№ 11608
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20241110165481 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 345583/30.10.2024 г. по описа на СРС, на заявителя „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК
********* срещу С. Р. А. с ЕГН: ********** и адрес: ***
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „СИТИ КЕШ“ ООД срещу С. А., с което се искане издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 1856,13 лв., от която: 800 лв.
главница, 40,05 лв. - договорна лихва дължима за периода от 14.05.2022 г. до 28.06.2022 г.;
346,13 лева представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 01.08.2022 г. до
01.09.2024 г.; 409,95лв. представляваща договорна компенсаторна неустойка за период от
14.05.2022 г. до 28.06.2022 г.; 125,00 лева, представляваща неустойка за забава, дължима и
начислена еднократно към 27.08.2022 г. и 135,00 лв. разходи по събиране на вземането,
начислени и дължими за периода от 05.07.2022 г. до 01.09.2024 г.
Процесните вземания са за задължения по договор за паричен заем №
667122/14.05.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора
за кредит, а именно: чл.11, ал.1 вр. чл.33, ал.1 от Общите условия на СИТИ КЕШ ООД, в
частта за претендираните Договорна компенсаторна неустойка в размер на 409,95 лв.
дължима за периода от 14.05.2022 г. до 28.06.2022 г., Неустойка за забава в размер на
125,00 лв. дължима и начислена еднократно от 27.08.2022 г. до изплащане на задължението,
отново като обезщетение за забавата на длъжника, както и претендираните разходи за
събиране на вземанията от 135,00 лв., начислена за периода от 05.07.2022 г. до 01.09.2024 г.
Описаната в заявлението клауза за неустойка, претендирана поради „непредставяне на
поне едно от обезпеченията, посочени в договора“ в размер на 409,95 лв. на първо място
липсва като договорна клауза в представения към заявлението Договор за паричен заем №
***//14.05.2022 г. В приложения договор е посочена като т.3.10. такса за експресно
разглеждане в размер на 409, 95 лв., която клауза също е вероятно нищожна. Нито от
1
заявлението, нито от приложения договор, става ясно в какво се състои „експресното
разглеждане“ на искането за кредит, какви дейности на кредитора се включват в тази услуга
и в крайна сметка по какъв начин е формирана крайната цена за тази „допълнителна услуга“
Следователно и това вземане не е безспорно и за него съдът не следва да издава заповед за
изпълнение, а заявителят би могъл да го претендира чрез предявяване на осъдителен иск.
На следващо място, предвиждането на два вида неустойка – неустойка за забава във
фиксиран размер 125,00 лв. и мораторна лихва за забава в размер на законната лихва, според
съда е недопустимо заобикаляне на законовата забрана, уредена в чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК,
предвиждаща (1) „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.(2) Когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.“. Двете вземания претендирани кумулативно, а не алтернативно,
доколкото обезпечават един и същи риск за кредитора, целят единствено неговото
неоснователно обогатяване, а не да обезщетят евентуалните му вреди, произтичащи от
забавата на длъжника.
Уговорени в договора за кредит по посочения по-горе начин, тези две вземания на
кредитора противоречат на императивни разпоредби на ЗПК, поради което са нищожни.
За тези вземания на заявителя, съдът не следва да издава заповед за изпълнение,
поради вероятната им неравноправност, но няма пречка кредитора да ги претендира отделно
по общия исков ред, чрез предявяване на осъдителен иск.
Претендираните пък допълнителни такси и разходи за извънсъдебно събиране на
кредита, определени в размер на 135 лв./за забава при плащането на месечните погасителни
вноски повече от 90 календарни дни/ противоречат на разп. на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно
която „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита“. В конкретния случай, видно от изложените от
заявителя твърдения, претендираната такса не кореспондира с насрещно за кредитора
задължение, което същия е следвало да извърши, като от заявлението и приложените
доказателства не се и установява кредитора да е извършил специфични дейности /ежедневни
действия, относими към събиране на вземането при допусната забава и просрочие и те да
възлизат на посочената цена в претендирания размер от 135 лв. /.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените
престации по договора за кредит, които за банката са предоставяне на парична сума, а за
кредитополучателя са връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на
определения падеж. Такива допълнителни услуги са напр. издаването на различни
удостоверения от банката, включително заверени копия от договора/погасителния план,
известяване със sms или по телефон за получено плащане, за дължимо плащане, за срок за
плащане и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените
задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което
е обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или
предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит. В случая обаче кредиторът не твърди да е извършвал такива
услуги, свързани със събиране на вземането си при просрочие /над 90 дни/, нито пък каква
услуга кореспондира срещу начислените еднократно такса, свързана единствено с факта на
2
обявяване на изискуемостта на вземането. От изложеното в обстоятелствената част на
заявлението, не става ясно какви действия/услуги конкретно твърди заявителят да е
извършил във връзка с извънсъдебно събиране на вземането си, както и че тези услуги
възлизат на претендираната стойност.
Следователно това вземане също не се явява безспорно и не следва да получи защита
по реда на заповедното производство. Кредиторът би могъл да води осъдителен иск за него.
В заключение за горепосочените вземания на заявителя, съдът не следва да издава
заповед за изпълнение, поради вероятната им неравноправност, но няма пречка кредитора
да ги претендира отделно по общия исков ред, чрез предявяване на осъдителен иск.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли за претендираните два вида
неустойки, за забава и, за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, както
и за разходите за разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, както и за
разходите за събиране на вземанията.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление вх. № 345583/30.10.2024
г. по описа на СРС за издаване на заповед за изпълнение на „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК
********* срещу С. Р. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ***, В ЧАСТТА, с която се
иска длъжникът да плати сумите: 409,95лв. представляваща договорна компенсаторна
неустойка за период от 14.05.2022 г. до 28.06.2022 г.; 125,00 лева, представляваща неустойка
за забава, дължима и начислена еднократно към 27.08.2022 г. и 135,00 лв. разходи по
събиране на вземането, начислени и дължими за периода от 05.07.2022 г. до 01.09.2024 г.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за тези си вземания, в едномесечен срок от съобщението, като ще следва да довнесе
дължимата държавна такса, определена върху посочения в ИМ материален интерес в размер
на 4 % по всеки от ОСИ, като се приспадне вече внесената такава от 6,12 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3