№ 706
гр. София , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501122 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 11.02.2021г , постановено по гр.д. № 10509/2018г СГС, ГО, І-16
състав е осъдил ДЗИ- Общо застраховане ЕАД да заплати на Г. С. А. сумата от
90 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и на Т. Р. Р., действащ чрез своята
майка Г. С. А. сумата от 97 500лв- обезщетение за неимуществени вреди, всички вреди
претърпени от смъртта на Р. Р. А., настъпила при ПТП на 04.06.2018г, причинено по
вина на водач на МПС, застраховал своята ГО при ответника, на осн. чл.432, ал.1 от
КЗ. Съдът е отхвърлил предявените искове за сумата до 300 000лв, претендирана от
всеки ищец. Съдът е приел наличие на съпричиняване на уврежданията от страна на
пострадалия в обем на 25%. С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора.
В осъдителната част решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано.
Решението на СГС е обжалвано с обща въззивна жалба от ищците Г. С. А. и Т. Р.
Р., действащ чрез своята майка Г. С. А., представлявани от адв. Д., частично в
отхвърлителната част, с оплакване за неправилност. Въззивната жалба е уночнена по
1
размер с молба от 13.05.2021г. Въззивниците посочват, че не оспорват възприетия от
СГС обем на съпричиняване. Поддържат, че съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и определените обезщетения са занижени. Поддържат, че
съда не е обсъдил всички доказателства, не е съобразил всички претърпени от ищците
неимуществени вреди. Молят, след като се съобразят всички доказателства ,
въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
постанови ново, с което да уважи предявените искове до посочените размери.
Ответникът пред първата инстанция, въззиваем пред настоящата, ДЗИ-Общо
застраховане ЕАД е депозирал писмен отговор против жалбата на ищците, с който
оспорва въззивната жалба. Заявява, че решението на СГС е правилно в обжалваната
част.
В о.с.з. страни се представляват.
Въззивниците - ищци се представляват от адв. С., която поддържа въззивна
жалба. Моли , по съображения развити в жалбата, предявените искове да бъдат
уважени до обжалваните размери, като се съобразят всички установени вреди,
претърпени от ищците. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от
ГПК.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Х., който оспорва жалбата на
ищците . Счита, че решението на СГС в обжалваната част е мотивирано и правилно.
Претендира разноски , описани във въззивната жалба. Възразява, че не са налице
предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл.38 от ЗА на представителя на
въззивниците.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на ищците.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , увредено лице , против
застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така
предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието
на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка
ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на
основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното
дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на
застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е
причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както
причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото
лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото се установяват със сила
на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено
по обвързващ начин, че ДЗИ Общо застраховане АД дължи на ищците заплащане на
обезщетение за вреди, претърпени от смъртта на техния
съпруг и баща при ПТП, настъпило на 04.06.2018г от водач застрахован по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” ,
сключена с ответника. Не е спорно пред настоящата инстанция и наличието и обема на
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищците
обезщетение за неимуществени вреди , определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
По делото е установено, че починалият Р. А. е баща на ищеца Т. и съпруг на Г.А.,
съответно към момента на ПТП Р. А. е бил на 26години, Т. – на 2 години , а ищцата А.-
на 23години.
В о.с.з. на 19.10.2020г са изслушани свидетелите С. А. и Ф. А.- майка на
починалия Р. , баба на Т..
Свидетелката А. установява, че когато разбрала за смъртта на Т. ищцата била
съкрушена. Цяла нощ стояла и държала ръката му. Не вярвала , че е починал.
3
Свидетелката установява, че ищцата Г. и Р. били голяма любов, били неразделни,
живеели със семейството на Р.. Според свидетелката само съпругът работел , искали Г.
да завърши образованието. Според свидетелката Г. живее с болката си, все още е
съкрушена, живее при родителите на Р.. Според свидетелката Т. започнал да задава
въпроси, да пита къде е баща му.
Свидетелката А. установява, че Т. сега започнал да разпитва за баща си, да
осъзнава ,че го няма . Казвал, че другите деца имат татковци, а той няма. Установява,
че Р. работел в строителството, за да издържа семейството си.
Съдът кредитира свидетелските показания, които взаимно се подкрепят и са
житейски логични. Свидетелите установяват факти лично възприети от тях , които не
се опровергават или оспорват по надлежен ред по делото.
Пред настоящата съдебна инстанция е изслушана СПЕ, изготвена от в.л. К.,
съгласно която след смъртта на Р. Г. е изпаднала в остра стресова реакция, връщала се
към спомени, премисляла случилото се, изпитвала негативни мисли, тъга , лошо
настоение. Към настоящия момент Г. е психически здрава с остатъчна невротична
симптоматика, свидетелстваща за ненапълно преработена тежка психотравма.
Благоприятно влияние оказва присъствието на детето в живота, като тя се опитва да
замести липсата на баща му.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства- неочакваната смърт на млад мъж, глава на семейство, осигуряващ
стабилност и спокойствие в семейството, като съобрази особено близките семейни
отношения между ищцата и починалия, изградени на основата на любов и подкрепа,
като съобрази съществуващата обич в семейството, създадените навици в общото
ежедневие и бит, в дома в който всичко напомня на ищцата за починалия, като
съобрази още , че ищцата остава без подкрепа и помощ на която е разчитала, че
продължава да мисли и жали за починалия, като съобрази, че детето- момченце, му
предстои израстване без баща , чиято липса ще усеща във всеки етап от неговото
детство, че в семейството не могат да преодолеят случилото се и да се върнат към своя
предишен живот съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение за
ищцата Г. възлиза на сумата от 140 000лв , а за ищеца Т. на сумата от
160 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. Следва да се съобрази и времето на
настъпване на вредата , както и при определяне на дължимите се по справедливост
вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , конкретните икономически
4
условия, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
При така възприетите размери на обезщетенията за неимуществени вреди и като
съобрази безспорния обем на съпричиняване на увреждането от страна на починалия
съдът приема, че предявените искове са основателни за сумите от 105 000лв и от
120 000лв.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 90 000лв до 105 000лв за ищцата Г. и за сумата
над 97 500лв до 120 000лв за ищеца Т. и в тази част предявените искове следва да
бъдат уважени. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищците се дължи възнаграждение от
още 1014.75лв с ДДС до пълния държим се размер от 6088.50лв с ДДС.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която ищците са осъдени да
заплатят разноски на застрахователя за сумата над 422.12лв
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от още 1500лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 750лв.
Съдът намира за основателно възражението на застрахователя за това,че на
пълномощника на ищците не се дължи възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. На
ищците е заплатено обезщетение в размер на влязлото в сила решение на СГС на
26.02.2021г. Представеното по делото пълномощно и договор за правна помощ от
ищците е подписан м.05.2021г, т.е. след получаване на сумите, за които е влязло в сила
решението на СГС. Действително това са средста за обезщетяване на претърпени от
ищците вреди , но в същото време при наличието на такива суми платени на ищците не
може да се обоснове извод, че към м.05.2021г същите са материално затруднени лица.
Разпоредбата на чл.38, т.2 от ЗА е една от нормите гарантиращи достъп до правосъдие
на материално затруднени лица, такива които обективно и трайно са възпрепятствани
5
да получат правна защита като упълномощят и заплатят на аздвокат, такива които
нямат доходи да заплатят държавни такси и разноски по делото и др. По делото се
опровергава посоченото , че ищците са материално затруднени лица. Към момента на
подписване на
пълномощното м.05.2021г ищците имат средства и не са материално затруднени.
Имат възможност да заплатят на пълномощника си договореното възнаграждение,
което с оглед изхода от спора ще се възложи върху страна по делото. С оглед това, че
не са налице основанията на чл.38,ал.1, т.2 от ЗА за предоставяне на безплатна правна
защита по делото на ищците съдът намира, че не може по този ред да присъди
възнаграждение на пълномощника . От друга страна ищцата не е направили разноски
за адв. защита, поради което не ѝ се дължи възстановяването на такива.
На ответникът се дължат разноски за юрк възнаграждение в размер на 72.22лв, от
общо определеното възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на
100.00лв, която сума се получава като се съобразят обжалваемия интерес от 135 000лв
и отхвърлената част от жалбата – 97 500лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 11.02.2021г , постановено по гр.д. № 10509/2018г на
Софийски градски съд , ГО, І-16 състав в частта, с която са отхвърлени предявените
исконе от Г.С. А. против ДЗИ Общо застраховане ЕАД за сумата над 90 000лв до
105 000лв и от Т. Р. Р. против ДЗИ Общо застраховане ЕАД за сумата над 97 500лв до
120 000лв- претендирани обезщетения за неимуществени вреди, както и в частта, с
която Г.С. А. и Т. Р. Р. са осъдени да заплатят разноски по делото за сумата над
422.12лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Г.С. А. с
ЕГН ********** сумата от още 15 000лв, представляващи разликата между
присъдените 90 000лв и дължимите се 105 000лв и на Т. Р. Р. с ЕГН ********** сумата
от още 22 500лв, представляващи разликата между присъдените 97 500лв и дължимите
се 120 000лв- обезщетения за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
04.06.2018г, при което е починал Р. Р. А., на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху сумите , считано от 02.07.2018г до окончателното им
6
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.02.2021г , постановено по гр.д. № 10509/2018г
на Софийски градски съд , ГО, І-16 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане ЕАД с ЕИК ********* да заплати на адв. Н.
Д. сумата от още 1014.75лв с ДДС- възнаграждение за защита пред СГС, на осн. чл.38
от ЗА.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане ЕАД с ЕИК ********* да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от още 1500.00лв- държавна такса , а по сметка на
Софийски апелативен съд- сумата от 750.00лв- държавна такса за въззивното
производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.С. А. с ЕГН ********** и на Т. Р. Р. с ЕГН ********** да заплатят
на ДЗИ Общо застраховане ЕАД с ЕИК ********* сумата от 72.22лв- юрк.
възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7