№ 351
гр. Кюстендил, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Ваня Др. Богоева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20231500500287 по описа за 2023 година
В. Р. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. „П.м“ № 10, чрез
пълномощника адв. М. З. от АК - Кюстендил, обжалва с въззивна жалба Решение № 26005
от 16.02.2023г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2104/2020 г. по описа на същия
съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Кюстендилският районен съд е
признал за установено на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК спрямо В. Р. Н., че М. А. Н. и И. П. Н. са
собственици на следните недвижими имоти: недвижим имот, находящ се в с. Слокощица, общ.
Кюстендил, представляващ - ПИ с идентификатор № 67461.70.315 по КККР, одобрена със Заповед
№ РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления имот - местност „Саманли Баир", с площ от 1497
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - за
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята - 10; номер по
предходен план - 070315, при съседи на поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.15;
67461.70.14; 67461.70.11; 67461.70.12; 67461.70.314, на основание сделка, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба N 82, том III, дело 1329/1995г.; недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ - ПИ с идентификатор № 67461.70.11 по КККР на
с. Слокощица, общ. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18- 1235/13.06.2018г., с площ от 1803
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - за
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята - 10; номер по
предходен план - 65, при съседи на целия поземлен имот: поземлен имот 67461.70.315, поземлен
имот 67461.70.524, поземлен имот 67461.70.14, поземлен имот 67461.70.461 и поземлен имот
67461.70.12, на оригинерно основание - придобивна давност повече от десет години за периода от
07.06.1995 г. до 23.06.2020 г. на целия имот в резултат на владението му от двамата ищци; респ.В.
Р. Н. е осъден да заплати на М. А. Н. и И. П. Н. сумата в размер на 232,27 лв., представляваща
сторени разноски.
Въззивникът навежда доводи за неправилност на решението поради
незаконосъобразност, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано.Счита, че районният
1
съд неправилно е тълкувал свидетелските показания и писмени доказателства по делото.
Твърди, че е придобил имотите на правно основание – владение, продължило в период от
1980 г. до настоящия момент. Аргументира се, че договорът за покупко – продажба,
материализиран в нот.акт № 82, том 3, дело № 139 /1995 г., не е произвел вещно-правен
ефект, доколкото купувачите не заплатили цената, респ. владението върху процесния имот
не им било предадено. Сочи наличие на гласни доказателства, подкрепящи твърденията му
за упражнявано владение върху процесните имоти, и счита, че районният съд неправилно ги
е тълкувал, като е решил, че показанията касаят други негови имоти. Подчертава, че видно
от експертизата имотите били едно цяло, и впоследствие разделени, същевременно съдът не
обсъдил твърденията на свидетелите, че реално двата процесни имота са съседни и се сливат
със собствения на ответника имот, и той ги ползва като един общ. Допълва, че липсват
свидетелски показания в подкрепа твърденията на ищците за реализирано владение, и
определя свид. Н. – син на ищците, като заинтересован. Счита, че районният съд не се е
съобразил с изводите на КнОС, че нот. акт № 82, том 3, дело № 139 /1995 г. въобще не е
вписван. Сочи допуснато от съда процесуално нарушение, което довело до нарушаване
правото му на защита – с оглед неявяването му в първото съдебно заседание, както и на
процесуалния му представител, поради настъпила смърт на последния.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което
предявената претенция бъде отхвърлена. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М. Г.
К., чрез пълномощника му адв. О. П., с който се излага становище за основателност на
депозираната жалба и се навеждат съображения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Иска се отмяна изцяло на обжалваното
решение и постановяване на ново по съществото на спора.
Въззиваемите М. А. Н. и И. П. Н. чрез адв.П. В. изразяват становище по същество,
считайки атакуваното решение за правилно и законосъобразно.
