Р Е
Ш Е Н
И Е № 269
гр. Хасково, 03.07.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на двадесет и
шести юни две хиляди и деветнадесета
година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Р.К.
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д. №
319 по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– П.В.В., представляван от адвокат В.А.П., назначена за особен представител е
останал недоволен от решение № 124 от 22.02.2019 год., постановено по гр.д. №
1831 / 2018 год. по описа на Районен съд – Хасково в частта, с която е прието
за установено, че дължи на „Трансфер ТВ“ ООД – гр.Варна сумата от 3 220
лева, представляваща неустойка на основание чл.2, т.5 от договор от 05.01.2017
год. и анекс от 09.03.2017 год., ведно със законната лихва, считано от
22.05.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена
Заповед № 559 от 28.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 1266 / 2018 год. по описа на РС – Хасково, поради което го
обжалва с искане за отмяна на решението в посочената част и постановяване на
ново, с което въззивният съд отхвърли предявения срещу него установителен иск.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД – гр.Варна – оспорва въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена
от „Трансфер ТВ“ ООД – гр.Варна против П.В.В., с
искане да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 6 610 лева, претендирана като
неустойка по договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК.
Безспорно по делото е, че
на 23.05.2018 год. в Районен съд – Хасково е постъпило заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Трансфер ТВ“ ООД –
гр.Варна против П.В.В., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1266 / 2018
год. и издадена Заповед № 559 от 28.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът П.В.В. да заплати на
кредитора „Трансфер ТВ“ ООД – гр.Варна сумата
от 6 610 лева – главница, представляваща неустойка по договор от
05.01.2017 год. за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и анекс
към него от 09.03.2017 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 22.05.2018 год. до окончателното й изплащане, както и направените
разноски от 132.20 лева – държавна такса и 150 лева – възнаграждение за
адвокат.
Като
безспорно съдът приема и това, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение разпореждане
на заповедния съд от 10.07.2018 год.,
заявителят е предявил установителен иск, подаден в срока по чл.415, ал.4 от ГПК
- обстоятелство, обуславящо допустимостта на иска.
В настоящото производство, което е установително
по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на
вземането си и неговия размер.
Безспорно
по делото е установено, че на 05.01.2017 год. между страните е
сключен договор за посредническа
дейност по наемане на работа в чужбина, по силата на който ищецът в качеството
си на посредник е приел да извърши информиране и/или консултиране на търсещите
работа лица и на работодателите, както и насочване и подпомагане на работата по
сключване на договора за наемане на работа в Германия, като съгласно чл.2, т.3.1
разходите за всички курсове за придобиване на свидетелство за управление на
МПС, категория „С“, за обучение по немски език и за настаняване в хотел, са за сметка на посредника. От страна на ответника в
качеството му на възложител по същия договор е поето задължението за
възстановяване на направените от посредника разноски в двоен размер в случай,
че преустанови работата си в Германия по договора, за сключване
на който е посредничел ищеца, преди изтичане на изпитателния срок от шест
месеца, съгласно клаузата, обективирана в сключения на 09.03.2017 год. между
страните анекс към договор от 05.01.2017
год.
Заявените
от въззивника, с процесуалното качество на ответник в производството пред
първоинстанционния съд оспорвания на иска се свеждат до липсата на договорна
клауза, предвиждаща възстановяване на извършените от посредника разходи в двоен
размер, основани на липсата на необходимо съдържание на представения по делото
и приет като писмено доказателство анекс от 09.03.2017 год., от съдържанието на
който не се установявало към кой от двата договора, сключени между страните на
05.01.2017 год. се отнася; до липсата на
доказателства, установяващи точния размер на претендираните разходи, както и на
основанието, на което е прекратен договора, които съдът намира за неоснователни
по следните съображения: Действително на 05.01.2017 год. страните са сключили
два договора, като при изписване
съдържанието на анекса от 09.03.2017 год. не е посочено към кой от тях
се отнася. Съпоставяйки обаче текста на клаузата на чл.2, обективирана в
договора, именуван като такъв за посредническа дейност по наемане на работа в
чужбина, съдържащ „т.1, 2, 3 и 4“, с този от анекса – „чл.2, т.5“, следва извода,
че клаузата от последния се явява допълнение към посочения договор, в чл.12 от
който изрично са предвидени санкциите при неизпълнение на „чл.2, т.4 и/ или т.5“.
Систематичното тълкуване на съдържанието на двете съглашения води до безспорния
извод за наличие на изрична договорна клауза, вменяваща в задължение на
възложителя - ответник да възстанови на посредника - ищец направените от него
разходи, посочени по вид и основание в чл.2, т.3.1 от договора при
преустановяване на работа в Германия преди изтичане на изпитателния срок от
шест месеца, наличието на които предпоставки съдът намира за доказано, ценейки
представените от ищеца и приети като писмени доказателства трудов договор от
22.05.2017 год., сключен между „Транслогистик Барсбютел Монтаже ГмбХ§Ко.КГ“ и
ответника, за срок до 31.05.2018 год. и заповед от 22.06.2017 год., с която
трудовото правоотношение с последния е прекратено преди изтичане на шест
месечния изпитателен срок, предвиден в трудовия договор, сключен от ответника с
посредничеството на ищеца. Съдът намира за преклудирано заявеното от въззивника
твърдение, че прекратяването на трудовия договор е извършено по независещи от
него причини, доколкото същото не е заявено в срока за подаване на отговор на
исковата молба, а едва с въззивната жалба, предвид забраната за това, визирана
в нормата на чл.147 от ГПК. От друга страна твърдението се явява и
необосновано, предвид съдържанието на сключените между страните договори и анекс,
съгласно които вземането за неустойка не е предпоставено от доказването на виновно
поведение от страна на работника като основание за прекратяване на трудовия
договор, сключен с посоченото по – горе дружество, със седалище в Германия. В
подкрепа на това обстоятелство е и нормата на чл.4 от сключения между страните
договор, в която изчерпателно са посочени причините за прекратяване на
договора, при които ответникът дължи възстановяване само на действителните
разходите, доказателства за наличието на които не се представят от въззивника.
С
оглед на изложените по – горе съображения съдът намира за доказани
предпоставките от фактическия състав на основанието по чл.92 от ЗЗД, на което
ищецът основава вземането си, а именно – наличие на уговорена между страните
неустойка; изпълнение на договора от страна на кредитора – посредник, доказващо
се с факта на сключване на трудов договор между възложителя – ответник и
Транслогистик Барсбютел Монтаже и допуснато от страна на длъжника неизпълнение,
изразяващо се в преустановяване на работа преди изтичане на изпитателния срок,
определен в трудовия договор, за сключването на който ищецът е посредничел. По
отношение размера на вземането за неустойка, съдът намира същият за доказан до
сумата от 3 220 лева, определена като двоен размер на разходите от общо 1 610
лева, направени от ищеца в изпълнение на сключените с ответника договори и
анекс, включващи 300 лева – разходи за начален курс товари, съгласно фактура №
8395 от 07.02.2017 год.; 670 лева, с ДДС – разходи за курс категория „С“,
съгласно фактура № 8394 от 07.02.2017 год.; 400 лева – разходи за настаняване
за един месец, съгласно фактура № 53 от 16.01.2017 год.; 190 лева – разходи за
обучение, съгласно фактура № 3 от 09.01.2017 год. и приложен към нея списък за
проведен курс по немски език и 50 лева – разходи за психологическо изследване,
съгласно фактура № ********** от 31.01.2017 год., в каквато насока съдът цени
посочените документи, приети като писмени доказателства, неоспорени от
ответника, установяващи вида и размера на направените от ищеца разходи в
изпълнение на сключения с ответника договор. Искът в останалата част - за
установяване съществуването на вземане за неустойка за разликата до предявения
размер от 6 610 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да
се отхвърли.
Достигайки
до същите фактически и правни изводи за частична основателност на иска,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на
което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 124 от 22.02.2019 год., постановено по гр.д. № 1831 / 2018 год. по
описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА
П.В.В., ЕГН ********** *** да заплати на „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, *** сумата в размер на 300 /триста/
лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: