№ 160
гр. Перник, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201323 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4235522 на ОД на МВР
Перник, с който на Д. Г. Ш., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 07.12.2020г. в 11:55
часа в с. Драгичево, общ. Перник, на път І-1 (Е-79), км 286+300, паркинг
Бостваст, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на
скоростта от 50 км/ч е управлявал лек автомобил „Ауди А 8” с рег. №
******* със скорост от 81 км/ч, при което превишението е 31 км/ч и е
установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи, чрез процесуалния си представител
адв. И.Т. от АК Благоевград, Д. Г. Ш. моли ЕФ да бъде отменен, като издаден
при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на материалния
1
закон. Иска присъждане на направени разноски.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в
което не се явява и адв. И.Т..
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна:
На 07.12.2020г. на на път І-1 (Е-79), км 286+300, паркинг Бостваст,
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0, с
насоченост в посока към гр. Перник, извършвала заснемане на движещите се
с превишена скорост моторни превозни средства при начин на задействане
„приближаващ” трафик. Пътният участък попада в района на населено място-
с. Драгичево, общ. Перник, като скоростта на движение е общо разрешена
такава от 50 км/ч. В 11:55 часа през обсега на автоматизираното средство
преминал лек автомобил „Ауди А 8” с рег. № *******, засечен в режим
„приближаващ”, в посока към гр. София, като същото фиксирано скорост на
движение от 84 км/ч.
За извършвания контрол на скоростния режим на движещите се
моторни превозни средства на посоченото място по
административнонаказателната преписка е представен протокол съгласно чл.
2
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, който е регистриран на 11.12.2020г. с рег. № 1158р-
11492.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на Д. Г. Ш., ЕГН **********, срещу който е
издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била
редуцирана на 81 км/ч, предвид приспадане на допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта, т.е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било с 31 км/ч. Издателят на фиша
наложил на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв за нарушение на
чл. 21, ал.1 от същия закон. Д.Ш. не се възползвал от правото си на
възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната
жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че
жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана,
което не се и оспорва от Д. Г. Ш.. Разпечатката от показанията на
автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0327082
установява, че на 07.12.2020г. в 11:55 часа автомобил с рег. № ******* е
засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил
приспаднат толеранса, който е релевантен към максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към
удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на
скоростта. Към доказателствения материал са приобщени протокола за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, ведно със снимка на разположението на уреда, удостоверение за
3
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана
в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126,
приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични
характеристика на процесната система и протокол от проверка № 59-С-ИСИС
от 28.09.2020г. на Българския институт по метрология за съответствие с
техническите изисквания,
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Ауди А 8” с рег. № ******* е
собственост на жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност. От страна на
жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване,
в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП.
Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и
самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0. Безспорно приложеното по
административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от
Българския институт по метрология установява, че тя е одобрен тип средство
за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г.
до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без
участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство,
въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при
приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и
автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно
средство. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за
4
одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е
описана процедурата по обработване на данните, които са получени от
лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от
човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост
изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй
като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона
за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с
техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 59-С-
ИСИС от 28.09.2020г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
За използването на системата за видеоконтрол на процесното място
наказващият орган е ангажирал приложения по
административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Законодателят е въвел този
задължителен документ, тъй като в неговото съдържание е предвидил
възможност за удостоверяване чрез попълване в нарочни графи на
съответните факти и обстоятелства при които е било извършено заснемането,
т.е. същият следва да съдържа информация за точното местонахождение на
мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо
средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства,
5
ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен
режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с
автоматизирано техническо средство и др., чието удостоверяване се извършва
чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което и декларира, че
автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните
предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата
експлоатация. Този протокол е официален документ, тъй като се съставя от
длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща
доказателствена сила. В приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. с рег. № 1158р-11492 от 11.12.2020г. съдът констатира, че
липсват както данни за имената на физическото лице, което е попълнило
отразените в него факти, удостоверяващи използването на АТСС, така и
полагане на неговия подпис, което е довело до опорочаване на функциите му
на официален удостоверителен документ относно обстоятелството, че
автоматизираното техническо средство е било позиционирано на процесното
място, както и че същото е използвано съгласно нормативните предписания и
при посочените в протокола обстоятелства. Липсата на надлежно съставен и
подписан протокол за използване на АТСС опорочава процедурата по
издаване на електронния фиш и представлява основание за неговата отмяна,
тъй като отразените в протокола факти не следва да се приемат за доказани,
включително и че представения снимков материал – снимка №
11743D0/0327082 е изготвена съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
поради което и не може да се ползва като годно доказателствено средство.
