№ 36
Гр. Силистра, 29 март 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на девети март
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 19 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 197, ал. 2 ДОПК.
Образувано е по жалба на В.И.Х. с ЕГН – ********** *** против Решение № 4 от 11. 01. 2021 г. на директора на
ТД на НАП - Варна, потвърждаващо Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки (ПНПОМ) с изх. № С200019-023-0003836 от 23.12. 2020 г., издадено от
главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, с което
е наложена възбрана върху притежаваните от жалбоподателката 1 / 2 ид. ч. от
поземлен имот и построения върху него гараж, находящи се в гр. Тутракан, както и запор върху притежаваните от нея
идеални части от седем автомобила.
В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение като се
твърди, че както то, така и потвърденото ПНПОМ, са постановени в нарушение на
чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Също така се твърди, че не са установени факти и не са
посочени доказателства, въз основа на
които да се направи извод, че без налагането на обезпечителните мерки събирането
на вероятните вземания ще бъде невъзможно и сериозно затруднено. В този смисъл
са изложени доводи за липса на съдържателни мотиви в акта. Посочено е, че
липсват фактически и правни основания за търсене на лична имуществена
отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК от В.И.Х., а мотивите във връзка с
приложението на чл. 19 са бланкетни, формални и неясни. Изтъкнато е, че не е
доказана по безспорен начин вероятната основателност на вземането на НАП по отношение на
физическото лице и обезпечителната нужда, обосноваваща търсене на имуществена
отговорност от него по реда на чл. 19 от ДОПК. В съдебно заседание изложените
доводи се поддържат от процесуалния представител на жалбоподателката адв. Н. П.
***. Въз основа на изложеното се моли за отмяна на оспореното решение и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът не се е възползвал
от предоставената възможност за подаване на писмен отговор. Не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК АПК от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147,
ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
С постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200019-023-0003836 от 23.12.2020
г. е наложена възбрана върху притежаваната от жалбоподателката 1 / 2 ид. ч. от
поземлен имот и построения върху него гараж, находящи се в гр. Тутракан, както
и запор върху притежаваните от нея идеални части от седем автомобил. Посоченото
имущество е придобито в режим на съпружеска общност с Наджи Исмаил Х.. Постановлението
е издадено въз основа на мотивирано искане № Р-03001920005527-039-001 / 03. 12.
2020 г. на ръководителя на ревизията, възложена със заповед за възлагане на
ревизия № Р-03001920005527-020-001 от 11. 09. 2020 г. по отношение на В.И.Х. за
търсене на солидарна отговорност по реда на чл. 19 ДОПК във връзка със
задължения в предполагаем размер на 25050. 00 лева за заплащане на корпоративен данък и ДДС на
„Джани Галошев“ ЕООД по РА № 030019180009637-091-001 / 10. 07. 2018 г.
Публичният изпълнител се е мотивирал, че въз основа на събраните документи в
ревизионното производство е установено, че през периода от 01. 01. 2013 г. до
30. 09. 2017 г. В.И.Х. е извършила разпоредителни сделки с активи на дружеството
– банков кредит в размер на 100 000. 00 евро с равностойност на 19558. 30
лева, отпуснат от „Прокредит банк“ ЕАД, което е основание за реализиране спрямо
нея на отговорността по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „Джани Галошев“ ЕООД
по посочения ревизионен акт.
ПНПОМ с изх. №
С200019-023-0003836 от 23.12.2020 г. е оспорено пред директора на ТД на НАП –
Варна с жалба с вх. № 79 / 06. 01. 2021 г. Териториалният директор се е
произнесъл по жалбата с Решение № 4 от 11. 01. 2021 г. За да обоснове решението
си, органът е приел, че процесното постановление е издадено въз основа на
подробно мотивирано искане на ревизиращия орган, като оспорването или
анализирането на изложените мотиви в искането не е от компетентността на
публичния изпълнител. Приел е, че постановлението е издадено при наличие на
обезпечителна нужда, в хода на възложено и неприключило ревизионно производство,
като целта му е да предотврати сделки с имуществото на лицето, в следствие на
които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Коментирал е, че публичният изпълнител е извършил проучване и анализ
на притежаваните активи и имущество от ревизираното лице, както лично, така и в
режим на СИО, и на база на застрахователната стойност и данъчните оценки и
съобразно предполагаемия размер на предстоящите за установяване задължения са
били наложени обезпечителните мерки, които не възпрепятстват дейността на
лицето и не накърняват имуществената му сфера. Във връзка с обезпечителната
нужда органът е коментирал, че притежаваните от лицето доходи и имущество не
биха били достатъчни за обезпечаване на бъдещите му публични задължения към
фиска. Според директора на ТД на НАП Варна доводите на жалбоподателя, че не е
увредил фиска със своите действия или бездействия и не са налице предпоставки
за прилагането на чл. 19 от ДОПК, не могат да се разгледат в рамките на
производството по оспорване на ПНПОМ. Крайният извод на органа е, че са спазени
всички изисквания на чл. 121, ал. 1 и на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, постановлението
е издадено от компетентен орган, въз основа на мотивирано искане на орган по
приходите, като са спазени изискванията за форма и съдържание, посочени в чл.
196 ГПК, както и реда за издаване съгласно чл. 195, във вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК.
В хода на съдебното
производство от страна на жалбоподателя е
представено заверено копие на посочения по-горе договор за банков кредит между „Джани
Галошев“ ЕООД и „Прокредит банк (България)“ ЕАД.
Оспорването на Решение № 4 от
11. 01. 2021 г. е станало повод за инициирането на настоящото производство, в
което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
преследвана от закона.
Решението
е издадено от компетентен орган, при правилно приложение на закона, при
спазване на процедурните правила и при съобразяване с целта на закона – да се
гарантират максимално интересите на държавата и фиска с оглед събиране на
изискуеми публични задължения.
Съдът намира, че в случая не
са налице основания за отмяна на наложената обезпечителна мярка и законът е
приложен правилно. Хипотезите, в които съдът може да отмени обезпечителната мярка,
са посочени в чл. 197, ал. 3 ДОПК - ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.
В настоящия случай изброените
хипотези не са налице. Жалбоподателката
не е представила обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция
или държавни ценни книжа. От друга страна, условията на чл. 195, ал. 1 и 2 ДОПК
са спазени – налице е образувано ревизионно производство за установяване на
публични вземания, чието събиране е значително затруднено, защото жалбоподателката
няма друго декларирано имущество, от което да се събират бъдещите задължения,
освен това, върху което е наложено обезпечението. Именно с оглед на тази
обезпечителна нужда – липса на имущество и предполагаем голям размер на
публичното задължение – е наложена обезпечителната мярка. В тази връзка следва
да се коментира, че практиката е наложила презумиране на обезпечителната
нужда при липса на явни данни, които да
я опровергават – например наличие на активи, чиято стойност многократно
надхвърля размера на бъдещото вземане. В конкретния случай подобни
доказателства не са представени нито при административното, нито при съдебното
оспорване на постановлението. При направеното проучване на имущественото
състояние на лицето е установено, че то притежава в режим на СИО само имотите и
вещите, предмет на обезпечението, но не и друго имущество, от чиято стойност
държавата, като кредитор, би могла да удовлетвори вземанията си, които се
очаква да бъдат установени при ревизията, т. е. потенциалната опасност за
осуетяване или затруднение при събирането на публичните задължения, предвидена
като условие за налагане на обезпечението в чл. 121, ал. 1 от ДОПК, е налице.
Публичният изпълнител е възбранил имоти и е запорирал имущество, общата
стойност на което, определена съобразно данъчната оценка на имотите и
застрахователната стойност на автомобилите, се приближава до предполагаемия
размер на бъдещото публично вземане, т. е. обезпечението е наложено при съобразяване
на изискванията по чл. 195, ал. 6 и 7 ДОПК, приложими съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК.
Не се констатира и допуснато нарушение
на чл. 121, ал. 3 ДОПК. В случая изискването е спазено, тъй като вещите,
предмет на обезпечението, продължават да се ползват от жалбоподателката и
семейството ѝ.
Предварителната обезпечителна
мярка е наложена във връзка с извършвана ревизия на самата жалбоподателка за
ангажиране на солидарната ѝ отговорност по реда на чл. 19 ДОПК за
задължения на търговското дружество, на което тя е управител и единствен
собственик на капитала. Налице е висящо ревизионно производство, в което
ръководителят на ревизията е преценил, че е налице обезпечителна нужда във
връзка с предполагаемия размер на задълженията, които ще бъдат установени при
ревизията, т. е., налице е предпоставка за образувано на производство по
налагане на предварителната обезпечителна мярка. Всички останали възражения на
жалбоподателката, свързани със
законосъобразното образуване и хода на ревизионното производство, не са предмет
на разглеждане в производството по обжалване на наложена предварителна
обезпечителна мярка по административен или съдебен ред. Отговорността по чл. 19 ДОПК подлежи на установяване в ревизионно производство и наличието на
предпоставките за нейното реализиране се преценява в производството по
издаване/оспорване на ревизионния акт. Обезпечителното производство е акцесорно
спрямо ревизионното и предпоставките за неговото законосъобразно провеждане са
разгледани по-горе и в случая са осъществени. Във връзка с доводите в жалбата и
изложените от пълномощника на жалбоподателя в хода на устните състезания по
делото аргументи, следва да се посочи, че предпоставките, редът и правомощията
на публичния изпълнител при налагане на предварителни обезпечителни мерки са
нормативно регламентирани, без оглед вида на ревизионното производство и/или
вида на данъците, респ. отговорността по чл. 19 ДОПК, които подлежат на
установяване. В този смисъл, независимо че в случая се касае до ревизионно
производство по реда на чл. 19 ДОПК, публичният изпълнител не е оправомощен да
извършва преценка доколко са събрани убедителни доказателства за осъществяване
на някоя от хипотези по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, респ. за установяване на
отговорност на ревизираното лице на основание чл. 19 ДОПК. Именно в това се
корени разликата на предварителното обезпечаване на вземанията в хода на
ревизионното производство и допускането на обезпечение на иска по реда на
ГПК - за разлика от производството по
ГПК (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК) публичният изпълнител не извършва преценка
доколко са налице убедителни писмени доказателства относно публичното вземане,
което се очаква да се установи при ревизията, а само преценява наличието на
обезпечителна нужда.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Ето защо
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Х. с
ЕГН – ********** *** против Решение № 4
от 11. 01. 2021 г. на директора на ТД на НАП - Варна, потвърждаващо
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №
С200019-023-0003836 от 23.12.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Съдия: