Р Е Ш Е Н И Е
№ 37/23.05.2023 година
гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ,
касационен състав, в публично съдебно заседание на девети май през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СТОЯНКА ИВАНОВА
и прокурора МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 37/2023 г. по описа на АдмС - Търговище
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ-та АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на К.Е.С. ***, чрез адвокат Д.П., срещу Решение №
13/07.02.2023 г., постановено по АНД № 804/2022 г. по описа на PC - град
Търговище (ТРС), с което е потвърдено НП № 22-1993-000324 от 25.10.22 г . на Началник сектор към ОДМВР , гр. Търговище, с което за
нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП на
касатора е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В
жалбата се твърди, че Решението е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Налага
доводи за липса на авторство от страна на жалбоподателя относно вмененото му
нарушение. Сочи се липса на умишлена вина при извършване на посочените в АУАН и
НП действия, като в тази връзка се твърди, че предизвиканото занасяне е
следствие от несъобразена скорост и на конкретната пътна обстановка. По тези
съображения моли решението на ТРС да се отмени, като бъде отменено и оспореното
НП.
Ответната
страна – Началник сектор към ОДМВР , гр. Търговище не депозира становище по
жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Търговище, изразява становище за отхвърляне на жалбата
като неоснователна. Решението на ТРС намира за правилно и законосъобразно и
моли да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от
надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 63в ЗАНН, Решението на ТРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл. 348, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 218 АПК касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се
твърди неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения в
производството пред ТРС.
Решението
на ТРС е валидно и допустимо. При проверката му не се установяват допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са
призовани страните, разпитани са като свидетели трима очевидци на нарушението,
при липса на разминаване в показанията им. В съответствие с чл. 283 НПК
въззивният съд приобщил към доказателствата по делото материалите приложени в
административно-наказателната преписка. Уважени са и доказателствените искания
на жалбоподателя, като са изискани докладните записки на мл. инсп. В. В., както
и записите от видеозаснемането извършвано на мястото и по време на нарушението.
В жалбата оплакванията са общо формулирани с твърдение за неизясняване на
фактическата обстановка, без конкретни твърдения за фактите и обстоятелствата
свързани с деянието и дееца описани в НП. В съдебното заседание пред ТРС представителят
на жалбоподателя след като е заявил, че поддържа жалбата и изразил становище за
приемане на приложените в преписката доказателства е участвал в разпита на
свидетелите и прегледа на видеоматериалите. Въз основа на изяснената по този
начин фактическа обстановка правилно ТРС е преценил делото като изяснено от
фактическа страна и дал ход по същество. Правилно от ТРС са преценени събраните
доказателства, разпределението на доказателствената тежест между страните и въз
основа на тях е направен извода в Решението, че правилно и в пълнота е описано
в АУАН и в НП нарушението, че е доказано извършването му от жалбоподателя,
чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана.
Производството
пред ТРС е проведено и решението по него е постановено при спазване на
процесуалните правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест
между жалбоподателя и ответника, на които е дадена възможност в пълен обем да
упражнят процесуалните си права и да докажат твърденията си за релевантните за
случая факти и обстоятелства.
Правилно
ТРС е намерил, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на
защита на касатора и да са самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът е
изложил подробни мотиви досежно спазването на чл. 40, ал. 1, чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, досежно реквизитите на АУАН и НП. Съдът
изцяло споделя мотивите на ТРС за липсата на съществени процесуални нарушения,
поради което на основание чл. 221, ал. 2 изр. Второ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН препраща към тях.
Фактическа
обстановка при която е извършено нарушението и извършителя му са изяснени от
въззивния съд. Правилно и в съответствие с доказателствата той е достигнал до
извода, че установеното в АУАН и описано в НП нарушение е доказано. По аргумент
от чл. 348, ал. 3 НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато
е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни и то не е отстранено – т. 1, ако няма мотиви или протокол за съдебното
заседание на въззивната инстанция – т. 2 или
решението е постановено от незаконен състав. ТРС не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на
мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е
постановено обжалваното решение, нито е постановено от незаконен състав. Поради
това касационният състав намира за неоснователно оплакването в жалбата, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от ТРС при провеждане
на съдебното следствие, при преценката на доказателствата и при формиране на
извода, че от С. е извършено нарушението описано в НП. Поради това не е налице
основание за отмяна на Решението на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Неоснователно
е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно
чл. 348, ал. 2 НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. Предвид чл. 220 АПК, касационният
състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите,
установени от първоинстанционния съд в решението, тъй като е
контролно-отменителна инстанция, за която има забрана за нови фактически
установявания. В Решението си въззивният съд описва установеното от
доказателствата, а именно че на 24.08.22 година около 15.35 ч. в гр. Търговище
по ул. „В. Левски“ в посока на движение ул. „Гладстон“
полицаите В., Д. и С., които били наряд, се придвижвали за изпълнение на
служебните си задължения със служебен автомобил. На посоченото кръстовище
забелязали л.а. БМВ, светлосив на цвят с рег. № ......., движението на което
било твърде рисково, поради което те го последвали. На кръстовището на ул.
