Р Е Ш Е Н И Е
№ 260280
гр. Пловдив, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 2733
по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ЗК „Уника живот“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18,
представлявано от изпълнителните директори Н.Г. И. и Г. А. Г., чрез
пълномощника юрк. Г.П., против Решение № 2556 от 22.07.2020 г., постановено по
гр. дело № 803/2018 г. по описа на РС – Пловдив, XVIII гр. с-в, с което е
уважен искът на Г.С.Г., ЕГН **********, с правно основание чл. 383 КЗ и
жалбоподателят е осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, бул.
”Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, сумата от 19 500 лева, представляваща застрахователна сума по договор за
застраховка „Живот“ на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към
банка в сила от 20.07.2015 г., сключена между С. П. Г., ЕГН ********** и ЗК
„Уника живот“ АД при ползващо се лице „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, който
договор за застраховка „Живот“ е сключен за обезпечение на задълженията на С. П.
Г., ЕГН ********** по договор за потребителски кредит №
1606071806021520/15.06.2016г., ведно със законна лихва от 12.12.2017 г. до изплащане на сумата, както и в полза на Г.С.Г.,
ЕГН **********, сумата от 860 лева разноски.
Решението
е постановено при участието на Д.Т.А., ЕГН ********** ***, в качеството ѝ
на трето лице – помагач на страната на ищеца. С определение № 4303 от
27.04.2018 г. по гр. дело № 803/2018 г. по описа на РС – Пловдив, XVIII гр.
с-в, като ищец по делото е конституиран „Райфайзенбанк
(България)“, ЕИК *********.
С
жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда, че не било налице
правоизключващото обстоятелство, въведено от ответника, че е укрито
съществуващо предходно заболяване, довело до настъпване на смъртта на С. П. Г.,
при което застрахователят не би сключил договора, ако го е знаел, и което само
по себе си било изключен риск по условията на застраховката. В тази насока се
излагат съображения от фактическа и правна страна. Сочи се, че съдът е допуснал
нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК като е кредитирал избирателно събраните по
делото доказателства – не бил коментирал писмени доказателства, а именно
справка от НЗОК, амбулаторни листи и съобщение за смъртта, както и неправилно
бил кредитирал показанията на св. Й. Д.-Т.. Твърди се, че предвид установените
факти и с оглед разпоредбата на чл. 363, ал. 4 КЗ ответното дружество – настоящ
жалбоподател, законосъобразно било отказало да заплати обезщетението, като се
излагат съображения по същество с този смисъл. Твърди се още и се сочат
аргументи, че застрахователят не би сключил процесния договор, ако е знаел за
състоянието на С. П. Г.. По изложените във въззивната жалба съображения се иска
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск, а в условията на
евентуалност се иска редуциране размера на обезщетението. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.С.Г., чрез адв. Д.М.,
с който се излагат съображение по същество в подкрепа на първоинстонционното
съдебно решение. Твърди се, че с оглед на събраните доказателствени материали,
в частност заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) и показанията
на св. Д.-Т., и предвид установените по делото факти, правилно районния съд
приел, че не били налице предпоставките на чл. 363, ал. 4 КЗ за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи се, че по делото липсвали
доказателства за съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство,
което би отказало застрахователя да сключи договора. Въз основа на изложените
съображения се моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят в полза
на въззиваемата страна сторените разноски във въззивната инстанция.
Третото
лице – помагач Д.А. и ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД не вземат становище по въззивната жалба.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законен срок от процесуално легитимирано
лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното
от фактическа страна:
Не се
спори, че С. П. Г. е наследодател на ищеца, както и че в качеството ѝ на
кредитополучател е сключила с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като
кредитодател, договор за потребителски кредит № 1606071806021520 от 15.06.2016
г. за сумата от 22 495 лв. Кредитът е обезпечен с поръчителството на Д.Т.А.,
както и със застрахователен договор, който договор покрива застрахователния
риск смърт или трайна неработоспособност над 70 % на застрахованото лице.
Последното е видно още от представения по делото сертификат на застраховано
лице по застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучатели за
обезпечаване на кредитни вноски към банка в сила от 20.07.2015 г., съгласно
който застрахован е С. П. Г., а „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – трето ползващо
се лице, както и от представени условията по застраховката. Районният съд е
отчел и обстоятелството, че съгласно формуляр за застраховане за застраховка
„живот плюс“, свързан с банковия кредит, С. Г.
е отговорила отрицателно на въпроса дали „през последните три години е
боледувала, респ. лекувана от заболяването хипертония“. Не се спори и, че при действието на договора на
дата 27.08.2016 г. е настъпило застрахователното събитие – смърт на
застрахованото лице, което съгласно уговореното от страните в общата хипотеза
представлява покрит риск по договора за застраховка „живот“. По делото е
представено още и не е оспорено от страните уведомление от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД до Г.Г., като наследник на С. П. Г., относно оставащото
задължение по кредита към дата 03.01.2017 г. – след смъртта на С.Г., а именно
22 821,65 лв. общо, от които 22 179,16 лв. главница. Не са оспорени и
представените писмени доказателства за извършеното уведомяване от страна на
ищеца до „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ЗК „Уника живот“ АД относно смъртта
на неговата наследодателка, и за отправената и неуважена от ответното застрахователно
дружество претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
Неоснователно
се твърди във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид
представените по делото амбулаторни листи на д-р С. Г., и други официални
документи, в частност справка от РЗОК за наличие на рецептурна книжка и
епикриза от неврологичното отделение на УМБАЛ „Св. Пантелеймон“ – гр. Пловдив.
Същите, поради необходимостта от специални знания в областта на медицината, са
били част от обектите на изследване от страна на вещото лице по назначената
СМЕ, която правилно е кредитирана от районния съд, доколкото заключението е
пълно и компетентно изготвено, а в.л. М. Б. е отговорило обстоятелствено на
всички зададени въпроси. В своите мотиви първостепенният съд е описал коректно
и подробно изложеното от вещото лице в неговото заключение, поради което и за
да не се преповтаря фактическата част на мотивите на атакуваното решение,
касателно заключението по СМЕ, настоящият състав препраща към тях на основание
чл. 272 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че за пряката и непосредствена
причина за смъртта на С. Г. вещото лице е посочило хеморагичен инсулт на мозъчния
ствол – каквото е посочено ѝ в съобщението за смъртта, а като
придружаващи заболявания – есенциална (първична) хипертония, установена през
2011 г., розацея, установена през 2013 г., и полицетемия вера – диагностицирана
при постъпването на С.Г. в нервно отделение преди да почине на 26.08.2016 г. В
своето заключение, а и при разпита в съдебно заседания, в. л. Б. сочи, че най-вероятната
причина за настъпването на хеморагичния инсулт на мозъчния ствол е заболяването
полицетемия вера, за което счита, че е в основата и на хипертонията. Вещото
лице е посочило и други възможни причини за настъпването на инсулта, а именно високо
кръвно налягане, прекалена употреба на антикоагуланти, наличие на аневризми на
кръвоносните съдове, като кръвното налягане можело да се покачи инцидентно в
резултат на психо-емоционален стрес или нещо друго, което да доведе до
разкъсване на кръвоносен съд в мозъка, който може да е с по-слаби стени, което
се обосновава генетично, както и полицитемия вера.
Действително
районният съд не е обсъдил подробно справката от НЗОК и съобщението за смъртта.
Тези документи обаче не установяват нови и различни обстоятелства от отразените
вече от вещото лице. От справката от НЗОК, приложена към отговора на исковата
молба и неоспорена от ищеца, е видно, че С. Г. (П.) е била дианостицирана още
през 2013 г. със заболяването есенциална (първична) хипертония, като в тази
връзка се е подлагала на преглед при д-р Г. през 2015 г. В съобщението за смърт
е посочена причината за смъртта - хеморагичен инсулт на мозъчния ствол.
Допълнително обаче е отразено в съобщението и от какво може да е предизвикан
инсулта, а именно артериална хипертония и полиглобулия.
По
делото е разпитана и свидетелката Й. Д.-Т., чиито показания са подробни,
логични и последователни, като същата свидетелства за свои лични впечатления за
състоянието на С. Г. и относно споделеното ѝ от последната. В тази насока
не се споделя твърдението в жалбата, че показанията на свидетелката, за това че
починалата не се оплаквала от главоболие,
противоречали на експертното заключение. Свидетелят излага, това което
лично е възприел и чул, и не е длъжен да е запознат със симптомите на дадено
заболяване, а още по-малко да ги разпознава и квалифицира. По тези съображение,
доколкото показанията на свидетелката са подробно изложени от районния съд,
настоящият състав препраща към мотивите на обжалвания акт в тази им част.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
достигна до следните правните изводи:
Делото
е образувано по искова молба на Г.С.Г., като наследник на С. П. Г., срещу ЗК
„Уника живот“ АД, с която е предявен пряк иск с правна квалификация чл. 383,
ал. 3 вр. чл. 382, ал. 1 КЗ на наследниците на кредитополучател срещу
застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на третото
ползващо се лице – банката. При постановяването на своето решение
първоинстанционният съд е разгледал въпроса за надлежната процесуална
легитимация на страните по делото, като правилно е стигнал до положителен извод
в тази насока, поради което и настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на районния съд относно въпроса за правото на иск по чл. 383 КЗ. За да уважи предявения иск, районният съд е приел, че застрахователят не
бил поставил на застрахованото лице въпрос за наличието на заболявания, за
които е лекуван, поставена му е диагноза, или са му били изписвани лекарства,
поради което и не можело да се приеме, че не било налице съзнателно неточно
обявяване на съществени за риска обстоятелства от страна на наследодателя на
ищеца Г.. Прието е за недоказано и наличието на съзнателно неточно премълчаване
на такова обстоятелство от страна на застрахованото лице, доколкото от приетата
по делото СМЕ се установявало, че С.Г. е страдала от заоболяването полицетемия
вера, диагностицирано няколко дни преди да почине, което било в основата на леталния изход. По тези
съображения съдът е пиел, че в полза на застрахователното дружество не се е
породило правото да откаже да заплати обезщетението по застраховката, с оглед
разпоредбата на чл. 363, ал. 4 КЗ.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на районния съд, въз основа на които е уважил
исковата претенция. Видно от представения по делото формуляр за застраховане за
застраховка „живот плюс“ на застраховащата не е предоставена реална възможност
да посочи дали е лекувана от и да посочи едно или няколко заболявания, ако има
такива, доколкото същата е следвало да отбележи an block, че не е боледувала или лекувана от
едно от включените във формуляра заболявания, които дори не са изчерпателно
посочени. Действително, в този списък на заболявания, като вид тежко сърдечно
заболяване е посочена хипертонията, като се установи по делото, че починалата е
била диагностицирана с есенциална (първична) хипертония и са ѝ били
предписвани лекарства за това още преди сключването на застраховката. В същия
списък обаче е включен и мозъчния инсулт. Установява се по делото, че причината
за смъртта на С. Г. е именно хеморагичен инсулт на мозъчния ствол, като липсват
данни починалата да е претърпявала инсулт преди попълването на формуляра. Видно
от съдържанието на съобщението за смъртта, а и предвид заключението на вещото
лице, болестта или състоянието, което непосредствено е довело до смъртта на С.
Г. е хеморагичен инсулт на мозъчния ствол. Т.е. именно това състояние е в пряка
причинна връзка с настъпилия фатален край. Починалата Г. е нямало как да знае
при подписването на формуляра, че е изложена на сериозен риск от настъпване на
мозъчен инсулт, тъй като същата не е изпадала в предходни аналогични състояния,
застрашаващи нейния живот. Освен това хипертонията е твърде широко разпространено
заболяване и само по себе си не е основание да се предполага скорошен летален
изход за болния, без наличието на допълнителни оплаквания и болестни състояния.
