Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.04.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Бургаският окръжен съд,
наказателно отделение
На седми февруари година 2020
В публична заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
Мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар: Жанета
Кръстева
Прокурор: Георги Дуков
Като разгледа докладваното
от съдия Пепеляшев
ВНОХ дело № 77 по описа за 2020 год.
За да се произнесе взе
предвид следното:
С присъда № 7/16.12.2019 год., по НОХД № 47/2019
г. Районен съд - гр. М. Търново е признал подсъдимия З.Л.Ч., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, ***, *** гражданин, *** ***
образование, ***, *** ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че на 16.09.2018 г. в зоната на
отговорност на ГПУ - М. Търново и в землището на общ. М. Търново, е влязъл през
границата на страната от Р. Турция в Р. България без разрешение на надлежните
органи на властта и не през определените за това места, и го оправдал по така
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
Присъдата е протестирана от прокурор
при РП - гр. М. Търново, като в протеста се твърди, че присъдата е неправилна,
тъй като по делото съществуват доказателства, че З.Ч.
е извършил деянието по чл. 279, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура - гр. Бургас не поддържа депозирания протест от РП – гр. М. Търново,
като счита, че липсват категорични доказателства относно авторството на
деянието от страна на подс. Ч.. Поради тази причина
прокурорът моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на РС – гр. М.
Търново.
В заседанието пред въззивната инстанция подсъдимият се
явява лично и със защитника си адв. Таня Янчева от
БАК, която изрази становище за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
След като се
запозна с подадения протест, изслуша становищата на страните в съдебно
заседание, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, и като
извърши цялостна служебна проверка на постановената присъда, независимо от
посочените в протеста основания, съдът намери следното:
На 16.09.2018 г. В. П. Б. – служител на ГПУ - М. Търново осъществявал служебните
си задължения чрез видеонаблюдение с поставените на
границата камери. В 19:57 ч.
свидетелят забелязал, че в района на 8-ма пирамида на границата се движи лице,
което се намирало от турската страна. Лицето се навело в близост до оградата и
преминало на българска територия, като резолюцията на камерите не позволявала
да се разпознае лицето. На място бил изпратен наряд, в който участвал и св. Б. В. Н., също служител на ГПУ - М. Търново. След като
пристигнали на място, служителите от наряда установили, че в оградата им дупка
с размери 60/60 см. На земята се виждали следи от
маратонки и имало оставена ножица за рязане на метал, които служителите на ГПУ -
М. Търново взели със себе си. Било изискано съдействие от водач на следово куче. От начало кучето поело по следата, но после
навлизайки в гората кучето изгубило следата. На бензиностанция „Куш” служителите от наряда видели подсъдимия Ч.,
който бил накаран от св. Н. да си вдигне единия крак и по този начин да
съпоставят подметката на подс. Ч. с видяната до
оградата следа от маратонка. През това време следовото
куче било оставено затворено в служебния автомобил без достъп на мириз от подс. Ч..
В хода на съдебното
следствие подсъдимият обяснил, че през месец септември 2018 г.
той и двама негови приятели посетили Р. Турция и по конкретно гр. Измир. Там те
се разделили, като Ч. разгледал града сам, а неговите
приятели отделно. Когато Ч. се върнал до автомобила,
с който пътували, видял, че приятелите му са задържани от местната полиция, а
автомобилът му бил иззет. Част от документите му останали в автомобила. Ч. се изплашил и не ги последвал, а наел едно такси, с
което се придвижил до турско-гръцката граница, която представлявала течаща
река. Ч. преминал през реката и навлязъл в гръцка
територия. Там той наел друг таксиметров шофьор, който го откарал до ТИР –
паркинг. Там той намерил водач на товарен автомобил, с който пътувал до
България, а в последствие с друг товарен автомобил се придвижил до Бургас. В
Бургас той се свързал с племенника си св. М. Ч.,
който му обяснил, че се намира в Р. Турция. По късно двамата се срещнали, като
М. Ч. обяснил на подсъдимия, че трябва да се върне в
гр. М. Търново. Двамата пристигнали в гр. М. Търново и докато се намирали на
бензиностанция „Куш” подсъдимият бил задържан.
