р е ш е н и е
N ...................
гр.Плевен, 10.05.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV състав,
гражданска колегия в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Стела
Цветкова
като разгледа
докладваното от съдията томова
гражданско дело N 9066 по описа за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание
чл.127, ал.2 от СК.
Производството по делото е
образувано по депозирана искова молба от В.Ю.А. от с.Божурица, чрез адв.В.П.
против Д.Г.К. ***.
Депозирана е и насрещна искова молба от Д.Г.К. против В.Ю.А..
Фактическите твърдения на ищцата В.А.
са, че с ответника са живели на съпружески начала в дома на родителите му в
с.Ставерци, като от съвместното им съжителство било родено детето ***, родено
на ***г. Твърди се, че от 29.06.2018г. страните били разделени, като ответника
и майка му изгонили ищцата от дома им. Ответникът се бил събрал да живее с
друга жена и вече имал дете от нея, като това било причината да изгони ищцата.
Твърди се, че те не позволили ищцата да вземе детето със себе си и то останало
да живее при бащата, въпреки желанието на майката да полага грижи за дъщеря си
и тя да живее при нея. Излага се, че ответника не й давал да вижда детето,
заплашвал я, че ако отиде да го вземе щял да я убие. Ищцата правила опити след
15 дни от раздялата да вземе детето и вещите си, но майката на ответника я
нападнала с желязна тръба, започнали скандали и не успяла да вземе дъщеря си.
Твърди се, че бащата създавал затруднения за осъществяване на контакти между
майката и детето. Ищцата обосновава желанието и възможностите си да се грижи за
дъщеря си, като счита, че това е изцяло в интерес на малолетното дете. Отравя
се искане за постановяване на решение, с което упражняването на родителските
права по отношение на детето *** да се предостави на майката, а на бащата се
определи режим на лични контакти и се определи дължима издръжка.
Ответникът Д.К. е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изложени в исковата молба
твърдения.
Ответникът е предявил насрещен иск
срещу В.А.. Претендира да се предоставят на него за упражняване родителските
права по отношение на детето ***, а на майката се определи съответен режим на
лични контакти и се присъди дължима издръжка. Обосновава своите качества и
възможности да упражнява родителските права, като оспорва заявените такива от
майката.
Ответницата по насрещния иск е депозирала писмен отговор на
насрещната искова молба, с който оспорва претенциите, заявени с нея.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото, а това се установява и от
приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***.Кнежа, че ищцата В.А. и
ответника Д.К. са родители на малолетното дете ***– роден на ***г.
Не се спори също така, че страните
са живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство се родило
детето *** ***
Безспорно е, че от началото на месец юли 2018 живеят
разделени, като след раздялата детето е живяло при бащата.
От представеното удостоверение с изх.№130 от 28.11.2018г.,
изд. от ***се установява, че за периода от м.юли 2018г. до м.декември ищцата В.А.
е реализирала средно месечно трудово възнаграждение в размер на около 661лв.
Видно е от приложените преписи на нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот №57, том I,
рег.№640, нот.дело №50/2013г. на нотариус с рег.№007 на НК и служебна бележка
№СТСУЕ02-13-7551/1/28.11.2018г., изд. от Община Долна Митрополия, че посочения
от ищцата В.А. в адресната част на исковата молба адрес в *** е на имот,
собственост на свидетеля ***.
От приложеното удостоверение за съпруг/а и родствени врзки
с изх.№010/14.01.2019г., изд. от Кметство с.Ставерци се установява, че
ответника Д.К. има и друго малолетно дете ***на 11 годишна възраст.
Установява се от представеното удостоверение с изх.№1/14.01.2019г.,
изд. от „Хер – 1“ ЕООД – гр.Асеновград, че Д.К. работи в соченото дружшество по
трудов договор от 27.03.2017г. на длъжност „монтьор“, със средно месечно
трудово възнаграждение в размер на около 626лв.
От представената служебна бележка с изх.№21/17.01.2019г.,
изд. от Детска градина ***– с.Ставерци се установява, че детето *** е записано
и посещавало соченото детско заведение от 17.09.2018г. до датата на издаване на
документа.
В хода
на производството по делото са събрани гласни доказателства, ангажирани от
страните – свидетелите ***, ***и ***, сочени от ищцата, както и свидетелите ***.,
***, сочени от ответника.
Свидетелката *** – майка на ищцата В.А., излага в
показанията си, че страните живеят разделени от края на м.юни 2018г. Сочи, че при
раздялата ответника довел дъщеря й в дома им, като казал да постои малко там,
т.к. не се разбирали с майка му, а след известно време щели да се съберат
отново и да заживеят на квартира. Твърди, че ищцата започнала да звъни на
ответника след около 10 дни, искайки да говори и с детето, но той посочвал
различни причини за невъзможност майката да чуе дъщеря си. ***сочи още, че в
средата на м.юли 2018г. ищцата отишла заедно със сестра си и зет си в дома на
ответника, като имала намерение да вземе при себе си детето. Излага, че след
като се върнали й разказали, че майката на ответника ги обиждала, казвала, че
там щели да отглеждат детето, посегнала била на В., опитала да удари колата с
някаква тръба, но се бил намесил съсед, който ги разтървал. ***твърди също, че
е чувала провеждани разговори между дъщеря й и ответника по телефон след
завеждане на делото, при които той я заплашвал с физическа разправа, ако искала
да си вземе детето и не й давал да говори с дъщеря си. При проведени
впоследствие разговори, детето било казало на ищцата, че тя не му е майка и си
имало нова майка. ***сочи още, че през м.февруари 2019г. ходила с ищцата,
другата си дъщеря и съпругът й в с.Ставерци, за да видят детето за рождения му
ден. Твърди, че срещата се състояла пред едно заведение в селото за около 20
минути. Свидетелката излага, че в дома на бащата детето нямало собствена стая,
а в дома, в който ищцата живеела с новия си съжител имало детска стая и
условията били много добри. Декларира, че имала желание и възможност да помага
на дъщря си в отглеждането на детето при нужда. Твърди, че ищцата не била
давала пари за детето през периода на раздялата, т.к. нямала възможност да говори с ответника и
дъщеря си, за да разбере от какво детето имало нужда.
Свидетелят ***сочи, че живее на съпружески начала със
сестрата на ищцата. Излага, че знаел, че страните се били разделили, майката
била правила опити да вземе при себе си детето, но ответника не го давал. Твърди,
че в началото на м.юли 2018г. отишли заедно с ищцата и сестра й в дома на
ответника, като искали да вземат детето, но станал скандал, при който майката
на ответника ги обиждала; искала да удря с тръба автомобила, с който дошли. ***сочи
още, че присъствал на случаи, в които ищцата разговаряла с ответника по
телефон, пускайки високоговорител и тогава чул, че той я бил заплашвал по повод
желанието й да вземе детето. Излага, че в дома на ответника живеели осем души
по времето, когато съжителствал с ищцата и нямало достатъчно място, а в в дома,
в който живеела майката към момента имало достатъчно площ и стая, в която никой
не живеел и била подходяща за детето.
Излага също, че тя можела да разчита на помощ от близките си в грижите
за дъщеря си.
Свидетелят *** излага, че живее на съпружески начала с
ищцата от началото на м.септември 2018г., като обитавали негова собствена къща
в с.Божурица. Сочи, че в имота му имало
условия за отглеждане на детето, подкрепял ищцата в желанието да се грижи за
дъщеря си и щял да й помага. Твърди, че присъствал на разговор между страните
по телефон, при който ответника отправил заплахи спрямо ищцата по повод
заведеното дело за родителски права.
Свидетелят ***. -
баща на ответника излага в показанията си, че страните живели на съпружески
начала осем години. Твърди, че през сочения период ответника работел, а ищцата
по цял ден си стояла в дома им. Сочи, че от сина си знаел, че преди да се
разделят ищцата си пишела с друг мъж и това било причина да си тръгне. Била си
събрала багажа, изчакала ответника да се върне от работа и той я закарал в дома
на майка й в с.Комарево. Излага, че не е присъствал на случая, когато ищцата
била идвала в дома им след раздялата, но от съпругата си разбрал, че бил станал
скандал за някаква черга, а за детето не била заявявала желание да го вземе. Впоследствие
се били срещнали случайно на паркинг в гр.Плевен и майката видяла за малко
детето, но не предлагала да му даде нещо. Впоследствие на рождения му ден била
дала играчка и 20 лева. Св.Г. твърди, че в дома им живеят той и съпругата му,
негова леля и синът им с двете си деца. Детето *** спяло при баща си или при
баба си и дядо си. Сочи, че от месец
септември 2018г. детето ходело на детска градина, като сутрин я водел баща й, а
вечер я прибирали баба й или дядо й. Твърди, че синът му работел по трудов
договор, но имал и допълнителни доходи от извършвани през почивните дни
автомонтьорски дейности. Излага, че не бил чувал от синът си ищцата да е
звъняла да търси детето, както и такива обаждания нямало в негово присъствие.
