Р Е Ш Е Н И Е
№
I-86
06.08.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 811 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото първоначално е образувано под № 1021/2018г. по описа на ОС Бургас по въззивна
жалба с вх. № 24213 от 11.06.2018г. от С.К., гражданин на П., роден на ***
год., с лична карта № ***, издадена от ПА П., с адрес: Р. П., В., ул. В. № *, ап.*, п.к. *-*, чрез адвокат Лъчезар Ковачев,***, с адрес за връчване: гр. Царево,
ул. „И. Асен II“ № 6, срещу решение № 1000/18.05.2018 г., постановено по гр.д.
№ 5885/2017 г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е отхвърлил исковете на въззивника – ищец в първоинстанционното
производство С.К. за осъждане на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Индустриална зона,
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и
Джовани Батиста, както следва:
1.
за заплащане на сумата от 9655,05
лв. - възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 01.07.2014 год.
до 31.10.2014 год., в това число:
1.1.
2744,45 лв. - представляваща дължимо
възнаграждение за 78 часа положен извънреден труд след изтичане на работното
време,
1.2.
6467,62 лв. - възнаграждение за 154
часа положен извънреден труд в почивни дни,
1.3.
442,98 лв. - възнаграждение за 9
часа положен извънреден труд по време на официални празници,
1.4.
ведно с мораторна лихва в размер на
2812,65 лв., начислена върху сборната главница за периода от 10.11.2014 год. до
08.08.2017 год., КАКТО и законната лихва за забава върху главницата, начиная от
09.08.2017 год. до окончателното й изплащане.
2.
за заплащане на сумата от 3937,45
лв., представляваща обезщетение, дължимо по чл.224, ал.1 от КТ - за 20 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2014 год., ПОРАДИ извършено прихващане с
насрещно вземане на „Сичес Полска Сп.з.о.о.“, за връщане на сумата от 4912.55 лв., с която С.К. се е обогатил неоснователно, съгласно чл.59 от ЗЗД, и
представляваща сбор от
разходи за настаняване в хотел, храна и пътни за срока на трудовия договор,
заплатени за сметка на ищеца,
КАКТО И исковете за заплащане на мораторна
лихва в размер на 1100,16 лв., начислена върху обезщетението, за периода от
10.11.2014 год. до 08.08.2017 год. и за законната лихва върху главницата,
начиная от 09.08.2017 год. до окончателното й изплащане - поради
неоснователност.
Със същото решение ищецът С.К. е осъден да
заплати на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ сумата от 1 400 лева,
представляваща извършени по делото разноски.
С определение № I-746/22.04.2019г. по в.гр.д.
№ 1021/2018г. по описа на БОС съдът констатира, че е налице разминаване между
мотиви и диспозитив в първоинстанционното решение, тъй като в мотивите се
приема основателност на иска за заплащане на обезщетение заради неползван
платен годишен отпуск в размер на 2074,54 лв. (1867,09 лв. след приспадане на
ДДФЛ), но предвид основателност на възражението за прихващане, искът подлежи на
отхвърляне, докато в диспозитива поради прихващане е отхвърлен иска в пълния
предявен размер от 3937,45 лева. Ето защо съдът прекрати производството по
делото и го върна на РС Бургас за поправка на очевидна фактическа грешка по
реда на чл. 247 ГПК. С Решение № 965/24.04.2019г. по гр.д. № 5885/2017г. по
описа на РС Бургас е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
обжалваното решение като иска на С.К. против „Сичес Полска Сп.з.о.о.“, до
размера от 2074,54 лева или за общо 11 дни неизползван платен годишен отпуск,
полагаем за 2014г. е отхвърлен ПОРАДИ извършено прихващане с насрещно вземане
на „Сичес Полска Сп.з.о.о.“, за връщане
на сумата от 4912,55 лева, с която С.К. се е обогатил неоснователно, съгласно
чл. 59 ЗЗД, представляваща сбор от разходи за настаняване в хотел, храна и
пътни за срока на трудовия договор, заплатени за сметка на ищеца, а за
горницата до пълния предявен размер от 3937,45 лв. и исковете за мораторна
лихва в размер на 1106,16 лева начислена върху обезщетението за периода
10.11.2014г. до 08.08.2017г. и законна лихва върху главницата, начиная от
09.08.2017г. до окончателното й изплащане поради неоснователност.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд,
ищецът - въззивник излага аргументи за порочност на обжалвания акт като счита,
че при разглеждане на делото пред първа инстанция са допуснати съществени
процесуални нарушения, в резултат от които е била ограничена възможността му да
посочи фактите, на които основава претенциите си и да представи доказателства,
които да подкрепят изложените от него факти. Счита, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна поради допуснатите процесуални нарушения.
Излага съображения, че въпреки своевременно направените доказателствени
искания, РС Бургас неправилно е отказал да допусне до разпит свидетели, като
въззивникът твърди, че техният разпит ще установи релевантни за делото факти –
полагане на извънреден труд. Излага
подробни съображения относно пряката приложимост на Регламент (ЕО) № 1206/2001
на Съвета като счита, че неправилно първоинстанционният съд е отказал разпит на
свидетели по делегация в Р. П.. Подчертава, че ответната страна съзнателно е
създала пречи в процеса на доказване пред районния съд и не представила всички,
находящи се в нея писмени доказателства. Смята, че неправилно РС Бургас не е
приел за доказани фактите, за установяването на които ответникът – въззиваем е
създал пречки. С оглед изложените твърдения, счита, че са неправилни изводите
на първоинстанционния съд за неоснователността на претенциите на ищеца за
присъждане в негова полза на възнаграждения за извънреден труд и труд положен
по време на официални празници, както и обезщетенията за забава към тях.
Излага се становище, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и в частта, в която е отхвърлил иска за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск като неправилно е
уважено възражение за прихващане с разходи за хотел, храна, транспорт. Счита,
че не са налице материално-правните предпоставки за извършване на прихващане
като оспорва основателността, ликвидността и изискуемостта на вземането по
възражението за прихващане, сочи, че по делото липсват доказателства, от които
да се установи, че разходите са извършени именно в полза на ищеца – въззивник,
твърди, че липсват данни да е настъпил падеж на вземането. Навежда довод, че
претендираните разходи са уговорени и предвидени в трудовия договор в тежест за
работодателя.
С оглед на изложеното се претендира отмяна
изцяло на обжалваното решение и решаване на спора по същество с постановяване
на ново решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца процесните суми за възнаграждения, обезщетения и извършените в първата
съдебна инстанция разноски. Претендира разноски и пред настоящата инстанция.
В подкрепа на твърденията си въззивникът прави
доказателствени искания за разпит на свидетели по реда на чл. 614 ГПК и за
събиране на писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ е подала отговор на въззивната жалба, с който
изразява становище, че същата е неоснователна, а решението на РС Бургас е
правилно и моли да бъде оставено в сила. Възразява срещу допускането на
поисканите от ищеца доказателства като изрично се противопоставя на искането за
допускане до разпит на свидетели. С отговора не са направени искания по доказателствата.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и
на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение, намира за установено следното
от фактическа страна:
Районен
съд Бургас е сезиран с искова молба от С.К., с която се
претендира осъждане на ответника да заплати:
1)
3023,28
лева – възнаграждение за извънреден труд общо 78 часа след работно време за
периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. като твърди, че:
-
за
месец юли 2014г. от 01.07.2014г. до 11.07.2014г. работил по два часа извънредно
всеки ден, през официалните работни дни от 14.07.2014г. до 21.07.2014г. по един
час извънредно всеки ден или общо 26 часа извънреден труд,
-
за
месец август 2014г. от официалните 21 работни дни работил по един час
извънредно от 01.08.2014г. до 31.08.2014г. по един час извънредно всеки ден или
общо 21 часа извънреден труд през работните дни от месеца;
-
за
месец септември 2014г. освен работа през официалните 21 работни дни по 8 часа
дневно работил от 05.09.2014г. до 29.09.2014г. по един час извънредно всеки ден
или общо 15 часа извънреден труд през работните дни в месеца;
-
за
месец октомври 2014г. освен, че работил по 8 часа на ден през работните 23 дни
работил от 01.10.2014г. до 31.10.2014г. по един час извънредно или общо 16 часа
извънреден труд през работните дни в месеца;
2)
6963,88
лева – възнаграждение за 154 часа извънреден труд през почивни дни за периода
от 01.07.2014г. до 31.10.2014г., като твърди, че:
-
за
месец юли 2014г. през първа събота на месеца положил 10 часа извънреден труд,
през втората събота на месеца е положил шест часа извънреден труд или общо 16 часа
извънреден труд през почивни дни;
-
за
месец август 2014г. през първите три съботи на месеца положил извънреден труд
по девет часа, а през последната събота шест часа или общо 38 часа извънреден
труд;
-
за
месец септември 2014г. през първите четири съботи – по 9 часа извънреден труд
всяка, а през четирите недели на месеца – 9 часа или общо 72 часа извънреден
труд през почивни дни;
-
за
месец октомври 2014г. работил извънредно през първите две съботи на месеца като
положил по девет часа извънреден труд, а през първите две недели на месеца по
пет часа извънреден труд всяка или общо 28 часа извънреден труд през почивните
дни.
3)
465,12
лева – възнаграждение за извънреден труд за 9 часа през официални празници, а
именно на 22.09.2014г. положил 9 часа извънреден труд,
4)
ведно
с мораторна лихва върху сборната главница от 10.11.2014г. до датата на подаване
на исковата молба в съда в размер на 2917,60 лева и законна лихва върху
сборната главница от датата на предявяване на исковата молба до пълното им
изплащане.
5)
С
исковата молба се претендира и 4134,40 лева - обезщетение за платен годишен
отпуск за 2014г., ведно с мораторна лихва считано от 10.11.2014г. до датата на
предявяване на исковата молба в размер на 1154,07 лева, както и законна лихва
от датата на предявяване до пълното изплащане.
С молба от 09.01.2018г. ищецът е направил изменение на исковете, допуснато в съдебно заседание 26.01.2018г. като
искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд след работно време в делнични дни е намален до размера от 2744,45 лева,
искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в почивни дни е
намален до размера от 6467,62 лева,
искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд през официални празници е намален до размера от 442,98 лева,
искът за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за извънреден труд е намален до размера от 2812,65 лева,
искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г. е намален до размера от 3937,45 лева,
искът за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск 2014г. е намален до размера от 1100,16 лева.
Поради направен отказ от иска за горницата над размера, до който е извършено намаляване, производството по делото е прекратено в тази част.
С исковата молба се твърди, че между страните
е подписан трудов договор, с който ищецът бил назначен на длъжност „************ с код по НКИД *********** с основно месечно трудово възнаграждение плюс допълнителни възнаграждения
в размер на ***,* евро. Сочи,
че място на работа било рафинерията Лукойл Нефтохим Бургас АД като всеки ден са
му правени задължителни инструктажи за безопасност. Твърди, че съгласно
трудовия договор работното време било уговорено по осем часа на ден между 8 и
17 часа с обедна почивка 1 час, пет дни в седмицата, но още отначало работното
време било продължавано, както подневно, така и като работни дни в седмицата и полагал
труд след работно време, както и в почивни дни и по време на официални
празници. Сочи, че полагането на извънреден труд се налагало поради обстоятелството,
че работата по проекта трябвало да завърши в крайни срокове като водел лична
информация за положения труд каквато твърди, че водил и самия работодател. На
31.10.2014г. трудовият договор бил прекратен, но не му било заплатено възнаграждението
за положения извънреден труд, нито обезщетението за платен годишен отпуск като
излага подробни записвания относно положения извънреден труд след работно
време, по време на почини дни и официални празници. Сочи, че положения
извънреден труд за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. след работно време е
78 часа, общ брой часове положен извънреден труд през почивни дни е 154 часа,
общ брой часове извънреден труд по време на официални празници - 9 часа, както
и че не му е платено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2014
година. Твърди, че в посочените дни и часове не е включено времето нужно за
транспорт от и до работното място, а е включено само времето, през което е
престиран реално положен извънреден труд.
Исковата молба е връчена на ответника на
адреса, вписан в регистър БУЛСТАТ като адрес за кореспонденция в гр. С., бул. Б. № *, ж.к. С. като е
постъпил писмен отговор. Ответникът изразява становище, че исковете са
неоснователни и заявява при условията на евентуалност възражение за прихващане
за сумата в размер на 4913,15 лева, която представлявала стойността на
заплатени от страна на работодателя наем във връзка с престоя на работника в
гр. Б. за периода на изпълнение на трудовия договор, както и цената на
предоставяната в съответния хотел, храна и транспортни разходи за пътувания от
и до П.. Сочи, че действително договор е сключен и е прекратен с изтичане на
срока му на 31.10.2014г. Оспорва твърденията за полаган извънреден труд, както
и за неизплатени задължения към работника. Твърди, че обезщетението по чл. 224 КТ е начислено във фиша за работна заплата за месец октомври 2014г. и е
изплатено. Намира, че в периода от време не следва да се включва времето, нужно
на работниците за подготовка на работата като сутрин до започването на работата
следва да се приспаднат 50 минути, а следобед 1 час и 15 минути като време
нужно за придвижване, преобличане и подготовка за работа. Акцентира се, че
работодателят не е знаел за полагане на извънреден труд и не е издавал заповеди
в тази връзка и по време на изпълнение на трудовия договор работникът не е
поискал заплащане на такъв, въпреки твърдението, че си водил надлежни записки. Твърди,
че през целия период на трудовото правоотношение, работодателят е осигурявал на
ищеца настаняване в хотел в гр. Б. и общата сума на тези разходи възлиза на 1772,55 лева с ДДС като са направени
и разходи за храна за сумата в размер на 2476 лева с ДДС, както и пътувания до
П. с автобус на обща стойност 664,60 лева с ДДС като общия размер на разходите е
в размер на 4913,15 лева с ДДС. Твърди, че в трудовия договор не е уговаряно
заплащането на тези разходи, поради което в случай, че някаква част от
претенцията се намери за основателна, то моли от присъдените суми да бъде
приспадната сумата от 4913,15 лева с ДДС, която представлява разходи за
транспорт, хотелско настаняване и храна във връзка с престоя на ищеца от 15.04.2014г.
до 31.10.2014г.
Първоинстанционният съд е разгледал искове с
правно основание чл. 128, вр. чл. 150 вр. чл. 262 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД и възражение за прихващане с правно основание чл. 59 ЗЗД.
От представения и приет като доказателство по
делото трудов договор (л. 11) се установява, че е подписан на 15.04.2014г.
между С.К. и „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ като страните са постигнали
договореност, че от 15.04.2014г. работникът следва да постъпи на работа на
длъжност „*****“, код по НКПД: *****, с място на работа
седалището на работодателя (което според договора е гр. Бургас, Индустриална зона,
Лукойл Нефтохим Бургас АД) със срок от три месеца, ако не бъде прекратен с
изтичане на срок за изпитване - до 31.10.2014г. Уговорено е основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1733,70 евро, както и допълнителни
възнаграждения като към момента на подписване на договора възнаграждението е в
размер на левовата равностойност на ***,* евро.
Възнаграждението е платимо не по-късно от 10 число на месеца, следващ месеца за
който се дължи. В т. 9 е уговорено работно време между 8 и 17 часа по осем часа
на ден, пет дни в седмицата, с право на един час обедна почивка, а в чл. 10 е
посочено, че работникът има право на 20 дни платен годишен отпуск за пълна
календарна година. Съгласно т. 6 (V) задължение на работодателя е да възстанови
на служителя всички документирани със съответните фактури, изготвени съобразно
изискванията на работодателя и действащото право разходи, свързани изключително
с изпълнението на задълженията, които служителят има по трудовия договор,
когато са предварително одобрени от работодателя.
Представени са ведомости за работна заплата.
От ведомост за положения труд за октомври 2014г. се установяват начислените на
работника възнаграждения и удръжки и е посочено, че се прави удръжка служебен
аванс в размер на 1867,09 лева.
С представената заповед от 31.10.2014г. е
прекратено трудовото правоотношение поради изтичане на уговорен срок като е
посочено, че на работника следва да изплати трудовото възнаграждение, заедно с
обезщетенията по чл. 224, ал. 1 КТ.
Представена е извадка за 11 лица от сведение
за работното време, отчетено от Сичес Полска МСД за периода юли –октомври
2014г. като сред посочените лица е и ищеца по делото. Посоченото извлечение не
носи подпис на издател и представлява „извадка“
от сведение. Извадката може да се приеме само като частен документ, който е
издаден в полза на страната, която го представя и не обвързва съда за сочените
в него обстоятелства.
Районен съд е изискал от дружеството оператор
на системата за контрол и управление на достъпа на територията на „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД - „Ер Енд Чи“ ЕООД , информация относно данните за влизане
и излизане от страна на ищеца на територията на предприятието за процесния
период като дружеството „Ер Енд Чи“ ЕООД е отговорило, че не съхранява данни
във връзка с достъпа на работниците.
По делото са събрани гласни доказателства като
от разпитания пред първа инстанция свидетел Б. се
установява извозването и пропускането на работните до работното им място.
Свидетелят посочва, че за извозването на работниците е бил организиран
транспорт с автобуси от хотелите до работното място като се преминавало през
няколко пропуска, а проверката продължавала различно между 10 и 40 минути, а
след проверките работниците били откарвани до съблекални, което отново отнемало
около 5-10 минути. При приключване на работния ден се минавало през същата
проверка, но за да не се пречи на влизащите автобуси се преминавало през друг
маршрут, който като времетраене бил по-дълъг с около 10 минути. Работниците
преминавали през портала чрез пропуск – специална магнитна карта, като се
регистрира в система, поддържана от Ер Енд Чи, която фирма организирала и
транспорта на работещите по проекта, както и пропуските им. На портала се
провеждал инструктаж, тъй като имало нови работници, които не били преминали
инструктаж. Не се правело преброяване на влизащите и излизащите и затова можело
след работно време да се остане на територията на Лукойл като свидетелят имал
работно време до 17 часа и не знае дали някой е оставал.
Пред въззивна инстанция са допуснати и събрани
доказателства по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001г. относно сътрудничеството
между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по
граждански или търговски дела на свидетелите З. Б.и К. Б..
От разпита на свидетеля З. Б.се установява, че
е работил за „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ от януари до октомври 2014г. на длъжност
монтьор с място на работа рафинерията „Лукойл“ – гр. Бургас като работил заедно
с ищеца, който започнал работа през април 2014г. и се върнал заедно с него в П..
Работило се от понеделник до събота по 10 часа в тяхната бригада. В неделя се
работило по желание като свидетелят работил три недели, но ищецът работил всяка
неделя обикновено по 5 часа. Работило се и по време на официалните празници. При
влизане в предприятието чекирали електронната си карта, след това автобусът ги
откарвал до гардеробите и там отново се чекирали. Водил си подробни разписки за
отработеното време като такива си водил и ищецът. При започване на работа
разбрал, че работодателят финансира хранене, хотел, транспорт и ако били за
негова сметка не би заминал да работи за тази работа началникът Б. казал, че разходите няма да се плащат. В повечето дни работили по 9
часа, а ищецът работил заедно с него като живеели в един и същи хотел, ако
някой искал да работи 8 часа трябвало да се върне в П.. Не е ползвал платен
годишен отпуск.
От разпита на свидетеля К. Б. се установява,
че работил за периода от 21.01. до 15.12.2014г. в България, гр. Бургас, за
фирма „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ на рафинерия „Лукойл“ като бригадир. Свидетелят
познава ищеца отдавна, още преди да работи по процесното правоотношение и
същият бил негов ръководител. Сочи, че ищецът работил от ранна пролет до късна
есен. Работило се според нуждата, но никога по 8 часа, а между 9-9,5 или 10
часа на ден. В събота се работило предимно 9 часа, но можело да се свърши в
13,00 часа, тогава пристигали автобуси. В неделя се работило 5 часа като работата
в събота била задължителна, а за неделя се записвали предварително по списък.
Започвали работа в 7 часа почивало се един час на обяд и се работило 9-10 часа.
В събота ако някой работил 9 часа имал един час почивка, а ако работел до 13 часа,
имал 15 минути за почивка за закуска. Работило се и по време на официални
празници. Всеки си водил бележки за отработеното време. При сключване на
трудовия договор било предложено фирмата Сичес Полска да заплаща настаняване в
хотел, транспорт, храна, а по време на почивката през работно време всеки
работник си заплащал храната. Ако тези разходи не били заплащани от фирмата, то
не биха се намерили толкова желаещи да работят.
Обстоятелството, че ищецът е водил бележки за
своето работно време, които възпроизвеждат при разпита, само по себе си не може
да докаже факта на полаган труд, тъй като имат характер на частни документи,
издадени от и в полза на страната, която се позовава на тях и следва да се
преценяват с оглед на всички останали доказателства по делото.
Представени са данъчни фактури и справки, че
ищецът е бил настанен заедно с други, наети от работодателя лица в хотел по
време на престоя си в България, както и че са заплащани разходи за храна. В
този смисъл са и показанията на свидетелите, които сочат, че по време на
изпълнение на трудовите си задължения са имали осигурени храна, настаняване и
транспорт.
