О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...............
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, пети състав, в
закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кавърджикова
ч.гр.д. № 106 по
описа за 2020г.
за да се произнесе, намери следното:
Постъпила е частна
жалба вх. № 95092/19.12.2019г. от „Агенция
за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Н.Симов“, № 3, представлявано от Андрей Александров
Димитров, чрез адв. Н.К., против определение № 15428/25.11.2019г. по ч.гр.д. №
16698/2019г. на 51-ви състав на ВРС, в частта с която е оставена без уважение молбата
на дружеството за издаване на
изпълнителен лист срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс –
Г, за сумата от 325.00 лв.,
представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, определени с издадената по делото заповед № 8006/22.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Считайки определението
в обжалваната част за постановено при неправилно прилагане на процесуалните
разпоредби на закона и в противоречие със задължителната съдебна практика,
визирайки ППВС № 1/28.05.1979г., ТР № 4/18.06.2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС и ТР № 5/21.11.2019г. по ТД № 5/2017г. на ОСГТК на ВКС, се моли да бъде
отменено и постановено друго, с което делото бъде върнато на ВРС, с указания да
бъде издаден изпълнителен лист, съобразно влязлото в сила изпълнително
основание, с което „Енерго Про
Проджби“ АД е осъдено да заплати сумата от 325.00лв.,
представляваща съдебни разноски по ч.гр.д. № 16698/2019г. на ВРС. Иска да бъдат
присъдени сторените в настоящата инстанция разноски.
В писмен отговор „Енерго Про Продажби“ Ад, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“,
№ 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Георги Коршия, П.С.С. и Яна Маринова
Димитрова, чрез адв. Н.Б., оспорва частната жалба, като неоснователна. Длъжникът
е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение ,представил е
доказателства за плащането и е възразил,
че не дължи разноски по причина, че не е дал повод за предявяване на
вземането. Единственият случай на обезсилване на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение е в хипотезата на чл. 414а, ал. 4 от ГПК, но
това ,че ВРС е оставил без уважение искането за обезсилване на същата в частта
за разноските, не означава, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Моли се
за потвърждаване на обжалваното определение, ведно с присъждане на сторените по
делото разноски. .
Настоящият състав намира постъпилата частна
жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, изхожда от
надлежно легитимирана страна по спора, насочена е срещу акт на съда, подлежащ
на обжалване и при наличието на правен интерес.
Производството пред ВРС е било образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД. Издадена е била Заповед за изпълнение на парично задължение № 8006/22.10.2019г.,
с която е разпоредено „Енерго-Про Продажби“ АД да
заплати на „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД сумата от 19.00 лева, представляваща недължимо платена на
09.04.2019г. такса за възстановяване преноса на електрическа енергия по фактура
№ ТП **********/09.04.2019г., което вземане е прехвърлено от абоната Паскал
Паскалев Димитров на заявителя с договор за цесия от 24.09.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължевнието, както и сумата от 325.00 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, от които 25.00лв. за внесена държавна такса и 300.00лв.
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 1 от
ГПК е постъпило възражение от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД. Посочил е, че
подава възражение на основание чл. 414 от ГПК, тъй като не дължи изпълнение на
вземането. Посочил е още, че възразява и
по чл. 414а, ал. 1 от ГПК, тъй като незабавно след получаване на заповедта за
изпълнение е заплатил на заявителя дължимата главница и лихва по вземането, за
което е представил и банково бордеро. Моли съдът да обезсили издадената заповед
за сумата от 19 лв. В този смисъл е поискал да бъде обезсилена издадената
заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил на осн. чл. 414а, ал. 2 от ГПК и
срещу дължимостта на сумата от 325.00 лв. разноски в
заповедното производство, т.к. не е дал повод за подаване на заявлението и
иницииране на заповедното производство. На 14.10.2019г. се получило уведомление
по електронна поща за сключения между Паскал Паскалев Димитров и „Агенция за
защита на потребителите“ ЕООД договор за цесия. В това уведомление нямало
посочена банкова сметка, ***, поради което „Енерго Про Продажби“ АД незабавно предприело всички възможни
действия за доброволно уреждане на отношенията – изпращане на пощенски запис
чрез „Български пощи“ ЕАД, изпращане на покана с искане да бъде посочена
банкова сметка, ***лно обявения в ТР имейл адрес на
„Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, изпращане на нотариална покана с
искане за предоставяне на банкова сметка; ***ес на покана с искане за
предоставяне на банкова сметка. „***“ ЕООД не оказала необходимото съдействие
съгласно изискването на чл. 95 ЗЗД и дружеството не отговорило умишлено на
исканията за предоставяне на банкова сметка. ***. чл. 4154, ал. 2 от ГПК моли
да бъде обезсилена заповедта за изпълнение и в частта за разноските. В изпълнение на задължението по чл. 414а,
ал.3 от ГПК ,съдът е изпратил молбата заедно с приложеното доказателство за
изплащане на задължението на заявителя за становище в тридневен срок.
В срок е постъпило становище
от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, че едновременното предявяване на
възражения по чл. 414 и чл. 414а от ГПК е недопустимо. Налице била хипотезата
по т.10, б. “в“ от ТР № 418.06.20-14г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в
която „ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските
по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при
депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск е отпаднал.
В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на
извършеното от длъжника плащане“. За дружеството липсвало правен интерес от
водене на иска по чл. 422 от ГПК относно главницата. Неудовлетворено оставало
вземането за разноските. Оспорва се твърдението ,че „Енерго
Про Продажби“ АД не е давало повод за предявяване на
вземането. Още при издаване на процесната фактура
„Енерго-Про Продажби“ АД е било наясно,че начислената от него такса за
възстановяване преноса на ел.енергия от 19.00лв. не му следва и липсва
основание същата да бъде изисквана и събрана от потребителите, както и че към
датата на издаване на фактурата е било постановено решение № 125/07.08.2015г.
по т.д. № 990/2015г. на ВКС, в което е било прието, че клаузите, въз основа на
които се събира такса за възстановяване на електричество са неравноправни. Полученото
без основание ставало изискуемо и се дължало връщането от момента, в който е
била извършена неследваща се престация. Всички действия
на „Енерго-Про Продажби“ АД са започнали
на 18.10.2019г. – 7 дни след като дружеството било известено за извършената
цесия и било поканено да плати на новия кредитор-на 11.10.2019г. и един ден
след образуване на частното гражданско дело на 17.10.2019г. Задължението било
парично и носимо по седалището на кредитора. Липсвали
доказателства за изпълнение на задължението чрез пощенски паричен превод.
Оспорва се да е изпратена електронна покана. Нотариалната покана не била за
плащане, а за посочване на банкова сметка. ***азноските
по заповедта.
ВРС е постановил обжалвания
акт, отхвърляйки молбата на „Агенция за защита на потребителите“ ЕООД за
издаване на изпълнителен лист срещу „Енерго Про Прподажби“
АД за сумата от 325.00 лв. разноски по заповедта и е оставил без уважение
искането на длъжника за обезсилване на издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8006/22.10.2019г.
Настоящият състав намира
определението на ВРС за недопустимо, по следните съображения:
След
постановяване на заповед за изпълнение и в срока по чл. 412, ал. 1, т. 8 от ГПК,
респективно и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е депозирал две
възражения. Възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение по издадената
заповед и възражение по чл. 414а от ГПК, включващо възражение, че не дължи
изпълнение по заповедта за вземането на заявителя, тъй като е платил в срока за
доброволно изпълнение, както и възражение, че не дължи разноските от 325.00
лв., за които е издадена заповед, тъй като не е дал повод и не е станал причина
за завеждане на заповедното производство.
И
двете възражения има суспензивен ефект по отношение
на издадената заповед за изпълнение. Той има действие до разрешаването на
подадените възражения. И докато това, с предмет чл. 414 от ГПК се разрешава от
исковия съд в производството по чл. 422 от ГПК, с решението на който може да
бъде стабилизирана издадената в полза на заявителя заповед, то възражението по
чл. 414а от ГПК се разрешава от заповедния съд. Същият има правомощието да
обезсили издадената заповед изцяло или частично /в зависимост от това дали във
възражението се твърди изцяло или частично извършено от длъжника плащане/, без
да разглежда по същество подаденото възражение и доказателствата към него, ако
в тридневния срок по ал. 3 на чл. 414а от ГПК не постъпи становище от
заявителя. Затова без да разглежда по същество искането, заповедният съд
разполага с правомощието да обезсили заповедта за изпълнение. Нормата на ал. 5 от
чл. 414а от ГПК изрично предвижда, че неподаването на становище и обезсилване
на заповедта не е основание да се отрече правото на заявителя да предяви иск по
чл. 422 от ГПК. Следователно това е предвиденият от законодателя ред за защита
на заявителя при пропуснат срок за становище.
При
подаване на становище в указания от закона тридневен срок, нормата на ал. 4 от чл.
414а от ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от
длъжника възражение и становището на заявителя. И макар и изрично да не е
посочено какъв правен резултат може да има произнасянето на заповедния съд,
настоящият състав намира, че последният разполага с две възможности: Заповедният
съд може да не приеме, че е извършено плащане на признатото вземане по
заповедта и да не приеме възражението по чл. 414а от ГПК, като в този случай
следва да остави без уважение и искането за обезсилване на заповедта. В случай
че установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме като
основателно възражението по чл. 414а от ГПК и да обезсили заповедта за
изпълнение /изцяло или частично в зависимост от установения размер на
заплатената част от вземането/, както и да обезсили в частта за разноските
/също изцяло или частично, като съобрази станал ли е причина длъжникът за
образуване на заповедното производство по смисъла на чл. 414а, ал. 2 от ГПК, както и евентуално направено
възражение за прекомерност/. И в двата
случая обаче заповедният съд дължи произнасяне по направеното възражение по чл.
414а от ГПК с изричен диспозитив, който да обективира
волята му дали приема или не възражението по чл. 414а от ГПК и чак като
последица да посочи обезсилва ли
издадената заповед и в кои части. Доколкото законодателят изрично е предвидил
обезсилване на заповедта при неподаване на становище, то по аргумент на
по-силното основание следва да се приеме, че с това правомощие съдът разполага
и при разглеждане на спора по същество. Изричността
на нормата на чл.414а ал.4 изречение първо от ГПК в случая е доколкото същата
представлява изключение, т.е. без да се разглежда по същество спора по
подаденото възражение и предпоставките за уважаването му, съдът може да
обезсили заповедта. Затова и настоящият състав споделя становището, че при
приемане на възражението по чл.414 а ГПК за основателно съдът следва да
обезсили заповедта в частта, в която е приел възражението. Защитата на страните- както на длъжника, така
и на заявителя, срещу акта на заповедния съд, е по реда на обжалване на
постановения акт. Съответно длъжникът може да атакува отказа да бъде прието
възражението му по чл. 414а от ГПК и да бъде обезсилена заповедта. Това е така,
тъй като в случая при неприето възражение на заявителя няма да бъде указан срок
за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Ако се приеме, че актът на заповедният
съд, с който е отказано приемане на възражението по чл. 414а от ГПК и
обезсилване на заповедта, не подлежи на обжалване, то длъжникът би бил лишен от
защита срещу издадената заповед изцяло. В случай че възражението бъде прието и
заповедта обезсилена, то за заявителя остава възможността да обжалва акта на
заповедния съд. В случай че е налице и подадено възражение по чл. 414 от ГПК
/както е в настоящия случай/, то за заявителя остава и възможността да предяви
иск за установяване на вземането.
Съобразно
всички изложени по-горе аргументи, следва да бъде направен извод, че искането
за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение, направено в
становището на заявителя, следва да бъде предмет на разглеждане едва след като
е налице разрешаване на въпросите по подадените от длъжника възражения. Преди
влизане в сила на акта на заповедния съд, с който той се произнася по
основателността на възражението по чл. 414а от ГПК и искането за обезсилване на
заповедта, е недопустимо разглеждането на искането за издаване на изпълнителен
лист по издадената заповед по чл. 410 от ГПК. По това искане съдът ще се
произнесе едва след като бъде установено налице ли е стабилизирана заповед за
изпълнение. Произнасянето по искането за издаване на изпълнителен лист е
преждевременно, поради което и е недопустимо. Затова и атакуваното
разпореждане, с което е оставено без уважение искането за издаване на
изпълнителен лист следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде върнато на
заповедния съд, който е компетентен да се произнесе с изричен акт по приемането
на възражението по чл. 414а от ГПК за недължимостта
на сумата от 19.00 лв. и искането за обезсилване на заповедта в частта за
вземането, както и за произнасяне по възражението за недължимостта
на присъдените със заповедта разноски в размер на 325.00 лв. и по искането за
обезсилване заповедта и в частта за разноските. Едва след разрешаване на
въпроса за влизане в сила на заповедта за вземането ВРС следва да се произнесе
по искането за издаване на изпълнителен лист.
И
двете страни са поискали присъждане на разноски. Доколкото настоящият състав не
се е произнесъл по съществото на спора, не дължи произнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА
определение
№ 15428/25.11.2019г. по ч.гр.д. № 16698/2019г. на 51-ви състав на ВРС, в частта
с която е оставена без уважение молбата на „Агенция за
закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Н.Симов“, № 3, представлявано от Андрей Александров
Димитров, за издаване на
изпълнителен лист срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс –
Г, за сумата от 325.00 лв.,
представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, определени с издадената по ч.гр.д. № 16698/2019г. на 51-ви състав на ВРС
заповед № 8006/22.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по направеното от длъжника „Енерго Про Продажби“ АД
възражение по чл. 414а от ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.