РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Костинброд, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20241850100275 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 1918 /
26.03.2024 г. подадена от И. Г. К., ЕГН ********** от гр. С., чрез адв. В. - САК
против Софийския районен съд, с адрес : гр. С. / делото е изпратено по
подсъдност от СРС / и Софийски градски съд, с адрес : гр. С., представляван
от А. Т. с правно основание чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения,
изведени от обстоятелствената част на исковата молба : Твърди се, че на
30.01.2020 г. ищецът е подал пред СРС искова молба вх. № 2001972 /
30.01.2020 г. с правно основание чл. 49 ал.1 от СК.
Сочи се още, че след като е било образувано гр. д. № 4761 / 2020 г. по
описа на СРС и е избран съдия – докладчик, за периода от 12.03.2020 г. до
19.05.2020 г. / близо 2 месеца и 7 дни / не е била връчена ИМ на ответницата за
отговор по чл. 131 от ГПК. След това ищецът сочи, че имало забавяне на
делото и същото било насрочено чак след три месеца и единадесет дни, като
съдът не задължил страните да представят всички доказателства и не е
допуснал свидетели. С оглед на което делото е било забавено с още един месец
и 18 дни. Така производството пред СРС е продължило за периода от
1
30.01.2020 г. до 24.03.2021 г., когато е било образувано въззивното
производство пред СГС и е било образувано в. гр. д. № 3796 / 2021 г. същото
било насрочено за разглеждане на 17.03.2022 г., т. е. след 11 месеца и 12 дни.
След като изслушва страните съдът отлага делото за 17.11.2022 г. за изготвяне
на поискана от въззивната страна експертиза. Решението по делото е било
постановено на 20.03.2023 г., без да е налице съществена фактическа и правна
сложност на делото.
Ищецът сочи, че делото е продължило 3 години, 2 месеца и 28 дни, като
през целия период ищецът е изпитвал безпокойство относно бавното решаване
на делото и от евентуален неблагоприятен изход на делото за него. Особен
тежко и мъчително за него било чакането да получи родителските права над
малолетното му дете Максим К.. През целия период докато е траел съдебния
процес детето е следвало да пребивава две седмици при майка си, а същата го
тормозила, след като детето било изслушано пред съда и заявило, че иска да
живее с баща си.
Ищецът сочи още, че преди да предяви настоящия иск е подал заявление
пред Инспектората на ВСС по глава трета „а“ от ЗСВ и му е било предложено
обезщетение в размер на 1 000.00 / хиляда / лева.
С оглед на гореизложеното същият твърди, че му е било нарушено
правото за разглеждане на делото му в разумни срокове.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди Софийския районен съд и Софийски градски съд да му
заплатят обезщетение в размер на 12 000.00 / дванадесет хиляди / лева –
неимуществени вреди / не е посочен периода /, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2024 г. до
окончателно погасяване на задължението. Претендират се направените от
ищеца разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован явява се лично и заедно с
упълномощеният му защитник - адв. В. – САК, с пълномощно приложено по
гр. д. № 10637 / 2024 г. г. по описа на СРС.
Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е
депозирал отговор, с който оспорва така предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Софийски градски съд не изпраща представител, но същият е
2
депозирал становище вх. № 4930 / 28.08.2024 г. / л. 36 /, с което заявява, че
поддържа отговора и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор
Иванов, който взема становище, че така предявения иск е неоснователен и
недоказан. Същият сочи, че се присъединява към отговора на СРС и СГС.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
На 30.01.2020 г. е предявил искова молба пред СРС с правно основание
чл. 49 ал.1, вр. с ал. 3 от СК и било образувано гр. д. № 4761 / 2020 г. по описа
на СРС, III ГО, 91 - състав. В същото производство ответницата Х. П. К.а
заедно с отговора по чл. 131 от ГПК е предявила насрещна искова молба на
10.03.2020 г., която е изпратена за отговор по чл. 131 от ГПК на 12.03.2020 г.
от съда. Отговор от И. К. е постъпил на 15.06.2020 г., а определението по чл.
140 от ГПК СРС е изготвил на 19.06.2020 г., като делото е било насрочено за
30.09.2020 г. / с оглед съдебната ваканция на съдилищата /.
Видно е от събраните доказателства, че на първото по делото заседание е
даден ход на делото, изслушани са страните, приет е социалния доклад на
ДСП „Красно село“ и делото е отложено за друго заседание – 18.11.2020 г. / в
предвидения двумесечен срок /, с цел изслушване на допуснатите свидетели.
С Решение № 20010509 от 13.01.2021 г. СРС е прекратил брака между
страните по вина на двамата съпрузи и се е произнесъл относно родителските
права по отношение на роденото от брака дете Максим Илиев К., издръжка,
режим на лични контакти на детето с майката и фамилното име на съпругата.
На 02.02.2021 г. ответницата - Х. П. К.а обжалва решението в частта за
предоставяне на родителските права на бащата, ведно с определения режим на
лични контакти на майката с детето. На 08.02.2021 г. СРС се е разпоредил
препис от жалбата да се връчи на другата страна за отговор в двуседмичен
срок. Отговор по жалбата е постъпила от И. К. на 05.03.2021 г. и на 12.03.2021
г. делото е изпратено по компетентност на СГС.
От приложените доказателства е видно, че 24.03.2021 г. пред СГС е
образувано в. гр. д. № 3796 / 2021 г. и с разпореждане от 05.04.2021 г. делото е
3
насрочено в открито съдебно заседание на 17.03.2022 г. / близо една година по
– късно /, в което е приет социален доклад ДСП „Красно село“, изслушано е
детето в присъствието на социален работник и е допусната съдебно –
психологична експертиза, която да отговори на поставените въпроси и делото
е насрочено за 17.11.2022 г., когато е обявено за решаване.
