№ .
гр. Р., 18.03.20. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., І СЪСТАВ, в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е. Н. Р.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20.********** по описа за 20. година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. П. П., с ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № .-. от 19.01.20.г., издадено от Началник сектор „П. п.“, към ОД МВР гр.
П., с което на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, като на основание Наредба ./ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни
точки, както и на основание чл.183, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на
основание чл.183, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП.
Недоволен от така наложените му наказания П. е обжалвал в законоустановения
срок наказателното постановление. По изложени в депозираната по делото въззивна жалба
съображения моли съда за отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изцяло описаната в НП фактическа обстановка.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, като е изразила писмено
становище по жалбата и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура гр.П., ТО-Р., редовно и своевременно призована, не изпраща
представител .
Р.ският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
1
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима
и съдът дължи разглеждането й по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В АУАН серия GA №.8/02.01.20. г. е отразено от фактическа страна, че на
01.01.20.г. в 23.57 часа в гр.Р. контролните органи на сектор „.“ към ОДМВР-П. при
извършена проверка на жалбоподателя В.П. са констатирали, че управлява л.а. „Ауди 80“, с
рег. № РК . АК негова собственост в с.С., общ.Р. по път PER -2134 на 500 метра от
кръстовището с път PER-., с посока на движение към центъра на селото, като при
проверката са установили, че жалбоподателят има мирис на алкохол и категорично
отказва да бъде изпробван с техническо средство А. Д. 7510, с фабричен номер ARBВ -0050
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Издаден му е Талон за медицинско
изследване на кръвта № .. При проверката от контролните органи на п.та е установено, че
жалбоподателя не носи и СУМПС, както и СРМПС.
Като е взел в предвид съставения АУАН, писмените доказателства и
доказателствени средства административно- наказващият орган е издал атакуваното
наказателно постановление № .-. от 19.01.20.г., с което на основание на основание чл. 174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП на П. са му наложени две кумулативни административни наказания
глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за две години, както
и на основание Наредба ./ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки за
нарушението по чл. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и на основание чл.183, ал.1, пр.1от
ЗДвП му е наложено адм.наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Наложените наказания са съобразени с разпоредбите на закона, действащ към
момента на нарушението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.Съдът намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа
2
на които е направен извод за извършените нарушения и авторство им, като както в АУАН,
така и в НП са описани и доказателствата.Издаденият талон за изследване №. от
контролните органи към момента на проверката е по утвърдения образец Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози.В тази връзка обаче настоящият състав следва да отбележи, че видно от
приложения Талон за медицинско изследване №., то в същия е вписано надлежно от
контролните органи данните на проверявания водач, както и отказа му да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол. Посочени са датата и часа, но не е отразено по
надлежния ред, че жалбоподателят отказва да получи талона за изследване. Липсва
удостоверяване на това обстоятелство с подписа на един свидетел, което е предвидено в
разпоредба на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г.
Независимо от горните обстоятелства настоящият състав на съда намира, че АНО
не е допуснал съществено процесуално нарушение довело до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя. Жалбоподателят е санкциониран за това ,че е отказал тестване с
техническо средство А. Д., медицинското изследване е посочено като алтернатива в
разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, а и видно от АНП и приложения Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози във ФСМП-Р. жалбоподателят е отказал да даде
кръв за медицинско изследване
По същество на спора настоящият състав на съда намира, че от показанията на св.
В.Б.-актосъставител и св.Ц.Б. -свидетел по акта се установява, по безспорен начин
обстоятелството, че жалбоподателят е отказал както изпробване с техническо средство А.
Д., като е отказал да подпише всички изготвени от контролните органи документи, както
АУАН, така и талона за медицинско изследване.Показанията на свидетелите са напълно
кореспондиращи, както помежду си, така и с приложените в АНП писмени доказателства
поради което съдът им дава вяра.Освен това от страна на жалбоподателя не бяха
ангажирани доказателства опровергаващи фактическата обстановка.
В приложимата и посочена за нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата се съдържат няколко отделни хипотези, като при наличието на всяка
една от тях се налага предвидената в нормата санкция. В конкретния случай безспорно е
установена една от тези хипотези, а именно - отказ от страна на водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Този
отказ е осъществен на дата 01.01.20. г. Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да се
осъществи от водач на МПС при две отделни хипотези, предвидени алтернативно, а не
кумулативно. Отказът да бъде извършена проба с техническо средство е въздигнат от
законодателя в съставомерно деяние.
Съдът намира, че събраните писмени и гласни доказателства, са достатъчни за
доказаност на нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е
наказан П.. Двете предложения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са разделени със съюза "или", тоест
достатъчно е да се докажат фактите, изпълващи състава, на която и да е от хипотезите, за да
3
се ангажира отговорността по посочената разпоредба. След като е установено, че водача е
отказал да бъде тестван с техническо средство и да получи предоставения му талон за
медицинско изследване, то неговото поведение осъществява състава на нарушение по чл.
174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Съдът приема за безспорно доказана описаната в АУАН и НП
фактическа, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната
преписка.Както бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт.Фактическата обстановка се
установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства. Показанията на всички свидетели са логични, непротиворечиви и напълно
кореспондиращи помежду си, пресъздаващи една и съща фактическа обстановка, поради
което съдът им дава вяра.
Предвид горното съдът намира, че е установено безспорно, че П. е отказал да
бъде изпробван с техническо средство А. Д. за установяване употребата на алкохол в
кръвта, както и да подпише АУАН и да му бъде връчен препис от същия и да подпише и
получи талон за медицинско изследване на кръвта. Процесния АУАН е изготвен надлежно
от контролните органи като в него са посочени освен свидетелите присъствали при
установяване на нарушението, така и свидетел по отказа на жалбоподателя да го подпише и
да получи препис от същия, като последното обстоятелство, а именно отказа на П. е
удостоверено от свидетеля М.С. , чиито имена са вписани в АУАН, като свидетел по отказа
и същият е подписал последния в това си качество.
В разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН е посочено от законодателя,че когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоварява чрез подписа на един свидетел,
името и точния адрес, на който се отбелязват в акта. Процесуалният закон – ЗАНН урежда
четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно
лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен
орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и
чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са
лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН , какъвто е и св.С..
Предвид гореизложеното съдът намира, че АНО е доказал по безспорен начин, че
4
жалбоподателя В.П. е извършил адм.нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от от ЗДвП и
обжалваното НП в тази му част като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП установява два състава на административни
нарушения. Субект и на двете нарушения е лице с качеството "водач". Смисълът на това
понятие е правно регламентиран в § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Жалбоподателя е притежавал качеството "водач" предвид показанията на свидетелите В.Б. и
Ц.Б.. Жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за
което нарушение е и наказан с атакуваното НП. Същият е управлявал МПС и има качеството
"водач", именно в това си качество жалбоподателя е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Поведението на жалбоподателя е
било ясно и не е възникнало съмнение за проверяващите и за присъстващите свидетели
.Единствено въпрос на желание от страна на проверяваното лице е да бъде извършена
пробата с техническо средство за употреба на алкохол. След подробно разясняване на
начина и причините за извършване на проба, както и последиците при отказ,
жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, поради което е
налице отказ от негова страна.
В чл. 6, ал.1, т. 3 от Наредба № Iз - 2539 на МВР е предвидено за отказ на водач,
който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му чл. 174, ал.3 от ЗДвП да се отнемат 12 контролни точки, поради което е правилно
е съобразено и това обстоятелство предвид установеното нарушение. Следователно броят на
точките също е съобразен с изискванията на цитираната Наредба.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание, то за
констатираното нарушение законодателят в санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от
ЗДвП предвижда точно фиксирани по размер две кумулативни наказания, а именно
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2000 лв., изключващо
възможността за преценка от съда на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. В случая
именно такова наказание е наложено на В.П. .
По отношение на адм.нарушения, за които е наказан П. със същото НП , а именно,
че не носи СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, то съда намира, че обжалванто
НП и в тази част, с която АНО на основание чл.183, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложил
глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание
чл.183, пр.3 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Наказанията предвидени в
закона за тези адм.нарушения са в точно фиксиран размер и изключват възможността за
преценка от съда на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН, а и от страна на
жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства опровергаващи фактическите констатаци
в АУАН и НП в тази им част.
5
Предвид всичко гореизложено настоящият състав намира, че обжалваното НП като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на
основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .-. от 19.01.20.г., с което
Началник сектор „П. п.“, към ОД МВР гр. П. на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложил на В. П. П., с ЕГН:********** от с.С., общ.Р. административно наказание глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като на
основание Наредба ./ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, както и
на основание чл.183, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание
чл.183, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване по реда на Административно–
процесуалния кодекс пред Пернишки административен съд в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
6