За пълнота на изложеното съдът счита за необходимо да отбележи, че
е недопустимо в административнонаказателното производство, където
субсидиарно се прилага Наказателно-процесуалния кодекс, доказателствената
стойност на нормативно определени документи да бъде заменяна от друг вид
доказателствени средства (напр. евентуално установяване и разпит на лицето,
което е съставило протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.).
При така изложените съображения ангажирането на отговорността на
Ш., въпреки липсата на доказване от страна на наказващия орган на горните
обстоятелства води до съществено нарушаване правото на защита на
6
жалбоподателя. Същевременно от своя страна административнонаказателната
отговорност не може и да бъде осъществена въз основа на предположения.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението не се спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, поради което е издаден
незаконосъобразен ЕФ, който следва да бъде отменен на това основание.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 06.08.2021г. се установява, че жалбоподателят Д.Ш. е
възложил на адвокат И.Т. от АК Благоевград оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в обжалване на ЕФ и процесуално
представителство пред Районен съд Перник. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лв (четиристотин лева) и е заплатено в брой
при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
Основателно е възражението по чл. 63, ал.4 от ЗАНН на
административнонаказващият орган за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като платеното такова от 400 лева не
отговаря на фактическата и правна сложност по делото и обема на
извършената работа от адв. Т. - изготвяне на жалбата и реално приемане на
връчването на призовките и съобщенията по делото на съдебния му адрес,
поради което и същото съдът редуцира в минималния размер от 300 лв, който
присъди като разноски в полза на жалбоподателя, с оглед чл. 18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като искането за разликата над тази сума до
7
пълния заплатен размер от 400 лева не следва да бъде уважавано.
За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи,
че двете хипотези на ал.1 и ал.2 на чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съществуват в
условията на алтернативност, поради което и в зависимост от конкретно
осъществения обем на действия по защита от адвоката се дължи
възнаграждение само по една от тях, но не и едновременно по двете.
Приложното поле на първата алинея е, когато защитата и съдействието на
адвоката се е състояло само в изготвяне на жалба, но не и в процесуално
представителство. Затова и определеният размер на минимално дължимото
възнаграждение е много по-малък. Предвиденото в чл.18, ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. адвокатско съдействие е единно и обхваща както изготвяне
на жалбата, така и представителство в съда, поради което в случай, че един и
същи адвокат е изготвил жалбата и е осъществил процесуално
представителство, се дължи само възнаграждението по ал.2, а не
едновременно възнаграждения и по двете алинеи. Това обстоятелство е
последователно изяснено в съдебната практика (напр. Решение № 7709 от
19.06.2017 г. по адм.д. № 4087/2016г. на ВАС, Решение № 16273 от
27.12.2018г. по адм.д. № 10321/2018г. на ВАС, Решение № 4843 от
02.04.2019г. по адм.д. № 14588/2018г. на ВАС).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 4235522 на ОД на МВР Перник,
с който на Д. Г. Ш., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
21, ал.1 от същия закон, извършено на 07.12.2020г. в 11:55 часа в с.
Драгичево, общ. Перник, на път І-1 (Е-79), км 286+300, паркинг Бостваст, тъй
като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч
е управлявал лек автомобил „Ауди А 8” с рег. № ******* със скорост от 81
км/ч, при което превишението е 31 км/ч и е установено с автоматизирано
8
техническо средство № 11743d0.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Д. Г. Ш., ЕГН
********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени
от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9