ПРОТОКОЛ
№ 527
гр. Варна, 15.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
СъдебниИскра М. И.ова
заседатели:Тодорка Н. Узунова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
и прокурора З. Ат. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Михайлова Наказателно дело
от общ характер № 20253100200411 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
З. К. Н.– редовно призован, явява се лично и с адв. И. Т. – редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Д. В. А.– редовно призован, явява се лично и с адв. С. С. – редовно
упълномощена и приет от съда от днес.
Ж. Д. Х.– редовно призован, явява се лично и с адв. Х. Х.– редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, не са налице процесуални
пречки.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото, не са налице процесуални пречки.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
1
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на подсъдимите:
Подсъдимият З. К. Н. – роден на *******, ЕГН **********;
Подсъдимият Д. В. А. – , ЕГН **********;
Подсъдимият Ж. Д. Х. – , ЕГН **********.
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и
съобщенията по чл. 247в от НПК и констатира, че сроковете за връчване
на съдебните книжа са спазени.
Председателят на състава разясни правата по НПК на явилите се
лица, както и за последствията от влязло в сила определение по
въпросите на чл. 248, ал.1, т. 3 НПК.
Искания за отвод не постъпиха.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247г от НПК по
всички въпроси, посочени в чл. 248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: По въпросите, които се обсъждат в разпоредително
заседание по чл. 248 НПК становището ми е следното:
По т.1- считам, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по
правилата на родовата и местна подсъдност.
По т.2- считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
По т.3- не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимите.
По т.4- няма основание за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
По т.5 – не са налице основания за разглеждането на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация;
По т.6- считам, че следва мерките за процесуална принуда следва да
бъдат потвърдени.
По т.7- нямам искания за събиране на нови доказателства.
По въпросите по т. 8, същите са от правомощията на съда.
АДВ. Т.: По въпросите, по които следва да изложим становището си за
обсъждането в смисъла на чл. 248, ал.1 и следващи точки от НПК, правя
2
следното изявление:
По т.1 на чл.248, ал.1 НПК дали делото е подсъдно на съда, с оглед
предявеното обвинение и с оглед спазване на принципа за местната и родовата
подсъдност, делото е подсъдно на ВОС, като компетентност.
По т.2 – дали са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство, не считаме, че са налице такива основания.
По т.3, където законодателят е визирал дали е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на защитата на обвиняемия, считам, че са допуснати
такива съществени процесуални нарушения, поради което моля да прекратите
настоящото производство и върнете делото на ВОП за отстраняване на тези
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване и
нарушаване правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия в лицето на
моя подзащитен З. Н..
На първо място, какви допуснати съществени процесуални нарушения
визирам, които считам, че са от категорията на довели до ограничаване на
правото на защита на подсъдимото лице.
Варненска окръжна прокуратура е предала на съд доверителя ми З. Н. с
предявено обвинение по чл. 302, т. 1 и т. 2 вр. чл. 301, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр.
чл. 26 НК. На първо място, едно от нарушенията, които ние визираме и молим
да вземете под внимание, е фактът, че този обвинителен акт, който е изготвен
от ВОП, с който е предаден на съд подзащитния ми не отговаря на
изискванията на чл. 246, ал.2 НПК и този обвинителен акт не може да изпълни
процесуалната си функция да определи предмета и пределите на доказване на
съдебното производство и да обезпечи правото на подсъдимия да разбере
фактическите правни параметри на обвинението, за да може да организира
своята защита. В какво се изразява- липсата на посочване на място, начин и
време на извършване на престъплението, според нас, и невъзможността
подсъдимият З. Н., респ. и защитата му да разберат какво е обвинението и да
се подготвят по отношение на това обвинение.
На първо място, с обвинителния диспозитив с обвинението, с което е
предаден на съд доверителят ми, е квалифицирано като съучастие, като
съизвършител, извършено с подсъдимия Д. А., чрез квалифициращ признак
изнудване. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт, която
следва да определи пределите на доказване в настоящото производство, не е
посочено от държавното обвинение каква е формата на съучастие и
съизвършителство, под формата на съизвършителство, какви са отделните
действия на подсъдимия З. Н., охарактеризиращи ги като съучастие, като
съизвършител. В тази връзка прави впечатление, че в част от посочените
обвинения прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт е
посочила, че доверителят ми не е участвал и не е вземал никакво отношение
по отношение на действия, като в тази връзка маркирам деяние на 29.01.2024г.
