№ 556
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100500327 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №295996/10.08.2021г. от „Спринг Кеър“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, Район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 9, магазин 2 срещу решение №262189/06.07.2021г.
по гр.дело №7940 по описа на ВРС за 2020г., с което е осъден жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ
на всеки един от ищците Г. СТ. АЛ., ЕГН **********, с адрес:
****************************************, и В. ХР. АЛ., ЕГН **********, с адрес:
**********************************************, следните суми: 1. сумата от по 2
413,49 лева, представляваща част от заплатена цена по Договор за организирано
туристическо пътуване от 21.05.2019 г., на основание чл. 89, ал. 6, вр. ал. 5 от Закон за
туризма, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. сумата от по 71,07
(седемдесет и един лева и седем стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 19.03.2020 г. до 02.07.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и е
отхвърлено направеното от ответника „Спринг Кеър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 9,
магазин 2, евентуално процесуално възражение за прихващане за сумата от 4 826,98 лева с
претендираната от ищците сума от общо 4 826,98 лева, представляваща неустойка по
процесния Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г. за стойността на
закупените самолетни билети.
1
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано поради противоречие на материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се в жалбата, че ищците са се позовали
на разваляне на договора, а към момента са били неизправна страна, доколкото са изплатили
само две вноски от дължимите съгласно договора три вноски за конкретния период. Освен
това се твърди, че ответното дружество не е било неизправна страна, спрямо която може да
бъде успешно упражнено потестативното право на разваляне на договора. Твърди се, че към
момента на отправяне на изявлението за отказ от пътуването не са били налице
форсмажорни обстоятелства и не е била възникнала възможността по чл.89, ал.5 от ЗТ на
пътуващия да прекрати договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет.
Сочи се като неоснователно възражението за нищожност на договорната клауза,
предвиждаща при отказ на потребителя от услугата да се дължат неустойки в процент от
продажната цена.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран отговор от въззиваемите страни Г. СТ. АЛ. и
В. ХР. АЛ., с адрес гр. Варна, с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Депозирана е и частна жалба №303996/16.12.2021г. срещу определение от
26.11.2021г., с което е възложено в тежест на ответника да доплати на ВРС сумата от 50 лв.,
представляваща разликата между заплатената и действително дължимата държ.такса по
гр.дело №7940 по описа за 2020г. Твърди се, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е даден ход на нередовна искова молба и освен това се дължат
само реално направените разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Г.
СТ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: ****************************************, и В. ХР.
АЛ., ЕГН **********, с адрес: **********************************************, срещу
„Спринг Кеър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 9, магазин 2, обективно и субективно
съединени искове, както следва: 1. с правно основание чл. 89, ал. 6, вр. ал. 5 от Закон за
туризма за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 2 413,49 лева,
представляваща част от заплатена цена по Договор за организирано туристическо пътуване
от 21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците
сумата от по 71,07 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
19.03.2020 г. до 02.07.2020 г.
Прието за съвместно разглеждане в производството е направеното от ответника
„Спринг Кеър“ ЕООД, ЕИК *********, евентуално процесуално възражение за прихващане,
както следва: за сумата от 4 826,98 лева с претендираната от ищците сума от общо 4 826,98
лева, представляваща неустойка по процесния Договор за организирано туристическо
2
пътуване от 21.05.2019 г. за стойността на закупените самолетни билети.
Ищците твърдят, че страните са сключили Договор за организирано
туристическо пътуване от 21.05.2019 г., с предмет организирано туристическо пътуване с
престой в различни градове на Бруней и Малайзия, в периода от 06.04.2020 г. до 18.04.2020
г. Сочат, че общата цена на туристическия пакет била 5 420 лева на човек или 10 840 лева за
двамата потребители, от която ищците са внесли по банкова сметка на ответника предплата
в размер на 3 911,66 лева и на 10.02.2020г. – втора вноска от 3 500 лева. Заявява се, че във
връзка с разрастващата се епидемия от Ковид 19 на 26.02.2020 г. ищците уведомили
ответното дружество, че развалят сключения договор, като искат връщане на предплатените
по същия суми. Твърди се, че ответникът отказал да възстанови сумите, тъй като не били
налице непреодолими и извънредни обстоятелства, като развалянето на процесния договор
имало като последица санкция в размер на авансовото плащане и цената на издадените
самолетни билети. Сочи се, че на 28.02.2020 г. ответното дружество възстановило на ищците
сумата от 2 584,68 лева, представляваща разликата между предплатената от тях част от
цената и стойността на самолетните билети. Заявява се, че на 16.03.2020 г. на ответника е
връчена покана за доброволно изпълнение за връщане на цялата предплатена сума със срок
за изпълнение до 19.03.2020 г. включително, като и до настоящия момент такова
възстановяване не е направено. Изложени са съображения за наличие на основание за
прекратяване на процесния договор от ищците въз основа на разпоредбите на Закона за
туризма.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител,
поддържат исковите претенции, като излагат съображения за тяхната основателност и
доказаност. Твърди се неоснователност на направеното от ответника възражение за
прихващане. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който не се
оспорват твърденията на ищците за сключване между страните на Договор за организирано
туристическо пътуване от 21.05.2019 г., както и за заплащане от ищците на ответното
дружество на предплата в размер на 3 911,66 лева и на 10.02.2020 г. – втора вноска от 3 500
лева. Твърди се обаче, че към момента на отправяне на волеизявлението за разваляне на
договора ищците не са били изправна страна по същия. От друга страна се сочи, че
ответното дружество не е било неизправна страна по процесния договор, както и че
развалянето следва да бъде разграничено от прекратяване на договора по реда на чл. 87, ал.
5 от Закона за туризма. Заявява се, че съгласно сключения между страните договор, при
отказ на потребителя по причини, несвързани със съществено неизпълнение на
задълженията на туроператора, се дължи неустойка за всеки турист, както и не се
възстановява сумата на вече закупените самолетни билети. Твърди се, че дължимата от
ищците сума е в размер на 3 911,66 лева – авансово плащане и 4 826,98 лева – стойност на
самолетни билети, като е направено възражение за прихващане с предявения главен иск за
сумата от 4 826,98 лева, представляваща неустойка по процесния договор за стойността на
закупените самолетни билети. Сочи се, че към момента на отправяне на волеизявлението на
3
ищците – 26.02.2020 г. не са били налице форсмажорни обстоятелства, като същите са се
възползвали от правото си да прекратят договора за туристически пакет, съгласно чл. 89, ал.
1 от Закона за туризма.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искове, както и излага доводи за основателност и доказаност на
направеното възражение за прихващане. Претендира разноски.
Третото лице – помагач в производството - „Застрахователно дружество
Евроинс” АД, редовно призовано за открито съдебно заседание, не се представлява и не
изразява становище.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, с което съдът е
приел за доказано наличието на форсмажорни обстоятелства като предпоставка за
приложение на чл.89, ал.5 от ЗТ. Твърди се, че ищците са били неизправна страна по
договора, тъй като не са изплатили третата вноска за договорения период, както и че
ответното дружество не е било неизправна страна, спрямо което може да бъде упражнено
потестативното право за разваляне на договора.
По предявения иск с правно основание чл.89, ал.6 във вр. с ал.5 от ЗТ на
доказване подлежи наличието на валидно възникнало облигационно отношение между
ищците и ответника по договор за туристически пакет; заплащане на вноски по договора в
уговорените размери; упражняване на правото на ищците да прекратят договора при
наличие на предпоставките за това, а именно непреодолими и извънредни обстоятелства,
настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до
него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на
пътници до дестинацията. По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да се установи
изпадане в забава на ответника да заплати претендираните суми, както и размера на
4
обезщетението за забава.
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени
доказателства наличието на облигационно правоотношение по договор за организирано
туристическо пътуване от 21.05.2019г. От текста на процесния договор се установява, че
отговаря на дефиницията за договор за туристически пакет съгласно пар. 1, т. 92 от ДР
на Закона за туризма, предвиждащ, че договорът за туристически пакет включва всички
услуги по туристическия пакет и съставлява едно цяло, или когато туристическият пакет се
предоставя чрез самостоятелни договори, следователно "договори за туристически пакет" са
всички договори, обхващащи туристическите услуги, включени в туристическия пакет.
Доколкото процесният договор е с предмет организирано туристическо пътуване с посочена
обща цена на човек, по определен маршрут, той отговаря на цитираната дефиниция и
попада в предметния обхват на чл.89, ал.5 и 6 от ЗТ.
Не е спорен между страните и се установява от представените писмени
доказателства факта на заплащане на ответното дружество предплата в размер на 3 911,66
лева и на 10.02.2020г. – втора вноска от 3 500 лева. Установява се също и факта на
отправено от ищците уведомление до ответното дружество на 26.02.2020г., с което заявяват,
че поради разрастващата се епидемия от коронавирус се отказват от екскурзията до остров
Борнео и очакват да им бъде възстановена цялата преведена до момента сума. Със следващо
писмо от 27.02.2020г. се потвърждава, че причината за заявеното от ищците решение са
форсмажорни обстоятелства, а именно разпространението на коронавирус. Въпреки
неточната формулировка на изявлението, озаглавено отказ, става ясно, че причината са
форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в разпространението на опасна болест в региона
на планираното пътуване. Не се излагат твърдения за неизпълнение от страна на
туроператора, поради което липсва основание изявлението да бъде квалифицирано като
такова за разваляне на договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД и съответно са неотносими
твърденията за неизпълнение от страна на ищците на поети от тях задължения по договора.
Ясните и непротиворечиви твърдения за причината, поради която се отправя това
уведомление, го определя като изявление за прекратяване на договора по смисъла на чл.89,
ал.5 от ЗТ.
На следващо място спорно между страните е наличието на форсмажорни
обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба, а именно непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена
близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или
превоза на пътници до дестинацията. Дефиниция на понятието „Непреодолими и
извънредни обстоятелства" е дадена в пар.68д от ДР на ЗТ - обстоятелства, които са извън
контрола на страната, която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се
избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване.
Разпространението на ковид 19, представляващо значителен риск за човешкото здраве,
попада в обхвата на цитираната дефиниция. Действително към момента на отправяне на
уведомлението в РБългария не е било обявено извънредно положение, но това не е
5
определящо при преценката за наличие на горепосочените обстоятелства в региона на
местоназначението. От представените по делото публикации на Дирекция "Ситуационен
център" към Министерството на външните работи става ясно, че на 17.02.2020г.,
21.02.2020г., 23.02.2020г., 24.02.2020г., 27.02.2020г., 10.03.2020г. във връзка с
разпространението на новия коронавирус "Ковид-19" (COVID-19) в редица азиатски
държави се препоръчва на българските граждани, които пребивават или пътуват в тази
посока, да пътуват само при крайна необходимост в районите, където е установена зараза.
От публикациите става ясно, че към момента разпространението на заразата е било
изключително бързо и е обхващало непрекъснато нови райони, рязко се е повишавал броя
на заболелите, което определя ситуацията като извънредни обстоятелства по смисъла на
горната дефиниция.
С оглед на изложеното се установява наличието на предпоставките по чл.89, ал.5
от ЗТ, както и факта на отправено изявление от пътуващите за прекратяване на договора за
туристически пакет, което обуславя приложимост на чл.6 от същата разпоредба, съгласно
който при прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5 пътуващият има
право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но
няма право на допълнително обезщетение. Поради липсата на предвидени ограничения и
изключения относно сумите за закупени самолетни билети или други вече закупени услуги
следва да се възстановят всички заплатени от ищците суми по процесния договор.
Неоснователни са възраженията за приложимост на предвидените в договора
изключения от задължението за връщане на суми, на които се позовава ответното
дружество, доколкото те не касаят наличие на форсмажорни обстоятелства. Падежът на
задължението за възстановяване на суми е предвиден в чл.8 от същата разпоредба - без
необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяването на
договора за туристически пакет, в настоящия случай на 11.03.2020г. Настоящият състав се
присъединява към изложените от първоиностанционния съд мотиви за неприложимост на
хипотезата на чл.25 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците.
Възражението за прихващане настоящият състав намира за неоснователно,
доколкото се основава на клауза от договора, уреждаща отказ от пътуване без основателна
причина. В случая, както е изложено по-горе, прекратяването на договора е по причина
настъпили извънредни обстоятелства по смисъла на чл.89 от ЗТ, което обуславя
неприложимост на предвидената договорна неустойка.
С оглед на изложеното предявените искове за сумата от по 2 413,49 лева се
явяват основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от
предявяването им до окончателното изплащане. Претенцията за обезщетение за забава върху
посочената сума от по 2 413,49 лева, изчислена чрез лихвен калкулатор, следва да бъде
уважена за заявения период от 19.03.2020г. до 02.07.2020г. в размер от 71,07 лева за всеки от
ищците.
6
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на правните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, съдът намира, че решението следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода от въззивното производство разноски се дължат в полза на
въззиваемата страна в размер на 600 лв. /по 300 лв. на всеки от тях/ съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащане.
По частна жалба №303996/16.12.2021г. срещу определение от 26.11.2021г.: с
определението е възложено в тежест на ответника да доплати на ВРС сумата от 50 лв.,
представляваща разликата между заплатената и действително дължимата държ.такса по
гр.дело №7940 по описа за 2020г.
По идентичен казус е постановено определение № 67 от 19.03.2015г. на ВКС по
ч. гр. д. № 385/2015г., II г. о., ГК, чието разрешение настоящият състав възприема изцяло:
процесуалният закон разграничава дължимостта на такси и разноски за извършването на
съдопроизводствени действия, които страната е поискала и отговорността за разноските,
които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото.
Правоотношението между страната и съда във връзка с дължимостта на разноските по
делото е процесуално правно, на власт и подчинение и съдът служебно постановява
принудителното събиране на разноските по реда на чл. 77 ГПК, вкл. и след приключване на
делото, а отговорността за разноските по делото по чл. 78 ГПК е облигационно
правоотношение между страните по спора, има материално правен характер и обхваща само
разноските за производството, действително направени от насрещната страна по делото,
като страната не може да бъде освободена от тази отговорност, обусловена винаги от изхода
на спора, която може да бъде реализирана само във висящ исков процес. При така
очертаната разлика между хипотезите на чл. 77 и чл. 78 ГПК следва, че когато съдът
пристъпи към събиране с решението на невнесена дължима предварително съгласно чл. 73,
ал. 3 ГПК от ищеца държавна такса, при липса на правна норма, обвързваща дължимостта на
таксата от изхода на спора, събирането й не се извършва съобразно резултата по делото и
задължено лице по нея остава ищецът, поради което включително и когато искът бъде
изцяло уважен, таксата не може да бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК от ответника. До
внасяне на таксата от ищеца тя не се явява направени от страната разноски по смисъла на чл.
78, ал. 1 ГПК, поради което за нея не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на
ответника.
Въз основа на изложените съображения частната жалба се явява основателна и
постановеното определение следва да бъде отменено.
С оглед изхода от производството по частната жалба разноски се дължат в полза
на жалбоподателя в размер на 365 лв. /15 лв. държавна такса и 350 лв. адв.възнаграждение/
съобразно отправеното в жалбата искане и представени доказателства за заплащане.
7
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262189/06.07.2021г. по гр.дело №7940 по описа на
ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА „Спринг Кеър“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище гр. София,
ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от ищците Г. СТ. АЛ. , ЕГН **********, с адрес:
****************************************, и В. ХР. АЛ., ЕГН **********, с адрес:
**********************************************, по 300 (триста) лева адвокатско
възнаграждение, представляващи разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ определение №266171 от 26.11.2021г. по гр.дело №7940 по описа на
ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА Г. СТ. АЛ., ЕГН **********, с адрес:
****************************************, и В. ХР. АЛ., ЕГН **********, с адрес:
**********************************************, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Спринг Кеър“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София 365 (триста шестдесет и пет) лева разноски
пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника в производството „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Район Искър, бул. „Христофор Колумб” № 43.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8