Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 10026 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 88400 от 09.04.2019 г., постановено по гр. д. № 24022/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 34-ти състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от З. „Б.В.И.Г.“ АД против „Д.з.“ АД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 3 566,02 лева /с включена сумата от 25,00 лева – ликвидационни разноски/ – представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 19.12.2017 г. до изплащане на вземането, и сума в размер на 96,09 лева – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 02.09.2017г. до 07.12.2017 г. Със същото решение „Д.з.“ АД е осъдено да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 1254,94 лева – заплатени разноски за първоинстанционното исково производство пред СРС, и сумата от 503,04 лева – разноски по гр. д. № 88346/2017год. по описа на СРС, 34 състав.
Срещу
решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила
въззивна жалба от ответника „Д.з.“ АД, в която са изложени оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт, който се намира за постановен при
противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в хода на
първоинстанционното производство не е проведено пълно и главно доказване на
твърденията на ищцовото дружество относно отговорността на водача на автомобила
със специален режим на движение „Форд Транзит“ за реализиране на процесното ПТП
и причиняване на вредоносния резултат от същото. Твърди се, че представеният по
делото протокол за ПТП е послужил на районния съд да обоснове неправилното си
решение, въпреки че последният не е годен да установи причините и
обстоятелствата за инцидента, тъй като е съставен от длъжностно лице, което не
е възприело лично и непосредствено последния. Поради което се счита, че в
частта относно механизма на произшествието протоколът не е официален документ и
не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, а и отразените в него
причини за настъпване на събитието са били напълно опровергани от разпитания
пред СРС св. Д.Д.– водач на товарния автомобил „Форд Транзит“. Намира се, че
изключителна отговорност за настъпване на ПТП-то има водачът на л. а. „Киа
Сийд“, който поради движението му с несъобразена скорост с пътните условия и
неспазване на правилото на чл. 104 от ЗДвП, е станал причина за инцидента.
Излага се, че с поведението си И.И.– управлявал л. а. „Киа Сийд“, сам се е
поставил в установената от изслушаната по делото САТЕ невъзможност да
предотврати настъпването на ПТП, доколкото същият е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата като е следвало да се движи с по-ниска
скорост, позволяваща му да спре и да пропусне движещия със специален режим на
движение автомобил. В тази връзка се акцентира, че водачът на л. а. „Киа Сийд“
дори е разполагало с възможността да възприеме поведението на останалите
участници в движението, които са предприели намаляване на скоростта си на
движения и са спрели, за да пропуснат линейката. Сочи се, че не е налице
противоправно поведение на застрахованото при ответното дружество лице, което е
спазило всичко нормативно установени изисквания и правила. Счита се, че
противно на възприетото от районната съдебна инстанция, привличането към
административно-наказателна отговорност на дадено лице не е предпоставка за
наличието на гражданска отговорност на това лице за същото деяние. Намира се
при условията на евентуалност, че ако съдът приеме наличието на противоправно
поведение от страна на водача на товарния автомобил „Форд Транзит“ - Д.-Д., то
преобладаващ принос за настъпване на ПТП-то има водачът на л. а. „Киа Сийд“. Поради
което се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване
на друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“ АД, в
който се излагат доводи за неоснователност на същата. Счита се, че правилно СРС
е отнесъл доказателствената съвкупност към правната норма и е достигнал до
извод за основателност на исковата претенция. Намират се за голословни
изложените от жалбоподателя твърдения срещу атакувания съдебен акт, който
въпреки предоставената му от закона и съда възможност не е ангажирал
доказателства в тяхна подкрепа. Оправя се искане за потвърждаване на
атакуваното решение.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е сезиран с иск с правно
основание чл. 411 от КЗ. В исковата молба ищецът З. „Б.В.И.Г.“ АД твърди, че на 28.04.2017 г. в гр.
София, на кръстовището на бул. „Александър Малинов“ и бул. „Андрей Сахаров“ е
станало ПТП между МПС – линейка, марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК №********,
и лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ********. За настъпване на
произшествие вина има водачът на МПС – линейка, марка „Форд“, модел „Транзит“ –
Д.-Д., който преминава на червен сигнал на светофара и се сблъсква с
преминаващия на зелен сигнал на светофара водач на л.а. марка „Киа“, модел
„Сийд“ – И.И.. МПС – линейка е било застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. Лекият автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, е бил застрахован при ищеца по валидно
сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 4704170240000901,
с оглед на което и във връзка с ПТП-то била образувана ликвидационна преписка по
щета № 470417171721058. Навежда доводи, че е изплатил с преводно нареждане от
23.06.2017 г. застрахователно обезщетение в размер на 3 541,02 лева.
Твърди, че е изпратил регресна покана на ответника за възстановяване на
заплатеното застрахователно обезщетение заедно с ликвидационните разходи, но
ответникът отказал да заплати същите. Поради което отправя искане до съда за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 566,02 лева /с включена
сума от 25,00 лева – ликвидационни разноски/ – представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната
лихва от датата на заявлението – 19.12.2017 г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 96,09 лева – обезщетение за забавено изпълнение за периода от
02.09.2017 г. до 07.12.2017 г.
В депозирания писмен отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Навежда доводи, че не е доказан механизмът на ПТП, като счита, че единствената причина за неговото настъпване е поведението на водача на л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“, тъй като същият се е движел с несъобразена с пътните условия скорост и не е спазил правилото на чл. 104 от ЗДвП. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между вредите по лекия автомобил марка „Киа“ и механизма на ПТП. Поддържа, че размерът на застрахователното обезщетение бил завишен. При условията на евентуалност твърди наличие на съпричиняване, изразяващо се в преобладаващ принос на водача на лек автомобил с марка „Киа“.
Не се спори между страните, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че на 28.04.2017 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Александър Малинов“ и бул. „Андрей Сахаров“ е станало ПТП между МПС – линейка, марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК №********, и лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ********. Към момента на произшествието лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ********, е имал сключена застраховка „Каско“ при ищеца - застрахователна полица № 4704170240000901, валидна за времето от 24.04.2017 г. до 24.04.2018 г., и след подадено уведомление е образувана щета № 470417171721058. По нея са изготвени доклад, опис на претенция, калкулация – ремонт, и с оглед избрания метод за обезщетяване на вредите З. „Б.В.И.Г.“ АД е издало възлагателно писмо за ремонт на л. а. марка „Киа“, модел „Сийд“,“ до автосервиз „Е.С.С.“ АД, като автомобилът е бил ремонтиран и с приемо-предавателен протокол от 12.05.2017 г. е върнат на неговия ползвател. За така извършения ремонт е издадената фактура № **********/15.05.2017 г. на стойност 3 541,02 лева, която сума ищцовото дружество е изплатило с преводно нареждане от 23.06.2017 г. С писмо от 21.07.2017 г. /получено от ответника с обратна разписка на 02.08.2017 г./ З. „Б.В.И.Г.“ АД е поканило „Д.з.“ АД да възстанови изплатената сума от 3 541,02 лева, както и сумата от 25 лева – ликвидационни разходи, но същите не са били възстановени. Към момента на произшествието МПС – линейка, марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК №********, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
По
делото е представен протокол за ПТП № 1677305/28.04.2017 г.,
съставен от Д.Г.– младши автоконтрольор ОПП-СДВР гр. София, при посещение
мястото на ПТП. В протокола по отношение обстоятелствата и причините, при които
е настъпило произшествието, е отразено, че на 28.04.2017 г. около 09:10 часа, автомобил със
специален режим на движение /линейка/ марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК №********,
се движи по бул. „Александър Малинов“ с посока от ул. „Анна Ахмакова“ към бул.
„Андрей Ляпчев“, и на кръстовището с бул. „Андрей Сахаров“ при включен
специален режим на движение, водачът реализира ПТП с преминаващия на зелен
сигнал на светофарната уредба през кръстовището лек автомобил марка „Киа“,
модел „Сийд“, с рег. № ********.
Пред районната съдебна инстанция е допусната и
приета автотехническа експертиза, която не е била оспорена от страните. В
заключението на последната експертът е посочил като механизъм на произшествието
и причините, за неговото настъпване, отразеното в протокол за ПТП №
1677305/28.04.2017 г., като е съобразил за това и изслушаните по делото
свидетелски показания. Установил е, че всички увреждания по лек автомобил марка
„Киа“, модел „Сийд“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, стойността,
необходима за тяхното възстановяване, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, е 3 828,04 лева, а стойността на дължимото обезщетение
съгласно методиката на ищеца е в размер на 3 541,02 лева – стойността,
срещу която е възстановено процесното МПС, отремонтирано в доверен сервиз на
ищцовото дружество - „Е.С.С.“ АД. Вещото лице е уточнило, че съобразявайки
свидетелските показания и получените деформации, към момента на произшествието
л.а. „Киа“, модел „Сийд“, се е движел с около 50 км/ч, а МПС – линейка, марка
„Форд“, модел „Транзит“ – с около 15 км/ч, като при движение на л.а. „Киа“,
модел „Сийд“, със скорост 50 км/ч и сравняване на опасната зона /31,07 м./ и
отстоянието от мястото на удара /26,23 м./, то водачът на л.а. марка „Киа“,
модел „Сийд“, не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара,
а за да предотврати произшествието, водачът на л.а. „Киа“, модел „Сийд“, е
трябвало да управлява превозното средство със скорост по-ниска от 43,42 км/в.
Настоящият съдебен състав възприема заключението по
допуснатата и приета от СРС автотехническа експертиза като компетентно,
безпристрастно и неоспорено от страните.
Пред СРС са събрани гласни доказателства чрез разпит
по свидетелите И.И.– водачът на л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“, и Д.Д.– водачът
на МПС – линейка, марка „Форд“, модел „Транзит“.
Свидетелят Д.. твърди, че си спомня на ПТП,
настъпило сутринта на 28.04.2017 г. в гр. София, на пресечката на бул.
„Малинов“ и бул. „Сахаров“, докато е управлявал линейка с рег. №********.
Излага, че се е движел в посока жк „Младост 3“, където имало голямо
задръстване, като тръгнал от УМБАЛ „Св. Анна“ на сирени и лампи, но пред него в
колоните имало по три коли, поради което и бил спрял, но искал да продължи
посока жк „Младост 3“. Заявява, че се е намирал в крайна лява лента, защото
останалите коли са искали да му направят място, за да продължи, като
сигнализацията на линейката е била пусната, а светофарът е светел червено.
Сочи, че докато си е пробивал път светофарът е сменил сигнала си, светнало е жълто
и свидетелят потеглил с линейката на първа скорост и като погледнал надясно,
автомобилите върху трите ленти от дясната му страна на бул. „Саханов“ са били
спрели, защото за тях светофарът вече бил червен, но в последния момент видял
от дясната си страна как със страшна скорост се движи едно такси, като
свидетелят е спрял автомобила, но таксито не е успяло да спре и се е ударило в
предната гума на линейката от дясната предна страна, където е тегличът.
Посочва, че му е бил съставен АУАН, който не е бил обжалвал и в който пишело „глупости“,
като не счита, че е виновен за произшествието. Заявява, че след удара е оставил
включена сирената на линейката.
Съдът кредитира
показанията на посочения свидетел като достоверни и убедителни и основаващи се
на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, с изключение на заявеното от
св. Д.. в частта, че при навлизането му в процесното кръстовище той е потеглил
на жълт сигнал на светофарната уредба, доколкото в тази част заявеното от
свидетеля остава изолирано и доказателствено неподкрепено от останалия събран
по делото доказателствен материал.
Свидетелят И.твърди, че на 28.04.2017 г. сутринта е
управлявал процесния таксиметров л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“, като е возел
две клиентки. Заявява, че движейки се със скорост около 40-50 км/ч от бул. „А.
Сахаров“ в посока жк „Младост 4“ в дясна лента в посока направо и преминавайки
на зелен сигнал на светофара е бил ударен в лявата страна от процесната
линейка, която се е движела със скорост 30-40 км/ч по бул. „Малинов“ и е
преминала на червен сигнал на светофара, завивайки наляво. Излага, че не е имал
видимост и не е видял линейката, която не е била сигнализирала – не е била с
пуснат сигнал и светлини, като това обстоятелство е било установено и от
пристигналите на място полицаи, на които шофьорът на линейка бил казал, че не е
сигнализирал.
Съдът кредитира
показанията на посочения свидетел като достоверни и убедителни и основаващи се
на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, с изключение на заявеното от
св. И.в частта, че процесната линейка се е движела без включен светлинен и
звуков сигнал, като това обстоятелство е било установено и
от пристигналите на място полицаи, на които шофьорът на линейка бил казал, че
не е сигнализирал. В тази им част показанията на коментирания свидетел се
опровергават както от представения по делото протокол за ПТП №
1677305/28.04.2017 г., така и от показанията на св. Д.-Д.. Пред съда св. Д.. е
посочил, че през цялото време е управлявал линейката при включен светлинен и
звуков сигнал, като изрично е заявил, че след удара е оставил включена сирената
на линейката. Така заявените от св. Д.. обстоятелства се подкрепят изцяло от
протокола за ПТП № 1677305/28.04.2017 г., където съставителят му изрично е
отразил, че линейката е била управлявана при включен специален режим на
движение, което обстоятелство очевидно е било лично възприето от страна на младшия
автоконтрольор при пристигането му на мястото на инцидента. Освен това съдът
намира, че фактът на преминава през кръстовището от страна на линейката при
включен специален режим на движение се установява и от обстоятелството, че във
всички останали ленти за движение на бул. „Андрей Сахаров“, макар и при зелен
сигнал на светофара, автомобилите са били спрели, което само по себе си е
индикация за това, че останали участници в движението са възприели преминаващия
автомобил със специален режим на движение именно с оглед обстоятелството, че
последният е бил включен.
Районната съдебна инстанция е уважила изцяло
исковата претенция намирайки, че материалните предпоставки, които обуславят
основателност на иска, са доказани пълно и главно, тъй като по делото е
установен по безспорен начин механизмът на ПТП-то, твърдените вреди са в
причинно-следствена връзка с ПТП-то, като вина за последното има единствено
водачът на МПС – линейка, марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК №********.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск с
право основание чл. 411 от КЗ.
Въззивната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, е
подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според
която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата
допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в
жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но
частично неправилно, съображенията за което са следните:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.
411 от КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията
си, а при установяване на посочените обстоятелства и че е погасил
претендираното вземане.
По делото
са представени доказателства за извършено плащане на застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка, както и не се спори за наличието на
застраховка „гражданска отговорност“ за МПС – линейка, марка
„Форд“, модел „Транзит“, с ДК №********, при ответника.
Основният според по делото въпрос е свързан с наличието на виновно и противоправно
поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество, както и дали и другият водач има вина за настъпване на ПТП и в какъв
размер. Поради което следва да бъде обсъден механизмът на произшествието, който
настоящият съдебен състав намира за установен посредством събрания по делото
доказателствен материал – протокол за ПТП, автотехническата експертиза и
разпитаните свидетели, които са водачите на двата автомобила. СГС намира, че от
последните несъмнено се установява, на 28.04.2017 г. около
09:10 часа, автомобил със специален режим на движение /линейка/ марка „Форд“,
модел „Транзит“, с ДК №********, се движи по бул. „Александър Малинов“ с посока
от ул. „Анна Ахмакова“ към бул. „Андрей Ляпчев“, и навлизайки в кръстовището с
бул. „Андрей Сахаров“ със скорост 15 км/ч при включен специален режим на
движение /светлинен и звуков сигнал/, водачът реализира ПТП с преминаващия на
зелен сигнал на светофарната уредба през кръстовището със скорост около 50 км/ч
лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ********.
Нормата
на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че водачът на
моторно превозно средство със специален режим на движение може да преминава
при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие
на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта
достатъчно, за да извърши това безопасно, а в ал. 2 от същия член е посочено, че разпоредбите
на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален
режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от
задължението да управляват по безопасен начин. Съответно, регламентираното в коментираната разпоредба
предимство на водача на МПС, ползващ специален режим на движение, не е
безусловно, а то е предпоставено от задължението за управление по безопасен
начин. Затова и водачът на автомобил със специален режим на движение трябва
преди да предприеме преминаване през кръстовище на червен сигнал на светофарната
уредба да си осигури видимост върху цялото пътно платно, а при липсата на такава
следва да бъде още по-внимателен, да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, като намали скоростта до предели да
спре, за да предотврати сблъсък с евентуално идващ автомобил. Той е длъжен
да стори това, за да не се допусне произшествие с други МПС- та, чиито водачи
не са могли да възприемат сигнализацията или дори да са я възприели, не са в
състояние да дадат дължимото предимство на автомобила със специален режим на
движение. Според
установения механизъм на произшествието, от една страна, водачът на МПС
– линейка, марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК №********, е преминал при
забраняващ сигнал на светофара със скорост, която не му е позволила да извърши
това безопасно, с оглед реализирания удар с л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“. Той е нарушил разпоредбата на чл. 92, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, с което е реализирал противоправно поведение,
довело до настъпване на застрахователното събитие. Тук е мястото да бъде
посочено, че настоящият съдебен състав не споделя становището на районната съдебна инстанция, че досежно
наличието на вина у водача на линейката следва да бъде ценен фактът, че на последния
във връзка с процесното ПТП му е бил съставен АУАН, който не е бил обжалван,
доколкото обвързваща гражданското съдопроизводство е само
присъдата от наказателния процес.
От друга
страна, водачът на л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“ е допуснал също нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 47 от ЗДвП и на чл. 104, ал.
1 от ЗДвП. В чл. 47 от ЗДвП е предвидено, че водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, а съгласно чл. 104, ал. 1 от същия закон, при приближаване на моторно превозно средство със
специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са
длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да
спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото,
така и на съпровожданите от него превозни средства. В процесния случай
несъмнено МПС – линейка, марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК №********,
движейки се при включен светлинен и звуков сигнал, е бил автомобилът, ползващ
се с предимство. Водачът на л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“, преминавайки през
процесното кръстовище със скорост от около 50 км/ч, не се е движел с такава скорост,
с която при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. В
тази насока е и заключението на САТЕ, в което вещото лице изрично е посочило,
че за да предотврати произшествието, водачът на л.а. „Киа“, модел
„Сийд“, е трябвало да управлява превозното средство със скорост по-ниска от
43,42 км/в. Този извод на съда не се променя и от установеното от експертът, че
при сравняване на опасната зона /31,07 м./ и отстоянието от мястото на удара
/26,23 м./, водачът на л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“, не е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара, доколкото според настоящия съдебен
състав, последният сам се е поставил в тази невъзможност, несъобразявайки
скоростта си на движение с пътната обстановка. Ето защо, с поведението си водачът на л.а.
марка „Киа“, модел „Сийд“ също е съпричастен към процесния резултат.
При определянето на степента на съпричиняването, съдът
отчита факта, че водачът на линейката не е предприел необходимото съобразно чл. 92 от ЗДвП - да премине при забраняващ сигнал на светофара
само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно. Въпреки това няма как да не бъде
отчетено обстоятелството, че въпреки че водачът на МПС със специален режим на
движение не е изпълнил изискването на закона да управлява последното по
безопасен начин, то по делото несъмнено е установено, че скоростта, с която
линейката навлиза в процесното кръстовище сама по себе си е била ниска, макар и
недостатъчна при възприемането навреме на идващия отдясно таксиметров автомобил
да спре своевременно, за да избегне произшествието. Същевременно, както вече
беше посочено, другият участник в инцидента – водачът на л.а.
марка „Киа“, модел „Сийд“, за разлика от линейката е нарушил не една, а две
разпоредби от ЗДвП, движел се е с несъобразена с пътната обстановка скорост, с
изборът на която се е поставил в невъзможност да предотврати инцидента, който
би бил избегнат при движението му със съобразена скорост, като също така не
отчел както подадения от л.а. със специален режим на движение светлинен и
звуков сигнал, така и поведението на останалите участници в движението, които
въпреки зеления сигнал на светофарната уредба не са предприемали преминаване
през кръстовището. Всичко това води настоящия съдебен състав до извода, че
значително по-голям принос за настъпване на инцидента има именно водачът на л.а.
марка „Киа“, модел „Сийд“, който е съпричинил настъпването на произшествието с
80%. Това ще намери отражение върху
размера на обезщетението, за който следва да се ангажира отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Според
автотехническата експертиза щетите по л.а. „Киа“, модел
„Сийд“, се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като
стойността, необходима за тяхното възстановяване, изчислена на база средна
пазарна цена към датата на ПТП възлиза на сумата от 3 828,04 лева.
Заявените са в по-нисък размер – ищецът претендира сумата от 3 566,02 лева
/с включена сумата от 25,00 лева – ликвидационни разноски/, поради което и искът е основателен и
доказан за тази сума.
Съгласно чл. 411 от КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ дължи и обичайните разноски, направени за определяне на обезщетението.
Предвид гореизложеното и съобразявайки размера на приетото съпричиняване от 80%,
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 708,20 лева - разликата
между цялостното обезщетение от 3 541,02 лева и 80% от тази сума. Към сумата от 708,20 лева следва да
се прибави и сумата от 25 лева - обичайни разноски, или искът е основателен за
сумата от 733,20 лева. За разликата до претендираните 3 566,02
лева искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
така възприетия от въззивната съдебна инстанция за основателен размер на главни
иск по чл. 411 от КЗ и предвид липсата на възражения и оспорвания от
страните пред настоящата съдебна инстанция, свързани с акцесорната претенция по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, то последната се явява основателна и доказана за сумата
от 19,76 лева, определена от съда по чл. 162 от ГПК.
Така, поради частично съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение
следва да бъде отменено в една част.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в
първоинстанционното исково производство, както и разноски за заповедното
производство, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира сторени от
него разноски в исково производство в общ размер на 1 254,94 лева –
държавна такса, депозит за САТЕ и свидетел и адвокатско възнаграждение, а в
заповедното производство в общ размер на 503,04 лева – държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Или, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца се дължат направените от него разноски съобразно размера на уважената
претенция за исково производство в размер на 258,03 лева, а за заповедното
производство в размер на 103,43 лева, като за разликата над тези суми до
присъдените от СРС решението следва да бъде отменено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, или разноски в размер на 238,32 лева.
За въззивното производство право на разноски имат и двете страни, но присъждането на такива е претендирано единствено от въззивника. С оглед уважената част на въззивната жалба, З. „Б.В.И.Г.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски във въззивното производство в размер на 137,62 лева.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 88400 от 09.04.2019 г., постановено по гр. д. № 24022/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 34-ти състав, в частта, в която е признато за установено по предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
от З. „Б.В.И.Г.“ АД против „Д.з.“ АД, че „Д.з.“ АД дължи на ищеца З. „Б.В.И.Г.“
АД сумата над 733,20 лева до присъдени от СРС размер от 3 566,02 лева –
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско”, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 19.12.2017 г. до
изплащане на вземането, както и сумата над 19,76 лева до присъдени от СРС размер от 96,09
лева – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 02.09.2017г. до
07.12.2017 г., както и в частта, в
която „Д.з.“ АД е осъдено да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД сумата над 258,03 лева
до присъдени от СРС размер от 1 254,94 лева – заплатени разноски за
първоинстанционното исково производство пред СРС, и сумата над 103,43 лева до
присъдения от СРС размер от 503,04 лева – разноски по гр. д. № 88346/2017год.
по описа на СРС, 34 състав, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ и чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
от З. „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК ********, против „Д.з.“ АД, с ЕИК********, за
признава за установено, че „Д.з.“ АД, с ЕИК********, дължи на ищеца З. „Б.В.И.Г.“
АД, с ЕИК ********, сумата над 733,20 лева до претендирания размер от
3 566,02 лева – представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на
заявлението – 19.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата над 19,76 лева до претендирания размер
от 96,09
лева – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 02.09.2017г. до
07.12.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88400 от
09.04.2019 г., постановено по гр. д. № 24022/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 34-ти състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА
З. „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Д.з.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 238,32 лева – разноски в първоинстанционното производство, както
и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 137,62 лева – разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.