3
На стр.11 прокурорът е посочил, че вместо да изпълнят задълженията си З. Н.
и Д. А. мълчали многозначително, използвайки водача сам да им се моли да си
нарушат задълженията. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт
не е посочено разграничаването в извършено съставно престъпление от
обективна страна, съставомерност на деянието по отношение на отделния
деец в лицето на подсъдимия З. Н., какви действия е извършил, като отделен
елемент от изпълнителната дейност, за да може да се квалифицира деянието
под формата в съучастие като съизвършител. Обстоятелството, че доверителят
ми е мълчал, не би могло да обслужи и охарактеризира квалифициращия
признак на формата на съучастието като съизвършител.
На следващо място, с обвинителния диспозитив прокурорът е посочил
инкриминирания период на обвинението от 13.01.2024г.- 26.02.2024г., като
този период на времето и на обвинението, като инкриминиран период на
обвинението, по който следва подсъдимият да организира защитата си,
прокурорът е посочил в обстоятелствената част на обвинителния акт на стр.21,
че от 02.02.2020г. до 31.08.2020г. били взети подкупи, като на стр. 24 е
посочил е посочил ВДС за деяние, осъществено на 06.02.2024г., за което няма
предявено обвинение. На стр. 25 от обвинителния акт е посочено, че на
13.01.2024г. били констатирали тринадесет случая за вземане на подкупи, за
които няма повдигнати обвинения и не е ясно кои са тези случаи.
Ето защо смея да твърдя, че има коренно противоречие, колизия, между
обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия. Тази
колизия съществено нарушава правото на защита на подсъдимия, респ.
защитата, защото, както говорихме нееднократно, така както и законодателят
е посочил в ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, е че обстоятелствената част на
обвинителния акт определя предмета на доказване и пределите на доказване и
обвинителният диспозитив следва да бъде едно логическо продължение на
обстоятелствената част, а не да има наличие на съществено противоречие
между обстоятелствена част и обвинителния диспозитив, тъй като това винаги
води до нарушаване и ограничаване правото на защита на подсъдимото лице.
С обвинителния диспозитив държавното обвинение е предало на съд
доверителя ми, затова, че деянието е извършено чрез изнудване посредством
злоупотреба със служебно положение, като маркирам деяние в
обстоятелствената част на обвинителния акт, на 18.01.2024г., в която
обстоятелствена част не е посочено кой от подсъдимите какви действия е
извършил. На стр.8 прокурорът е посочил, че те съставили фиш за включени
халогенни фарове. След това никъде в тази обстоятелствена част не е описано
каква е формата на изнудване, от кое лице е извършено конкретно за това
деяние, от кого от подсъдимите лица и с какви действия. На стр.9 по
отношение на това обвинение прокурорът е посочил, че другият полицай, без
да посочва имена и кое е лицето, стоял неподвижно до тях и не се намесвал.
„Водачът предполагал, че го спират, защото…“, т.е. оплакванията са, че и в
тази част няма посочено кой от подсъдимите лица какви действия е извършил,
за да бъде обоснован състава на деянието, квалифицирано като изнудване чрез
4
злоупотреба със служебно положение. Не е посочено и с какви действия е бил
изнудван водачът Исм.. Същото се отнася и за противоречията в деяние,
посочено за извършено на 26.02.2024г. Прокурорът е направил в
обстоятелствената част извод, че водачът бил спрян от подсъдимия З. Н. и при
разговор с другия полицай, със задаване на въпроса с какво се занимава
спреният водач за извършване на проверка, този въпрос бил, за да си състави
мнение за неговите възможности за подкупи, като по отношение на това
деяние прокурорът отново не е посочил каква е формата на изнудване, от кое
лице, с какви действия и как е осъществена формата на изнудване чрез
злоупотреба със служебно положение, след което прокурорът е посочил, че
злоупотреба със служебно положение не давала резултат.
По отношение на второто деяние на 26.02.2024г., предмет на
обвинението, в обстоятелствената част прокурорът е посочил, че полицай А.
държал документите и мълчал многозначително, по този начин злоупотребил
със служебното си положение. Твърдя, че отново по това обвинение няма
данни в обстоятелствена част подсъдимият З. Н. под формата на съучастие
какви отделни действия е извършил по отношение на това обвинение, като
няма конкретизация въобще за неговото участие, намеса или изнудване със
злоупотреба със служебно положение.
