№ 25272
гр. София, 28.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110118322 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от К. Г. А. против „..........“ АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 11 613,83 лв.,
представляваща главница, дължима по договор за кредит № 289-34/03.11.2009 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 10 339,64 лв., представляваща
законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2013 г. до 04.04.2022 г., сумата
от 1 915,99 лв., представляваща непогасен остатък от наказателна лихва върху просрочената
главница за периода от 24.08.2011 г. до 19.06.2013 г., за които суми по ч. гр. дело №
27994/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 48-ми състав е издаден изпълнителен
лист от 17.07.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2690/2013 г. по
описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд,
поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на правото на принудително изпълнение
на вземанията поради изтичане на погасителна давност, както и поради липсата на
легитимация на ответника като носител на вземанията.
Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 27994/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги и изпълнителен лист
от 17.07.2013., с който същата, в качеството си на кредитополучател, заедно с третото за
процеса лице М.У., като съдлъжника по договора за кредит, била осъдени да заплатят на
„..........“ АД чрез „.......... – клон България“ КЧТ следните суми: сумата от 11 613,83 лв.,
представляваща главница, дължима по договор за кредит № 289-34/03.11.2009 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 28.06.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 2 570,81 лв., представляваща просрочена лихва за периода
от 24.08.2011 г. до 18.06.2013 г., сумата от 263,21 лв., представляваща наказателна лихва
върху просрочената главница за периода от 24.08.2011 г. до 19.06.2013 г., сумата от 509,98
лв., представляваща наказателна лихва върху просрочената лихва, както и разноски по
делото в размер от 1 346,16 лв., от които 299,16 лв. за държавна такса. Посочва се, че за
събиране на удостоверените в изпълнителния лист вземания било образувано изпълнително
дело № 2690/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х. с първоначален взискател „..........“ АД чрез
„..........а – клон България“ КЧТ и последващ такъв „..........“ АД – настоящия ответник.
1
Намира, че последният не е легитимиран носител на вземанията с оглед липсата на данни
същите да са били включени в активите на търговското предприятие на „..........а – клон
България“ КЧТ към момента на продажбата му на ответната търговска банка. К. А. твърди,
че не дължи процесните вземания и поради погасяването им по давност, считайки за
приложим тригодишния давностен срок спрямо лихвите и петгодишния спрямо главницата
и останалите притезания. Излага, че в хода на изпълнителното дело на 09.10.2013 г. бил
наложен запор върху вземанията на ищцата в търговски банки., след което не са
предприемани валидни изпълнителни действия. Посочва, че през 2016 г. същата направила
частични плащания за погасяване на вземанията по изпълнителния лист в общ размер на
сумата от 4 400 лв., последното от които на 09.11.2016 г., с които били погасени част от
дължимите разноски в изпълнителния процес и част от вземанията по листа, които не са
предмет на настоящата искова претенция. Счита, че изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 09.10.2015 г. с изтичане
на две години от последното изпълнително действие – налагането на запор от 09.10.2013 г. и
поради липсата на други действия в този срок, независимо, че фактически същото
продължава да е висящо. Започнала да тече от 09.10.2013 г. давността за процесните
вземания за лихви е изтекла на 09.10.2016 г., а за главницата на 09.10.2018 г., а с това и
преди образуване на настоящото производство. Ищцата намира за неприложимо към
изпълнителния процес основанието за спиране, установенов разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД. Ето защо, вземанията, предмет на исковата претенция се явяват недължими. По
тези съображения отправя искане за уважаването и и за присъждане на сторените разноски
по делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „..........“ АД,
чрез адв. Х.М., оспорва предявения иск като неоснователен и несъответен на
доказателствата. Излага доводи, че правото на принудително изпълнение на вземанията по
процесния изпълнителен лист от 17.07.2013 г. не е погасено по давност, доколкото в хода на
производството по изпълнително дело № 2690/2013 г. по описа на ЧСИ Халаджова
периодично били извършвани действия, довели до спиране и прекъсване на давностния
срок. Посочва се, че взискателят не е бездействал и не се е дезинтересовал от делото. С тези
доводи отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на направените разноски в
настоящия процес.
Съдът намира, че на ищцата следва да бъде дадена възможност в едноседмичен срок да
уточни искането си по отношение на вземането за законна лихва върху главницата от 11
613,83 лв., считано от дата на подаване на настоящата искова молба – 05.04.2022 г. чрез
посочване на крайния момент на това акцесорно вземане, а именно – до окончателното
изплащане на главницата или до окончателното изплащане на лихвата /както е посочено в
депозираната уточнителните молби от 20.04.2022 г. и от 22.06.2022 г., при съобразяване с
наведените твърдения в исковата молба, че с изпълнителния лист е присъдена законна лихва
върху главницата, считано от 28.06.2013 г. до окончателното изплащане на това вземане,
както и на въведеното от ищеца като предмет на иска вземане в размер от 10 339,04 лв.,
представляваща натрупаната законна лихва върху главницата за период от 28.06.2013 г. до
04.04.2022 г. /датата, предхождаща подаването на исковата молба/.
На ответника следва да бъде дадена възможност в едноседмичен срок да представи
пълномощно за учредена в полза на адв. М. представителна власт спрямо „..........“ АД към
момента на депозиране на писмения отговор – 08.09.2022 г. или да потвърди чрез законния
си представил подаването на отговора в противен случай съдът ще приеме, че такова
действие не е валидно осъществено.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
2
В тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми, периода – начален и
краен момент на давността и активната си процесуална легитимация в процеса – качеството
си на длъжник по процесния изпълнителен лист.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
претендираните от него и оспорени от ищцата вземания съществуват и, че именно той е
носител на притезанията, чрез установяване настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за прекъсване/спиране на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116
ЗЗД, както и на активната си легитимация като носител на вземанията като правоприемник
на първоначалния взискател и кредитор по процесния изпълнителен лист.
По доказателствените искания:
Като относимо и необходимо, с оглед предмета на правния спор, следва да бъде
уважено искането на ответното дружество за изискване на заверен препис от изпълнително
дело № 2690/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х., с оглед твърденията на страните, че същото е
образувано за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, след внасяне на
дължимата държавна такса по ТДТЗЧСИ за издаване на искания препис.
На ответника следва да бъде указано в едноседмичен срок да конкретизира второто
изпълнително дело /като посочи номер и година на същото/, за представянето на което да
бъде задължен съдебния изпълнител, в противен случай в тази част искането ще бъде
оставено без уважение.
На ищцата следва да бъде указано в едноседмичен срок да представи описаните като
приложени екъм исковата молба, но реално неприложени преписи от изпълнителен лист и
покана за доброволно изпълнение.
Служебно следва да бъде изискано ч. гр. дело № 27994/2013 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 48-ми състав за прилагането му към настоящото до приключването му с
окончателен съдебен акт, с оглед твърденията на страните, че в хода на същото е издаден
процесният изпълнителен лист.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение, с писмена молба, да уточни искането си по отношение на
вземането за законна лихва върху главницата от 11 613,83 лв., считано от датата на подаване
на настоящата искова молба – 05.04.2022 г. чрез посочване на крайния момент на това
акцесорно вземане, а именно – до окончателното изплащане на главницата или до
окончателното изплащане на лихвата, в противен случай в тази част исковата молба ще
бъде върната.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис
от настоящото определение, да представи пълномощно за учредена в полза на адв. М.
представителна власт спрямо „..........“ АД към момента на депозиране на писмения отговор –
08.09.2022 г. или да потвърди чрез законния си представил подаването на отговора в
противен случай съдът ще приеме, че такова действие не е валидно осъществено.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2022 г. от
09:55 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищцата и препис от депозирания писмен отговор.
3
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото
заверен препис от изпълнително дело № 2690/2013 г. по описа й.
ДА СЕ ИЗИСКА ч. гр. дело № 27994/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
48-ми състав за прилагането му към настоящото до приключването му с окончателен
съдебен акт.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение да представи описаните като приложение към исковата молба, но
реално неприложени преписи от изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис
от настоящото определение да конкретизира второто изпълнително дело /като посочи номер
и година на същото/, за представянето на което да бъде задължен съдебния изпълнител, в
противен случай в тази част искането ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4