Допълнително, съгласно заключението на в.л. Б., най-вероятното придружаващо
заболяване, довело до хеморагичния инсулт, не е хипертонията, а полицетемия
вера, която е вероятната причина и за завишеното кръвно налягане. Наличието на
такова заболяване би могло да индикира за наличието на завишен риск от инсулт.
Следва да се отбележи обаче, че независимо от здравословните оплаквания на С. Г.,
съответстващи на заболяването полицетемия вера, същата е била диагностицирана
със заболяването едва при постъпването си в болница преди да почине.
Следователно тя не е могла да предполага, че е изложена на по-завишен от
нормалното риск за настъпване на инсулт, доколкото същата не е притежавала
медицинско образувание и не би могла сама да си даде диагноза за заболяване
като полицетемия вера. В този смисъл се споделя извода на районния съд, че не е
налице съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство от
значение за застрахователя по смисъла на чл. 363, ал. 1 и ал. 3 КЗ, което е
довело до настъпването на застрахователното събитие.
Независимо
от горното следва да се отбележи, че по делото остана недоказано и твърдението
на жалбоподателя, че именно заболяването есенциална хипертония е причинило
смъртта на С. Г.. Напротив в.л. Б., както се посочи по-горе, е пояснило в
своето заключение, че най-вероятната причина довела до хеморагичния инсулт е
заболяването полицетемия вера, което заболяване предразполага към наличие на
високо кръвно налягане. Освен това, според вещото лице, факторите за
настъпването на инсулта могат да са твърде разнообразни, като не е задължително
лицето да е страдало от хипертония. В този смисъл следва да се посочи, че
настъпването на мозъчен инсулт може да е в резултат и на психо-емоционален стрес,
който е покачил инцидентно кръвното налягане. Видно от показанията св. Й. Д.-Т.,
два дни преди смъртта ѝ С. Г. е била силно стресирана и притеснена.
Последното буди съмнение, че именно силният стрес е довел до настъпването на
инсулта, а от там и на смъртта. Следователно при доказателствена тежест за
ответника, по делото не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че
заболяването есенциална хипертония е в пряка причинно-следствена връзка,
каквото според трайната съдебна практика се изисква, с настъпването на
застрахователното събитие – смъртта на наследотелката на ищеца С. Г..
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че в полза на ответното застрахователно
дружество не се е породило правото му по чл. 363, ал. 4 КЗ да откаже да плати
застрахователното обезщетение. Искът е уважен до претендирания размер при правилното
съобразяване с данните в тази насока, а именно размерът на застрахователната
сума по застрахователния договор и остатъчната стойност на дълга към дата
03.01.2017 г., съгласно писмо-уведомление до ищеца Г.Г. от „Райфайзенбанк
(България)“, приложено към исковата молба. Съобразена е и разпоредбата на чл.
383, ал. 1 КЗ, съгласно която при застраховка, сключена в полза на кредитор,
между застраховател и застраховащ, който е длъжник, или трето лице, което е
заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата
на настъпване на застрахователното събитие. Доколкото дълга към 03.01.2017 г.,
т.е. след смъртта на наследодателката, респ. настъпването на застрахователното
събитие, надхвърля претендираната сума, то искът правилно е уважен изцяло.
Въз основа на
гореизложеното въззивната жалба се намира за неоснователна, а решението на
Районен съд – Пловдив като правилно ще се потвърди.
Предвид
изхода на спора в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. Разноски
за въззивната инстанция не следва да се присъждат и на въззиваемите страни, тъй
като не се ангажирани доказателства в тази насока.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, тъй като е постановено по търговско дело с цена на иска до 20 000
лв. Съгласно трайната съдебна практика (вж. определение № 21 от 17.01.2020 г.
по ч. т. д. № 2604/2019 г., на ВКС, II т.о.) доколкото спорът е свързан със застрахователно
правоотношение, независимо от източника, който го поражда, делото следва да се
квалифицира като търговско по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2556 от 22.07.2020 г., постановено по гр.
дело № 803/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр. състав.
Решението е постановено
при участието на Д.Т.А., ЕГН ********** *** като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Въззивното решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./