Р Е
Ш Е Н
И Е
№435
05.08.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шести юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 543 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.М.Х. ***, подадена чрез
пълномощник – адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис *, против Решение
№1012-26-211-1/14.05.2021г. на Директор на Териториално поделение на НОИ -
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане №**********/2140-26-322/20.04.2021г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт
е неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон. Твърди се,
че неправилно е приложено материалното право относно незачитането на трудовия
стаж за времето от 09.02.1971г. до 09.04.1973г. – 02г. 02м. и 01 ден – период
на отбиване на редовна военна служба като действителен стаж. Нормата на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като
такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на
полагането му. Неправилно бил зачетен останалият трудов стаж в нарушение на
разпоредбата на чл.38 и сл. от НПОС. Обжалваното решение установявало, че
безспорният доказан трудов стаж на жалбоподателя е 16г. 07м. и 21 дни
(включително зачетения стаж от редовна военна служба) и това удостоверявало
наличието на повече от 15 години общ трудов стаж. По изложените в жалбата съображения
се моли за отмяна на обжалвания административен акт и връщане на преписката на
административния орган, с указание за правилно прилагане на материалното право
и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Претендира се за присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез
процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбоподателят М.М.Х. е подал Заявление с вх.№
2113-26-2901/21.12.2018г. до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково с молба да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са
приложени документи, удостоверяващи осигурителния му стаж и доход.
С Разпореждане № **********/2140-26-326 от 18.04.2019г.,
на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.1-2 на КСО, Ръководителят на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – гр.Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на М.М.Х..
М.М.Х. е подал Заявление
с вх.№ Ц 2113-26-1153/21.08.2020г. до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково с
молба да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № **********/Ц 2140-26-375 от 18.12.2020г.,
на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.1-2 на КСО, Ръководителят на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – гр.Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на М.М.Х..
Жалбоподателят М.М.Х. е подал ново Заявление с вх.№ Ц
2113-26-2239/23.12.2020г. до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково с молба да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане
№ **********/2140-26-322 от 20.04.2021г., на основание чл.68, ал.1-3 и
чл.69б, ал.1-2 и чл.99, ал.3 от КСО, Ръководителят на „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – гр.Хасково е отменил разпореждане № **********/Ц 2140-26-375 от
18.12.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ (пункт I) и е отказал да отпусне на основание чл.68,
ал.1-3 и чл.69б, ал.2 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.М.Х.
(пункт II).
Административният орган е посочил, че със заявление
вх. №Ц2113-26-1153/21.08.2020г. М.М.Х. *** е направил искане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №**********/Ц2140-26-375/18.12.2020г.
на Х. било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В
едномесечен срок от получаване на разпореждане №**********/Ц2140-26-375/18.12.2020г.
било подадено заявление вх. №Ц2113-26-2239/23.12.2020г. С писмо до осигурител
„Областно пътно управление“ гр. Хасково било изискано да се издаде документ УП-3
за осигурителен стаж за периода от м. януари 1970г. до м. декември 1971г. На
08.04.2021г. постъпил обр. УП-3 №94-00-279/07.04.2021г., издаден от осигурител
А „ПИ“ Областно пътно управление гр. Хасково за периода от 01.09.1970г. до
30.01.1971г. с изработени 87 дни, вписани – помесечно на длъжност „работник
поддържане“. Предвид това, на основание чл.99, ал.3 от КСО, разпореждане №**********/Ц2140-26-375/18.12.2020г.,
с което е отказано отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
следвало да се отмени. Отразено е, че със заявление вх.
№Ц2113-26-1153/21.08.2020г. М.М.Х. *** е направил искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. От данните по пенсионната преписка било
видно, че Х. е роден на ***г. и към дата на заявление 21.08.2020г. има
навършена възраст 67г. 10м. 01 дни и осигурителен стаж, положен за периода от
01.09.1970г. до 20.08.2020г. с прекъсване, както следва: Осигурителен стаж от I категория
труд – 12г. 02м. 21 дни; Осигурителен стаж от II категория труд – 01г. 04м. 16 дни;
Осигурителен стаж от III категория труд – 03г. 00м. 14 дни,
като е посочено Общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО превърнат към 3
категория труд – 25г. 01м. 19 дни, от който действителен осигурителен стаж –
14г. 05м. 20 дни и възраст към 21.08.2020г. – 67г. 10м. 01 дни. Сбор от
осигурителен стаж и възраст 92.
Административният орган е стигнал до извода, че съгласно
чл.69б, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване на Х. не се следва пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на първа категория труд, тъй като има
навършена възраст 67г. 10м. 01 ден и има 12г. 02м. 21 дни от първа категория
труд, но няма изискуемият се сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, а има
92. Посочено е също, че съгласно чл.69б, ал.2 от Кодекса за социално
осигуряване на Х. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на втора категория труд, тъй като има навършена възраст 67г. 10м. 01
ден, но няма 15г. от втора категория, а има 13г. 07м. 07 дни осигурителен стаж
от втора категория труд (събран осигурителен стаж от първа категория – 12г.
02м. 21 дни и от втора категория – 01г. 04м. 16 дни), но няма изискуемият се
сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, а има 92. Отразено е, че на Х. не се
следва пенсия по условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като има навършена
възраст 67г. 10м. 01 ден, но няма осигурителен стаж 38 години и 10 месеца, а
има 25г. 01м. 19 дни. Органът стигнал и до извода, че на Х. не се следва пенсия
по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена възраст 67г. 10м. и 01
ден, но няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 14г. 05м. и 20
дни, като приел, че зачетеният стаж за времето на военна служба от
09.02.1971г. до 09.04.1973г. с продължителност – 02г. 02м. 01 ден не е
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
Допълнителните разпоредби от КСО.
Разпореждането на Ръководителя на „ПО“ е било
обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, с жалба, заведена под вх.
№1012-26-211/07.05.2021г. при ТП на НОИ - Хасково. В жалбата е посочено, че
неправилно е приложено материалното право относно зачитането като действителен
трудов стаж времето на наборна военна служба от 09.02.1971г. до 09.04.1973г. –
2г., 2мес. и 01 ден. Нормата на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като
такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на
полагането му.
С Решение №1012-26-211-1 от 14.05.2021г., Директорът
на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата, подадена от М.М.Х. срещу Разпореждане
№**********/2140-26-322/20.04.2021г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ -
Хасково. В решението си по-горестоящият административен орган споделил извода
на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, че зачетеният стаж за времето
на наборна военна служба от 09.02.1971г. до 09.04.1973г. с продължителност –
02г. 02м. 01 ден не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1,
т.12 от Допълнителните разпоредби от КСО.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково е обжалвано
пред Административен съд – Хасково, като жалбата е подадена чрез ТП на НОИ –
Хасково, където е заведена под вх.№1012-26-211-2 от 28.05.2021г.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
акт.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното Решение №1012-26-211-1 от 14.05.2021г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане №**********/2140-26-322/20.04.2021г.
на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Хасково са издадени в рамките на
установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл.117,
ал.1, т.2, б.„а“, респективно чл.98, ал.1 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни
актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите основания - фактите,
поради които е счетено от административния орган, че не е налице основание за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл.68, ал.3 от КСО.
По материалната законосъобразност на оспорения акт,
съдът счита следното:
Не е спорно, че за жалбоподателя не са налице
изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1-2 и чл.69б от КСО. Спорът се отнася до това дали са налице изискванията за предоставяне на
ЛПОСВ на М.М.Х. при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по
ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване
на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст.
В случая, за периода
01.09.1970г. - 20.08.2020г.
административният орган е зачел общ
осигурителен стаж от 25г. 01м. и 19 дни, от който за действителен осигурителен стаж е признал такъв в размер на 14г. 05 м. и
20 дни, а за непопадащ в приложното
поле на §1, ал.1 т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО и определен като недействителен, е приет зачетения за
периода от 09.02.1971г. до 09.04.1973г.
стаж, положен на наборна военна служба.
Противно на установеното от органа, оспорващият
твърди, че зачетеният като осигурителен стаж, положен на наборна военна служба
в периода 09.02.1971г. до 09.04.1973г., следва да се приеме и за действителен такъв.
Настоящият съдебен състав споделя становището на
жалбоподателя, като счита, че стажа, положен
в периода 09.02.1971г. до 09.04.1973г. – 02г. 02м. и 01 дни, следва да бъде
зачетен за действителен осигурителен стаж.
От приетите без оспорване от страните по делото
писмени доказателства е видно, че от 09.02.1971г.
до 09.04.1973г. Х. е бил на редовна
военна служба.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО, за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 НПОС за осигурителен стаж от
трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение
на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона
за пенсиите /отм./, която норма е и относимата към периода на
полагане военната служба от оспорващия,
изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се
зачита за трудов стаж от III категория.
В процесния период 1971г.-1973г. наборната военна
служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3
от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. Изв.
бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от
27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от М.М.Х. трудов стаж от ІІІ-та
категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е
работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно
действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на
пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП/ отм./,
то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 КСО,
същият следва да бъде признат за
действителен осигурителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от ПЗР на КСО.
В този смисъл е и трайната
практика на ВАС, изразена в Решение
№15601/18.11.2019г. по адм. дело №2021/2019г., Решение №15587/13.12.2018г. по
адм. дело №13944/2017г., Решение №2553/19.10.2017г. по адм. дело №8645/2016г.
на ВАС, Решение №7647/16.06.2017г. по
адм. дело №4023/2017г. на ВАС, Решение
№9471/17.07.2017г. по адм. дело №7470/2016г. на ВАС и мн. др. Като е отказал да
зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган
неправилно е тълкувал и приложил закона.
След признаването за действителен осигурителен стаж за
периода на редовна (наборна) служба за времето от 09.02.1971г. до 09.04.1973г.,
то действителният осигурителният стаж на
М.М.Х. безспорно е повече от 15
години, поради което несъмнено се стига до извода, че е придобил право на
пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Ето защо
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково, макар и постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните
правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби, следва да бъде
отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново произнасяне,
при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, основателна се явява
претенцията на оспорващия за присъждане
на действително направените по делото разноски,
представляващи внесена държавна такса от 10.00 лева и действително
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева, съгласно договор
за правна защита и съдействие №41/17.06.2021г.
Водим
от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-211-1/14.05.2021г.
на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково и потвърденото с него
Разпореждане №**********/2140-26-322/20.04.2021г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново произнасяне по
подаденото от М.М.Х. Заявление с вх.№ Ц 2113-26-1153/21.08.2020г. при ТП на НОИ
- Хасково, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението
относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ - гр.Хасково да заплати на
М.М.Х., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на
560.00 (петстотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: