№ 244
гр. Стара Загора, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530105466 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК.
Ищецът П. КР. П. твърди, че срещу него е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 5570/2012г. по описа на РС - Стара
Загора, с която е осъден да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД сумата 492,78 лева за задължение по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-02560849 от 25.02.2011г., със 109,49
лева договорна лихва от 05.05.2011 г. до 05.03.2012 г., с 67,29 лева лихва за
забава от 03.06.2011 г. до 11.10.2012 г., и законна лихва от 15.10.2012 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 125 лева разноски по делото. На
03.12.2012 г. бил издаден изпълнителен лист.
Ищецът твърди, че не е заплатил горепосочените суми, но кредиторът
бездействал и едва през 2018г. било образувано изпълнително дело
20187650401871 по описа на ЧСИ Г.И. с рег. номер 765 и район на действие -
Окръжен съд - Стара Загора.
Ищецът твърди още, че предвид горното, вземанията са били погасени с
изтичането на петгодишна давност към датата на образуване на
изпълнителното дело.
1
Отделно това ищецът твърди, че не е бил уведомен от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, че вземането по договора за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер CREX-02560849 от 25.02.2011 г. било прехвърлено
на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ АД и че ответникът не е бил и не е
кредитор на ищеца. Сочи, че не е бил уведомен за цесията и от „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ АД, въпреки че във връзка с този факт било
представено пълномощно по делото. Твърди още, че не били предприемани
никакви действия за събиране на вземанията от „Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ“ АД и че началния момент, в който била започнала да тече погасителната
давност за П.П. била 05.04.2011 г., дата на падежа, когато било следвало да
бъде платена първата вноска обстоятелство, с което се запознал едва след
представяне на договора с отговора на ответника. Сочи още, че поради факта,
че ответникът не е бил кредитор на ищеца и поради изтекла петгодишна
давност, считано от 05.04.2011 г. до момента на образуване на изпълнително
дело № 1871/2018 г., както и към момента П.П., не дължал на „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ АД претендираните суми.
Искането на ищеца до съда е да се признае за установено, че не дължи
на ответното дружество, поради изтекла погасителна давност и поради това,
че ответникът не е бил кредитор на ищеца, сумата 492,78 лева за задължение
по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02560849 от
25.02.2011г., със 109,49 лева договорна лихва от 05.05.2011 г. до 05.03.2012 г.,
с 67,29 лева лихва за забава от 03.06.2011 г. до 11.10.2012 г., и законна лихва
от 15.10.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата 125 лева разноски
или общо сумата в размер на 794,56 лева, за която било образувано
изпълнително дело 20187650401871 по описа на ЧСИ Г.И. с рег. номер 765 и
район на действие - Окръжен съд - Стара Загора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД е подало отговор, с който оспорва предявения иск.
Твърди, че още през 2013г. е било образувано от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД изпълнително дело 556/2013г. по описа на ЧСИ С., по което
са били извършвани изпълнителни действия. На 22.06.2016г. била депозирана
молба от ответника за конституирането му като взискател, което също
прекъсвало давността. След като това изпълнително дело било прекратено,
ответникът по настоящото дело образувал ново такова пред ЧСИ И.. Твърди,
че погасителната давност е 5 години и че не е изтекла, тъй като е била
2
многократно прекъсвана. Цитира многобройна съдебна практика в тази
насока. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба по изложените в нея доводи.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозира становище по делото за неоснователност на
предявения иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Видно от представените заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 16.10.2012г. и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист от 03.12.2012 по ч.гр.д. № 5570/2012г. на РС – Стара Загора, съдът е
осъдил П. КР. П. да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
ЕАД сумата 492,78 лева - главница по Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № CREX-02560849 от 25.02.2011г., с 109,49 лева договорна лихва
от 05.05.2011 г. до 05.03.2012 г., с 67,29 лева лихва за забава от 03.06.2011 г.
до 11.10.2012 г., и законна лихва от 15.10.2012 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 125 лева разноски по делото.
Видно от приложеното изпълнително дело № 556/2013г. по описа на
ЧСИ С., на 26.09.2013г. е образувано изпълнителното дело въз основа на
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 5570/2012г. на РС – Стара Загора,
по молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с която
взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Поканата
за доброволно изпълнение е била връчена на П.К. на 10.10.2013 г. (л.9), а на
09.12.2013 г. е бил наложен запор на МПС (л.19), както и е бил насрочен опис
на движими вещи на 31.10.2014г. (л.26). На 22.06.2016г. е подадена молба от
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД (л.31), с искане дружеството
да бъде конституирано като взискател, предвид това, че „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД му е прехвърлило вземанията с договор за
цесия от 22.04.2016г., като е приложен договорът за цесия, ведно с
Приложение 1, пълномощно, с което цедента е упълномощил цесионера да
уведоми длъжника за извършената цесия и уведомление за извършената
цесия (л.41), ведно с известие за доставяне на уведомлението – л.44. Същите
тези документи за извършената цесия и за уведомяването на длъжника са
3
представени и по настоящото дело (л.40 – 50 от настоящото дело). Видно още
от същото изпълнително дело взискателят е поискал изпращането му на ЧСИ
И., като ЧСИ С. е отхвърлил молбата и е прекратил изпълнителното дело пред
него с постановление от 02.03.2018г., поради перемция. Изпълнителният лист
е бил върнат на ответника по настоящото дело (л. 54).
