РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на 22 юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
При секретаря
МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 251 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.М.,
гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник С.М. ***,
против Решение № 312 от 16.03.2020 г., постановено по АНД № 2518/2019 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0001657 от 04.12.2019 г. на Началника на Областен отдел ”Автомобилна
администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което за нарушение на чл.12, § 7 б.“а“ т.! изр.последно от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1,
т. 2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 17 т.1 от ЗАвПр е наложено
адм.наказание „глоба“ в размер на 1500
лева и за нарушение на чл.12, § 5 б.“а“ от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1,
т. 2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 15 т.1 от ЗАвПр е наложено
адм.наказание „глоба“ в размер на 100
лева
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Като касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата.
Твърди се материална незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение – чл.44 ал.1 ЗАНН, чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН с
оглед на непосочване точно на мястото на нарушенията.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП.
Касационният ответник - Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, представлявана от директора В.Ш., предвид
настъпилите на 01.02.2020 г. изменения в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ и Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
За да потвърди оспореното пред него НП РС - Русе е
приел, че в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество съдът приел, че извършването на нарушенията е правилно
установено и доказано и е приложен правилно материалния закон.
Решението на РС – Русе е правилно по пункт първи от НП.
Фактическата
обстановка и нарушението на чл.12, § 7 б.“а“ т.!
изр.последно от Приложение „Контролен
уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г.и авторството на деянието са правилно установени в
хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия
орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушенията няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд
е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната съвкупност
и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Въззивният съд е анализирал установените факти и приложимите правни
норми и е приел, че нарушенията са правилно установени и безспорно доказани,
като предвиденото за нарушение по чл. 93 в ал.17 ЗАвтП е определено от закона в
абсолютен размер.
Касационната
инстанция споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и
приложението на закона. Обосновано въззивната инстанция е приела, че касаторът,
като водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от Р
Турция за Русия през територията на Република България с превозно средство,
регистрирано в първата страна, която макар да не е страна – членка на ЕС, е
такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл. 2, § 3, б.
"а" от Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за международни
транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните,
които са договарящи се страни по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно
посочената Европейска спогодба, към изискванията на която препраща и посочената
в наказателното постановление разпоредба на чл. 78, ал.1, т. 2
от ЗАвПр.
От
съдържанието на АУАН и НП, а и от показанията на разпитания актосъставител,
безпротиворечиво се установява, че в хода на проверката, касатора не е
представил тахографски листи за периода
06.11.2019- 24.11.2019г. Това задължение водачът има съгласно посочената
разпоредба на чл. 12, §. 7 б.“а“ от Приложение "Контролен
уред" на AETR. За нарушението й се прилага именно санкционната разпоредба
на чл. 93в ал. 17 т.1 от ЗАвПр.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснати
нарушения при съставянето на АУАН и НП. И двата акта съдържат необходимите
реквизити, включително и посочване на мястото на нарушението и обстоятелствата
,при които са извършени. Преведени са в присъствието на назначен преводач.
Спазена е процедурата на чл.44 ал.4 вр.чл.52 ал.1 изр.2 ЗАНН- нарушителя като
турски гражданин няма постоянен адрес в страната- транзитно преминаващ турски
гражданин, подписал е акта без възражения и не са накърнени правото му на
защита и правото му да разбере в какво е обвинен.
Решението на
въззивната инстанция за потвърждаване на НП в частта/ пункт 1/, с която
касатора е бил санкциониран на основание чл.93 в ал.17 т.1 ЗАвтП като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Решението на въззивната инстанция за потвърждаване на НП
в частта/ пункт 2/, с която касатора е бил санкциониран на основание чл.93 в
ал.15 т.1 ЗАвтП е неправилно
В АУАН и в НП е посочено ,че касатора не е попълнил
името си в тахографските листи от 02.12. и от 03.12.2019г., което е възприето и
от въззивния съд, който посочил, че водачът само е положил подписа си. Тези
изводи са в противоречие с приложените писмени доказателства и показанията на
актосъставителя. От тях е видно, че касатора е изписал със съкращение малкото
си име и изцяло е изписал фамилията си. Настоящия състав намира обаче, че не е
извършено от касатора нарушението, за което на основание чл.
93в, ал. 15, т. 1 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева -
нарушение на чл.
12, § 5, б. "а" от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1,
т. 2 от ЗАвПр. По силата на чл. 93в, ал.15, т.1от Закона за автомобилните превози се наказва водач, който
не е попълнил на тахографския лист: 1. собственото име и/или
фамилията си. В настоящия случай е видно, че С.М., като водач е попълнил фамилното си име на тахографски лист от дата 02.12. и
03.12. 2019г, а именно М. и е съкратил собственото си име С. Посочената норма
от АЕТР изисква водачът да изпише фамилията си и името си.
Не за всяко неизпълнение
на задължение по АЕТР обаче се счита, че е административно нарушение и има
предвидена санкциионна правна норма. За данните по случая санкционната норма е
тази по чл. 93в, ал. 15, т. 1 от Закона за
автомобилните превози . В тази норма е описан състав на нарушение различно от изискването на АЕТР.
От това изписване на санкционната норма изискването за попълване на името или
фамилията е алтернативно, а не кумулативно. Следователно вписването в
тахографския лист на фамилията е достатъчно, за да не е налице нарушение,
подлежащо на глоба по чл. 93в, ал. 15, т. 1 от Закона за
автомобилните превози.
Според настоящия състав
при анализа на нормите на Закона за автомобилните превози и изискванията на Регламент № 3821/85
на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт от водачите на автомобили, които извършват превози на
товари, които са сходни с тези на АЕТР и самата Спогодба , същите целят да бъде
възможно идентифицирането на водача. С оглед на това, следва
административнонаказващият орган да преценява във всеки един случай конкретно
изпълнено ли е изискването за идентифициране и едва тогава да подходи към
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите. В случая
изискването е изпълнено, доколкото в листа е изписана фамилията на водача,съкратено
е малкото му име, като се дава възможност да се установи самоличността му,
поради и което не е налице съставомерно деяние. След като това е така то и НП
за това нарушение е незаконосъобразно. Като е приел противното възивния съд е
постановил неправилно решение в тази му част, което следва да се отмени и
вместо него да се постанови ново,с което да се отмени НП в тази част
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 234 от 24.02.2020 г.,
постановено по АНД № 2515/2019 г. по описа на Районен съд – Русе В ЧАСТТА , с
която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001657 от 04.12.2019 г.
на Началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което за нарушение на чл.12,
§ 5 б.“а“ от Приложение „Контролен
уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1,
т. 2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 15 т.1 от ЗАвПр на С.М. е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 100 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 38-0001657 от 04.12.2019 г. на Началника
на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с което за нарушение на чл.12, § 5 б.“а“ от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1,
т. 2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 15 т.1 от ЗАвПр на С.М. е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 100 лева
ОСТАВЯ в сила Решение № 234 от 24.02.2020 г., постановено по АНД № 2515/2019 г. по
описа на Районен съд – Русе в останалата му част
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.