Решение по дело №959/2022 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 430
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Грета Денчева
Дело: 20225140100959
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Кърджали, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100959 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл.
477, ал.3 КЗ във вр. с чл.45 във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от А. Б. Д., действащ чрез своя баща и законен
представител Б. Д. Д., с която е предявен осъдителен иск срещу застраховател на деликвент
за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
30.07.2017г., причинено от водач, застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на
автомобилистите, с цена на иска 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че на 30.07.2017 год. около 20.00 ч. Х. М. И. с ЕГН: ********** при
управление на собствения си лек автомобил марка „Х.“ модел „С.“ с рег.№ *********, в гр.
Кърджали по бул. “Христо Ботев“ с посока на движение към блок № 100 на ж.к. „В.“
нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) и
допуснал настъпване на ПТП с лек автомобил марка „Ш.“ модел „Ф.“ с peг.№ *********,
управляван от Ф.З.О., който също нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 37, ал.
1, чл. 47 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП), като на детето А. Д., като пътник на задната седалка във
втория автомобил „Ш.“, модел „Ф.“ са причинени телесни повреди - сътресение на мозъка,
без открита вътречерепна травма, довело до разстройство на здравето и кръвонасядания и
охлузване на кожата на лицето и дясното бедро, причинили болка и страдание. Твърди се
още, че след образувано досъдебно производство е постановено влязло в сила Решение по
АНД № 1115/2015г. по описа на КРС срещу виновния водач Х. И., с което извършителят е
1
признат за виновен и му е наложено наказание. Сочи, че към датата на настъпване на
вредите виновният водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество и на 30.05.2022г. пред застрахователя е депозирана
претенция за обезщетяване на причинените вреди , но ответникът е отказал да изплати
претендираната сума с писмо, получено на 17.06.2022 г. Моли, да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 2000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилото на 30.07.2017г.
застрахователно събитие - ПТП с причинени телесни повреди, изразяващи се в сътресение
на мозъка, без открита вътречерепна травма, довело до разстройство на здравето и
кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и дясното бедро причинили болка и
страдание и влошено емоционално състояние, причинени виновно от Х. М. И. с ЕГН:
**********, при управление на лек автомобил марка „Х.“ модел „С.“ с рег.№ *********,
застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата считано от 24.02.2020
год. - срока по чл. 429, ал. 3 от Кодекс за застраховането до окончателното и изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло
иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за
процесният лек автомобил „Х. С.", с peг. № *********. Оспорва твърдението, че и двамата
водачи имат равен принос за настъпване на ПТП, като твърди, че вината и приноса за
настъпване на ПТП на водача на МПС „Ш." с peг. № ********* е значително по-голяма, тъй
като именно той е отнел предимството на МПС „Х. С." и е предизвикал настъпването на
ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване на вредите от пострадалия, който с поведението си
е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него
вреди, като в настоящата хипотеза и доколкото пострадалото лице е малолетно, счита, че
съпричиняващото поведение следва да бъде квалифицирано под формата на неупражнен
надзор от страна на родителите му. Оспорва по вид и степен твърдяните в исковата молба
увреждания, при твърдение, че заявените от ищеца увреждания, болки и страдания се
дължат единствено на предходни заболявания, като оспорва и продължителността на
оздравителния процес. Счита, че заплатената от „ДЗИ- 03" АД сума в размер на 2000 лева е
изцяло адекватна и репарира напълно претърпените вреди. Моли, да се отхвърлят исковите
претенции, като неоснователни и недоказани. В условия на евентуалност моли, да се намали
размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски, като прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните, приема следното от
2
фактическа страна:
Установява се от приобщените по делото писмени доказателства, че с влязло в сила
Решение №32/23.01.2019 г.по АНД № 1115/2018г. по описа на КРС, обвиняемият Х. М. И., е
признат за виновен в това че: на 30.07.2017г. в гр.Кърджали при управление на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Х.” модел „С.“ с ДК№ ********* нарушил
правилата за движение- чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата като при избиране на
скоростта на движение не се е съобразил с всички обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движение, а именно с характера и интензивността на движението, за да
бъде в състояние да спре пред всяка непридвидима опасност, както и не е намалил скоростта
и в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението; чл.21
ал.1 от Закона за движението по пътищата-като при максимално разрешена скорост от 50
км/ч на пътното превозно средство от категория „В“ в населено място се движел със скорост
от 62,39км/ч, като предизвикал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което по
непредпазливост и при независимо съпричиняване с Ф.З.О. от гр.Кърджали, причинил на
Г.Ф.О. от гр.Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на четвърто, пето
и шесто десни ребра, довело до трайно затрудняване на движението на снагата-
престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК. От мотивите към решението се
установява, че на задната седалка в лек автомобил марка „Ш.“ модел „Ф.“ с peг.№
*********, управляван от Ф.З.О., пътували пострадалата Г.Ф.О. /дъщеря на водача/ и
тригодишния му внук А. Д., който седял отляво зад водача, като и майката и детето били без
предпазни колани, а за детето нямало и монтирана специална седалка.
По делото е признато за безспорно, че към датата на настъпване на ПТП 30.07.2017г.
лек автомобил „Х. - С.“ с рег.№ ******** е бил застрахован при ответното дружество със
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Установява се, че същата е
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.
От представените доказателства се установяват изложените твърдения, че деликвента
Ф.З.О. с ЕГН: **********, като собственик на автомобил „Ш.“ модел „Ф.“ е имал валидна
към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с "ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, като на 28.02.2020 год. е сключено споразумение по силата
на което "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е изплатило 2 000 лв., или половината от
общо определеното обезщетение в размер на 4 000.00 лева.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за
достоверно като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, се установява, че
процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: лек автомобил „Ш. Ф.", ******,
управляван от Ф.О. се е движил по бул. „Хр. Ботев", с посока от 100-ни блокове на кв. „В."
към маг. „Зорница", извършил е ляв завой в посока към новия мост, като срещу него в права
посока към 100-ни блокове се е движил л.а. „Х. С.", *********, управляван от И.. На
кръстовището за новия мост, видачът О. не е осигурил предимство на движещият се в права
посока л.а. „Х.", като траекториите им на движение са се пресекли и лек автомобил „Х." с
предната си дясна част е ударил лек автомобил „Ш." в задните дясна врата и гума. И двата
автомобила са се завъртели по посока на часовата стрелка, плъзгали са се по асфалта и с
гумите са оставили слели от приплъзване. Установили са се в покой в положенията открити
след ПТП. Същите са получили материални щети, а пътуващите на задната седалка в „Ш."
са получили телесните увреждания. Вещото лице дава заключение, че причините за
настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка се състоят в неспазване на
3
предимство от страна на водача л.а „Ш. Ф.", ********* - О., довело до попадането на
автомобила му в габаритите на л.а „Х. С.", *********; управление с превишена скорост от
страна на водача на л.а. „Х. С.", ********* И. и закъсняла реакция при възникване на
„опасността", довела до попадането на автомобила му в габаритите на л.а. „Ш. Ф.",
*********. Вещото лице сочи, че скоростта на движение на л.а. марка „Х. С.", *********,
управляван от Х. И. преди ПТП е била 61,03км/ч (1б,95м/сек). Вещото лице сочи, че при
така създалата се ситуация водачът на „л.а. „Х. С.", ********* - Х. И. е имал възможност с
навременно и екстрено задействане на спирачната уредба да предотврати настъпването на
ПТП.
От прието по делото заключение на СМЕ се установява, че при пътно-транспортното
произшествие, станало на 30.07.2017 г. на А. Б. Д. е било причинено: кръвонасядания и
охлузване на кожата на лицето и дясното бедро и сътресение на мозъка. Сътресението на
мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, е довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК /временно и неопасно за живота/, а кръвонасяданията и
охлузването на кожата на лицето и дясното бедро са причинили болка и страдание. Вещото
лице сочи, че при пътно-транспортното произшествие А. Б. Д. се е ударил в части от
интериора на автомобила - облегалки на предните седалки, вътрешните повърхности на
вратите, в части от тялото на майка си, която го е държала на ръце. Вещото лице дава
заключение, че към момента на пътно-транспортното произшествие пострадалият А. Б. Д. е
бил на 3 г. и 6 мес. и ако е бил поставен в детско столче/седалка не би получил описаните
увреждания. Вещото лице сочи, че евентуално поставеният на А. предпазен колан не би
могъл да ограничи движението на тялото му по време на пътно-транспортното
произшествие и той би получил описаните или подобни травматични увреждания, тъй като
дете с ръст по-нисък от 150 см. и тегло по-малко от 36 кг. следва да пътува в детско столче, а
не с поставен предпазен колан.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства -
медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени
релевантни въпроси.
Пред настоящата съдебна инстанция от страна на ищеца са разпитани св. С.А. и св.
Х. И..
От показанията на св. С.А. се установява, че познава А., тъй като са приятели с
баща му. Свидетелят заявява, че знае за претърпяната автомобилна катастрофа през лятото
на 2017г. Сочи, че с бащата на детето били от страната на заведение „ Ориентал“, като
идвали от страната на моста, когато се чул някакъв трясък, изтичали с Б. до мястото, той
видял колата, в която бил А. и извикал : „ Синът ми, синът ми“. Свидетелства, че изтичали
до колата, а след това откарали детето с линейката до болницата. Заявява, че на главата на
детето имало червено, било много страшно, ревяло, баща му не можел да го успокои.
Свидетелства, че след катастрофата оставили детето на лечение в болницата към седмица.
Сочи, че след това виждал детето, което се оплаквало от главоболие. Свидетелства, че детето
след катастрофата изпитва страх от колите, като го е страх и към настоящия момент и когато
види кола отдалече, тича при майка си или баща си.
От разпита на св.И., се установява, че си спомня за ПТП-то, тъй като е шофьор на
лекия автомобил „Х.- С.“. Свидетелства, че прибирал колата към гаража, който се намира на
ул.“Джон Атанасов № 2 , като се намирал на улицата на „Ориентала“ към новия мост и щял
да продължи към 100-ните блокове, карал направо, светофарът бил зелен, като при
навлизането в самото кръстовище забелязал л.а. „Ш.“, като другия вадач явно преценил, че
ще мине преди него и буквално изгасил колата по средата на улицата, след което настъпил
4
удар. Свидетелства, че имало едно пострадало дете в другата кола.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства не са вътрешно противоречиви, житейски
логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като
субективните възприятия за последиците върху физическото състояние на ищеца и
преживените вследствие на инцидента болки и страдания от страна на св. С.А. са
непосредствени.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото
лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.
Предявения иск е процесуално допустим, като е проведено и рекламационно
производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност”
на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено
от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се
поражда претендираното материално право са следните: 1/. валидно възникнало
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на
настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие - ПТП;
3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение /имуществени или неимуществени/; 4/.
предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-
следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на всички посочени по- горе кумулативни предпоставки
на исковата претенция.
Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника - застраховател. По делото е установен деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД. От влязлото в сила решение по АНД № 1115/2018г. по описа на КРС се установява
противоправното деяние на водача Х. М. И., причинил ПТП, както и причинната връзка
между произшествието и травматичните увреждания на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка
между увредата на ищеца и ПТП - то, което се опровергава от заключението на вещото лице
по СМЕ и САТЕ, приетите писмени доказателства по делото и в изслушаните свидетелски
показания.
Не е спорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между
ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил „Ш. Ф.", е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска
отговорност". По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
5
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно,
предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява доказан по основание.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на
извършване на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените неудобства и дискомфорт, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както и нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
"Гражданска отговорност".
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Релевантни
за размера на обезщетението и за прилагане на критерия „справедливост” са характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление във времето
и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.Както е прието в решение № 88 от 17.06.2014г. на ВКС по т.д. №
2974/2013г., II ТО, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически
сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост
представляват конкретните неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид обстоятелството, че от
процесното ПТП ищецът е претърпял кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и
дясното бедро и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, което е
довело до разстройство на здравето. Съдът, съобрази характера на претърпените физически
и психически страдания и неудобства, преживяния стрес и стрaх, крехката възраст на ищеца
към момента на настъпване на увреждането /3 г. и 6 м./, вида, броя и тежестта на
уврежданията, обичайната им продължителност и интензитет, продължителността на
проведеното болнично /седмица/, неблагоприятното отражение на ПТП върху психическото
състояние на ищеца, факата, че към настоящия момент търпи неблагоприятно въздействие,
свързано със страх от коли.
При съобразяване на посочените критерии съдът счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за всички претендирани в производството неимуществени вреди,
причинени на ищеца, възлиза на сумата от общо 2 000 лева, като съобрази и изплатеното
обезщетение от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД обезщетение в размер на 2000 лв.,
6
поради което иска следва да се уважи в пълен размер. Така определеното обезщетение в
най-пълна степен би довело до репариране на претърпените от ищеца вреди, като размерът
на обезщетението е съобразен с обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и нормативно установените
лимити на гражданската отговорност на застрахователните дружества при причинени
неимуществени вреди, и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно
съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при
подобни травматични увреждания.
По отношение на възражението за съпричиняване:
В производството по чл. 432, ал. 1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по
категоричен начин /решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 ВКС, ТК, решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. №
1140/2011 г., ВКС, II т. о. и решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о. /.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието
на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение
/вината/ на пострадалия - в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди - така решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. №
93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
В настоящия случай, съдът намира за недоказано възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че пострадалия не е бил поставен в
детско столче, поради което е налице принос към вредоносния резултат от малолетното
дето, поради неупражнен надзор от родителя, необeзопасил в достатъчна степен детето в
детско столче.
Задължението за обезопасяване на пътуващото в лекия автомобил малолетно дете /на
възраст 3 години и шест месеца към момента на ПТП/, се извършва съобразно ЗДвП.
Посоченият нормативен акт предвижда административно наказателна отговорност за водач
на МПС, който превозва деца в нарушение на изискванията за задължително използване на
системи за обезопасяване на деца, съобразена с възрастта и теглото на детето. Несъмнено е,
че спазването на посоченото изискване включва освен задължението на водача да монтира
правилно за съответния клас система за обезопасяване на деца, също и осъществяването на
контрол за правилното й използване по време на пътуването, като посочените задължения са
израз на вменената от закона завишена грижа, която водачът на МПС следва да полага при
управлението, в случаите на превоз на деца и която има превес пред общото задължение на
всеки родител да упражнява надзор над малолетното си дете. В този смисъл настоящият
състав намира, че установеното по делото пътуване на пострадалия малолетен в лекия
автомобил, без да е поставен в детското столче със задължителните предпазни колани
съгласно технологичните изисквания, е резултат на противоправното поведение на
7
нарушилия разпоредбите на ЗДвП водач, който е допринесъл за настъпването на ПТП, но
не може да доведе до извод за наличие на принос на малолетното дете за съпричиняване на
вредите.В този см. Решение №6 от 18.03.2021 г. по т.дело №2722/2019 г., II т.о. по описа на
ВКС/.
По отношение на иска за лихва за забава:
Нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ предвижда, че лихвата за забава върху
застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати – изтичането на 15
работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106, ал. 3 от КЗ доказателства или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от ГПК. Следва да се има предвид обаче, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "ГО" в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя /
в този смисъл решение 128/04.02.2020 г. по дело № 2466/2018 г. на Първо ТО на
ВКС, решение 167/30.01.2020 г. по дело № 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/, т. е.
обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 30.05.2022 г. – датата на
входиране на застрахователната претенция при ответника от страна на ищцата, а в
останалата част иска за присъждане на законна лихва следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски съобразно правилото на
чл. 78, ал. 1 ГПК - съразмерно с уважената част от иска, но такива не са направени, поради
което не се дължат. При този изход на спора ответника няма право на разноски.
Пълномощникът на ищеца е поискал определяне и присъждане на възнаграждение
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правба защита и
съдействие, в който е обективирано изявление, че се предоставя безплатна правна помощ
при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено
със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за възникване
на право в полза на процесуалния представител на ищеца да претендира и да получи
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие, на основание чл.38
от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на
отговорността на насрещната страна за разноски за процесуално представителство на
ответника.
Предвид горното съдът счита, че следва да присъди в полза на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
държавната такса по делото съразмерно на уважената част от предявения иск, но не по-
малко от 50 лв. /чл.1 от ТДТГПК/, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Кърджали сумата 80 лв. д.т. съразмерно с уважената част от иска, както и да
бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали заплатеното от бюджетните средства на
съда възнаграждение на вещо лице в размер на 410 лв. за САТЕ и 228.92 лв. възнаграждение
на вещо лице по СМЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗД "Б.И."" АД регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, общ.
Столична, район ,Л.“, бул. "Дж.В." №**, представлявано от С.С.П., К. Д. К., да заплати на
А. Б. Д. с ЕГН: ********** действащ чрез законен представител - баща Б. Д. Д. с ЕГН:
********** с адрес: гр. Кърджали, ж.к. “В.“ ********** сумата от 2000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания от
настъпилото на 30.07.2017 година застрахователно събитие - ПТП с причинени телесни
повреди изразяващи се в сътресение на мозъка, без открита вътречерепна травма, довело до
разстройство на здравето и кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и дясното
бедро причинили болка и страдание и влошено емоционално състояние, причинени виновно
от Х. М. И. с ЕГН: ********** при управление на лек автомобил марка „Х.“ модел „С.“ с
рег.№ *********, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата считано от
30.05.2022 г. год. - до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
законна лихва, считано от 24.02.2020 г. - до 29.05.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, общ.
Столична, район ,Л.“, бул. "Дж.В." №**, представлявано от С.С.П., К. Д. К., да заплати на
адвокат Я. М. С., ЕГН ************, член на САК, с личен номер **********, при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищеца А. Б. Д..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД "Б.И." АД регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, общ. Столична, район ,Л.“, бул. "Дж.В." №**, представлявано от
С.С.П., К. Д. К., да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на
РС- Кърджали сума в общ размер 718.92 лева, представляваща дължима държавна такса и
разноски в производството, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9