№ 2
гр. Разград , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Секретар:ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20203330200629 по описа за 2020 година
Постъпила е жалба от И. Я. Я. от гр. Каварна срещу Наказателно постановление №20-
1075-001183 от 11.08.2020г. на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна
полиция-Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 700 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. На основание Наредба №Iз-
2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В писмена
молба жалбата се поддържа.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №20-1075-001183 от 11.08.2020г. на
Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-Разград на жалбоподателя
Иво Янков на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 700 лв и лишаване от право да управлява МПС за
1
срок от три месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 12
контролни точки. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №Д375135/28.02.2020г. съставен от
полицейски инспектор при ОД на МВР на жалбоподателя. В акта и НП е отразено от
фактическа страна, че жалбоподателят на 17.11.2019г. в 23,11 часа в с. Ушинци, ул. Девети
Септември до №21-22, посока гр. Шумен, управлява собствения си лек автомобил БМВ
520И с рег. № В0445НВ, като при ограничение на скоростта за населено място 50 км.ч. се
движи със 105 км.ч., превишавайки разрешената скорост с 55 км.ч. Нарушението е
установено с АТСС СПУКС ARH CAM S1 №11743D2, снимка 65835. Приспадната е
допустимата грешка на техническото средство 3 процента. Прието е, че така е нарушен
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Пред РРС е разпитана като свидетел актосъставителката Д. Бърнева /полицейски
служител/. Същата сочи, че нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство /стационарна система/. Твърденията на жалбоподателя в жалбата, че не е
управлявал автомобила, че го бил предоставил на другиго, не следва да се кредитират.
Жалбоподатгелят е собственик на автомобила /представено копие от договор –л.19 от
делото/ и е попълнил декларация /л.15/, че на процесната дата, в качеството си на
собственик, лично е управлявал процесния автомобил. Именно с попълването на тази
декларация по смисъла на закона нарушителят е вече известен и тече срокът за съставяне на
акта. При връчването на акта жалбоподателят изрично е посочил, че няма възражения. При
това съдът намира, че фактическите обстоятелства по акта и НП са установени по несъмнен
начин. Самият акт има доказателствена сила по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП и събраните
доказателства не разколебават тази доказателствена сила.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: При
издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са
издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. Не са налице
твърдяните нарушения в процедурата. Очевидно е ясно, че като окончателна меродавна
скорост при нарушението е приета скоростта от 105 км.ч., която е получена след приспадане
на възможна грешка от 3% /отчетената скорос е 108 км.ч., видно от приложената снимка от
техн.средство/. В този смисъл е ясно, че именно тази коригирана скорост е приета от
наказващия орган и доводите в жалбата за неяснота в този смисъл не се приемат за
основателни. В случая са приспаднати именно 3% от отчетената скорост, което е
изискването при отчетена скорост над 100км/ч. Реално 3% от е 108 км.ч. е 3,24, но попада в
същите рамки, поради което съдът намира, че правилно е приет окончателен показател на
скоростта от 105 км.ч. Възразява се и срещу това, че санкционната норма предвижда
увеличение на наказанието с 50 лв за всеки следващи 5 км.ч. превишение, което увеличение
на глобата наказващият орган не приложил. Всъщност в случая е приложена именно
относимата санкционна норма с нейната основна санкция и неприлагането на евентуално
относимо увеличение на глобата е преценка, която в случая ползва жалбоподателя, поради
2
което съдът не намира, че в случая става дума за някакъв порок на НП, който да засяга
права. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. На посочената в акта
дата в населено място /с. Ушинци/ той е управлявал лек автомобил, като при ограничение
на скоростта до 50 км/ч. за населените места, жалбоподателят е управлявал с по-висока
скорост, надвишаваща максимално допустимата с 55 км/ч. /след спадане на допустима
грешка/, като по този начин е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Скоростта, с която
жалбоподателят се е движил е установена с техническо средство, актът му е връчен и
жалбоподателят е посочил, че няма възражения. Разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП
предвижда наказания в различни размери за водачите нарушили чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се
изхожда от скоростта, с която е надвишена максимално допустимата скорост на движение.
С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП. Нарушението е осъществено и от субективна страна – жалбоподателят е бил
наясно със задължението си да не превишава разрешената от закона скорост за движение в
населено място, но не се е съобразил с това си задължение. Наказанията глоба по чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, както и лишаване от право да се управлява МПС са в абсолютен размер,
който в случая е съобразен от наказващия орган, поради което и не може да се поставя
въпрос за намаляването на наказанията. Съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя материалния и процесуалния
закон са правилно приложени, поради което и наказателно постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1075-001183 от 11.08.2020г. на
Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-Разград, с което на
жалбоподателя И. Я. Я. от гр. Каварна на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 700 лв и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му
отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3