„Гладстон“ и ул. „Цар Симеон“ водачът на процесния автомобил подал рязко газ,
при което автомобилът поднесъл и продължил движение по ул. „Цар Симеон“ с
преден десен калник напред , след това продължил по ул. “Хаджи Димитър“. Те забелязали,
че автомобилът е спрял на ул. „Неофит Рилски“ и спрели зад него. Свидетелите В.
и Д.излезли от служебния автомобил с цел изискване и проверка на документи на
водача, но той ги забелязал и подал рязко газ, продължил по ул. „Странджа“ и
отново се върнал на ул. „Хаджи Димитър“, продължил по нея и завил по ул. „Братя
Миладинови“ с висока скорост, продължил по бул. „Ал. Стамболийски“, като около
15.44 часа преминал на червен светофар. Полицейските служители, при така установеното
неправомерно движение на посочения автомобил, а именно: рязко подаване на газ, поднасяне
на колата, преминаване на червен светофар, преминаване през пешеходни пътеки
рисково, с опасност за движещите се пешеходци, поради това, че не успели да извършат
проверка на водача, подали сигнал и докладвали на дежурния. Бил установен адреса на собственика
на процесното МПС, като това бил жалбоподателя С..
След многократно посещения на адреса за връчване на призовки, последният не се
явил за съставяне на акт за нарушение. При контакт по телефона заявявал, че е
неразположен, болен или не е в града.
В
съответствие с доказателствата в преписката и представените докладни записки,
както и след преглед на представените видеозаписи ТРС установил по делото, че С.
е извършил на посочената дата и час описаните в АУАН и НП действия. Основателно
ТРС взел предвид, че С. не е имал възражения срещу установената и описана в
АУАН фактическа обстановка, което вписал и в акта, нито е подал такива в
3-дневния срок от връчването му. Правилно ТРС достигнал до изводите, че
нарушението е правилно и ясно описано в АУАН и в НП, че при издаването им не е
имало съмнение и неяснота и в съответствие с доказателствата се установени
датата, на която е извършено нарушението, извършителят му - С., който е
управлявал МПС с посочения регистрационен номер. Правилно са преценени като
неоснователни доводите изложени в хода по същество от защитника му.
Неоснователни са оплакванията на представителят на касатора и в касационната
жалба, че нарушението не е доказано по безсъмнен начин. Правилно ТРС потвърдил
НП, в което както и в АУАН нарушението е законосъобразно квалифицирано като
нарушение на забраната в чл. 104б т. 2 от Закона за движение по пътищата на
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. В АУАН и в НП е описано в какво се е изразявало конкретното ползване на
пътя в централната част на град Търговище, като освен това и само като допълнително
пояснение е посочено в скоби, че тези действия, маневри и т. н. съставляват
"дрифт". Добавянето на това наименование като пояснение в
обстоятелствената част на АУАН и на НП не създава неяснота за какво е обвинен
извършителя и за какво се ангажира отговорността му. Правилно ТРС установил, че
за нарушението на забраната въведена в чл. 104б т. 2 ЗДвП с НП правилно е
приложена съответната административно-наказателна разпоредба на чл. 175а ал. 1 ЗДвП. В съответствие с диспозитива и със санкционната част на чл. 175а ал. 1 ЗДвП на С. с НП са наложени кумулативно предвидените фиксирани размери на
наказанията лишаване от правоуправление на МПС за срок 12 месеца и глоба в
размер на 3000 лв. за това, че е ползвал път, отворен за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
С
оглед гореизложеното касационната жалба срещу Решението на ТРС е изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а оспореният с нея съдебен акт следва
да бъде оставен в сила, тъй като не се установиха основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК за отмяната му.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
13/07.02.2023 г., постановено по АНД № 804/2022 г. по описа на PC - град
Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.