М О Т И В И по ПРИСЪДА № 4/24.02.2020г.
по НОХД № 3/2020 год.
Наказателното производство от общ
характер е образувано по обвинителен акт на РП – Стара Загора, ТО Раднево
против подсъдимия А.И.И. за извършено престъпление по чл.194, ал. 1, във
вр.чл.20, ал.3, във вр.ал.1 от НК, против Н.И.К. за извършено престъпление по
чл.194 ал. 1, във вр.чл.20, ал.3, във вр.ал.1 от НК, против Б.Р.Г. за извършено
престъпление по чл.196, ал. 1, т.1, във вр. чл.194, ал. 1, във вр.чл.20, ал.2,
във вр.ал.1 от НК, във вр. чл.29, ал. 1 б.”а” и б.”б” от НК, против Т.Л.А. за
извършено престъпление по чл.215, ал. 1 от НК, във вр. чл.194, ал. 1 от НК и
против С.В.И. за извършено престъпление по чл.215, ал. 1 от НК, във вр. чл.194,
ал. 1 от НК.
Делото
бе разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие- чл.371, т.2 от НПК,
като подсъдимите признаха всички факти и обстоятелства, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласиха да не се събират
доказателства за тях.
В съдебно заседание представителят на
РП-Раднево заявява, че е съгласен делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие, като поддържа обвиненията и съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предлага наказанията да бъдат определени
при условията на чл.58 а от НК.
Подсъдимия А.И.И. се явява лично в
съдебно заседание с упълномощения му
защитник адв. С.И. и не оспорва обвинението, дава съгласие да не се провежда
разпит на свидетелите и вещото лице и при постановяване на присъдата да се
ползва непосредствено съдържанието на съответните протоколи и експертно
заключение от досъдебното производство. Признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия се придържа изцяло към становището на подзащитния си,
като пледира да бъде наложено наказание около средния или под средния предвиден
размер, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с максимален срок.
Подсъдимия Н.И.К. се явява лично в
съдебно заседание с упълномощения му
защитник адв. С.И. и не оспорва обвинението, дава съгласие да не се провежда
разпит на свидетелите и вещото лице и при постановяване на присъдата да се ползва
непосредствено съдържанието на съответните протоколи и експертно заключение от
досъдебното производство. Признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на
подсъдимия се придържа изцяло към становището на подзащитния си, като пледира
да бъде наложено наказание около средния или под средния предвиден размер,
което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с максимален срок.
Подсъдимия С.В.И. се явява лично в
съдебно заседание заедно с упълномощения му защитник адв.Г. и не оспорва
обвинението, дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещото
лице и при постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието
на съответните протоколи и експертно заключение от досъдебното производство.
Признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия се придържа
изцяло към становището на подзащитния си, като пледира да бъде наложено
наказание под минимума, предвиден в чл.215 от НК, което наказание да бъде
отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК
с изпитателен срок от три години.
Подсъдимия Т.Л.А. се явява лично в
съдебно заседание заедно с упълномощения му защитник адв.Г. и не оспорва
обвинението, дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещото
лице и при постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието
на съответните протоколи и експертно заключение от досъдебното производство.
Признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия се придържа
изцяло към становището на подзащитния си, като пледира да бъде наложено наказание
като се приложи чл.58 а ал. 4 от НК, което наказание да бъде отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК с изпитателен
срок от три години.
Подсъдимия Б.Р.Г. се явява лично в
съдебно заседание заедно с назначения служебен защитник адв.К. и не оспорва
обвинението, дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещото
лице и при постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието
на съответните протоколи и експертно заключение от досъдебното производство.
Признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия се придържа
изцяло към становището на подзащитния си, като пледира да бъде наложено
наказание до средния размер, което да бъде редуцирано на основание чл.58 а от НК.
От съвкупната оценка на събраните и
проверени в съдебно заседание доказателства, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият
А.И.И., род. на ***г***, обл.Ямбол, ул. „Изток“ № 13, български гражданин, с
основно образование, безработен, осъждан – реабилитиран, неженен, ЕГН: **********
е осъждан , както следва:
- По НОХ № 130/96г., с Присъда №:
93/28.02.1996г. на Районен съд Ямбол, в сила от 14.03.1996г. е осъден на осн.
чл. 197, т.1, вр.чл.194, ал.1, чл.20 ал.2 и чл.54 НК на 8 месеца лишаване от
свобода, като на осн.чл.66 ал.1 НК отлага наказанието със срок от 3 год.
реабилитирано/зал./
- По
НОХ № 1083/2010г. с Решение №: 781/12.08.2010г. на Районен съд Ямбол, в сила от
28.08.2010г.
С решение № 781/12.08.2010г. по НАХД №
1083/2010г. на ЯРС, влязло в законна сила на 28.08.2010г. е признат за виновен
за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което и на осн.
чл.78А, ал.1 от НК е освобождаван от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Подсъдимия
Н.И.К., род. на ***г***, обл.Ямбол, ул. „Хаджи Димитър“ № 17, български
гражданин, с начално образование, женен, осъждан – реабилитиран, безработен,
ЕГН: **********, е осъждан, както следва:
1. Дело № НОХД 72/2005г. с
Определение 08.11.2005г. на Районен съд Котел, в сила от 08.11.2005г. на
основание: чл.234б ал.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.2 б"б" от НК
е осъден на пробация: задължителна регистрация по настоящ адрес за 6 месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за 6 месеца и безвъзмезден
труд в полза на обществото 100 часа за 1 год.
С определение №49/19.02.2019 година
на Елховският районен съд,
по ЧНД № 520 по описа за 2018г. допуска
съдебна реабилитация относно осъжданията
му с Определение от 08.11.2005г., постановено по НОХД № 72/2005г. по описа на
Районен съд – Котел, влязло в сила на 08.11.2005г., с Определение № 159 от
16.02.2007г., постановено по НОХД № 297/2007г. по описа на Районен съд - Ямбол,
влязло в сила на 16.02.2007г., с Определение от 31.03.2008г., постановено по
НОХД № 554/2008г. по описа на Районен съд – Сливен, влязло в сила на
31.03.2008г., с Определение № 78 от 22.02.2010г., постановено по НОХД №
77/2010г. по описа на Районен съд Елхово, влязло в сила на 22.02.2010г. и с
Определение № 468 от 04.05.2011 г., постановено по НОХД № 621/2011г. по описа
на Районен съд Ямбол, влязло в сила на 04.05.2011г., като заличава осъждането и
последиците, които законите свързват с тези осъждания.Определението влиза в
сила на 27.02.2019 г.
2. Дело НОХ № 297/2007г. със
споразумение №: 159/16.02.2007г. на Районен съд Ямбол, в сила от 16.02.2007г.
на осн. чл.343б, ал.1, вр.чл. 55,ал.1,т.2,б.”б”,пр. 1 от НК, му се определя
наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една
година, безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на 150 часа за една календарна година. На осн.чл.343г от НК му се налага наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от осем
месеца.
