РЕШЕНИЕ
№ 1008
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110201421 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Ф. Ч., с ЕГН: ********** срещу
Наказателно постановление № ************* г., издадено от директора на
РД“АА“ - София, с което са му наложени адм. наказания, както следва: по т. 1
- за нарушение на чл. 23, § 1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. е наложено адм.
наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтПр/ и по т. 2 - за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1от ЗДП е наложено адм. наказание глоба в размер на 10 лева, на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
Жалбата е бланкетна и в нея се поддържа, че деянието не отговаря в
пълнота на обективната действителност, както и че при издаването на
санкционния акт наказващият орган не го е проверил с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и не е събрал и оценил достатъчно
доказателствата, което се счита, че му е попречило да се произнесе
законосъобразно.
С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
1
необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение
на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител и не
изразява становище по делото.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.11.2021 г. около 10:30 часа в гр. *************, жалбоподателят
А.Ч в качеството си на водач на автобус марка *************, собственост
на фирма-превозвач, притежаващ заповед *********** към Л.О., валиден до
************* г., извършвал обществен превоз на пътници по редовна
автобусна линия ************* и обратно, видно от пътен лист
*************. и маршрутно разписание ************* изпълнявано
целогодишно. На ************* му била направена проверка от Б.Н. Б. –
инспектор в РД“АА“ – гр. София и колегата му Ю.Б. Установено било, че
монтираният в автобуса аналогов тахограф марка ********* модел
************, не е представен за контролна проверка в срок 2 години,
считано от датата на предходната контролна проверка – 28.08.2019 г., която е
била обективирана в Протокол от контролна проверка №*********** г. При
проверката жалб. Ч. не представил контролен талон към свидетелството за
управление на МПС.
Проверяващият инспектор Б.Н. Б. съставил АУАН ************* г. за
извършено от А.Ч нарушение на чл. 23, § 1 от Регламент 165/2014 и на
чл.100, ал.1, т. от ЗДвП. Същият е бил предявен на нарушителя, който го
подписал без вписани възражение, Такива не са подадени и в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
НП № ************* г., което е връчено на 07.01.2022г., а жалбата против
него е подадена на 21.01.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, както и от гласните доказателствени средства. Съдът се довери на
заявеното от свид. Б. Б. (актосъставител), който е извършил проверката и
2
установил двете нарушения. В показанията си детайлно излага констатациите
си и твърденията му намират подкрепа в приложените по делото писмени
доказателства, досежно първото нарушение. Досежно второто, изразило се в
непредставяне от страна на водача по време на проверката на контролния
талон към СУМПС, свидетелят заявява липса на ясен спомен, но заявява, че
след като е описал и това деяние в АУАН и се е подписал в същия, поддържа
изложеното в акта.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има правен интерес от отмяната на
наказателно постановление, което подлежи на обжалване.
Оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентни
органи – материалната компетентност на директора на РД“АА“-София за
издаване на атакуваното наказателно постановление се установява от
представената заповед № ************* г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице и в присъствие на един свидетел и на
нарушителя и му е надлежно връчен.
Относно нарушението по т. 1.
По същество на нарушението съдът намира, че фактите, описани в
обстоятелствената част на АУАН се установяват от показанията на
актосъставителя, а също и от Протокол за контролна проверка №
************* приложен към адм. наказателната преписка. Съдът намира,
обаче, че при издаване на атакуваното НП са допуснати нарушения на
императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – НП следва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата по извършването му, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно. В обстоятелствената част на НП не е посочен елемент от
обективната страна на нарушението по т. 1. Нормата на чл. 23, § 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4
февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт
въвежда изискването, че "тахографите се подлагат на редовни технически
3
прегледи от одобрени сервизи. Редовните технически прегледи се извършват
най-малко веднъж на всеки две години". Нормата предполага от обективна
страна отразяване на дата, на която е преминал технически преглед
монтираният в превозното средство тахограф, съответно и отразяване на
времето, към което е осъществен състава на нарушението. Нито в АУАН,
нито в НП не е конкретно посочена датата на осъществяване на нарушението.
Същата обаче може да се изведе от описаните обстоятелства, а именно от
факта, че е посочена датата на последно проведената контролна проверка,
поради което съдът намира, че това нарушение не е от категорията на
съществените.
Отделно от това, съдът констатира, че неправилно е ангажирана
отговорността на водача А.Ч за нарушението по чл. 23, § 1 от Регл. ЕС №
165/2014, тъй като сред детайлизираните в Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
задължения за водачите на транспортни средства, оборудвани с тахографи,
липсва такова водачите да представят дигиталните тахографи на технически
преглед, като в този смисъл неправилно АНО е приел, че водачът на автобуса
може да бъде субект на нарушението по чл. 23, § 1, изр. 2 от Регламента.
Субект на това задължение е транспортното предприятие - превозвач, което е
длъжно да осигури правилната работа на тахографа - арг. и от чл. 37 от
Регламента.
Отделно от това, съдът намира, че АНО неправилно е приложил и
санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр за нарушение на Регламент
(ЕС) № 165/2014.
Съгласно чл. 41 от Регламент (ЕС) № 165/2014 държавите-членки, в
съответствие с националните конституционни механизми, установяват
система от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, и
предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане.
Тези санкции трябва да са ефективни, пропорционални, възпиращи и
недискриминационни и да са в съответствие с категориите нарушения,
предвидени в Директива 2006/22/ЕО.
Така в разпоредбата на чл. 104 от ЗАвтПр са предвидени различни
състави на административни нарушения на разпоредби от пряко
приложимото вторично право на ЕС, в т. ч. и за нарушения на разпоредбите
на Регламент (ЕС) № 165/2014, досежно осигуряване правилното
4
функциониране на тахографите - чл. 104, ал. 3 от ЗАвтПр, която предвижда
задължение именно за превозвача да осигурява правилното функциониране
на тахографа, а не на водача на превозното средство.
В случая обаче жалбоподателят е санкциониран на осн. чл.105, ал.1 от
ЗАвтПр, която предвижда санкция за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание. В случая на въззивника е повдигнато обвинение за нарушение на
Регламент №165/2014, поради което санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1
от ЗАвтПр е изобщо неприложима.
Вярно е, че спазването на Регламент 165/2014 г. от страна на водача е
негово задължение, съгласно нормата на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвтП, но такова
юридическо, а и фактическо обвинение не е повдигнато на въззивника.
В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е
нарушил нормата на чл.23, §1 от Регламент 165/2014, съгласно която
"тахографите се подлагат на редовни технически прегледи от одобрени
сервизи. Редовните технически прегледи се извършват най-малко веднъж на
всеки две години". Това задължение обаче съгласно разпоредбите на чл. 78,
ал. 1, т. 2 от ЗАвтПр и чл.104, ал.3 от ЗАвтПр е предвидено за превозвача, а
не за водача на превозното средство.
С оглед на така изложените съображения, в тази си част обжалваното
НП подлежи на отмяна, като издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Относно нарушението по т. 2
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП ангажира водачите да носят
"свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него“. Безспорно по делото бе установено,
че жалб. Ч. не е спазил императивното изискване на т.1 на чл.100, ал.1 от
ЗДвП, като не е представил контролен талон към СУМПС при извършената
проверка на 28.11.21 г., поради което правилно е ангажирана отговорността
му.
Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказва се с глоба 10 лв. водач,
който не носи определените документи - свидетелство за управление,
5
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство. Поради изложеното, съдът намира, че АНО правилно е
ангажирал отговорността на водача А.Ч като му е наложил административно
наказание "глоба" в законоустановения точно определен размер.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено в частта по т. 1 и потвърдено по т. 2.
Никоя от страните не е претендирала разноски, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ************* г., издадено от
директора на РД“АА“ - София, в частта по т.1, с което на А.Ф. Ч., с ЕГН:
********** е наложено адм. наказание глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 23, § 1 от Регламент 165/2014 г., на основание чл. 105, ал. 1
от Закона за автомобилните превози и ПОТВЪРЖДАВА НП в частта по т. 2,
с което за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1от ЗДП му е наложено адм.
наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6