С Решение № 260497 / 20.03.2023 г. постановено по в. гр. д. № 3796 /
2021 г. съдът е отменил Решение № 20010509 от 13.01.2021 г. гр. д. № 4761 /
2020 г. по описа на СРС, III ГО, 91 – състав / грешно посочено дело № 7713 /
2018 г. / и е определил друг режим на лични отношения на майката с детето,
като в останалите части е потвърдил постановеното Решение на СРС.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 28.04.2023 г.
След окончателното приключване на производството И. Г. К., ЕГН
********** е предявил претенция за нарушено право на разглеждане на
делото в разумен срок пред ИВСС по реда на гл. IIIа от ЗСВ. Изготвен е
подробен констативен протокол от 01.12.2023 г., който е бил изпратен на
Министъра на правосъдието.
С писмо изх. № 94 – И - 271 / 03.01.2024 г. Инспектората към ВСС
отговаря на ищеца, че правото му за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок е било нарушено, с оглед на което му определят обезщетение в
размер на 1 000.00 / хиляда / лева и е предложено сключване на споразумение.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Я. В. С., тъй като
същите са противоречиви и от същите не се установява, психическото
състояние на ищеца относно несвоевременното решаване на делото.
Свидетелката заяви, че нейните възприятия са само от обстоятелствата, които
детето й е разказвало и самият ищец.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
4
В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от
държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е
причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява /,
следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на
дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
5
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са доказателствата, че И. Г. К., ЕГН ********** от гр. С.
е предявил срещу Х. П. К.а искова молба по чл. 49 ал.1 от СК, по която е било
образувано гр.д. № 4761 / 2020 г. по описа на СРС, което е започнало на
30.01.2020 г. и е завършило на 12.03.2021 г., когато делото е било изпратено на
СГС, т. е. същото е продължило 1 година, 1 месец и 12 дни, като са проведени
две съдебни заседания. Но трябва да се отчете факта, че е предявена насрещна
искова молба от ответницата, която също следва да се изпрати за отговор по
чл. 131 от ГПК в едномесечен срок.
Пред СГС се е образува в. гр. д. № 3796 / 2021 г. по което отново са се
провели две заседания и е изслушано детето и е допусната и изслушана
съдебно – психологична експертиза, но делото е продължило до
постановяване на решението - 2 години, 1 месец и 4 дни.
Общият период на производството пред двете инстанции СРС и СГС / е с
продължителност 3 години, 2 месеца и 28 дни, което е необяснимо дълго,
предвид, че делото не е с никаква фактическа и правна сложност, но са
събирани доказателства, изслушвано е детето и е допусната и изслушвана
съдебно – психологична експертиза пред СГС.
6
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с
правна и фактическа сложност. Страните по гр.д. 4761 / 2020 г. по описа на
СРС, III ГО, 91 – състав - И. Г. К. и Х. П. К.а не са имали виновно,
недопустимо процесуално поведение, което да е довело до отлагане и
забавяне на делото.
Нещо повече съдът намира, че делото водено пред СРС се е водило в
разумни срокове, забавянето се е получило при подаването на насрещната ИМ
и отговора, който е постъпил по нея от И. Г. К., съдът е разпоредил на
12.03.2020 г. да се изпрати препис от същата за отговор, но такъв постъпва от
ответника / по насрещната ИМ / на 15.06.2020 г., съдът не може да носи
отговорност защо същата е връчена на 19.05.2020 г. / 2 месеца по – късно / и в
едномесечния срок е постъпил отговор.
Да действително насрочването на в. гр. д. № 3796 / 2021 г. по описа на
СГС се е забавило, тъй като с разпореждане от 05.04.2021 г. делото е
насрочено в о.с.з. на 17.03.2022 г. / 11 месеца и 12 дни /.
Но съдът споделя доводите на ответниците, че не бива да се отчита
забава, тъй като в този период е било обявено извънредно положение на
територията на Р България и във връзка с Решение на съдийската колегия на
ВСС са били определени мерки за превенция на COVID – 19 за съдилищата на
територията на Р България, съобразно които съдиите следваше да работят
дистационно.
Също така ищецът не сочи и доказателства от които да е видно, че
същият е претърпял каквито и да е вреди и същите да са породени от
действията или бездействията на СРС и СГС.
Поради изложените съображения съдът намира, че не са налице
материалните предпоставки за уважаване на исковата претенция –
необосновано забавяне на исковото производство, която се изразява в
бездействие на СРС и СГС, чиято продължителност да е извън границите на
разумния срок към момента на сезиране на съда. Искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. К., ЕГН ********** от гр. С. иск с
правно основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС за
осъждане на ответниците Софийския районен съд, с адрес : гр. С.,
представляван от А. В. А. и Софийски градски съд, с адрес : гр. С.,
представляван от А. Т. да заплатят солидарно сумата от 12 000.00 / дванадесет
хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за
периода от 30.01.2020 г. до 28.04.2023 г.,ведно със законната лихва за периода
от датата на подаването на исковата молба в съда – 26.02.2024 г. до пълното
изплащане на дължимата сума, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. Г. К., ЕГН ********** от гр. С. да заплати на Софийския
районен съд, с адрес : гр. С., представляван от А. В. А. и Софийски градски
съд, с адрес : гр. С., представляван от А. Т. направените по делото разноски в
общ размер на 200.00 / двеста / лева, по 100.00 / сто / лева на всяка една от
страните – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
8