С определение №49/19.02.2019 година
Елховският районен съд, по ЧНД № 520/2018г. допуска съдебна реабилитация
относно осъжданията му с Определение от 08.11.2005г., постановено по НОХД №
72/2005г. по описа на Районен съд – Котел, влязло в сила на 08.11.2005г., с
Определение № 159/16.02.2007г., постановено по НОХД № 297/2007г. по описа на
Районен съд - Ямбол, влязло в сила на 16.02.2007г. , с Определение от
31.03.2008 г., постановено по НОХД № 554/2008г. по описа на Районен съд –
Сливен, влязло в сила на 31.03.2008г., с Определение № 78 от 22.02.2010г.,
постановено по НОХД № 77/2010г. по описа
на Районен съд Елхово, влязло в сила на 22.02.2010г. и с Определение № 468 от
04.05.2011г., постановено по НОХД № 621/2011г. по описа на Районен съд Ямбол,
влязло в сила на 04.05.2011г., като заличава осъждането и последиците, които
законите свързват с тези осъждания. Определението влиза в сила на 27.02.2019 г.
3. Дело НОХ № 554/2008г., с
Определение от 31.03.2008г на Районен съд Сливен, в сила от 31.03.2008г. на осн.чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1, т.3,4,5
чл.55, ал.1 т.2 б"б" от НК е осъден на наказание пробация с
пробационни мерки:-задължителна регистрация по настоящ адрес за 1 год.и 3 мес.
-задължителни периодични срещи с пробационен служител за 1 год.и 3 мес, безвъзмезден
труд в полза на обществото 100 часа за 1 год.
С определение №49/19.02.2019г.
Елховският районен съд, по ЧНД № 520/2018г. допуска съдебна реабилитация
относно осъжданията му с Определение от 08.11.2005г., постановено по НОХД №
72/2005г. по описа на Районен съд – Котел, влязло в сила на 08.11.2005г., с
Определение № 159 от 16.02.2007г., постановено по НОХД № 297/2007г. по описа на
Районен съд - Ямбол, влязло в сила на 16.02.2007г. , с Определение от
31.03.2008г., постановено по НОХД № 554/2008г. по описа на Районен съд –
Сливен, влязло в сила на 31.03.2008г., с Определение № 78 от 22.02.2010г.,
постановено по НОХД № 77/2010г. по описа на Районен съд Елхово, влязло в сила
на 22.02.2010г. и с Определение № 468 от 04.05.2011 г., постановено по НОХД №
621/2011г. по описа на Районен съд Ямбол, влязло в сила на 04.05.2011г., като
заличава осъждането и последиците, които законите свързват с тези осъждания.
4. по НОХ дело № 77/2010г. с
Определение № 78/22.02.2010г. на Районен съд Елхово, в сила от
22.02.2010г. на основание чл.195, ал.1,
т.7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.55, ал.1 т.1 от НК е
осъден на пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал. 1 от НК
отлага със срок от три години
С определение №49/19.02.2019г.
Елховският районен съд, по ЧНД № 520/2018г. допуска съдебна реабилитация
относно осъжданията му с Определение от 08.11.2005г., постановено по НОХД №
72/2005г. по описа на Районен съд – Котел, влязло в сила на 08.11.2005 г.., с
Определение № 159 от 16.02.2007г., постановено по НОХД № 297/2007 г. по описа
на Районен съд - Ямбол, влязло в сила на 16.02.2007г. , с Определение от
31.03.2008 г., постановено по НОХД № 554/2008г. по описа на Районен съд –
Сливен, влязло в сила на 31.03.2008г., с Определение № 78 от 22.02.2010 г.,
постановено по НОХД № 77/2010г. по описа
на Районен съд Елхово, влязло в сила на 22.02.2010г. и с Определение № 468 от
04.05.2011г., постановено по НОХД № 621/2011 г. по описа на Районен съд Ямбол,
влязло в сила на 04.05.2011г., като заличава осъждането и последиците, които
законите свързват с тези осъждания. Определението влиза в сила на 27.02.2019 г.
5. по НОХ Дело № 621 с Определение №: 468/04.05.2011г. на Районен
съд Ямбол, в сила от 04.05.2011г. на
основание Споразумение, влязло в законна сила на 04.05.2011г. е признат за
виновен на основание чл.343в ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.2 б.”б” пр.1 от НК и му е
определено наказание пробация, изразяващо се в следните пробационни
мерки:-Задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност две години с
явяване и подписване пред пробационен служител три пъти седмично; -Задължителни
периодични срещи с пробационен служител с продължителност две години;
-Безвъзмезден труд в полза на обществото 300 часа годишно за две поредни
години.
С определение №49/19.02.2019г.
Елховският районен съд, по ЧНД № 520/2018г. допуска съдебна реабилитация
относно осъжданията му с Определение от 08.11.2005г., постановено по НОХД №
72/2005 г. по описа на Районен съд – Котел, влязло в сила на 08.11.2005г., с
Определение № 159 от 16.02.2007 г., постановено по НОХД № 297/2007г. по описа
на Районен съд - Ямбол, влязло в сила на 16.02.2007г. , с Определение от
31.03.2008 г., постановено по НОХД № 554/2008г. по описа на Районен съд – Сливен,
влязло в сила на 31.03.2008г., с Определение № 78 от 22.02.2010 г., постановено
по НОХД № 77/2010г. по описа на Районен
съд Елхово, влязло в сила на 22.02.2010г. и с Определение № 468 от
04.05.2011г., постановено по НОХД № 621/2011г. по описа на Районен съд Ямбол,
влязло в сила на 04.05.2011г., като заличава осъждането и последиците, които
законите свързват с тези осъждания. Определението влиза в сила на 27.02.2019 г.
Подсъдимия С.В.И., роден на ***г***, обл.Ямбол, ул.
„Черно море“ № 11, български гражданин, неженен, безработен, с начално
образование, ЕГН: **********, е осъждан, както следва:
1. Дело НОХ № 72/2005г., със
Споразумение 08.11.2005г. на Районен съд Котел, в сила от 08.11.2005г. на
основание чл.234 б ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.55, ал.1 т.2 б"б" от НК е осъден на наказание пробация:задължителна регистрация по настоящ адрес за
6 мес, задължителни периодични срещи с пробационен служител за 6 мес,
безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за 1 год.
2. Дело НОХ № 154/2006г. с присъда
№: 36/13.04.2007г. на Районен съд Тополовград, в сила от 02.07.2007г., потв.с
реш.№ 141/02.07.2007 г.на ЯОС на основание чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1, т.4,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, чл.55, ал.1, т.2 б"б" от НК е осъден
на пробация: -задължителна регистрация по настоящ адрес за 10 мес,
-задължителни периодични срещи с пробационен служител за 10мес., безвъзмезден
труд в полза на обществото 100 ч. за 1 год.
3. Дело НОХ № 948/2007г. с
Определение №: 857/03.07.2007г. на Районен съд Ямбол, в сила от 03.07.2007г. на
основание споразумение, е осъден за престъпление по чл.197, т.3, вр. с чл.195,
ал.1, т.4, предл.1, вр.с чл.194, ал.1, вр.с чл.20, ал.2 от НК, във вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му се
определя наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни
мерки:“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година,
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година,
и “Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от 1 година.
С опр.№ 1006/2.10.07г. по ЧНД №
1489/07г. на ЯРС, вл.в сила на 18.10.07г. на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23,
ал.1 от НК определя общо наказание по НОХ № 154/06г. и 948/07г. пробация при
следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за 1
год. – задължителни периодични срещи с пробационен служител за 1 год., -
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа в рамките на 1
год., като на основание чл.25, ал.2 от НК приспада времето, през което е
търпяно наказание пробация по която и да е от присъдите.
4. по НОХ № 554/2008г. с Определение
31.03.2008г на Районен съд Сливен, в сила от 31.03.2008г. на осн.чл.195, ал.1,
т.3,4,5 от НК, във вр. чл.55, ал.1 от НК
налага наказание 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66,
ал.1 от НК отлага наказанието с изпитателен срок от 3 години.
С определение № 799 по НОХД №
1649/2010г. на Ямболският Районен Съд, на основание чл.68 ал.1 НК ПРИВЕЖДА в
изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода, наложено на по НОХД
№ 554/2008г. на РС-Сливен, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип отделно от наказанието от
пет месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1649/2010г. на ЯРС. На
основание чл.25 ал.2 НК приспада времето, през което осъдения И. е търпял
наказание лишаване от свобода по НОХД №1649/2010г. на ЯРС, считано от
07.02.2011г. до влизане в сила на настоящото определение. Определението влязло
в сила на 15.09.2011г. Наказанието изтърпяно на 17.06.12г.
5. по НОХ № 1649/2011г. с Определение
№ 14/11.01.2011г. на Районен съд Ямбол, в сила от 11.01.2011г. на основание
споразумение, одобрено с определение № 14/11.01.2011г., на основание чл. 195, ал.1, т.4, т.5 и т.7,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на
наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца,което следва да изтърпи
при първоначален строг режим в затвор.Наказанието изтърпяно на 7.07.11г.
6. по НОХ № 703/2018г. с присъда №:
101/21.06.2018г на Районен съд Ямбол, в сила от 10.10.2018г.,изменена с Решение
№ 83/10.10.2018 г. по ВНОХД № 209/2018г. по описа на ЯОС, влязла в законна сила
на 10.10.2018 г., на основание чл.234в, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК, е
осъден на наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, с периодично по два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем
месеца.Наказанието "пробация", в размер на 8 /осем/месеца, изтърпяно
на 26.06.2019 г.
Подсъдим Т.Л.А., род. на ***г***,
обл.Ямбол, ул. „***“ № 13, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан – реабилитиран, безработен, ЕГН: **********, е осъждан, както следва:
1. по НОХ Дело № 1129/98г., с пр.№
139/24.02.99г.на ЯРС,вл.в сила на 29.03.99г. е осъден на основание чл.197,
т.3,вр.чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 и чл.54 от НК на 1 год.лишаване от свобода. На
основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяване на наказанието с изпитателен
срок от 4 год.
Подсъдим Б.Р.Г., род. на ***г***,
към момента изтърпява наказание „лишаване от свобода|“ в Затвора гр.Бургас по
НОХД №228/2018 г., на Районен съд Харманли, български гражданин, без
образование, неженен, безработен, ЕГН: **********, е осъждан, както следва:
1. по НОХ № 409/2004г., с присъда от
27.04.2004г. на Районен съд Ямбол, в сила от 10.08.2004г. потв.с реш.
№233/13.07.2004г. на ЯОС на основание чл.195, ал.1, т.5, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от
четири месеца, на основание чл.216, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3,
вр.чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК е
определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. На
основание чл.66, ал.1, вр.чл.69 от НК отлага изтърпяване на наказанието за срок от една година и шест
месеца.
2. по НОХ Дело № 925/2007г . със
споразумение 11.03.2008г. на Районен съд Казанлък, в сила от 11.03.2008г. на
основание чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.28, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.ал.1 от НК е осъден на наказание
"една година лишаване от свобода", което на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
3. по НОХ Дело № 703/2013г. със
споразумение 25.06.2013г. на Районен съд Сливен, в сила от 25.06.2013г. на
основание чл. 195, ал.1, т. 4, 5 и 7,
вр. чл. 54 от НК е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което
на основание чл. 66 ал. 1 от НК се отлага за изпитателен срок от три години.
с решение № 104/17.03.2014г. по
н.дело № 240/2014г. на ВКС на РБългария отменя по реда на възобновяването
определението от 25.06.2013г. по НОХ № 703/2013г. на Районен съд Сливен по
отношение на осъдения Б.Р.Г. и връща наказателното дело за ново разглеждане в
същата част от друг съдебен състав при същия съд.
4. по НОХ Дело № 841/2013г., със
споразумение № 203/08.11.2013г. на Районен съд Ямбол, в сила от 08.11.2013г. на
основание чл. 195, ал. 1, т.З, т.4 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.55, ал.1 т.1 от НК му се определя наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
5. по ЧНД Дело № 1407/2013г. с
определение № 461/05.12.2013г. на Районен съд Ямбол, в сила от 21.12.2013г. на
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено на осъдения общо
наказание по присъди по НОХД № 841/2013г. на ЯРС и 703/2013г. на СлРС, в размер
на една година и шест месеца „лишаване от свобода", което да изтърпи в
затвор, при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК зачита
времето, през което е търпял наказание по НОХД № 841/2013г. на ЯРС, считано от
18.11.2013 год.
6. по НОХ Дело № 504/2014г. със
споразумение 15.05.2014г. на Районен съд Сливен, в сила от 15.05.2014г. на
основание чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, във вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим в тип затворническо заведение „Затворническо общежитие
от закрит тип”.
7. по ЧНД Дело № 843/2014г., с
Определение 30.06.2014г. на Районен съд Сливен, в сила от 16.07.2014г. определя
на осъдения едно общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД № 841/2013г.
на РС – Ямбол и НОХД № 504/2014г. на СлРС, а именно: най -тежкото от тях
лишаване от свобода за срок от десет месеца, което следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приспада от
така определеното общо наказание времето през което осъдения е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража” или е изтърпявал наказание лишаване от
свобода или пробация по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.
8. по НОХ Дело № 188/2016г., със
споразумение №: 36/17.02.2016г. на Районен съд Ямбол, в сила от 17.02.2016г. на
основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на наказание
„Лишаване от свобода" за срок от четири месеца, което да изтърпи в затвор
или затворническо общежитие при първоначален „строг режим". С писмо от
24.06. 2016г. Затвора – гр.Стара Загора уведомява, че на 24.06.2016г. е
изтърпял наказание на четири месеца лишаване от свобода по НОХ № 188/2016г. на
РС гр.Ямбол с помощта на 5 дни от работа
в негова полза.
9. по НОХ Дело № 228/2018г., с
присъда №: 6/07.03.2019г. на Районен съд Харманли, в сила от 07.06.2019г.