Въззивният съд е приел жалбата за допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
По допустимостта въззивният съд в настоящия си състав намира следното:
С влязлото в сила решение №114/ 04.07.2022г., постановено по в.гр.дело №
416/2021г.на Окръжен съд – Кюстендил е било потвърдено частично първоинстанционното
решение № 260438 от 30.07.2021г. по гр.дело №2104/2020г. на РС - Кюстендил, в това
число и в частта, в която: е отхвърлен ( оставен без уважение) в осъдителната част
ревандикацинен иск предявен от М. А. Н., ЕГН ********** и И. П. Н., ЕГН **********,
двамата от гр.С,общ. С, ж.к." Л." №**,ВХ.*,ЕТ.*,АП..**, срещу М. Г. К., ЕГН **********, с
адрес с. С, общ. К, ул.Г.М. №*, относно следните недвижими имоти: Недвижим имот,
находящ се в с.Слокощица, общ.Кюстендил, представляващ ПС с идентификатор
№67461.70.315 по КККР, одобрена със заповед №РД -18-1235/13.06.2018г., с адрес –
м.“Саманли Баир“, с площ 1497 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих ( §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на
земята – 10, номер по предходен план – 070315, при съседи на имота – 67461.70.478,
67461.70.13, 67461.70.15, 67461.70.14, 67461.70.11, 67461.70.12, 67461.70.312; и недвижим
имот, находящ се в с.Слокощица, общ.Кюстендил, представляващ ПИ с идентификатор
№67461.70.11 по КККР на с.Слокощица, общ.Кюстендил, одобрена със Заповед № РД -18-
1235/13.06.2018г., с площ от 1803 кв.м., с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих (§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ),
категория на земята – 10, номер по предходен план – 65, при съседи на имота – поземлен
2
имот 67461.70.315, 67461.70.524, 67461.70.14, 67461.70.461 и 67461.70.12, като в
установителната част на иска по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците
върху посочените имоти е констатирано , че решението на КнРС не е обжалвано и е влязло
в сила.
Видно от цитираното решение № 260438 от 30.07.2021г.по гр.дело №2104/2020г.по
описа на РС – Кюстендил, в указаната установителна част на ревандикационните претенции
( в която същото е влязло в сила) е признато за установено по иска на М. А. Н. и И. П. Н.
срещу ответника М. Г. К. , че процесният имот с идентификатор №67461.70.315 по КККР
на с.Слокощица е собственост на ищците на основание сделка, обективирана в нотариален
акт за покупко – продажба №82, том ІІІ, н.д.№1329/1995г., а процесният имот с
идентификатор №67461.70.11 по КККР на с.Слокощица- е придобит от ищците на
оригинерно основание – придобивна давност повече от 10 години за периода от 07.06.1995г.
до 23.06.2020г., в резултат на владението му от двамата ищци за периода 07.06.1995г. до
23.06.2020г.
Предмет на установителните искове спрямо другия ответник В. Р. Н. – праводател на
посочения ответник М. Г. К. , по които искове е постановено обжалваното в настоящото
производство решение, е правото на собственост върху тези два имота на същите основания.
Въззивният съд е приел наличие на допустимост на тези установителни искове (в
указаната част) – предвид насочването им към праводателя по нотариален акт за покупко-
продажба №27, т.8, дело №890, вх.рег.№1846/ 22.06.2020г.;респ.атакуваното в това
производство решение № 26005/16.02.2023г.по гр.дело 02104/2020г.също е допустимо.
По правилността:
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.09.1980г. в Кюстендилския районен съд е съставен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС –
нотариален акт № 85, том ІІ, дело 604/1980г. , с който В. Р. Н. е признат за собственик на
следния недвижим имот: място, намиращо се в м.“Саманли баир“ в землището на
гр.Кюстендил, състоящо се от 3.8 кв.м. при съседи: Д.Я., Б.В., Д.В., А.Щ., Г.Ц.,С.Д. и път,
придобит по замяна срещу включен в блок на ДЗС негов имот, намиращ се в м.“Селска
ливада“ – землището на с.Богослов, състоящ се от 3.8 дка.Посочено е, че имотът е на
стойност 1108.00 лв.
Въззивникът В. Н. от една страна и въззиваемият М. Н. от друга са страни по
договора за покупко – продажба на недв.имот , обективиран в нотариален акт №82, том ІІІ,
дело 1329/95г. , както следва: В. Н. продава на М. Н. – дворно място, в м.“Саманли баир“, в
землището на гр.Кюстендил, състоящо се от 3.8 дка, ведно с построената в него жилищна
сграда, при съседи на имота: Д.Я., Б.Б., Д.В., А.Щ., Г.Ц.,С.Д. и път- за сума 341 530 лева,
получена от продавача в брой.Към този момент купувачът е бил в брак с ищцата И. П. Н. ,
който брак е сключен през 1972г.(срвн.удостоверение за гр.брак-л.23 от
първоинстанционното дело).
От заключение с вх.№2733357/06.07.2021г., изготвено от в.л. В. С. и приложените
към същото скици, както и от удостоверение изх.№УТ-20-1099/21.09.2022г. Община
Кюстендил се констатира, че за м.Саманли баир, землището на с.Слокощица, са изработени
на основание §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти,
одобрен със заповед №356/17.12.2008г.Поземлен имот №70013 в регистъра към помощния
план е записан на името на В. Р. Н., без документ за собственост.Този имот е идентичен на
имот 67 по предходен кадастрален план на м.Саманли баир, а в регистъра към него имот 67
е записан на името на В. Р. Н..
В ПНИ имот №70013 по помощния план е разделен на три новообразувани имота-
срвн.скица , находяща се на л.209 от първоинстанционното дело – извадка от плана на
3
новообразуваните имоти за посочената местност, одобрен със заповед №356/17.12.2008г. –
ПИ №70013, застроен с едноетажна жилищна сграда и записан в КР на В. Р. Н., ПИ №70314,
застроен със стопанска сграда, записан на неидентифициран собственик, и ПИ №70315, със
застроен навес в него, записан на неидентифициран собственик. От скиците е видно, че
имоти 314, 13 и 315 ( и трите имота) имат излаз на пространство, означено като път или
пътека и са с данни за застрояване, респ.за всички имоти има отбелязване за съществуваща
ограда.Под пътя – в югозападна посока са означени имоти 28 и 27.
Според вещото лице имотът по нотариален акт №82,т.III, д.№1329/1995г. съответства
на следните имоти по КККР № 67461.70.13 с площ 600кв.м.(бивш имот ПИ №70013 по
плана на новообразуваните имоти от 2008г.), № 67461.70.315 (преди ПИ имот №700315) е с
площ 1497 кв.м., 67461.70.314 (преди имот № ПИ №700314 )- с площ 604 кв.м., сумарно
площта е 2701 кв.м; респ. ПИ № 70011, който по КККР е с идентификатор 67461.70.11,е с
площ 1803 кв.м., при което общият сбор надхвърля посочената в нотариалния акт от 1995г.
със 704 кв.м. – т.е. имотът по нотариалния акт от 1995г. вещото лице идентифицира като
съответстващ на изброените имоти, в т.ч.процесните 67461.70.315 и 67461.70.11, като
сумарно надхвърляща площ спрямо тази по нот.акт е 704 кв.м. Имотите са разположени в
територия, която представлява земеделска и за ползване по реда на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.След преобразуването на имот №70013по помощния план сградата с площ 41 кв.м.,
попада в ПИ №700314 по плана на новообразуваните имоти. Сградата, намираща се в
поземлен имот ПИ №70013 по плана на новообразуваните имоти от 2008г.( с идентификатор
67461.70.13 по КК) представлява „Друг вид сграда за обитаване“, с площ 50 кв.м –
мазе,складово помещение и таванска стая.
