№ 9
гр. Габрово, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Търговско дело №
20214200900059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 3993/30.11.2022 г. на адв. П. К.,
пълномощник на ищците И. Н. и В. Н., с искане за изменение на
постановеното решение по т.д. № 59/21 г. по описа на ГбОС в частта за
разноските.
На първо място се прави искане за присъждане на ДДС върху
адвокатския хонорар присъден на адв. К., която е предоставила пр. помощ на
ищците по реда на чл. 38 от ЗАдв.
На второ място се иска да й се присъди и 120 с ДДС на осн. чл. 7, ал. 9
от Наредба № 1 за МРАВ за проведените съдебни заседания по делото, които
са били повече от едно.
На трето място се иска да й си присъди съответен адвокатски хонорар
определен върху общата сума на предявените искове, след което същият да
бъде определен съразмерно на уважената част от същите или да й се
доприсъдят още общо 703, 79 лв., ведно с ДДС.
Освен това се прави искане за намаляване на определеното
юрисконсултско възнаграждение на ответната страна на 200 лв., тъй като
съдът е определели такова в размер на 400 лв. за всеки от четирите искове, а с
постановеното решение два от тях са уважени в пълен размер, т.е. не следва
да се присъждат разноски за юр. възнаграждение на ответника.
В срок е постъпило становище с вх. № 129 от 11.01.2023 г. от ответната
страна ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве", в което се оспорва молбата по чл. 248
от ГПК и се моли същата да се остави без уважение. Твърди се, че при
определяне на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв не следва съдът да
начислява ДДС. Освен това възнаграждението следвало да се определи върху
общата цена на исковете, а не за всеки иск по отделно. Възразява се и срещу
присъждане на допълнително възнаграждение на процесуалния представител
на ищците за проведените съдебни заседания. Моли се молбата да се остави
без уважение, като неоснователна.
1
Молбата е подадена в срок, от легитимирана страна и същата е
допустима.
Настоящият състав на съда намира следното по направените искания в
депозираната молба от адв. К.:
Искането в молбата за доприсъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на още 703, 07 лв., ведно с ДДС, като се определи адвокатския
хонорара на процесуалния представител на ищците върху цената на всеки от
предявените исковете и после да се намали съобразно уважената част (в
посочените в молбата проценти), съдът намира за неоснователно.
С определение № 7 от 17.01.2022 г. постановено по т. д. № 339/2021 г.
на І ТО на ВКС се дава разяснение по въпроса при осъществена безплатна
правна помощ, на каква база следва да се определи, респ. присъди
възнаграждението на адвоката – въз основа на резултата от делото при
съобразяване размерите установени в Наредба № 1 или пропорционално –
при съобразяване на дължимия минимален размер на възнаграждението
спрямо цялата претенция и съответно уважената част от нея. Върховният съд
приема, че при оказана безплатна правна помощ присъденото възнаграждение
цели да се възмезди положения труд от адвоката, а не представлява разноски
на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. В хипотезата на 38, ал. 2 от ЗА
липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар и меродавен за
определяне размера на възнаграждението по 38, ал. 2 от ЗА при
съобразявяване на нормативно предвидения минимален размер е принципът
на възмездност на адвокатския труд, като следва да се определи същия върху
уважения размер на иска. От изложеното следва, че настоящият състав на съд,
следвайки и практиката на ВКС, е определил размера на възнаграждението по
чл. 38, ал. 2 от ГПК именно върху размера на всеки от уважените искове,
съответно: за уважения иск в размер на 55 000 лв. е определил 2 180 лв. адв.
възнаграждение, за уважения иск в размер на 40 000 лв. е определил 1 730 лв.
адв. възнаграждение, за уважения иск от 1 400 лв. е определил 328 лв. адв.
възнаграждение и за уважения иск от 1 146 лв. е определил 309, 80 лв. адв.
възнаграждение или общият размер на възнаграждението е в размер на
присъдения с решението 4 547, 80 лв. без ДДС, поради което направеното
искане в молбата за изменение на решението в тази й част, като й се
доприсъди сумата от 703, 07 лв. с ДДС, се явява неоснователно в тази й част и
следва да се остави без уважение.
Следва да се уважи искането на адв. К. за изменение на решението в
частта за разноските и да й се присъди и възнаграждение от още 100 лв., тъй
като съдебните заседания по делото да били повече от две.
Основателно е и искането за изменение на решението в частта за
разноските, като й се присъди, към определеното й възнаграждение в размер
на 4 647, 80 лв. (4 547, 80 лв. + 100 лв.), ДДС в размер на 929, 56 лв. или общо
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА с включено ДДС следва да е в размер
на 5 577, 35 лв. С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката
правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8
2
ЗДДС. Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл.
38, ал. 1 ЗАдв основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС
и при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита
и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва
ДДС (в този смисъл е постановеното определение по ч.т.д. № 2525/21 г. на ІІ
ТО на ВКС).
Основателно е искането в депозираната молба за изменение на
решението в частта за разноските, в която се определя да се заплати на
застрахователното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на
400 лв. – по сто лева за всеки от четирите субективно и обективно съединени
искове, тъй като два от тях са напълно уважени и за тях не се следва да се
присъжда възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Т.е. в полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер
на общо 368, 56 лв., от които 168, 56 лв. заплатени възнаграждения за вещите
лица по двете експертизи и по 200 лв. юрисконултско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адв. П. К., пълномощник на
ищците И. Н. и В. Н., с искане за изменение на постановеното решение по т.д.
№ 59/21 г. по описа на ГбОС, като се увеличи присъденото й адвокатско
възнаграждение със 703, 07 лв. с ДДС.
ИЗМЕНЯ решение № 50 от 07.11.2022 г. постановено по т. д. № 59/21 г.
по описа на ГбОС, неразделна част от което е решение за поправка на ОФГ №
3/18.01.2023 г., В ЧАСТТА, с която е осъдено ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве"
АД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. К. адвокатско
възнаграждение в размер на 4 547, 80 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която са осъдени ищците И. В. Н. и В. М. Н. ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, с ЕИК *********,
разноски по делото в размер на общо 568, 54 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
както следва:
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление С. ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. К., със съдебен
адрес К., адвокатско възнаграждение в размер на 5 577, 36 лв. с включено
ДДС , на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА И. В. Н., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка
си В. Н. К., с адрес с. Д. и В. М. Н., ЕГН **********, действащ със съгласието
на майка си М. П. Н., с адрес с. Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление С.
разноски по делото в размер на общо 368, 54 лв. (триста шестдесет и осем
лева и 54 ст.), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
3
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4