Моля да приемете, че при всички тези съществени противоречия, този
обвинителен акт не отговаря на изискванията на НПК. Той не би могъл да
предостави възможност на подсъдимите да организират защитата си и да
разберат в крайна сметка какво е обвинението, за кои деяния следва да
отговарят, каква е деятелността на всеки един от лицата, като твърдим, че в
обстоятелствената част на този обвинителен акт не е посочено време, място и
начин на извършване на престъпление от страна на подсъдимия З. Н., както и
че прокурорът е бил длъжен да посочи всички фактически елементи на
обвинението, на престъплението, за което предава на съд съответно
подсъдимите лица, да разграничи деятелността им под формата на съучастие,
под формата на квалифициращия признак изнудване, да посочи в тази
обстоятелствена част начина на извършване на деянието от страна на
подсъдимия З. Н.. След като такива данни няма и след като има противоречие
с обвинителния диспозитив твърдим, че е налице съществено нарушение и
нарушаване правото на защита.
По т.4- дали са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, ще изразим такова становище след произнасянето ви с
определение по отношение на искането ни за прекратяване на съдебното
производство по т.3.
По т. 5- нямаме искания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличане на резервен съдия.
По т. 6 - Няма да правим искане за изменение на мерките за процесуална
принуда, макар, че те са „Парична гаранция“.
5
Към настоящия момент няма да правим искания за събиране на нови
доказателства.
Ако не уважите искането ми за прекратяване, моля да насрочите делото
за разглеждане по общия ред, с призоваване на всички свидетели в списъка.
ПОДС. Н.: Присъединявам се изцяло към становището на адвоката ми.
АДВ. С.: Делото е подсъдно на ВОС. Няма основания за спиране и
прекратяване на наказателното производство. По т.3 на чл. 248, ал.1 от НПК-
изцяло се придържам към изразеното становище на адв. Т., че са допуснати
съществени процесуални нарушения и ограничаване на процесуалните права
на подсъдимите, поради което също ще ви помоля да прекратите делото и
обвинителният акт да бъде върнат на ВОП за отстраняване на процесуалните
нарушения. По т.4- също се придържам към становището на колегата, че след
евентуално произнасяне от Ваша страна по направеното искане за
прекратяване, тогава ще изразява становище по т.4. Няма основания за
разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник. По т.6- към настоящия момент няма основание за изменение на
мерките за неотклонение, които са „Парична гаранция“. Нямаме искания за
събиране на нови доказателства. По т. 8- предоставям на съда.
ПОДС. А.: Присъединявам се изцяло към становището на адвоката ми.
АДВ. Х.: По въпросите по чл. 248, ал.1 НПК заявявам следното:
По т.1, считам, че делото е подсъдно на ВОС.
По т.2- считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
По т.3- считам, че е налице отстранимо съществено процесуално
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на
подзащитния ми Ж. Х. и по- конкретно правото му да научи за какво
престъпление е обвинен. В случая са налице три пункта, върху които искам да
обърна внимание на съда. На първо място, крайно пестеливата фактология в
обвинителния акт относно начина на извършване на твърдяното
престъпление, което трябва да бъде изложено, съгласно 246, ал.2 НПК
обективно и обстоятелствено, като в настоящия случай са налице пречки да се
разбере каква точно според прокурора е функцията при осъществяване на
деянията на всеки един от обвиняемите Д. А. и Ж. Х. относно извършеното
престъпление на 18.02.2024г. На второ място, налице е неяснота в
обвинителния акт относно това, кое е лицето, което според прокурора се е
облагодетелствало неправомерно, получавайки без правно основание парични
средства, в случая процесните 100 лева, след като не са налице безспорни
доказателства делените пари между Д. А. и Ж. Х. да са получени от подкуп.
6
Третият пункт, на който искам да обърна внимание, на подзащитния ми е
повдигнато обвинение, че като съизвършител с Д. А. е приел подкуп от 100
лева от лицето Хюсеин Бедри Хюсеин, като в обвинителния акт не са налице
никакви доказателства Ж. Х. да е получил от лицето Хюсеин каквито и да е
средства.
По т. 4 считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила.