Видно от приложеното изпълнително дело № 1871/2018г. по описа на
ЧСИ Г.И., на 11.06.2018г. е образувано изпълнителното дело въз основа на
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 5570/2012г. на РС – Стара Загора по
молба от 11.06.2018г. на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с
която взискателят е поискал да бъде извършено имуществено проучване на
длъжника, насрочване на опис на движимите вещи на длъжника, които се
намират в дома му, както и е възложил всички останали действие по чл. 18
ЗЧСИ. На 21.06.2018г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД (л.26). На
17.02.2020г. е постъпила молба от взискателя с искане за опис и продажба на
движими вещи на длъжника (л.34). На 09.07.2021 г. е поискано от взискателя
налагане на запор на банкови сметки на длъжника (л.39). На 11.10.2021 г. е
връчено запорно съобщение до банка (л.46). Насрочен е опис на движими
вещи на 30.11.2021г., като на 25.11.2021 г. (л.48) е постъпила молба от
длъжника К. такъв опис да не бъде извършван.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
По отношение на първото релевирано от ищеца основание за
недължимост на процесните суми, а именно ненадлежно съобщена цесия,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора
да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането
препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по
силата на който ответникът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо
длъжника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като
това следва от нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД. Няма пречка това да бъде
извършено от цесионера, ако е бил надлежно упълномощен от цедента
(какъвто е настоящия случай). Смисълът на съобщението е да се пресече
4
възможността длъжникът да престира на лице, което не е вече кредитор, като
се доведе до знанието му станалата цесия (решение от 05.03.2007 г. по т. д. №
889/2006 г. на ВКС, ІІ т. о.). Неоснователно е възражението за ненадлежно
съобщаване на извършената цесия, уведомлението за това е връчено на ищеца
в хода на настоящото съдебно производство като приложение на отговора на
ответника и съответно е породило правно действие. В този смисъл Решение
№ 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, според което
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство не може да бъде игнорирано. Нещо
повече, в случая ищецът е депозирал молби по изп. дело 1871/2018г. на ЧСИ
И. с взискател цесионера, в кориците на което дело са приложени всички
документи за извършената цесия, включително уведомлението до него, така
че още тогава същият е бил запознат с него и може да се счита за надлежно
уведомен.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че не е налице
първото от сочените от ищеца основание за недлъжимост на вземанията.
По отношение на второто релевирано от него основание - изтекла
погасителна давност, съдът намира следното:
Съгласно наложилата се съдебна практика ( в т.ч. и не само определение
№ 214/15.05.2018г. по ч.гр.д. № 1528/ 2018 г. на ВКС) влязлата в сила заповед
за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение и
следователно установените с нея вземания се погасяват с петгодишна
давност. В конкретния случай вземанията, предмет на настоящото
производство, касаят вземания по договор за кредит, поради което и само на
това основание приложение намира петгодишния давностен срок.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжник за оспорване на
вземането по изпълнителен лист, може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Както бе отбелязано в случая,
изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение и при липса
на данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта (заповедното
производство е унищожено понастоящем), съдът приема, че това е датата на
5
издаване на изпълнителния лист – 03.12.2012 г.
За да се извърши преценка дали вземането е погасено по давност, следва
да се съобрази дали и кога е била прекъсната давността по отношение на
процесните вземания.
Съгласно чл. 116, б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Съгласно задължителните разяснения
по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС „давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.“
Следователно, считано от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК не е изтекла предвидената в закона 5 - годишна
давност, защото тя е била многократно прекъсвана и това се установява
безспорно от хронологичното проследяване на извършваните действия по
двете изпълнителни дела, подробно описани по дати при изложението на
фактическата обстановка, поради което съдът намира за ненужно да ги
преповтаря подробно, а само да даде следните примери – 2013 г. – наложен
запор, 2014г. – насрочен опис на движими вещи, 2018г. – наложен запор,
2020г. – искане на взискателя за опис и продажба на движими вещи, 2021 г. –
отново наложен запор и т.н.. А съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на
давността почва да тече нова давност.
6
Нещо повече, настоящият съдебен състав счита, че по време на
висящото изпълнително производство по изп.дело 556/2013 г. до 26.06.2015 г.
давност не е текла, тъй като приложение е намирало разрешението, дадено в
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, а не ТР
№ 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което давността не
спира да тече по време на изпълнителния процес. Защото преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е
било действащо към момента на настъпването на последиците. В този смисъл
е и решение № 170/ 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г., ВКС, ІV г. о,
решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018г, ВКС, ІV г. о, както и
определение № 278/08.05.2019 г. по т. д. № 2469/2018 г., ВКС, II т. о.,
определение № 757/12.11.2019 г. по гр. д. № 4139/2019 г. на ВКС, III г. о.
Така че неоснователно е възражението на ищеца за изтичане на
петгодишна погасителна давност, като факта на перемция на първото
изпълнително дело е ирелевантен в случая.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва
да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено от съда, на
основание чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. КР. П., ЕГН: **********, с адрес
*************, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул.
Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин” 6, ет. 2, иск за признаване
за установено, че П. КР. П. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, поради изтекла погасителна давност и поради ненадлежно
съобщена цесия, сумата 492,78 лева - главница по Договор за кредит за
7
покупка на стоки или услуги № CREX-02560849 от 25.02.2011г., с 109,49 лева
договорна лихва от 05.05.2011 г. до 05.03.2012 г., с 67,29 лева лихва за забава
от 03.06.2011 г. до 11.10.2012 г., и законна лихва от 15.10.2012 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 125 лева - разноски или общо сумата
в размер на 794,56 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 16.10.2012г. и изпълнителен лист от
03.12.2012 по ч.гр.д. № 5570/2012г. на РС – Стара Загора, въз основа на който
изпълнителен лист са били образувани изпълнително дело № 556/2013г. по
описа на ЧСИ С. и изпълнително дело 1871/2018 по описа на ЧСИ И., като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. КР. П. , ЕГН: **********, с адрес *************, да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. Панчо
Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин” 6, ет. 2, сумата в размер на 150
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8