Хасковски Окръжен Съд с решение N 89/27.06.2019г. по BHОХД N 276/2019г., влязло
в сила на 27.06. 2019г. изменя Присъда N 6/07.03.2019г. постановена по НОХД N
228/ 2018г. на Районен съд Харманли в наказателно - осъдителната й част, с
която за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б "б" от НК
намалява размера на наложеното наказание "лишаване от свобода" за
срок от 3 три години, на основание чл.54 от НК - на 1 /една/ година и 3 /три/
месеца, на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК. Потвърждава присъдата в останалата
й част.
Признава подсъдимият за невинен,
поради което и на основание чл.304 НПК го оправдава по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 234 6, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Признава подсъдимият за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр.чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, 6."6" от НК и му налага наказание на
основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.29 ал.1, б."6", вр.чл.54, ал.1 от НК
"Лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, което на основание
чл.57, ал.1, Т.2, б."б" от ЗИНЗС да изтърпи при "строг"
режим.
На
16.03.2019г., петимата подсъдими се събрали в „кафе“ в с.З.. Подсъдимия А.И.,
предложил да тръгнат да търсят работа – да ремонтират покриви и улуци.
Подсъдимия И. предложил да отидат в района около гр.Раднево и там да търсят
работа по селата. Всички се съгласили и тръгнали с лекият автомобил на
подсъдимия И. - „****“ с рег. № ****. Минали през с.Обручище, гр.Раднево и от
там достигнали до с.Коларово, общ.Раднево, около 14,00 ч. – 15,00 ч. Там подсъдимия
А.И. посочил къща, от която преди това е вземал някакви железа – къщата на
пострадалия Г.. Подсъдимия Н.К. и С.И. слезли от автомобила и отишли до къщата
на св.Г.. На повикванията до входа на двора от страна на подсъдимия К. се
отзовал св.Г.. Подсъдимия К. и подсъдимия И. му обяснили, че извършвали
стоително-ремонтни дейности, при което св.Г. отначало не искал извършването на
такива, но впоследствие се съгласил да бъдат извършени такива по покрива на
къщата му. Останалите подсъдими също дошли до къщата и влезли вътре, за да бъде
извършен оглед и съответно ремонт по покрива. В това време съпругата на св.Г.
поискала от подсъдимите да бъдат подрязани клоните на едно дърво – орех, който
се намирал в съседният двор, но клоните навлизали в техния. С ореха се заели
подсъдимия Б.Г. и Т.А.. За строителни материали от склад в с.Загоре отишли
подсъдимия К. и подсъдимия А.. Докато се извършвали ремонтните дейности, св.Г.
и подсъдимия И. подписали договор, в един екземпляр, касаещ визираната работа
по покрива, който И. прибрал за себе си. Когато се стигнало до заплащане на
свършената работа, подсъдимия И. казал на св.Г., че трябва да заплати сумата от
860 лв. с ДДС. Последният не се съгласил, но когато подсъдимия И. заявил, че ще
свалят улуците, Г. казал, че не е съгласен да се демонтират. Св.Г. имал в себе
си само 180 лв. и отишъл в спалнята на вторият етаж на къщата, от където взел
200 евро от намиращите се там 13 900 евро. След това оставил останалите
пари с плик в източната спалня на вторият етаж, в чекмедже на нощно шкафче в
северозападният ъгъл на спалнята. Когато св.Г. дал на подсъдимия И. сумата от
200 евро и 180 лева, последният му заявил, че по-долу от 650 лв. нямало да
стане. Св.Г. се върнал и взел още сто евро. Тези му действия са били
наблюдавани от подсъдимия И. и К., които отишли при подсъдимия Б. Г. и му
казали да спре да реже железа, които от по-рано св.Г. им разрешил да вземат от
двора. На цигански език, подсъдимия К. и подсъдимия И. казали на подсъдимия Г.
къде точно са били скрити парите – еврото от страна на св.Г.. Подсъдимите К. и И.
казали на подсъдимия Г. да влезе и да вземе част от парите – колкото били
отгоре, да ги вземел и тогава да отидел при тях. Подсъдимия Г. се съгласил и
пристъпил към изпълнението на плана. През това време св.Г. бил на двора с
останалите подсъдими, а съпругата му метяла настрани. Подсъдимия Г. отишъл на
указаното място и взел част от еврото – тези намиращи се в пачка – 10 000
евро. Сложил взетите от него пари в джоба си – десният на фланелата си и слязъл
при другите подсъдими, и св.Г.. Подсъдимия Г. се обърнал към останалите
подсъдими на цигански език с думите „Взех парите“. Те тръгнали към него, а
подсъдимия К. казал на св.Г. „Напълни едно шише вода“. Св.Г. влязъл в гаража,
за да напълни вода, а подсъдимите през това време избягали. С автомобила подсъдимите
тръгнали в посока на гр.Пловдив, като Г. дал парите на подсъдимия И..
Подсъдимия И. и К. преброили парите и ги разделили – за себе си взели по
2 600 евро, а на останалите трима подсъдими дали по 1300 евро. Разликата
до 10000 евро – 900 евро били оставени за общи разходи.
Достигнали
до село Костиево, където отседнали в хотел, но не след дълго го напуснали, като
казали на собственика му, че на някой баба му починала и трябвало да тръгнат.
Тръгнали за гр.Габрово, по указания на подсъдимия И.. В Габрово преспали в
хотел.
На
сутринта на 17.03.2019г. тръгнали за гр.Русе, където подсъдимия И. обитавал
къща. Там постояли малко и след това подсъдимия И. ги закарал до обменно бюро,
собственост на „****“ ЕООД, където по това време работил св. В.Г.Г., на
длъжност - валутен касиер. Там подсъдимите извършили обмен на валутата, след
което се върнали в къщата на подсъдимия И.. След скандал между подсъдимия И. и
подсъдимия Г., последния си взел такси( от Русе до село З.) и се прибрал в с.З.,
където със своята част от престъпно присвоената сума покрил сметки и заеми,
както и купил дрехи за децата си. И. пък пренощувал в хотел в гр.Русе и на
следващият ден – 18.03.2019 г., се прибрал в с.З. заедно със сина на подсъдимия
К., който бил дошъл да ги вземе. Подсъдимия И. с намиращите се в него пари
закупил дървен материал за покрива на къщата си. Със своите пари, подсъдимия А.
изплатил задължения, които имал и дал част от тях на роднини.
Извършените
от подсъдимите Н.И.К. и А.И.И. деяния, осъществяват състава на престъпление по
чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, като на 16.03.2019 г., в
с.Коларово, обл.Ст.Загора, двамата в съучастие, като подбудители – умишлено
склонили Б.Р.Г. да отнеме чужди движими вещи – 10 000 /десет хиляди/ Евро,
от владението на И.М.Г. от гр.Ст. Загора, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят;
Извършеното
от подсъдимия Б.Р.Г. деяние, осъществява състава на престъпление – кражба, представляваща опасен рецидив по чл.196, ал.1,
т.1 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.“а“ и б.“б“ от НК, като на 16.03.2019 г., в с.Коларово, обл.Стара Загора, в
съучастие с Н.И.К. и А.И.И., като извършител, отнел чужди движими вещи –
10 000 /десет хиляди/ евро, от владението на И.М.Г. от гр.Ст. Загора, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Кражба
представляваща опасен рецидив - т.е. извършил е престъплението, след като е бил
осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след
като са били осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях наказанието не е било
отложено по чл.66 от НК. Също така и не е изтекъл петгодишният срок, предвиден
в чл.30 от НК, съответно по:
3.
НОХД № 703/2013г., Присъда от 25.06.2013г. на Районен съд Сливен, в сила от
25.06.2013г.;
4.
НОХД № 841/2013г., Присъда №203/08.11.2013г. на Районен съд Ямбол, в сила от
08.11.2013 г.;
5.
ЧНД № 1407/2013г., Опр. №461/05.12.2013г. на Районен съд Ямбол, в сила от 21.12.2013
г.;
6.
НОХД № 504/2014г., Присъда от 15.05.2014г. на Районен съд Сливен, в сила от
15.05.2014 г.;
7.
ЧНД № 843/2014г., Опр. от 30.06.2014г. на Районен съд Сливен, в сила от
16.07.2014г.;
8.
НОХД № 188/2016г., Присъда №36/17.02.2016г. на Районен съд Ямбол, в сила от
17.02.2016г.;
Извършените
от обвиняемите Т.Л.А. и С.В.И. деяния, осъществяват състава на престъпление по
чл.215, ал.1 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК – вещно укривателство, като на
16.03.2019 г., в с.Коларово, обл.Ст. Загора, с цел да набавят за себе си имотна
облага, придобили по 1300 /хиляда и триста/ евро за всеки, за които знаели, че
са придобити от другиго - Б.Р.Г., А.И.И. и Н.И. *** чрез престъпление по
чл.194, ал.1 от НК – кражба;
Престъпленията
са извършени при пряк умисъл.
Така
изложените фактически положения се установяват по несъмнен и категоричен начин
от приложения по делото доказателствен материал и от писмените доказателства по
делото, а именно: уведомление (л.2), съобщение (л.3), справка от БНБ (л.15),
справка за проведени ОИМ (л.23), приемо-предавателен протокол на записи от
охранителни камери (л.25), СД със записи от охранителни камери на бюро за
обмяна на валута в гр.Русе (л.26), докладна записка (л.30), справка от
Община-Русе Д“МДТ“ (л.40), справка за рег. На МПС (л.44-46), справка за
нарушители по ЗДвП (л.48-70), справка за имотно състояние от Община-Ямбол
(л.74-79), Справка от МП ГД“ИН“ (л.81), докладна записка (л.86), разпореждане по
чл.159а от НПК (л.96-98), справки от мобилни оператори (л.100-106), справка за
движение на л.а. „****“ с рег. № **** (л.124), протокол за уведомяване на
пострадал от престъпление (л.136), протокол за доброволно предаване (л.138),
разписка (л.139), протокол за доброволно предаване на СД със записи от камери
на магазин в с.Загоре (л.140-141), Определение на РС-Раднево относно МН
(л.147), платежни нареждания за внесена гаранция (л.151-152), уведомително
писмо от АК (л.153), постановление за предоставяне на правна помощ (л.155,
158), постановление за назначаване на защитник (л.157, 160), постановление за
привличане на обвиняеми и вземане на МН (л.161, 164, 172, 179, 185, 194),
протокол за разпит на обв. (л.163, 165, 173, 180, 186, 195-196), справка за
съдимост (л.167, 175, 182, 187, 198), ДСМПИС (л.171, 178, 183, 192, 199),
протоколи за разпит на свидетели (л.200-202,204), дактилоскопни експертизи
(л.205,211), видеотехнически експертизи (л.215,227), протоколи за предявяване
на разследване (л.236-238), карта на обв. лице (л.242-251) всички приложени в
досъдебно производство № 327зм-50/2019г. по опис, както и актуалните справки за
съдимост на подсъдимите № 59/20.02.2020г. на РС-Раднево, № 60/20.02.2020г. на
РС-Раднево, № 61/20.02.2020г. на РС-Раднево, № 62/20.02.2020г. на РС-Раднево, №
63/20.02.2020г. на РС-Раднево и представените лист за преглед на пациент на
името на С.В.И. и характеристика на Т.Л.А..
При така установената фактическа
обстановка и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните
правни изводи:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият А.И.И. е извършил престъпление по чл.194, ал.1
от НК, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК. Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез действие – като подбудител – умишлено склонил Б.Р.Г. да отнеме
чужди движими вещи – 10 000 /десет хиляди/ Евро, от владението на И.М.Г. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Престъплението е
довършено, предвид осъщественото от подсъдимия.
Субект
на престъплението е пълнолетно и наказателно отговорно лице. От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вината - пряк умисъл. В
съзнанието на подсъдимия са намерили отражение представи, относно всички
обективни признаци на деянието, включително и сигурното настъпване на
общественоопасните последици от деянието, а именно, че липсва съгласие от страна
на собственика или на лицето упражняващо правомерната фактическа власт по
отношение на чуждите движими вещи -10000 евро. Едновременно с това е налице и
волевият елемент на умисъла, а именно, че въпреки намерилите отражение в
съзнанието му факти, обуславящи интелектуалният елемент на умисъла,
подсъдимият, в изпълнение на взето от него решение, пряко е целял настъпването
на съставомерните последици на своето деяние.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимият
А.И.И. за виновен в извършването на престъплението по чл. 194, ал.1 от НК, вр.
чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК. При осъществяване на престъплението подсъдимия е
действал с пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавал, че чрез действията си лишава
от фактическа власт върху вещите техния собственик, но въпреки това е искал и
целял установяването на своя собствена фактическа власт върху тях. Той умишлено
е склонил другиго да извърши престъпление, като предварително е съставил целия
план, и разпределил ролите на извършителите - подсъдимия Б.Р.Г.. Следователно
същия е разбирал както противоправния и общественоопасен характер на
извършеното, така и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е
искал настъпването на тези последици.
При определяне размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия по повдигнатото
обвинение съдът намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 373,
ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, като наказанието следва
да бъде определено съобразно разпоредбите на общата част на наказателния
кодекс, при спазване правилата на чл. 54 и чл. 36 НК и така определеното
наказание бъде намалено с една трета.
За
престъплението по чл.194, ал.1, във вр. чл.20 ал.3, вр. ал.1 от НК, се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до осем години. За това
престъпление съдът определи наказание на подсъдимия И. от три години лишаване
от свобода, което редуцира и го осъди на две години лишаване от свобода. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема ниския социален статус на
подсъдимия, както и имущественото му състояние. Но отегчаващите отговорността
обстоятелства са: невъзстановените щети, големия размер на щетите, ролята на
подсъдимия като подбудител за извършването на престъплението, абсолютното
хладнокръвие при извършването на престъплението, поведението на подсъдимия след
извършването на престъплението. Всичко това говори за личност с ясно утвърдени
престъпни наклонности, които са трайно насочени към получаване на облаги по
незаконен начин. Ръстът на тези престъпления, както и обстоятелството, че
голяма част от извършителите са от едно и също село и явно се познават отдавна,
налагат извода за личност с много висока степен на обществена опасност.
Цялостното му поведение по време и след извършване на престъплението очертават
лице, което по никакъв начин не се е повлияло от изтърпяните до сега наказания-
едно лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено и едно
административно наказание глоба. Евентуалното отлагане на изтърпяване на
наказанието би лишило наказанието от смисъла му и от целите, заложени в
разпоредбата на чл.36 от НК. Причина за деянието съдът отчита незачитането на
правните норми регламентиращи обществените отношения, свързани с правото на
собственост, ниското правосъзнание на подсъдимият и стремежът му към
облагодетелстване по лек и престъпен начин.
Въпреки
наличието на материалноправните
предпоставки за отлагане изтърпяването на така определеното наказание по реда
на чл.66 от НК съдът счита, че същото следва да се изтърпи от подсъдимия ефективно
поради следните съображения:
Условното осъждане по начало е
изключение от общото правило за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
и законодателят е определил предпоставките, при които то може да бъде
приложено, а именно – когато наложеното наказание лишаване от свобода е до три
години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер или е реабилитирано, както е в случая и ако съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието. Вярно е, че в случая формално са налице
първите две от условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наложеното наказание - подсъдимият е реабилитиран по право, респ. е неосъждан
на лишаване от свобода и размерът на наложеното му наказание е три години, но
липсата на предишно осъждане на наказание лишаване от свобода и размерът на
наложеното му наказание, не са достатъчни, за да се направи положителен извод
за законосъобразно и резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него.
На
първо място, условното осъждане на подсъдимия противоречи на изискванията за
постигане на общата превенция, т.к. кражбите, особено след като извършителя
влиза в жилището на пострадалия под благовидния предлог да му прави ремонт, е
особено нетърпимо деяние за обществото днес и едно условно наказание по никакъв
начин не би въздействало предупредително-възпиращо спрямо останалите членове на
обществото, склонни към извършване на същите престъпления, още повече като се
има предвид и колко малко от тях биват разкривани и наказвани, на които не
следва да се внушава безнаказаност за извършеното от тях. Прекомерното
подценяване на генералната превенция на закона с оглед динамиката на този вид
престъпна деятелност към момента и явния превес над специалната превенция на
закона в този случай води до необоснована снизходителност спрямо подсъдимия,
респ. до несправедливост на наложеното на подсъдимия условно наказание.
В случая, условното осъждане
противоречи и на изискванията на нормата на чл.66, ал.1 от НК за лична
превенция. В тази насока не следва да се игнорира изцяло извършеното от
подсъдимия предходно престъпно деяние отново по чл.194 от НК, за което е бил
наказан също условно. Този извод не противоречи и на реабилитацията по право,
настъпила за миналото осъждане. Реабилитацията като институт на наказателното
право заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които
законите свързват с него, но тя не може да заличи факта на извършеното престъпление
и на наказанието и на значението, което те имат при преценката за
индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност. В този смисъл е и
практиката на ВКС на РБългария, изразена в редица решения, включително и в
Решение № 430 от 07.10.1996 г. по н.д. № 468/1995 г.
В заключение, считам, че предвид
изложеното по-горе, а и с оглед установеното по делото, че подсъдимият е
организирал цялото извършване на престъплението, в качеството си на подбудител,
целите на наказанието по чл.36 от НК не биха могли да бъдат постигнати спрямо
този подсъдим с отлагане на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Имайки предвид, че подсъдимия с оглед
на предходните му осъждания и търпени от него наказания, съдебното минало на
подсъдимия, невъзстановените щети, както и големия размер на тези щети, съдът постанови така определеното и наложено
наказание да се изтърпи от него при първоначален общ режим съгласно чл.60, ал.
1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият Н.И.К. е извършил престъпление по чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.20,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез действие – като подбудител – умишлено склонил Б.Р.Г. да отнеме
чужди движими вещи – 10 000 /десет хиляди/ Евро, от владението на И.М.Г. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Престъплението е
довършено, предвид осъщественото от подсъдимия.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателно отговорно лице. От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вината - пряк умисъл. В съзнанието на подсъдимия са намерили отражение
представи, относно всички обективни признаци на деянието, включително и
сигурното настъпване на общественоопасните последици от деянието, а именно, че
липсва съгласие от страна на собственика или на лицето упражняващо правомерната
фактическа власт по отношение на чуждите движими вещи -10000 евро. Едновременно
с това е налице и волевият елемент на умисъла, а именно, че въпреки намерилите
отражение в съзнанието му факти, обуславящи интелектуалният елемент на умисъла,
подсъдимият, в изпълнение на взето от него решение, пряко е целял настъпването
на съставомерните последици на своето деяние.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимият
Н.И.К. за виновен в извършването на престъплението по чл. 194, ал.1 от НК, вр.
чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК. При осъществяване на престъплението подсъдимия е действал
с пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавал, че чрез действията си лишава от
фактическа власт върху вещите техния собственик, но въпреки това е искал и
целял установяването на своя собствена фактическа власт върху тях. Той умишлено
е склонил другиго да извърши престъпление- подсъдимия Б.Р.Г.. Следователно
същия е разбирал както противоправния и общест-веноопасен характер на
извършеното, така и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е
искал настъпването на тези последици.
При определяне размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия по повдигнатото обвинение съдът намира,
че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, като наказанието следва да бъде определено
съобразно разпоредбите на общата част на наказателния кодекс, при спазване
правилата на чл. 54 и чл. 36 НК и така определеното наказание бъде намалено с
една трета.
За престъплението по чл.194 ал.1, във
вр. чл.20 ал.3, вр. ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до осем години. За това престъпление съдът определи наказание на
подсъдимия И. от три години лишаване от свобода, което редуцира и го осъди на
две години лишаване от свобода. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът приема ниския социален статус на подсъдимия, както и имущественото му
състояние. Но отегчаващите отговорността обстоятелства са: невъзстановените
щети, големия размер на щетите, ролята на подсъдимия като подбудител за
извършването на престъплението, абсолютното хладнокръвие при извършването на
престъплението, поведението на подсъдимия след извършването на престъплението.
Всичко това говори за личност с ясно утвърдени престъпни наклонности, които са
трайно насочени към получаване на облаги по незаконен начин. Ръстът на тези
престъпления, както и обстоятелството, че голяма част от извършителите са от
едно и също село и явно са се познавали отдавна, налагат извода за личност с
много висока степен на обществена опасност. Цялостното му поведение по време и
след извършване на престъплението очертават лице, което по никакъв начин не се
е повлияло от изтърпяните до сега наказания- дори след ефективното изтърпяване
на наказания лишаване от свобода и то при строг режим. Евентуалното отлагане на
изтърпяване на наказанието би лишило наказанието от смисъла му и от целите,
заложени в разпоредбата на чл.36 от НК, още повече, че само един месец преди извършване на това
престъпление подсъдимия е търпял наказание пробация, като преди това е търпял
лишаване от свобода и то при строг режим. Причина за деянието съдът отчита
незачитането на правните норми регламентиращи обществените отношения, свързани
с правото на собственост, ниското правосъзнание на подсъдимият и стремежът му
към облагодетелстване по лек и престъпен начин.
Въпреки
наличието на материалноправните предпоставки за отлагане изтърпяването
на така определеното наказание по реда на чл.66 от НК съдът счита, че същото
следва да се изтърпи от подсъдимия ефективно поради следните съображения:
Условното осъждане по начало е изключение от
общото правило за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и
законодателят е определил предпоставките, при които то може да бъде приложено,
а именно – когато наложеното наказание лишаване от свобода е до три години,
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер или
е реабилитирано, както е в случая(освен за последното му осъждане, което обаче
не е лишаване от свобода) и ако съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието. Вярно е, че в случая формално са налице първите две от
условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание
- подсъдимият е реабилитиран по право, респ. е неосъждан на лишаване от свобода
и размерът на наложеното му наказание е три години, но липсата на предишно
осъждане на наказание лишаване от свобода и размерът на наложеното му
наказание, не са достатъчни, за да се направи положителен извод за законосъобразно
и резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него.
На първо място, условното осъждане на
подсъдимия противоречи на изискванията за постигане на общата превенция, т.к.
кражбите, особено след като извършителя влиза в жилището на пострадалия под благовидния
предлог да му прави ремонт, е особено нетърпимо деяние за обществото днес и
едно условно наказание по никакъв начин не би въздействало
предупредително-възпиращо спрямо останалите членове на обществото, склонни към
извършване на същите престъпления, още повече като се има предвид и колко малко
от тях биват разкривани и наказвани, на които не следва да се внушава
безнаказаност за извършеното от тях. Прекомерното подценяване на генералната
превенция на закона с оглед динамиката на този вид престъпна деятелност към
момента и явния превес над специалната превенция на закона в този случай води
до необоснована снизходителност спрямо подсъдимия, респ. до несправедливост на
наложеното на подсъдимия условно наказание.
В случая, условното осъждане противоречи
и на изискванията на нормата на чл.66, ал.1 от НК за лична превенция. В тази
насока не следва да се игнорира изцяло извършеното от подсъдимия предходно
престъпно деяние отново по чл.194 от НК, за което е бил наказан също условно.
Този извод не противоречи и на реабилитацията по право, настъпила за миналото
осъждане с наказание лишаване от свобода. Реабилитацията като институт на
наказателното право заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват с него, но тя не може да заличи факта на
извършеното престъпление и на наказанието и на значението, което те имат при
преценката за индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност. Още
повече, че този подсъдим е осъждам множество пъти, в предобладаващата част от случаите
за кражби, по чл.195 от НК. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБългария,
изразена в редица решения, включително и в Решение № 430 от 07.10.1996 г. по
н.д. № 468/1995 г.
В заключение, считам, че предвид
изложеното по-горе, а и с оглед установеното по делото, че подсъдимият е
организирал цялото извършване на престъплението, в качеството си на подбудител,
целите на наказанието по чл.36 от НК не биха могли да бъдат постигнати спрямо
този подсъдим с отлагане на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият С.В.И. е извършил престъпление по чл.215,
ал.1 от НК, във вр.чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна престъплението „Вещно
укривателство” представлява производна престъпна дейност. Нейният основен
състав е в чл.215, ал.1 от НК. То е едно вторично престъпление, тъй като за да е налице укривателство,
трябва да има някакво друго основно престъпление. За разлика от предварителната
престъпна дейност, при вещното укривателство основното престъпление трябва да е
не само намислено, но и извършено.
Предмет на вещното
укривателство е онази движима вещ, фактическата власт върху която е била
получена чрез друго, първоначално престъпление, в случая това са описаните
по-горе вещи, собственост на пострадалия И.Г. на обща стойност -10000 евро.
Вещното укривателство е субсидиарна престъпна дейност спрямо първоначалното
престъпление, поради което
за него може да отговаря само онзи, който по никакъв начин не е участвал в
първоначалното престъпление, включително обещавайки вещно укривателство след
извършването му, защото тогава ще е налице интелектуално помагачество. Именно
такова е поведението на подсъдимия И., който не е участвал по никакъв начин в
извършването на деянието при което са били отнети вещите предмет на разглеждане,
а в последствие, след като подсъдимия Г. е упражнил трайно владение върху тези
вещи му е спомогнал да бъдат отчуждени
тези вещи за които е знаел, че са
придобити от чрез престъпление.
Субект на престъплението може да
бъде не всяко наказателно отговорно лице, а само
такова, което не е участвало в първоначалното престъпление. В този случай
субект на посоченото престъпление по чл.215, ал.1 от НК
е подсъдимия С.В.И.. Изпълнителното деяние се изразява в укриване, придобиване
или спомагане да бъдат отчуждени чужди движими вещи, придобити от другиго по
престъпен начин. Както стана ясно от изложеното по-горе подсъдимия И. е
спомогнал придобитите чрез престъпление вещи да бъдат отчуждени. Поради
изложеното съдът счита, че правилно действията на подсъдимия И., които са
предмет на разглеждане по настоящето дело са квалифицирани с оглед тяхната
противоправност и обществена опасност като престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1
от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал
е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият С.В.И. е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и е
имал намерението противозаконно да придобие чуждите вещи, видно от поведението
му преди, по време и след извършване на деянието. Същевременно е съзнавал
неправомерността на поведението си, но е искал и настъпването на последиците от
него. Подсъдимият е извършил деянието като наказателно отговорно лице.
Предвиждал е неизбежното причиняване на престъпния резултат и съзнателно се е
насочил към причиняването на престъпните последици. Подсъдимият е участвал в
горепосочената поредица от действия и в резултат на тях е установил свое
владение върху вещите, прекъсвайки фактическата власт на предишният владелец
върху предмета на престъплението.
Като причина за деянието съдът отчита
незачитането на правните норми регламентиращи обществените отношения, свързани
с правото на собственост, ниското правосъзнание на подсъдимият и стремежът му
към облагодетелстване по лек и престъпен начин.
При определяне размера на наказанието на
подсъдимият С.В.И. съдът прецени, като отегчаващи вината обстоятелства- големия
размер на отнетото, както и невъзстановените щети, поведението на подсъдимия по
време и след извършване на престъпление. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът приема съдействието, което е оказано от подсъдимия на органите на
разследването, допринесли за бързото му приключване. При определяне на
наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни или изключително
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното от
типичната за този вид престъпление, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Поради факта, че
съдебното производство се разви по реда на Глава ХХVII в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК,
т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, съда следва
задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК,
поради което и на основание чл.215, ал.1, във
вр.с чл.58а ал.1 и
чл.54 от НК наложи на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода за
срок от 2 /две/ години, при превес на смекчаващи вината обстоятелсвта, което редуцира
с една трета и му наложи наказание една година и четири месеца лишаване от
свобода. Съдът намери, че с оглед постигането на целите, визирани в чл.36 НК
и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо той да изтърпи
ефективно наложеното му наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението му и му определи изпитателен срок от четири години. Съдът
изходи преди всичко от обществената опасност на личността на подсъдимия- който
е съдействал напълно на органите на досъдебното производство, което говори за
личност с не толкова изявени престъпни наклонности.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Т.Л.А. е извършил
престъпление по чл.215, ал.1 от НК, във
вр.чл.194, ал.1 от НК.
От обективна
страна престъплението „Вещно укривателство” представлява производна престъпна
дейност. Нейният основен състав е в чл.215, ал.1 от НК. То е едно вторично престъпление, тъй като за да е налице укривателство,
трябва да има някакво друго основно престъпление. За разлика от предварителната
престъпна дейност, при вещното укривателство основното престъпление трябва да е
не само намислено, но и извършено.
Предмет на вещното укривателство е онази движима вещ, фактическата
власт върху която е била получена чрез друго, първоначално престъпление, в
случая това са описаните по-горе вещи, собственост на пострадалия И.Г. на обща
стойност -10000 евро. Вещното укривателство е субсидиарна престъпна дейност
спрямо първоначалното престъпление, поради което за него може да отговаря само
онзи, който по никакъв начин не е участвал в първоначалното престъпление,
включително обещавайки вещно укривателство след извършването му, защото тогава
ще е налице интелектуално помагачество. Именно такова е поведението на
подсъдимия А., който не е участвал по никакъв начин в извършването на деянието
при което са били отнети вещите предмет на разглеждане, а в последствие, след
като подсъдимия Г. е упражнил трайно владение върху тези вещи му е спомогнал да
бъдат отчуждени тези вещи за които е знаел, че са придобити от
чрез престъпление.
Субект на
престъплението може да бъде не всяко наказателно отговорно лице, а само такова,
което не е участвало в първоначалното престъпление. В този случай субект на
посоченото престъпление по чл.215, ал.1 от НК
е подсъдимия Т.Л.А.. Изпълнителното деяние се изразява в укриване, придобиване
или спомагане да бъдат отчуждени чужди движими вещи, придобити от другиго по
престъпен начин. Както стана ясно от изложеното по-горе подсъдимия А. е
спомогнал придобитите чрез престъпление вещи да бъдат отчуждени. Поради
изложеното съдът счита, че правилно действията на подсъдимия А., които са
предмет на разглеждане по настоящето дело са квалифицирани с оглед тяхната
противоправност и обществена опасност като престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1
от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал
е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият Т.Л.А.
е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и е имал намерението
противозаконно да придобие чуждите вещи, видно от поведението му преди, по
време и след извършване на деянието. Същевременно е съзнавал неправомерността
на поведението си, но е искал и настъпването на последиците от него.
Подсъдимият е извършил деянието като наказателно отговорно лице. Предвиждал е
неизбежното причиняване на престъпния резултат и съзнателно се е насочил към
причиняването на престъпните последици. Подсъдимият е участвал в горепосочената
поредица от действия и в резултат на тях е установил свое владение върху
вещите, прекъсвайки фактическата власт на предишният владелец върху предмета на
престъплението.
Като причина за деянието съдът
отчита незачитането на правните норми регламентиращи обществените отношения,
свързани с правото на собственост, ниското правосъзнание на подсъдимият и
стремежът му към облагодетелстване по лек и престъпен начин.
При определяне размера на
наказанието на подсъдимият Т.Л.А. съдът прецени, като отегчаващи вината
обстоятелства- високия размер на откраднатото, и липсата на възстановени щети.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема съдействието на органите на
досъдебното производство, както и ниският социален статус и имотно състояние .
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни
или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид престъпление, поради което и не
приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Поради факта, че
съдебното производство се разви по реда на Глава ХХVII в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК,
т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, съда следва
задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК,
поради което и на основание чл.215, ал.1, във
вр.с чл.58а ал.1 и
чл.54 от НК наложи на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода за
срок от 2 /две/ години, което редуцира с една трета и му наложи наказание една
година и четири месеца лишаване от свобода. Съдът намери, че с оглед
постигането на целите, визирани в чл.36 НК
и преди всичко за поправянето на подсъдимият не необходимо той да изтърпи
ефективно наложеното му наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението му и определи изпитателен срок от четири години.
Съдействието на органите на разследването говори за личност с не толкова
утвърдени престъпни наклонности, като подсъдимите И. и К..
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Б.Р.Г. е извършил престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Деянието е
извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б."а" НК,
доколкото е извършено в рамките на петгодишния срок по чл. 30 НК.
От субективна страна - подсъдимият Г. е
действал при условията на пряк умисъл - като е знаел, че отнема от владението
на пострадалия Г. чужда движима вещ -10000 евро, съзнавал е това обстоятелство
и че то противоречи на установените законови норми, както и че отнемането е
въпреки волята на пострадалия. Подсъдимият е имал намерение да присвои вещта,
като е осъзнавал общественоопасният характер на своето деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването им
- да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК в
законът е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години. С
оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай съдът счете, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 55, ал.1, т.1 НК и за определяне на
наказание лишаване от свобода под най-ниския размер, предвиден в закона. Не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Г.
обстоятелства, нито изключителни такива, като според настоящият съдебен състав
определянето на наказанието за подсъдимия Г. в рамките, посочени в закона би
отговаряло на целите на
генералната и на специална превенция по чл. 36. Поради това определянето на
наказанието в рамките, посочени в закона, не би се явило несъразмерно тежко за
извършеното от подсъдимия Г. деяние и за неговата личност.
При определяне на наказанието в рамките по чл.
196, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 54 НК и като изходи от една страна от множеството
предишни осъждания на подсъдимия Г. за престъпления против собствеността,
високата стойност на откраднатото, както и от извършеното самопризнание на
досъдебното производство, изразеното съжаление за стореното и младата възраст
на подсъдимия, съдът наложи наказание от четири години лишаване от свобода.
Така определеното наказание ще отговаря в най-пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на хуманизма на българското наказателно законодателство.
Императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК изисква при определяне на
наказанието при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 НПК да се
приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК - след определяне на справедливото
наказание при условията на чл. 54 НК да се направи редукция с една трета. След
направената редукция окончателното наказание, което съдът наложи на подсъдимия Г.
по настоящото дело е две години и осем месеца лишаване от свобода. Съдът взе
предвид и това, че подсъдимия с оглед на предходните му осъждания и търпени от
него наказания се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС и постанови така
определеното и наложено наказание да се изтърпи от него при първоначален строг
режим.
При определяне вида и размера на наказанието
на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху
които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законо-установеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Съдът прецени и обстоятелствата,
свързани със субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват
подбудите за извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при
индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния
състав, възведени съобразно неговата квалификация.
На основание чл.53 ал. 1 от НК съдът
постанови веществените доказателства – 1 бр. ПВЦ плик с надпис по него
“UniCredit Bulbank” и ръкописен текст по него и дата изписана с химикал
22.02.2013 г. – след минаване нуждата от тях да бъдат унищожени.
Предвид факта, че настоящият съдебен
състав призна подсъдимите А.И.И., Н.И.К., С.В.И., Т.Л.А. и Б.Р.Г. за виновни по
повдигнатите им обвинения, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК
разноските по делото в размер на 236,97 лева следва да бъдат присъдени в тежест
на подсъдимите солидарно.
Причините и условията за извършване
на престъплението са ниското правно съзнание на всеки от подсъдимите и
стремежът им за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: