№ 3292
гр. Варна, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110101244 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявен от К. М. У., ЕГН ********** против „Б. е.
за р. р.“ Сдружение, ЕИК *, осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми:
- 1 508,90 лева (хиляда петстотин и осем лева и деветдесет стотинки),
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, дължима до 31.01.2024 г.;
- 1 508,90 лева (хиляда петстотин и осем лева и деветдесет стотинки),
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., дължима до
31.01.2024 г.;
- 1 508,90 лева (хиляда петстотин и осем лева и деветдесет стотинки),
представляваща възнаграждение за времето на престой не по вина на работника или
служителя за периода на месец ноември 2023 г., дължима до 25.12.2023 г.;
- 754,45 лева (седемстотин петдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за времето на престой не по вина на работника или служителя
за периода от 01.12.2023 г. до 13.12.2023 г., дължима до 25.01.2023 г.;
- 1 508,90 лева (хиляда петстотин и осем лева и деветдесет стотинки),
представляваща обезщетение за периода от 14.12.2023 г. до 13.01.2024 г., през което ищцата
не е била на работа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда (02.02.2024 г.) до окончателното погасяване на задълженията.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Първо по делото заседание, в което е даден ход на делото, е проведено на 09.09.2024
г., като редовно призованият ответник не е изпратил представител и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, от своя страна, изрично е обективирал искане за постановяване на
неприсъствено решение в хода на устните състезания.
1
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са страни по трудово
правоотношение, учредено въз основа на трудов договор от 31.01.2023 г., по което ищцата
била назначена на длъжност „Маркетинг мениджър“ в гр. В.. Със заповед № 1 от 02.11.2023
г. на председателя на УС на ответното сдружение дейността на всички служители в офис В.
била преустановена до второ нареждане. Сочи се, че на 13.12.2023 г. на ищцата била
връчена Заповед № 3 от 08.11.2023 г. на председателя на сдружението, с която трудовото й
правоотношение с него е прекратено по инициатива на работодателя на основание чл. 328,
ал. 1, т. 4 от КТ, поради спиране на работа за повече от 15 дни, като в заповедта за
прекратяване се нарежда на ищцата да бъдат изплатени следните обезщетения: на осн. чл.
220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие едно брутно трудово възнаграждение в
размер на 1508,90 лева и на осн. чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2023 г. сума в брутен размер от 1508,90 лева. След прекратяване на трудовото й
правоотношение, ищцата се е регистрирала в Бюро по труда гр. В.. Посочва се още, че
периодът на временно преустановяване на дейността е от 02.11.2023 г. до 13.12.2023 г., като
счита, че са налице предпоставки за изплащане на месечно брутно трудово възнаграждение
за месец ноември 2023 г., както и възнаграждение за девет работни дни за периода
01.12.2023 г. до 13.12.2023 г. Твърди се, че последните е следвало да бъдат изплатени
съгласно уговорения в трудовия договор срок до 25 –то число следващ месеца, като до
момента ищцата не е получила заплащане на процесните суми от ответното сдружение.
Посочва се още, че не е получила трудово възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. до
30.10.2023 г., за което е образувано гр.д. № 15703 по описа на ВРС, 30. състав.
По същество се моли исковете да бъдат уважени изцяло.
Ответникът в хода на исковото производство не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 224, ал. 1, чл. 220, ал. 1, чл. 267, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда
ищецът е представил съвкупност от писмени доказателства, а именно заверена за вярност
разпечатка от Справка актуално състояние към дата 30.01.2024 г. за Сдружение „Б. е. за р. р.“
от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел при А. по в.;
Удостоверение за декларирани данни изх. № 030192400458313/31.01.2024 г. от Н. а. за п., Т.
д. гр. В. и Справка-данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.
(въведена) за К. М. У.-оригинали; Удостоверение за декларирани данни изх. №
030192400212488/18.01.2024 г. от Н. а. за п., Т. д. гр. В. и Справка актуално състояние на
всички трудови договори за ЕГН, задължено лице К. М. У.-оригинали; заверено за вярност
копие от Трудов договор № 00010/31.01.2023 г.; заверено за вярност копие от Заповед №
1/02.11.2023 г.; заверено за вярност копие от Заповед № 3/08.12.2023 г.; заверено за вярност
копие от Трудова книжка на К. М. У. – Серия *, № * – стр. 1, 2, 3, 12, 13, 26, 27; Извлечение
от банкова сметка с титуляр К. М. У. в „Ю. Б.“ АД, за период от 01.01.2023 г. до 30.01.2024 г.-
оригинал; Служебна бележка изх. № 60-03-02-1326/18.01.2024 г. от А. по з. -оригинал;
експертно заключение по назначената ССчЕ, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 1 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 1 200.00 лева, представляваща
хонорар за един адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 72, ал. 2 от ГПК, в полза на бюджета на
2
съдебната власт по сметка на РС-Варна следва да се присъди държавна такса /291.42 лева/ и
депозит за вещо лице по назначената ССчЕ /500.00 лева/ в общ размер на 791.42 лева.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал. 1, чл. 220, ал. 1, чл. 267, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от
Кодекса на труда, „Б. е. за р. р.“ Сдружение, ЕИК * да заплати в полза на К. М. У., ЕГН
********** сумите, както следва:
- 1 508,90 лева (хиляда петстотин и осем лева и деветдесет стотинки),
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, дължима до 31.01.2024 г.;
- 1 508,90 лева (хиляда петстотин и осем лева и деветдесет стотинки),
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., дължима до
31.01.2024 г.;
- 1 508,90 лева (хиляда петстотин и осем лева и деветдесет стотинки),
представляваща възнаграждение за времето на престой не по вина на работника или
служителя за периода на месец ноември 2023 г., дължима до 25.12.2023 г.;
- 754,45 лева (седемстотин петдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за времето на престой не по вина на работника или служителя
за периода от 01.12.2023 г. до 13.12.2023 г., дължима до 25.01.2023 г.;
- 1 508,90 лева (хиляда петстотин и осем лева и деветдесет стотинки),
представляваща обезщетение за периода от 14.12.2023 г. до 13.01.2024 г., през което ищцата
не е била на работа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда - 02.02.2024 г., до окончателното погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Б. е. за р. р.“ Сдружение, ЕИК * да
заплати в полза на К. М. У., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1 200,00 лева,
представляваща хонорар за един адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Б. е. за р. р.“ Сдружение, ЕИК * да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в общ размер
от 791,42 лева, представляваща държавна такса и депозит за вещо лице по назначената
ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3