По т. 5- към момента не са налице основания за разглеждане на делото
при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване
на съдебно-следствени действия по делегация.
По т. 6 считам, че не е налице необходимост от преразглеждане на
въпроса за мярката за неотклонение.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
По т. 8 считам, че делото следва да се гледа по общия ред.
ПОДС. Х.: Присъединявам се изцяло към становището на адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Първо, не съм съгласен с адв. Т. за това, че в
обвинителния акт не били посочени място, начин и време на извършване.
Посочени са места и дати. Така че достатъчно е, че по време на съответните
дежурства са извършени тези деяния, без да посочвам конкретни часове.
Второ, това, че не разбрал специално З. Н. обвинението и не били ясни
формите на съучастие и формите на злоупотреба със служебно положение,
във всеки един от пунктовете на обвинението съм описал в какво се изразява
изнудването. Така че, тази критика не е я приемам. Второ, във всяко едно от
деянията, според свидетелските показания на пострадалите, подробно са
описани двамата полицаи, както и кой какви действия извършва спрямо всеки
от водачите по всеки пункт от обвинението. Тъй като част от тези действия са
извършвани извън автомобила, съответно те не са обхванати от СРС, нито от
видеонаблюдението, нито от звукозаписа. Водачите, които са спирани, не
познават лично двамата полицаи, доколкото са могли да ги разграничават по
външен вид, като Вие тук виждате един различен външен вид- З. Н. си е
обръснал мустаците и брадата, а Д. А. си е пуснал такива, в елементарен опит
да заблуждават. Но, доколкото по тези външни признаци водачите са успявали
да разграничат двамата полицаи, съответно и са описвани действията на всеки
от двамата полицаи от екипа. Естествено, че в случая и мълчанието
многозначително, и гледането многозначително също е елемент от
изнудването, елемент от злоупотребата със служебно положение, както в
частност като отделно действие, отделен начин на поведение, така и взето в
съвкупност като част от механизма, който двамата полицаи виждате, че са си
изработили, когато извършват такива действия. Ето защо считам, че по всеки
пункт конкретно, детайлно е посочено кой с какво действие изнудва,
злоупотребява със служебното си положение. Така че тук не съм съгласен с
7
адв. Т.. Отделно от това, в целия албум с имена до всяко доказателство е
посочено в кой том и на коя страница се намира, което допълнително е
подсилвало съответните аргументи. Не споделям виждането на адв. Т., че З. Н.
не могъл да разбере в какво е обвинен.
По отношение на периода- периодът на обвинението в конкретния
случай е този, за който има доказани извършени деяния, т.е. със свидетелски
показания. Що се отнася до това, обаче, че са описани едни деяния от 2020г.,
те хронологично са накрая на обвинението като косвени доказателства и те са
във връзка с този служебен тефтер, който е намерен в чантата на З. Н. и
естествено, че това не е включено в периода на обвинението, но това е косвено
доказателство за това, че З. Н. и Д. А. от 2020г., поне за мен, действат по този
начин и си делят пари. Така, че адв. Т. с това си възражение прави опит за
неговото улеснение това косвено доказателство да бъде изключено от
обвинителния акт. Но, дори и да бъде изключено от обвинителния акт, в
крайна сметка го има в делото, така че по никакъв начин не ги затруднява да се
защитават в случая.
По отношение на Х. Б. Х., там също е посочено изнудването, кой с какви
действия, как го мотивират, а има и СРС специално Д. А. какви разговори
води и как иска повече пари.
По отношение на становището на адв. С., той всъщност не каза нищо за
своя подзащитен, твърди че има процесуални нарушения, но не посочи какви.
Придържал се към тези, които твърди адв. Т., но те се отнасят за подзащитния
на адв. Т., така че не смятам по отношение на Д. А. да са констатирани някакви
процесуални нарушения.
По отношение на твърденията на адв. Х., първо, фактологията била
пестелива. Ами тя е такава, каквато е установена от свидетелски показания, аз
не мога да си измислям повече от това и както и от съответно от специалните
разузнавателни средства, където ясно се чуват репликите. Там се вижда как се
делят парите. Вие ще прецените има ли доказателства за подкуп или не, кой се
е обогатил, кой дели пари, кой на кого връща пари. Това е документирано с
тези средства, така че е вече предмет по същество доказването кой какво е
получавал, какво не е получавал, затова не му е мястото в разпоредително
заседание да се обсъжда специално от Ж. Х. дали е получавал, дали не е
получавал. Неговите действия са ясни, документирани са и той разбира
прекрасно в какво престъпление е обвинен.
АДВ. С.: Изрично заявих, че се придържам изцяло към становището на
колегата Т., тъй като обвиненията са за съучастие - и за единия, и за другия е
едно и също, да не се преповтарям.
АДВ. Х.: На подзащитния ми е повдигнато абсолютно същото
обвинение, каквото е повдигнато на другите двама подсъдими, а безспорно от
мотивите на обвинителния акт се доказва, че такива действия и такива деяния
не са извършени от моя подзащитен.
8
ПРОКУРОРЪТ : Няма да взема отношение по тези реплики.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от 03.04.2025г. от адв. С., като
защитник на Д. А., заедно с постановление за вземане на отношение на ВОП,
касаещи искане да бъдат върнати веществени доказателства.
АДВ. С.: Поддържам това искане. Произнасяне от Ваша страна може да
стане при приключване на делото.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, намира следното:
Делото е подсъдно на Варненски окръжен съд, тъй като е образувано по
внесен обвинителен акт срещу подсъдимите З. К. Н., Д. В. А. и Ж. Д. Х. за
престъпление по чл. 302, т.1 и т.2, вр.чл.301 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, вр.чл.26
ал.1 от НК.
Не се установи основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По отношение на т.3 на чл. 248 НПК СЪДЪТ намира следното:
В днешното съдебно заседание от страна на защитниците на
подсъдимите бяха изложени множество доводи за допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимите да разберат в извършването на какви
деяния са обвинени. Съставът на съда, след тайно съвещание, намира, че част
от доводите на защитниците са основателни по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 249, ал.4, т.3 НПК сочи, че допуснатото на
досъдебното производство нарушение на процесуални правила е съществено
и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество. От съдържанието на обвинителния
акт, както и от съдържанието на постановлението за привличане като
обвиняеми, приложени в досъдебното производство, е видно, че З. Н. и Д. А.
са обвинени в извършване на престъпления по чл. 302, т. 1 и т. 2, вр. чл.301,
ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр.чл. 26, ал.1 НК, а Ж. Х. - по чл. 302, т. 1 и т. 2, вр.
чл.301, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК.
Безспорно, в обвинителния акт са описани подробно извършени от
определени лица действия. Същите, обаче не са в такъв обем, който да е
достатъчно конкретен и ясен, за да опише действията на всеки един от
подсъдимите. Конкретно за деянието за 29.01.2024г. съдът споделя
становището на адв. Т. за това, че липсва каквото и да е описание на
действията на подс. Н., както и тези на подс. А.. На стр.10 и до средата на
стр.11 са описани действия на униформени полицейски служители, от които
единият излязъл, подал със стоп палка сигнал да спре, свидетелят Георгиев
спрял , после видял, че на шофьорското място има друг полицейски служител.
Полицаят, който го спрял, застанал до него, а другият останал вътре и т.н. На
9
кратко описани са действия на двама униформени полицейски служители вън
или вътре в полицейския автомобил. Очевидно за прокуратурата е било ясно
кой какви действия е извършил, доколкото на стр.11 е посочено, че свидетелят
е разпознал полицай А. като полицая, който му е казал да остави парите на
задната седалка, както и е разпознал З. Н. като полицая, който го е спрял със
стоп палка. Очевидно прокуратурата се е запознала и с изготвените ВДС-та,
доколкото подробно е цитирала тяхното съдържание. В този смисъл остава
неясно защо при описание на действията на полицейските служители не е
направена конкретизация на техните действия- кой е спрял автомобила, кой се
е приближил до него, кой е бил вътре в служебния автомобил, при положение,
че всички тези факти очевидно са известни на прокуратурата.
Почти по идентичен начин са описани действията на полицейските
служители и по отношение на деянието на 18.02.2024г. – „били двама
униформени, двамата били в полицейския автомобил, единият излязъл, спрял
го с палка, поискал документи за проверка“. Едва на стр.13 се сочи „полицаите
А. и Х. разбрали, че им се отдава възможност….“ В този смисъл възраженията
за това, че след като на обвиняемите са предявени обвинения за деяния,
извършени в съучастие и то деяния, осъществяващи състав на конкретното
престъпление, то следва да има описание на конкретните действия, които да
бъдат съотнесени към хипотезата на това престъпление , съдът намира, че са
абсолютно основателни.
По отношение на възраженията за време и място съдът намира, че и в
диспозитива на обвинението, и в обстоятелствената част на акта се съдържа
достатъчно информация в тази насока, доколкото са посочени както
конкретните дати, така и мястото, на което се твърди, че са извършени
деянията.
Възражението, касаещо описание на действия преди и след
инкриминирания период, съдът намира за неоснователно и счита, че не
съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото действията преди
и след инкриминирания период не влияят по никакъв начин на обвиненията на
тримата подсъдими.
По отношение на възраженията на адв. Х. съдът намира, че не би могъл
да се произнесе по тях в настоящия момент, доколкото очевидно касаят
доказателствената обоснованост на обвиненията, а този въпрос не се разисква
в разпоредително заседание, а едва при постановяване на акта по същество.
Отделно от изложените съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения, съдът констатира, че е налице и противоречие между
описанията на деянията от фактическа страна и предявеното на тримата
подсъдими обвинение.
Както бе посочено и по- горе тримата в различни форми на съучастие са
обвинени за това, че в качеството си на полицейски органи, в съучастие
помежду си като извършители, чрез изнудване посредством злоупотреба със
10
служебно положение, са приели от водачите на различни МПС дар, който не
им се е следвал, за да не извършат действия по служба, произтичащи от
задълженията им.
На първо място, квалифициращият елемент „чрез изнудване,
посредством злоупотреба със служебно положение“, от фактическа страна не
е описан по изискуемия от закона начин. Безспорно е, че при изготвяне на
обвинителния акт многократно е използвана фразата по отношение на
подсъдимите, че са започнали да изнудват различните водачи посредством
злоупотреба със служебното си положение, като действията, които са
съотнесени към тази хипотеза, общо казано са свързани с това, че трябва да се
напише нов акт, без да се обясни какво е нарушението и в повечето случаи е
зададен „класическия“ въпрос в такива ситуации за искане на подкуп „Какво
ще правим?“ . За да е налице този квалифициращ признак съгласно съдебната
практика и теория следва да бъдат описани такива действия, които да могат да
бъдат съотнесени към визираните в Наказателния кодекс действия по
изнудване. Именно това е посочено и в Постановление № 8/30.11.1981г.,
където изрично е посочено, че „за да е осъществен квалифицирания състав на
чл. 302, т.2 от НК длъжностно лице, с цел да набави за себе си имотна облага,
поставя другиго при условия, които го принуждават да даде не следващ се дар,
за да предотврати такива действия или бездействия по служба, които биха
накърнили негови права и законни интереси, като злоупотребата със служебно
положение може да се извърши по различни начини, включително чрез
употреба на сила и заплашване“. Законът използва тези термини сила и
заплашване именно в основните състави на изнудването чл. 213а и чл. 214 от
НК и ако прокуратурата счита, че тези действия, които обвиняемите се твърди,
че са извършили, следва да бъдат квалифицирани именно по приетия от нея
начин, то следва да изложи такива фактически обстоятелства, които да могат
безспорно да бъдат съотнесени именно към тази законова разпоредба .
На следващо място, съдът, именно поради така формулираното от
фактическа страна обвинение счита, че е налице и вътрешно противоречие. От
една страна прокуратурата приема, че деянието е извършено чрез изнудване и
злоупотреба със служебно положение, а от друга – че изпълнителното деяние
и на тримата подсъдими е „приел дар, който не се следва“. Тоест, от една
страна се твърди извършване на активни действия, както е посочено в
обвинителния акт и мотивиране на водачи на превозни средства чрез
изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение, а от друга
страна е инкриминирано и прието за осъществено само изпълнителното
деяние „ приемане“ на неследващ се дар.
Поради това СЪДЪТ намира, че при изготвяне на обвинителния акт,
както и при привличане на обвиняемите като такива, са допуснати отстраничи
съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на
подсъдимите да разберат в извършването на какви деяния с всички техни
обективни признаци са обвинени. Това налага прекратяване на съдебното
11
производство и връщане на делото на прокуратурата.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 411/2025г. по
описа на ВОС и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Варна за
отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване защитата на подсъдимите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7- дневен срок
от днес пред Апелативен съд- Варна.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
14:40 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12