Изложената фактическа обстановка се споделя изцяло от
въззивната инстанция, тъй като е установена по категоричен и несъмнен начин от
събраните по делото гласни доказателствени източници – показанията на
свидетелите Д.И.Н.,
В.П.Б., Б.В.Н.,
М.Ч., от обясненията на подсъдимия З.Л.Ч., както и от
писмените доказателства по делото.
Бургаският окръжен съд намира възраженията на районния
прокурор при РП – гр. М. Търново, депозирани във въззивния протест, за
неоснователни. Настоящата инстанция изцяло споделя правните изводи, до които е
достигнал първостепенния съд, че от доказателствата по делото не може да се
обоснове безспорен и категоричен извод относно авторството на деянието. За да
достигне до този извод, решаващият съд е извършил задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност, съпоставяйки събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност. В мотивите си
първостепенният съд подробно е посочил кои свидетелски показания кредитира и
кои - не. От доказателствата по делото може да се направи единствено
категоричен извод относно извършване на престъплението противозаконно
преминаване на границата на страната от Р. Турция в Р. България без разрешение
на надлежните органи на властта и не през определените за това места от
обективна страна. Това е така, тъй като на 16.09.2018
г. по време на дежурство, като главен оператор на видеонаблюдение в ГПУ - М. Търново св. В. Б. видял на една от камерите, че лице, идващо от турска
територия, се приближило до съоражението /телена ограда/, известно време
стояло клекнало до нея и след това преминало на българска територия. От
показанията на разпитаните свидетели Б. и Н. се
установява, че малко след 20:00 ч
на 16.09.2018 г. е имало
нарушение на държавната граница - след срязване на ограждението с ножица за
метал лице е преминало държавната граница при 8-ма гранична пирамида в зоната
на ГПУ - М. Търново. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от
свидетелските показания на св. Б. се установява, че
резолюцията на наблюдаващата видеокамера не позволява да се извърши
разпознаване на лицето, преминало през границата. От показанията на св. Н.,
който същата вечер посетил местопроизшествието, се установява, че в района на
8-ма гранична пирамида в оградното съоражение има дупка с размери 60/60 см,
в близост до която имало ножица за рязане на метал, а по земята се виждали
следи от маратонки. Нито ножицата, нито следите са иззети по предвидения
процесуален ред, като липсва протокол за оглед на местопроизшествие, липсва и
самата ножица. Правилно районният съд е отбелязал, че показанията на двамата
свидетели не могат да заместят специалните знания на вещите лица. Обвинението
твърди, че от доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че Ч. е автор на инкриминираното деяние, като се позовава на
показанията на свидетеля Н., полицейски служител, извършващ оперативна дейност
с подсъдимия. В показанията си полицейският служител е преразказал заявените
пред него извънпроцесуални „самопризнания“ на
подсъдимия, които той е направил в полицейското управление. Тези показания
обаче могат да се ценят единствено като източник на косвени, производни
доказателства. За да могат да обусловят несъмнен извод относно възпроизведения
факт – авторството на деянието, те трябва да бъдат подкрепени или с преки
доказателства, или с достатъчно на брой други косвени доказателства.
Недопустимо е само върху тях да се правят осъдителни изводи. При това
положение, показанията на полицейския служител – свидетеля Н. остават
единствения източник на косвено доказателство, което обаче не може да послужи
като несъмнена доказателствена основа за осъждането на Ч.
по повдигнатото му обвинение. При това положение, единственото правилно решение
на съда, до което е достигнал и РС - гр. М. Търново, е било да приложи
разпоредбата на чл. 304 от НПК и да оправдае подсъдимия по повдигнатото с
обвинителния акт обвинение. В този смисъл правилно е приложен закона.
В заключение, може да се направи извод за правилност,
мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна
обуславя цялостното й потвърждаване. Изведените в нея изводи почиват изцяло на
събраните по делото доказателства.
При цялостната
проверка на присъдата съдът не констатира други нарушения, водещи до извод за
нарушаване на процесуални правила, поради което като цяло присъдата следва да
бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, във
връзка с чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7/16.12.2019 год., постановена по
НОХ дело № 47/2019 год. по
описа на РС – гр. М. Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.