Свидетелката ***излага, че е съседка на ответника,
приятелка на майка му и почти всеки ден ходела в дома им. Твърди, че според
нейните наблюдения ищцата не вършела много домакински дейности по време на
съжителството й с ответника. Когато ходела в дома им виждала, че тя се
занимавала основно с телефона си и не толкова с детето. Твърди също, че след
раздялата между страните била активна в социалните мрежи и публикавала в тях
свои снимки, на които била широко усмихната. Сочи, че разбрала за станалия
скандал в дома на ответника при идването на ищцата скоро след раздялата им, но
причина за него бил спор за някаква черга. Излага, че детето *** спи с братчето
си в стаята на баба си и дядо си. Ходела на детска градина, като сутрин я водел
баща й, а вечер я прибирал дядо й.
Свидетелят ***излага в показанията си, че живее в
с.Ставерци и познавал страните. Твърди, че след раздялата им бил в дома на
ответника, когато ищцата идвала там със сестра си и зет си. Тя говорила с
детето, срещата протекла нормално. Когато си тръгвали, майката на Д. отишла да
ги изпрати и тогава се скарали със
сестрата на ищцата по повод някаква черга.
Съдът кредитира обсъдените
свидетелски показания в частта, в която се излагат факти, възприети лично от свидетелите.
В частта им, в която се пресъздават обстоятелства, съобщени им от други лица,
съдът не ги съобразява, т.к. се касае за изострени лични отношения между
страните и предаването на информация от едно лице на друго е възможно да доведе
до изопачаване на факти.
Изслушано е по делото и заключението по допусната
съдебно-психологическа експертиза. От същото се установява, че съществува
различна по сила на изразеност емоционална привързаност на детето и към двамата
родители, повлияна от различните роли и функции, които те имат в живота му. Към
бащата и разширеното семейство по бащина линия детето проявява доверие и
привързаност, като този родител е трайно присъстващата фигура, авторитетът,
който определя правилата и границите и удовлетворява потребността на детето от
сигурност и защитеност. Установява се още от заключението, че детето проявява емоционална дистанцираност към майката, т.к. физическата и емоционална
връзка с нея е била препятствана с оглед местоживеенето им в различни населени
места, но не липсва потребността от общуване с този родител. Отбелязано е от
експерта, че при проведената беседа детето било попитано за имената на
родителите и разширеното семейство, при което то назовало всички, но не и
майката. Попитано след това още два пъти за името на майката, резултатът бил
същия. Вещото лице е дало заключение, че макар и при налични индикации за
емоционална дистанцираност на детето от майката, не е налице синдром на
родителско отчуждение. Установява се от експертното заключение, че при
психологическото изследване не са били установени данни за директна манипулация
спрямо детето, целяща настройването му срещу майката, но е възможна индиректна
манипулация по причина, че бащата не скрива неодобрението си към личността и
поведението на другия родител, а разговори и коментари между членовете на
разширеното семейство по адрес на неприемливо за тях поведение на майката,
които са в присъствие на детето, могат да се приемат като индиректна
манипулация. Изказани мнения и квалификации по адрес на майката, които детето
чува от хората, които са авторитетнти за него, най-близките и значими възрастни,
детето на тази възраст може да приеме като свои. Експертът е посочил, че от
проведената беседа и начинът, по който детето отговаряло, не се установявали
индикации за даване на заучени отговори. Вещото лице е посочило също, че е
препоръчително с детето да се общува по
начин, който не провокира у него чувство за вина, че не отговаря на очакванията
на единия или другия родител по отношение личните му предпочитания за общуване,
т.к. това е голяма психическа тежест в тази възраст и крие риск за отключване
на психоемоционални кризи в бъдеще. Посочено е, че в интерес на детето е да има
възможност, подкрепяно от бащата, да общува с майката В., като почувства
емоционална потребност от това. Срещите с майката биха имали положителен ефект
върху психо-емоционалното му развитие при условие, че се провеждат в спокойна
обстановка, без елементи на съревнование за вниманието му или опити за решаване
на собствени емоционални проблеми. Посочено е още от експерта, че е необходимо
детето да бъде предпазено от попадане в
емоционално травмираща го среда и да му се осигури спокойна, подкрепяща, с ясна
структура среда, в която то се чувства обгрижено, защитено, прието и обичано. В
момента като такава *** приема дома на бащата и няма проявена потребност у
детето от промяна на начина му на живот. При изслушване на експерта в съдебно
заседание, същата пояснява, че детето не е готово и няма потребност да напусне
структурираната среда и структурираните взаимоотношения в дома на бащата, за да
премине в дома на майката. Пояснява също така, че към момента детето не желае
да живее на друго място и е необходимо време, за да се възстанови физическата и
емоционална връзка между детето и майката, за което подкрепа следва да окаже и
бащата. Към момента обаче, според вещото лице, не е подходящо за детето внасяне
на промяна в живота му.
Съдът възприема изцяло обсъденото експертно заключение,
като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
По делото е изготвен и писмен социален
доклад, докладван в съдебно заседание от извършилия социалното проучване
социален работник. От него се установява, че в обитаваните от майката и от
бащата домове има подходящи условия за отглеждане на детето. Посочено е, че и
двамата са трудово ангажирани и с постоянен месечен доход. И двамата също така
са демонстрирали желание и възможности за трайно отглеждане на детето в
семейната им среда. Социалният работник е констатирал нарушена комуникация
между родителите. Детето е показало, че се чувства добре в настоящата си
семейна среда.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното :
Установи се безспорно по делото от обсъдените
доказателства, че страните са родители малолетното дете ***. Установи се също
така, че родителите са се разделили в края на месец юни 2018г., когато майката
е напуснала семейното жилище, а детето е останало там, заедно със своя баща,
единадесет годишен брат и баба и дядо по бащина линия.
Съдът намира, че ирелевантни за решаване на
настоящия спор са причините, поради които родителите са се разделили, доколкото
не се твърди и не се установява раздялата да е в резултат на поведение на някой
от тях, засягащо интересите на малолетното дете. Поради това съдът не изследва
тези причини в детайли.
При решаване на спора следва да бъде съобразен
единствено интереса на малолетното дете.
Касае се в случая за дете, което е на ниска
възраст –5 години. Важни за задоволяване на нуждите му са не само подходящите
битови условия, но от съществено значение е осигуряването на спокойна семейна среда,
която да създава у него усещане за сигурност и уют. Важно е също така не
степента на желание на всеки от родителите да упражнява родителските права, а в
каква насока и до каква степен би повлияла на детето внесена на настоящия етап от
отношенията му с всеки от родителите промяна в начина му на живот.
Съдът, с оглед установеното от обсъдените гласни
доказателства и писмен социален доклад,
приема, че и двамата родители могат да осигурят подходящи битови условия
за отглеждане на дъщеря си, както и средства за задоволяване на обичайните
нужди, които има според възрастта си. Жилищните условия при всеки от тях са
добри, както и двамата реализират доходи, а и могат да разчитат в преките грижи
за детето на подкрепата на членовете на разширеното семейство.
Съдът приема, че всеки от родителите притежава
необходимите родителски качества да отглежда и възпитава детето, т.к. не се
събраха доказателства за поведение на някой от тях, което да се квалифицира
като вредно за нормалното физическо и психическо развитие на дъщеря им.
Установи се обаче от заключението по
съдедбно-психологическата експертиза, че към настоящия момент е налице
емоционална дистанцираност на детето към майката, причина за което е липсата на
редовни контакти между тях след раздялата на родителите. Установи се също така,
че ищцата е създала ново семейство със съжител, който дъщеря й не познава и се
е установила да живее в жилище, в което детето никога не е ходило и не приема
като свой дом.
При тези обстоятелства и съобразявайки изслушаното
експертно заключение, съдът счита, че извеждането на детето от настоящата му
среда - тази в дома на бащата, в която то се чувства обгрижено, защитено,
прието и обичано, и въвеждането му в нова среда - тази в дома на майката, която
е непозната за него, и при нарушена на този етап емоционална връзка с този
родител, би могло да доведе до психо-емоционалното
му травмиране.
Ето защо, съдът счита, че към момента следва да се
постанови детето да живее при своя баща и той да упражнява родителските права
по отношение на него.
При това разрешение, следва да се осигури
възможност за възстановяване на физическата и емоционална връзка между детето и
майката, както и за опознаване на новия дом и съжител на този родител. Със
съдебния акт това може да стане посредством регламентирането на един по-разширен
режим на лични контакти. Осъществяването му ще позволи пълноценно общуване на
малолетното дете със своята майка, от каквото то безспорно има потребност и е
от изключителна важност за нормалното му развитие.
При такова разбиране, съдът счита, че следва да се
осигури възможност майката да взема детето при себе си всяка първа и трета
седмица на месеца – от 18.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя, както и
всяка втора и четвърта седмица на месеца – от 18.00часа в събота до 20.00 часа
в неделя. На майката следва да се осигури възможност да взема детето при себе
си и за тридесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата. Следва да се постанови също така, че през нечетните години майката
ще може да взема детето по време на следните официални празници: Великден (от
петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването
му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година
(от 28 декември до 2 януари), с преспиване на детето при майката. През четните
години майкта да взема детето по време на следните официални празници: Трети
март, Георгьовден, Деня на съединението и Коледните празници (Бъдни вечер и Рождество
Христово), с преспиване на детето при майката. Следва също така през нечетните
години майката да взема детето за рождения му ден на 19.02., с преспиване
вечерта в дома на майката, а през четните години да взема детето на следващия
ден след рождения му ден, също с преспиване в дома на майката.
За родителите съществува безусловно
задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, да издържат своето
ненавършило пълнолетие дете. Бащата е
претендирал издръжка в минимален размер от 140лв., считано от датата на
постановяване на съдебното решение и с оглед възрастта на детето и
възможностите на родителите, съдът намира това искане за основателно, и като
такова следва да се уважи.
С оглед изхода на процеса ответницата по насрещния иск В.А. следва да заплати на ищеца по този иск Д.К. направените от него деловодни разноски в общ размер на 675лв., а на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху присъдената издръжка по чл.143, ал.2 от СК в размер на 201,60 лв.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 127,
ал.2 от СК, малолетното дете *** с ЕГН **********, да
живее при своя баща Д.Г.К. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето *** с ЕГН **********, на бащата
Д.Г.К. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на майката В.Ю.А. с ЕГН ********** с
детето *** с ЕГН ********** : майката да взема детето при
себе си всяка първа и трета седмица на месеца – от 18.00 часа в петък до 20.00
часа в неделя, с преспиване на детето при майката; всяка втора и четвърта
седмица на месеца - от 18.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, с преспиване
на детето при майката, а също и тридесет дни през лятото по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; През нечетните години майката
да взема детето по време на следните официални празници: Великден (от петък до
понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи
май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта (22 септември) и за Нова
година - от 28 декември до 2 януари, с
преспиване на детето при бащата; През четните години майката да взема детето по
време на следните официални празници: Трети март, Георгьовден, Деня на
съединението и Коледните празници (Бъдни вечер и Рождество Христово), с
преспиване на детето при майката; През нечетните години майката да взема детето
и за рождения му ден на деветнадесети февруари, с преспиване вечерта в дома на майката,
а през четните години да взема детето на следващия ден след рождения му ден,
също с преспиване в дома на майката.
ОСЪЖДА В.Ю.А.
с ЕГН ********** да ЗАПЛАЩА на детето *** с ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител Д.Г.К. с ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 140 лв. (сто и четиридесет лева), считано от датата на
постановяване на настоящото решение до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
или просрочена вноска.
ОСЪЖДА В.Ю.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.Г.К. с ЕГН ********** сумата от 675лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК В.Ю.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 201,60 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :