МОТИВИ:
С присъда № 12 от 09.03.2020
г. по НОХД № 446/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево, подсъдимият М.М.М.
*** е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода м. септември
2018 г. до 04.02.2019 г. в с. ***, общ. Севлиево, от стаи на първи и втори етаж
на къща, собственост на Р.И.Г., чрез разрушаване и повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот /счупване на дървен капак на прозорец на
южната фасада, втрапяване на отваряема
част на ПВЦ- прозорец след дървен капак за същия и счупване на дъска на
прозорец на западна фасада на приземен етаж/ отнел чужди движими вещи: 3 броя
велосипеди; медна пръскачка; меден котел с вместимост 40-50 литра; ъглошлайф; храсторез марка „Енхел“;
тример марка „Флумо“; вътрешно и външно тяло на климатик марка „Панасоник“ –
имущество на обща стойност 1040 лв., собственост на Р.И.Г., от владението му,
без негово съгласие с намерение противозаконна да го присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено при условията на повторност, с което е извършил престъпление, за което на
основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във вр. с чл.
194, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи при първоначален общ. режим, на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства - картон с дактилоскопни следи и един брой СД с надпис А1, които да
бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР -
Габрово направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 297.19 лв., както и да заплати по сметка на
съда разноските от съдебното производство в размер на 20 лв.
В законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимия М.М.М..
В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, постановена в противоречие с
материалния и процесуалния закон и практиката на съдилищата. Посочва се, че
няма нито едно пряко доказателство, което да го обвързва като извършител с процесните вещи; неправилно са разтълкувани нормите на НК,
както и неправилно е разтълкувана фактическата обстановка и е кредитирана
обвинителната теза. Счита, че неправилно съдът, в случай че следва да бъде
осъден, не е приложил института на условното осъждане. Прави се искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, алтернативно – да се
измени наложеното наказание, като се приложи чл. 66 от НК.
По делото е депозирано допълнение към въззивната
жалба, изготвено от договорния защитник на подсъдимия – адвокат Р.Б. ***, в
което с развиват подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност
на първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата и
допълнението към нея се поддържа лично от подсъдимия М.М., както и от защитника
му адв. Б.. Представят се удостоверения за раждане на
децата на подсъдимия, както и медицински документи за здравословното състояние
на децата и на други близки роднини на подсъдимото лице. По същество адв. Б. се придържа към оплакванията, развити в жалбата и
допълнението към нея, като счита, че няма нито едно доказателство за
авторството на деянието в лицето на подзащитния му.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово счита, че
жалбата е неоснователна и моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
При упражняване на правото си на последна дума
подсъдимият М.М. моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, след като
обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната
служебна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НК,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е изградил
фактическите си изводи, като е обсъдил обясненията на подсъдимия М.М.М. и е взел
под внимание показанията на свидетелите Р.И.Г., Р.Г.Б.и Ц.В.Ц.; заключението
на съдебната дактилоскопна експертиза; заключението
на съдебно-оценъчната експертиза; протокола за оглед на местопроизшествието;
протокола за претърсване и изземване и определението на съда, с което е
разрешено това действие по разследването; справки от трите мобилни оператора и
съответните разпореждания на съдия, с които е разрешено предоставяне на трафични данни. Въззивният съд
приобщи към доказателствата заверени преписи от удостоверения за раждане на
децата на подсъдимия, както и медицински документи за здравословното състояние
на децата и на други близки роднини на М.. При анализа на доказателствата, събрани и
проверени от районния съд, както и тези, събрани в
хода на въззивното съдебно
следствие, настоящият съд не споделя направените от първоинстанционния
съд фактически изводи и изградените въз основа на тях правни заключения относно
деятелността на подсъдимия М.М.М., тъй като те не намират своята убедителна
доказателствена основа.
Настоящият съд намира за установено
следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.М.М. е роден на *** ***, общ. Севлиево. Същият е български
гражданин, с основно образование, не е женен, но съжителства на семейни начала
и има три малолетни деца; не работи по трудово правоотношение. Подсъдимият е
осъждан за престъпления от общ характер.
Пострадалият Р.И.Г. живее в гр. Р..
Същият притежава недвижим имот – къща с дворно място, намиращ се в с. Т., общ.
Севлиево. Посетил имота си през м. септември 2018 г., след което, до началото
на м. февруари 2019 г., не е ходил до къщата си и не е имал информация за
състоянието ѝ, както и за наличността на намиращите се в нея вещи. В
началото на м. февруари 2019 г. свидетелят Г. бил уведомен по телефона от
съсед, че външното тяло на климатика, монтиран на
къщата, липсва. От своя страна, тъй като не можел да отиде лично, пострадалият
се обадил на свидетеля Р.Б.с молба да огледа имота му. Свидетелят Б. установил,
че климатикът го няма, както и че някои от прозорците
на къщата са отворени, след което се обадил на ЕЕН 112. Същият ден, на
04.02.2019 г., при участието на свидетеля Ц.В.Ц. като поемно
лице, бил извършен оглед на местопроизшествието, за което действие по
разследването е съставен съответен протокол. При огледа е установен счупен
дървен капак на прозорец със следи от втрапяване в
областта на заключващия механизъм на отваряемата
част; счупване на дъска на едното крило и извадено стъкло на друг прозорец от
къщата; счупена основа на дървена решетка, монтирана в касата на прозорец;
липсващо външно и вътрешно тяло на климатик. При
огледа са фиксирани и иззети 3 дактилоскопни следи -
№ 1 – от касата на ПВЦ-прозорец, в долната част по средата; № 2 – от външната
част на стъклото на отваряемо крило и № 3 – от
вътрешната част на касата в долна страна а прозорец, разположен на южната
фасада на къщата.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че
от къщата му в с. Т., общ. Севлиево били отнети външно и вътрешно тяло на климатик марка „Панасоник“, 3
броя велосипеди; медна пръскачка; меден котел с вместимост 40-50 литра; ъглошлайф; храсторез марка „Енхел“
и тример марка „Флумо“. Според заключението на
оценъчната експертиза общата стойност на отнетите вещи е 1040 лв.
Две от иззетите при огледа дактилоскопни
следи - № 1 и № 2, се оказали негодни за сравнително-идентификационно
изследване.
Според заключението на изслушаната дактилоскопна експертиза, дактилоскопна
следа № 3, открита и иззета на 04.02.2019 г. при огледа на местопроизшествието
е идентична с отпечатъка от ляв малък пръст на подсъдимия М.М.М..
Посочените фактически изводи, възприети от настоящия състав, се извеждат от анализа на
събраните доказателства в съдебното следствие пред първоинстанционния
съд.
При така установеното въззивният съд намира, че
фактическите изводи на първата инстанция, както и изградените върху тях правни
заключения по обвинението против подсъдимия М.М. не намират убедителна
доказателствена основа. При извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия М. не са
открити и иззети вещи, които имат значение за разследването. Откраднатите от
къщата на пострадалия вещи или част то тях не са намерени. Липсват свидетели-очевидци
или други, които да имат косвени възприятия. Приобщените към делото трафични данни от мобилните оператори не съдържат
доказателствена информация, свързано с предмета на настоящото производство.
Единственото доказателство за авторството на престъплението в лицето на подсъдимия
е оставена от него следа. Трайна, последователна и напълно непротиворечива е
съдебната практика, че дактилоскопната следа е
косвено доказателство, което само по себе си не може да даде никакво указание
за основния факт (в този смисъл решение
№ 678 от 01.11.2005
г. на ВКС по н. д. № 112/2005 г., III н. о.; решение № 507 от 13.12.2013 г.
на ВКС по н. д. №
2037/2013
г., III н. о., НК; решение № 3 от 6.04.2020 г. на
ВКС по н. д. № 1154/2019 г., III н. о.). Няма спор, че косвените
доказателства могат да спомогнат за установяване на основния факт, но само след
като бъдат съпоставени с други доказателствени материали по делото. В случая
такива, свързани с авторството на деянието, липсват. Наред с това, обвинението
е отнесено към един продължителен период от време – месец септември 2018 г. –
04.02.2019 г., поради което причините за оставяне на дактилоскопна
следа от подсъдимия в къщата на пострадалия могат да се дължат на най-различни
други обстоятелства, нямащи нищо общо с предмета на настоящото дело. Същественото
обаче е, че подсъдимият не може да бъде признат за виновен в извършването на кражба само въз основа на едно косвено доказателство, тъй като при липсата
на други доказателства, наличното косвено такова дава основание само за
предположения както за извършеното
престъпление, така и за
размера на вредите от него.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 2 , във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, въззивният
съд отмени изцяло присъда № 12 от 09.03.2020 г. по НОХД № 446/2019 г. по описа
на Районен съд – Севлиево, вместо което призна подсъдимия М.М.М. за НЕВИНЕН в
това на неустановена дата в периода месец септември 2018 г. - 04.02.2019 г., в
с. ***, общ. Севлиево, от стаи на първи и втори етаж на къща, собственост на Р.И.Г.,
чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот
/счупване на дървен капак на прозорец на южната фасада, втрапяване
на отваряема част на ПВЦ-прозорец след дървен капак
за същия и счупване на дъска на прозорец на западна фасада на приземен етаж/ да
е отнел чужди движими вещи: 3 броя велосипеди; медна пръскачка; меден котел с
вместимост 40-50 литра; ъглошлайф; храсторез марка „Енхел“; тример марка „Флумо“;
вътрешно и външно тяло на климатик марка „Панасоник“ – имущество на обща стойност 1040 лв.,
собственост на Р.И.Г., от владението му, без негово съгласие с намерение
противозаконна да го присвои, като деянието не представлява маловажен случай и
е извършено при условията на повторност, поради което
и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК.
С присъдата съдът постанови веществените
доказателства - картон с дактилоскопни следи /л. 30
от ДП/ и един брой СД с надпис А1, да останат приложени към делото за срока на
запазването му.
С оглед изхода на делото, разноските остават в
тежест на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
В този смисъла
съдът постанови новата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.