издаде акт за спиране или не. Освен това, правомощията и компетентността на кмета на общината и упълномощени от него лица в областта на контрола върху строителството са строго определени и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 223 ал. 1 от ЗУТ, като от т. 1 до т. 10 са формулирани конкретните правоотношения, които се реализират чрез формални административни актове – заповеди. Отказ за издаване на индивидуален административен акт (с оглед смисъла, вложен в жалбата) би бил формиран, когато конкретна правна норма обвързва административния орган да се произнесе задължително в съответен срок, при настъпване на определени факти и с конкретен формален акт. В процесния случай такава норма, задължаваща кмета да извърши проверка на твърдения за извършвано незаконно строителство както в специалния ЗУТ, така и в АПК или друг нормативен акт, липсва, а при упражняване на правомощията по чл. 224а от ЗУТ кметът на общината няма регламентирано задължение за произнасяне в определен срок и образуване на производство по установяване на строеж, който се извършва в нарушение на закона, респ. в хипотезите на чл. 224а ал. 1 т. т. 1 - 8 и не е обвързан от наличието на подаден или не сигнал за такова строителство, а действа служебно. В този смисъл са Определение № 4794/05.04.2011 г., постановено по адм. д. № 4220/2011 г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 479/15.01.2016 г. по адм. д. № 14584/2015 г. на Върховен административен съд и Определение № 2530/10.03.2015 г. по адм. д. № 67/2015 г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 14187/21.11.2017 г., постановено по адм.д. № 12540/2017 г. по описа на Върховен административен съд.

При тези съображения жалбата се явява процесуално недопустима като подадена срещу акт, който няма белезите на административен такъв, което е и пречка за разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност. Тези обстоятелства налагат оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

 

         Водим от изложените мотиви и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Административен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Х.С., М.Г.А., Д.Й.Г., В.Й.Б. и С.Н.С.,*** срещу Писмо изх. № 9400-11331(1) от 25.08.2020 г. на Кмета на Община Сливен, с което органът е дал отговор на постъпил сигнал за строеж „Сграда със смесени функции в УПИ VI, кв. 297 по плана на ЦГЧ гр. Сливен“, в който е заявил за установено от проверка, че строежът е започнат и се изгражда законосъобразно, в съответствие с издадените и одобрени строителни книжа и действащия подробен устройствен план в част план за регулация и застрояване и работен устройствен план, одобрени със Заповед № РД-15-631/02.05.2012 г. на Кмета на Община Сливен, като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо образуваното съдебно производство по административно дело № 336/2020 година по описа на Административен съд Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                         Административен съдия: