Решение по дело №251/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юли 2020 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20207200700251
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

 

гр. Русе, 28.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 22 юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

 

При секретаря                    МАРИЯ СТАНЧЕВА                      и с участието на прокурора           ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА като разгледа докладваното от съдия                 ДИМИТРОВА                    КАН дело № 251 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.М., гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник С.М. ***, против Реше­ние № 312 от 16.03.2020 г., постановено по АНД № 2518/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001657 от 04.12.2019 г. на Началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което за нарушение на чл.12, § 7 б.“а“ т.! изр.последно  от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 17 т.1 от ЗАвПр е наложено адм.наказание  „глоба“ в размер на  1500 лева  и за нарушение на чл.12, § 5 б.“а“  от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 15 т.1 от ЗАвПр е наложено адм.наказание  „глоба“ в размер на  100 лева  

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Като касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата. Твърди се материална незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение – чл.44 ал.1 ЗАНН, чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН с оглед на непосочване точно на мястото на нарушенията.

Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП.

Касационният ответник - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, представлявана от директора В.Ш., предвид настъпилите на 01.02.2020 г. изменения в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е  частично основателна.

За да потвърди оспореното пред него НП РС - Русе е приел, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът приел, че извършването на нарушенията е правилно установено и доказано и е приложен правилно материалния закон.

Решението на РС – Русе е правилно по пункт първи от НП.

Фактическата обстановка и нарушението на чл.12, § 7 б.“а“ т.! изр.последно  от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г.и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушенията няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал установените факти и приложимите правни норми и е приел, че нарушенията са правилно установени и безспорно доказани, като предвиденото за нарушение по чл. 93 в ал.17 ЗАвтП е определено от закона в абсолютен размер.

Касационната инстанция споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Обосновано въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от Р Турция за Русия през територията на Република България с превозно средство, регистрирано в първата страна, която макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по Европейската спогодба (AETR).

Текстът на чл. 2, § 3, б. "а" от Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно посочената Европейска спогодба, към изискванията на която препраща и посочената в наказателното постановление разпоредба на чл. 78, ал.1, т. 2 от ЗАвПр.

От съдържанието на АУАН и НП, а и от показанията на разпитания актосъставител, безпротиворечиво се установява, че в хода на проверката, касатора не е представил  тахографски листи за периода 06.11.2019- 24.11.2019г. Това задължение водачът има съгласно посочената разпоредба на  чл. 12, §. 7 б.“а“ от Приложение "Контролен уред" на AETR. За нарушението й се прилага именно санкционната разпоредба на чл. 93в ал. 17 т.1 от ЗАвПр.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати нарушения при съставянето на АУАН и НП. И двата акта съдържат необходимите реквизити, включително и посочване на мястото на нарушението и обстоятелствата ,при които са извършени. Преведени са в присъствието на назначен преводач. Спазена е процедурата на чл.44 ал.4 вр.чл.52 ал.1 изр.2 ЗАНН- нарушителя като турски гражданин няма постоянен адрес в страната- транзитно преминаващ турски гражданин, подписал е акта без възражения и не са накърнени правото му на защита и правото му да разбере в какво е обвинен.  

 Решението на въззивната инстанция за потвърждаване на НП в частта/ пункт 1/, с която касатора е бил санкциониран на основание чл.93 в ал.17 т.1 ЗАвтП като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Решението на въззивната инстанция за потвърждаване на НП в частта/ пункт 2/, с която касатора е бил санкциониран на основание чл.93 в ал.15 т.1 ЗАвтП е неправилно

В АУАН и в НП е посочено ,че касатора не е попълнил името си в тахографските листи от 02.12. и от 03.12.2019г., което е възприето и от въззивния съд, който посочил, че водачът само е положил подписа си. Тези изводи са в противоречие с приложените писмени доказателства и показанията на актосъставителя. От тях е видно, че касатора е изписал със съкращение малкото си име и изцяло е изписал фамилията си.      Настоящия състав намира обаче, че не е извършено от касатора нарушението, за което на основание чл. 93в, ал. 15, т. 1 от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева - нарушение на чл. 12, § 5, б. "а" от  Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр. По силата на чл. 93в, ал.15, т.1от  Закона за автомобилните превози се наказва водач, който не е попълнил на тахографския лист: 1. собственото име и/или фамилията си.  В настоящия случай е видно, че  С.М., като водач е попълнил фамилното си име на тахографски лист от дата 02.12. и 03.12. 2019г, а именно М. и е съкратил собственото си име С. Посочената норма от АЕТР изисква водачът да изпише фамилията си и името си.

Не за всяко неизпълнение на задължение по АЕТР обаче се счита, че е административно нарушение и има предвидена санкциионна правна норма. За данните по случая санкционната норма е тази по чл. 93в, ал. 15, т. 1 от Закона за автомобилните превози . В тази норма е описан състав на нарушение различно от изискването на АЕТР. От това изписване на санкционната норма изискването за попълване на името или фамилията е алтернативно, а не кумулативно. Следователно вписването в тахографския лист на фамилията е достатъчно, за да не е налице нарушение, подлежащо на глоба по чл. 93в, ал. 15, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

Според настоящия състав при анализа на нормите на Закона за автомобилните превози и изискванията на Регламент № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт от водачите на автомобили, които извършват превози на товари, които са сходни с тези на АЕТР и самата Спогодба , същите целят да бъде възможно идентифицирането на водача. С оглед на това, следва административнонаказващият орган да преценява във всеки един случай конкретно изпълнено ли е изискването за идентифициране и едва тогава да подходи към ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите. В случая изискването е изпълнено, доколкото в листа е изписана фамилията на водача,съкратено е малкото му име, като се дава възможност да се установи самоличността му, поради и което не е налице съставомерно деяние. След като това е така то и НП за това нарушение е незаконосъобразно. Като е приел противното възивния съд е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което да се отмени НП в тази част

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд

                                     

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 234 от 24.02.2020 г., постановено по АНД № 2515/2019 г. по описа на Районен съд – Русе В ЧАСТТА , с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001657 от 04.12.2019 г. на Началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което за нарушение на чл.12, § 5 б.“а“  от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 15 т.1 от ЗАвПр  на С.М. е наложено адм.наказание  „глоба“ в размер на  100 лева  и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 38-0001657 от 04.12.2019 г. на Началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което за нарушение на чл.12, § 5 б.“а“  от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 15 т.1 от ЗАвПр  на С.М. е наложено адм.наказание  „глоба“ в размер на  100 лева  

ОСТАВЯ в сила Решение № 234 от 24.02.2020 г., постановено по АНД № 2515/2019 г. по описа на Районен съд – Русе в останалата му част

Решението е окончателно.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  

                                                                              2.