Имотите са отразени на скици №15-1123039-01.12.2020г. – поземлен имот с
идентификатор 67461.70.315, находящ се в м.Саманли Баир, с площ 1497 кв.м., земеделска
земя, категория на земята 10- граничещ с имоти 67461.70.478, 67461.70.13, 67461.70.15,
67461.70.14, 67461.70.11, 67461.70.12, 67461.70.314.Процесният поземлен имот 11 – също е
в непосредствена близост с този имот, разположен в източна посока .В съседство с поземлен
имот 315 се намират поземлени имоти 15 и 14, разположени в югоизточна посока – л.96 от
делото на КнРС На л.97 от същото се намира скица №15-1123035-01.12.2020г., на която е
отразен поземлен имот 67461.70.13 , находящ се в м.“Саманли Байр“, с площ 600.00 кв.м., с
начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, категория на земята – 10, с посочен
собственик М. Г. К., на основание нотариален акт №27, том VІІІ, дело 890 от 22.06.2020г.,
издаден от Служба по вписванията. На скицата е отразена и едноетажна сграда.Имотът е
при съседи: 67461.70.478, 67461.70.315, 67461.70.314, разположен е на път, от отсрещната
страна на пътя са разположени имоти 27, 28,29 .Находящата се на л.98 от делото скица на
ПИ №15 -1123037/01.12.2020г. отразява поземлен имот 67461.70.314, с площ 604.00 кв.м., с
начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, категория на земята поливна, с
данни за собственик – М. Г. К., на основание нотариален акт №27, том 8, рег.1846, дело 890
от 22.06.2020г., издаден от СВ, върху който е разположена сграда 67461.70.314.1, със
застроена площ 41 кв.м., брой етажи 1, - селскостопанска сграда.
През 2020г. по искане на В. Р. Н. и след извършване на обстоятелствена проверка, е
изготвен нотариален акт №13, том ІІ, рег.№1687, дело№213/2020г. за собственост на
недвижим имот на основание давностно владение, с който В. Р. Н. е признат за собственик
на поземлен имот с идентификатор 67461.70.13, находящ се в м.“Саманли баир“, с площ
600.00 кв.м., трайно предназначение на територията –земеделска, начин на трайно ползване
– за земеделски труди и отдих, категория на земята 10, номер по предходен план 67, при
съседи: 67461.70.478, 67461.70.315,67461.70.314, ведно с построената в имота сграда, с
идентификатор 67461.70.13.1, със застроена площ 50 кв.м., на 1 етаж, - сграда за обитаване,
както и поземлен имот с идентификатор 67461.70.314 по КККР на с.Слокощица, м.“Саманли
баир“, с площ 604.00 кв.м., за земеделски труд и отдих, категория на земята 10, заедно с
построената в имота сграда с идентификатор 67461.70.314.1, с площ 41 кв.м., на 1 ет. ;
предназначение селскостопанска сграда.Сред представените при съставянето на този
нотариален акт документи са описани – нотариален акт за собственост върху недвижим
4
имот, даден срещу имот, включен в блок ДЗС №85, том ІІ, дело №604/1980г.; скици на
поземлен имот №15-395368-16.05.2020г. и №15-444808-31.05.2020г. на СГКК Кюстендил.
С нотариален акт за покупко – продажба №14, том ІІ, рег.№1688, н.дело №214/2020г.
съставен на 22.06.2020г. е обективиран договор за покупко – продажба на недвижим имот
между В. Р. Н. и М. Г. К.. Според този нотариален акт В. Р. Н. продава на М. Г. К. следните
два имота: поземлен имот с идентификатор 67461.70.13 по КККР на с.Слокощица, одобрени
със заповед №РД-18-1235/13.06.2018г., находящ се в м.“Саманли баир“, с площ 600.00 кв.м.,
трайно предназначение на територията земеделска, начина на трайно ползване – за
земеделски труд и отдих, категория на земята 10, предишен номер 67, при съседи:
67461.70.478,67461.70.315,67461.70.314, заедно с построените в имота сграда с
идентификатор 67461.70.13.1, със застроена площ 50.00 кв.м., на 1 ет. друг вид сграда да
обитаване, поземлен имот с идентификатор 67461.70.314 , находящ се в землището на
с.Слокощица, м.“Саманли баир“, с площ 604.00 кв.м., категорияу 10, без предишен
идентификатор , номер по предходен план 070314, заедно с построената в имота сграда, с
идентификатор 67461.70.314.1, със застроена площ 41 кв.м., на 1 ет. , предназначение –
селскостопанска сграда.
От гласните доказателства, събрани в хода на производството, се установява, че след
1995г.въззивникът Н. е упражнявал владение по отношение на имот в м.“Саманли баир“ с
жилищна сграда и два гаража,(срвн.показания на свид.М.А. и свид.А.А.), като-както се
посочи, сгради се намират в имоти с идентификатори по КККР - 67461.70.13 и 67461.70.314 (
в тази си част е налице влязло в сила съдебно решение, с който исковете на Н. са
отхвърлени, т.е.прието е, че на тези имоти собственик е въззивникът Вл.Н.; тези имоти са
посочени и в констативния нот.акт №13/2020г., а впоследствие са били предмет на
прехвърлителна сделка в полза на отв.М. К.. Свид.А. при преразпита си във въззивното
производство по гр.дело №416/2021г.на КнОС сочи, че тази площ, която е на В., е „може би
2 дка“, която е в съседство на негов –на свидетеля- наследствен имот.Свид.А. уточнява, че е
виждал въззивника В. в имота докъм 1996г., респ.от 1990г.е живял в къщата заедно с майка
си, а след това дълго не е пребивавал и го е заварвал по-късно 5-6 пъти, за последно преди 5-
6 години .
За спорните в това производство имоти 315 и 11 не е установено непрекъснато
упражнявано надлежно владение от страна на В. Н. след 1995/96г., а показанията на
свид.Рамис Н., които съдът прецени при условията на чл.172 ГПК и ги кредитира в тази им
част като неопровергани от останалия доказателствен материал, сочат, че по отношение на
закупения от неговия баща имот не е смутено владението по начин друго лице да е
демонстрирало право на собственост в продължение на срока за придобивна давност , като
наблюденията на свидетеля са допреди една година ( считано от разпита му, проведен в
с.з.на 23.06.2021г., като при преразпита си във въззивното производство по гр.дело
№416/2021г.на КнОС уточнява, че последно е ходил през м.06.2020г., при което е установил,
че е заграден от друго лице имот с площ 4-5 дка,вкл.и площта, за която е предявен искът ).
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Допустимостта на настоящите искови претенции следва от факта, че не се касае за
пререшаване на въпроса за притежаваните от ищците права , който не може да се пререшава
в последващ спор между същите страни, тъй като в случая ответник, е друго лице, спрямо
което не е налице влязло в сила решение (производството първоначално е било прекратено с
решението от 30.07.2021г.по гр.дело №2104/2020г.на КнРС).
Съгласно ТР № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, точка 3Б -
налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, тъй като
разпореждането с чуждата вещ е правно действие, с което несобственикът в най-сериозна
степен оспорва правото на собственост на действителния собственик, отричайки му правото
да се разпорежда с вещта си, както и по съображения, че с предявяването на установителен
иск за собственост и срещу прехвърлителя на имота действителният собственик ще
5
реализира максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила
на пресъдено нещо по отношение както на прехвърлителя, така и на приобретателя,
засегнали правото му на собственост.
При обсъждане на посочените от ищците придобивни основания и правопораждащи
факти следва да бъде прието за установено, че ищците са придобили собствеността върху
процесните имоти на твърдяните от тях основания – сделка и придобивна давност. Така
направеното възражение от ответната страна е неоснователно, поради неустановяване факта
на владение именно на процесните имоти от страна на Вл.Н. , като изводът за
неосъществявано от последния владение е направен след съвкупна преценка на събраните
по делото гласни доказателства, които не установяват нито период на упражнявана
фактическа власт, нито намерение за своене именно на тези площи след продажбата им на
ищците – изхождайки и от местоположението на обитаваните сгради, които са в имоти, за
които е призната собствеността на ответника Н. преди прехвърлянето им на другия
ответник М.К. и съответстват на правата му с оглед идентификацията посредством
експертното заключение на в.л.В.С. и съдържащите се в гласните доказателства данни.
Не се констатира нарушаване правото на защита на отв.Н. – същият е бил редовно
призован след връщане от въззивната инстанция на делото за разглеждане от районния съд
– и то само в частта, в която производството е било прекратено поради липса на правен
интерес, респ. не са събирани от КнРС други доказателства – извън надлежно поисканите и
събрани, съответно - обсъдени в предходното решение на КнРС - №260438 от 30.07.2021г.
Съдът намира за неотносим и доводът относно вписване на нотариалния акт, с който
въззивникът е продал недвижим имот на въззиваемите - нот. акт № 82, том 3, дело № 139
/1995 г.Регламентираното в глава ХI от Закона за собствеността вписване на определена
категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самия закон не му
придава и защитно или конститутивно действие. Дори в хипотеза на предвидено
оповестително-защитно действие на вписването това касае придобитите от трети лица
вещни права след вписването. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са обаче
само тези, които извличат правата си от същия праводател, а в случая праводател е
въззивникът, позоваващ се на липса на вписване – наред с това , в този случай не е оспорен
самият документ/л.15 от първоинстанционното дело/ при представянето му , съдържащ
подпис на въззивника; респ.налице е изявление, обективирано в нотариалния акт, че
продавачът (въззивникът) е получил цената на продаваната недвижима вещ.
По разноските: С оглед изхода на спора, разноски се дължат на въззиваемите Н..
Същевременно, списък на разноски е бил предявен в първоинстанционното производство
/л.233 от гр.дело № 2104/2020г.на КнРС/, който е напълно идентичен с този, представен в
настоящото въззивно производство , находящ се на л.42 от гр.дело №287/2023г.на КнОС –
извън заплатена държавна такса за въззивно обжалване по гр.дело №416/21г.на КнОС в
размер на 458,06лв., както и адвокатското възнаграждение за процесуалния представител,
което е в размер на 1437,09лв. ( срвн.договор за правна защита – л.65 от
първоинстанционното дело; при липса на други доказателства). Списъкът по чл.80 ГПК е
бил представен преди постановяване на решението, предмет на настоящото обжалване, като
е била присъдена сума за разноски по компенсация на тази страна с решението от
16.02.2023г.,предмет на настоящата въззивна проверка и съответно не е поискано изменение
по реда на чл.248 ГПК. Ето защо, съдът счита, че следва да се присъдят по компенсация
само сумите, посочени по-горе (458,06лв.- предвид постановеното във въззивно решение по
гр.дело №416/21г.на КнОС , че разноските ще се определят при окончателно произнасяне по
спора предвид отмяната в прекратителната част, както и общо заплатеното
адв.възнаграждение от 1437,09лв.). От трите предявени искови претенции, решението на
първоинстанционния съд е било отменено в предходното въззивно производство само в
прекратителната му част по отношение на иска по чл.124 ГПК – ответник по който е бил
настоящият въззивник, съответно за два от 4-те имота, за които впоследствие исковете са
уважени, т.е.същият ответник (Вл.Н.) дължи на въззиваемите Н. сума от 76,01 лв.за
държавна такса. Респективно общо уважени спрямо този ответник са били исковите
6
претенции само в тази им част, докато в другите части, касаещи отв.Н. ( по чл.124 ГПК за
два имота и по чл.26 ЗЗД) са били отхвърлени. Възнаграждението на пълномощника е
определено общо ( при наличие на двама ответници), и при липса на други указания съдът
счита, че същото следва да се разпредели поравно между тях, т.е.сумата спрямо един
ответник /отв.Н./ по двата иска е общо 718,55лв., респ. за уважената част спрямо същия
следва да се присъди по компенсация възнаграждение в размер на 179,64лв.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 26005 от 16.02.2023г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 2104/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. Р. Н., ЕГН **********, от гр.Кюстендил,ул.“П.м“№10, да заплати на
М. А. Н., ЕГН ********** и И. П. Н., ЕГН **********, двамата от гр.С,общ. С, ж.к." Л."
№**,ВХ.*,ЕТ.*,АП..**, разноски по компенсация в размер на 76,01 лв.за държавна такса за
въззивно обжалване по гр.дело №416/2021г.на ОС-Кюстендил, както и 179,64лв. за
адвокатско възнаграждение общо за разглеждане на делото в първоинстанционното и
въззивните производства .
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от връчването му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7