От приетото като доказателство заключение на
съдебно-счетоводна експертиза се установява размерът на трудовото
възнаграждение за евентуално положен извънреден труд като вещото лице е
използвало доказателствата по делото за размера на възнаграждението и
претенцията е остойностена при спазване на чл. 262 КТ като е изчислено, че:
за 26 часа извънреден труд след работно време
за месец юли 2014г. би било дължимо възнаграждение в размер на 876,30 лева, а
за 16 часа извънреден труд през почивни дни – 629,16 лева
за 21 часа извънреден труд след работно време
за месец август 2014г. би било дължимо възнаграждение в размер на 775,19 лева,
а за 38 часа извънреден труд през почивни дни – 1636,57 лева
за 15 часа извънреден труд след работно време
за месец септември 2014г. би било дължимо възнаграждение в размер на 553,70
лева, а за 72 часа извънреден труд през почивни дни – 3100,86 лева
за 16 часа извънреден труд след работно време
за месец октомври 2014г. би било дължимо възнаграждение в размер на 539,26
лева, а за 28 часа извънреден труд през почивни дни – 1101,03 лева .
за 9 часа извънреден труд по време на
официални празници би било дължимо възнаграждение в размер на 442,98 лева.
Размерът на обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск е изчислено пропорционално на времето на полагане на труд
за 2014г. и за 11 дни е изчислено в размер на 2074,54 лева. Съгласно
заключението за месец октомври 2014г. е начислен служебен аванс в размер
1867,09 лева, но такъв не е установено да е получен. Изчислена е стойността на
разходите, направени за транспорт, настаняване в хотел и предоставяне на храна
в общ размер 4912,55 лева като от тях 1772,55
лева – за настаняване в хотел, 2476 лева – за храна и 664 лева – за транспорт.
Съдът намира, че заключението е изготвено обективно, безпристрастно и пълно,
поради което счита, че следва да му се довери.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е
отхвърлил поради неоснователност исковете на ищеца за заплащане на обезщетения
и възнаграждения за извънреден труд, както и
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху претендираните
главници, както и за законна лихва от 09.08.2017г. до окончателното изплащане.
Намерил е, че се дължи заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2014г. в размер на 2074,54 лева като искът е отхвърлен поради
прихващане с насрещно вземане на работодателя за сумата в размер на 4912,55
лева, представляваща сбор от разходи за хотел, храна, пътни и е отхвърлен за
сумата до пълния предявен размер от 3937,45 лева поради неоснователност.
Отхвърлен е и иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 1100,16 лева,
претендирана върху обезщетението за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г. и
за законна лихва върху главницата от 09.08.2017г. до окончателното изплащане
поради неоснователност.
С оглед така приетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което пристъпи към проверка за неговата
правилност.
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 1, вр. чл.
262, ал. 1, т. 2, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ, с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 262 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 224, ал. 1 КТ.
Възражението за прихващане е с правно
основание чл. 103 вр. чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. По правилно
извънредният труд е забранен като разпоредбата на чл. 144 КТ изброява
изключенията, когато се допуска неговото полагане и сред тях в т. 6 е посочено,
че може да се полага за довършване на започната работа, която не може да бъде
извършена през редовното работно време. Разпоредбите на КТ регламентират максималната
продължителност на работното време при полагане на извънреден труд като чл. 148 КТ предоставя на работника правото да откаже полагането на извънреден труд,
когато не са спазени правилата на КТ, на друг нормативен акт или на колективния
трудов договор. За положеният извънреден труд работодателят е длъжен да води
специална книга за отчитане на извънредния труд и той се отчита пред Инспекцията
по труда до 31 януари на следващата календарна година. При положен извънреден
труд работодателят дължи на работника възнаграждение в
увеличен размер съгласно чл. 262 КТ.
Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В този смисъл ищецът следва да установи материалноправните
предпоставки, обуславящи възникването в негова полза на парично вземане за
положен извънреден труд за исковия период от време. Необходимо е ищецът да
установи, че работодателят е възложил изпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя извън уговореното работно време или мълчаливо е
допуснал полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение
работно време, като законодателят не прави разлика между изричното разпореждане
на работодателя за извършване на извънреден труд и мълчаливото му допускане, стига
работникът и служителят ефективно да е престирал своята работна сила извън
установеното в трудовия договор работно време. Доказването на извънредния труд
в рамките на съдебното производство може да се извърши с всички доказателствени
средства - писмени, гласни, заключения на вещи лица и пр. (в този смисъл Решение
№ 872 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2009 г., IV г. о., ГК, Решение №
14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Между страните не е спорно, че е било налице
валидно трудово правоотношение по силата на срочен трудов договор, по който работникът
е положил труд на длъжност „******“. Не се спори, че
трудовата дейност е извършвана в седалището на работодателя - гр. Бургас,
Индустриална зона, Лукойл Нефтохим като на 31.10.2014г. трудовото
правоотношение е било прекратено поради изтичане на срока на договора. Не се
спори, че за извършването на работата е уговорено месечно трудово възнаграждение
в размер на левовата равностойност на ***,* евро, както и допълнителни възнаграждения като към момента на
подписване на договора възнаграждението е в размер на левовата равностойност на
**,* евро, платимо не по-късно от 10 число на месеца, следващ месеца, за
който се дължи.
Съгласно посочения трудов договор работното
време е уговорено с нормална продължителност като изрично т. 9 е уговорено
работно време между 8 и 17 часа по осем часа на ден, пет дни в седмицата, с
право на един час обедна почивка. Спорно между страните е обстоятелството дали
е полаган труд над установеното в трудовия договор работно време. Съгласно
разпоредбите на КТ работодателят е длъжен да отчита извънредния труд като води
книга и предоставя информация на ИТ до 31 януари на следващата календарна
година. Съгласно Решение № 103 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 299/2011 г.,
IV г. о., ГК и Решение №14/27.03.2012 г. по дело №405/2011 г. на ВКС, ГК, IV
г.о. неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не
прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност
сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ.
Във въззивна инстанция се събраха гласни
доказателства, от които се установи, че извънреден труд действително е полаган
от ищеца, така и от разпитаните свидетели. Съдът отчита обстоятелството, че
свидетелите са били също работници при „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ като е възможна
тяхната заинтересованост, но показанията и на двамата са последователни, те
взаимно се допълват като съвпадат относно обстоятелствата за започване на
работния ден, неговото приключване и организацията на работния процес и затова
им се доверява. Показанията им се анализират поотделно и в съвкупност с
останалите доказателства по делото и процесуалното поведение на страните, както
и че са в съответствие с клаузите на договора. Показанията им се подкрепят и от
тези на разпитания пред първа инстанция свидетел Баденов, който посочва, че не
се прави преброяване на хората при влизане и излизане и на практика работниците
могат да продължат да бъдат на територията на предприятието. Свидетелят
приключвал работа в 17 часа и затова не може да се ангажира с твърдения дали е
продължавал работния процес, но сочи, че е имало система, която да отчита
влизането и излизането на работник чрез магнитна карта. Независимо от
безспорния между страните факт - че продължителността на работното време и
дните на полагане на труд са били отчитани с електронна система за достъп,
работодателят не ангажира доказателства за отчетените от тази система данни.
Свидетелите З. Б.и К. Б. посочват, че процесът
на работа бил организиран така, че се работило повече от установеното в
трудовия договор работно време. Б. посочва, че в
повечето време се работило по 9 часа, а свидетеля Б., че се
работило според нуждите между 9-10 часа на ден. Установява се, че процесът на
работа бил организиран така, че работникът не може да се напусне сам
територията на предприятието, а работодателят организирал извозването на
работниците общо - в съответствие с допълнително отработваните часове и
производствената необходимост. Записванията, водени от работниците в техни
бележници не могат да докажат факта на полаган труд, тъй като имат характер на
частни документи, издадени от и в полза на страната, която се позовава на тях,
но преценени с оглед на всички останали доказателства по делото и
кореспондиращите помежду си свидетелски показания съдът намира, че се
установява полагането на труд над установеното в трудовия договор. Съгласно
посоченото в исковата молба такива записвания е правил и ищецът по делото като
претендира заплащане за реално положения от него извънреден труд, като
твърденията му за положен труд над договореното са в съответствие с установеното
от свидетелите продължителност на работното време от 9 – 10 часа. В този смисъл
съдът намира, че в процеса са доказани претенциите за положен от ищеца 78 часа извънреден
труд за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г., а именно 26 часа за месец юли
2014г., 21 часа за месец август 2014г., 15 часа за месец септември 2014г. и 16 часа
за месец октомври 2014г.
Относно претенцията за полаган извънреден труд
по време на почивни дни в месеца – събота и неделя. Съдът намира, че в случая
от събраните гласни доказателства не може да се направи еднозначен извод, че
ищецът е полагал извънреден труд в неделя. Свидетелят Б.сочи, че работил три
недели, а ищецът всяка неделя, което не съответства на посоченото от самия
ищец, който не твърди да е работил всяка неделя - посочва, че работил
последната неделя на месец август, четирите недели на месец септември и двете
недели на месец октомври. От друга
страна щом самият свидетел не е работил в неделя, не е могъл да възприеме дали
реално ищецът е полагал труд. Ето защо искът за заплащане на възнаграждение на
ищеца за заплащане на положен извънреден труд в неделя в конкретния случай е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На следващо място претендираните
девет часа извънреден труд за всяка събота не отговарят на посоченото от свидетеля Б., който е бил пряк
ръководител на ищеца, че в събота можело да се работи до 13 часа, свидетелят Б.посочва,
че от понеделник до събота в тяхната бригада се работило само по десет часа.
Посоченото несъответствие в показанията на свидетелите може да доведе до извод,
че в различните бригади продължителността на работното време е определяна
различно като в събота действително се е работило, но съдът намира, че не може
да се приеме, че продължителността на работното време е била след 13,00 часа, в
който смисъл са показанията на прекия ръководител на ищеца. Поради което и
съдът намира, че претенцията за полаган
извънреден труд в събота в конкретния случай е основателна за положен
извънреден труд до 13 часа на съботния ден или за 5 часа в претендираните
съботи, както следва: през първата и втората събота на месец юли 2014г. общо 10
часа извънреден труд; през четири съботи на месец август 2014г. е положил общо 20
часа извънреден труд; през четирите съботи на месец септември 2014г. е положил
20 часа извънреден труд, а пред първите две съботи на месец октомври 2014г. е
положил 10 часа извънреден труд.
Относно размера на дължимото възнаграждение за
претендирания положен извънреден труд, въззивният съд кредитира изчисленията,
дадени със заключението на приетата пред БРС съдебно-счетоводна експертиза,
която намира за компетентно и безпристрастно изготвена. Съобразно уговореното
трудово възнаграждение и при прилагане на чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ за общо 78 часа
извънреден труд през работни дни за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. се
дължи общо възнаграждение в размер на 2744,45 лева, както следва:
за месец юли 2014г. възнаграждението на ищеца
за час е в размер на 22,47 лева, което се увеличава съгласно разпоредбата на
чл. 262, ал.1, т. 1 КТ и за 26 часа труд ищецът е следвало да получи
възнаграждение в размер на 876,30 лева;
за месец август 2014г. възнаграждението на
ищеца за час е в размер на 24,61 лева, което се увеличава съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.1, т. 1 КТ и за 21
часа труд ищецът е следвало да получи възнаграждение в размер на 775,19 лева;
за месец септември 2014г. възнаграждението на
ищеца за час е в размер на 24,61 лева, което се увеличава съгласно разпоредбата
на чл. 262, ал.1, т. 1 КТ и за 15 часа труд ищецът е следвало да получи
възнаграждение в размер на 553,70 лева;
за месец октомври 2014г. възнаграждението на
ищеца за час е в размер на 22,47 лева, което се увеличава съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.1, т. 1 КТ и за 16
часа труд ищецът е следвало да получи възнаграждение в размер на 539,26 лева;
За извънреден труд в почивни дни ищецът е
следвало да получи възнаграждение, увеличено съобразно разпоредбата на чл. 262,
ал. 1, т. 2 КТ , както следва:
за месец юли 2014г. за 10 часа извънреден труд
– възнаграждение в размер на 393,22 лева;
за месец август 2014г. за 20 часа извънреден
труд възнаграждение в размер на 861,35 лева;
за месец септември 2014г. за 20 часа
извънреден труд възнаграждение в размер на 861,35 лева;
за месец октомври 2014г. за 10 часа извънреден
труд възнаграждение в размер на 393,22 лева.
Съдът счита за основателна претенцията за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд по време на официални
празници. Свидетелите сочат, че не се правило разлика между работни дни и
официални празници и че са работили и по време на официални празници. В този
смисъл претенцията на ищеца за положен извънреден труд на 22.09.2014г. се явява
основателна и следва да бъде уважена. Размерът на възнаграждението за положен 9
часа извънреден труд по време на официален празник съдът приема в размер на 442,98
лева съгласно заключението на вещото лице, изчислено съобразно разпоредбата на
чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ.
По
изложените съображения, исковата претенция е основателна за заплащане на
възнаграждение общо в размер на 5696,58 лева, в това число: за положен 78
часа извънреден труд през работни дни за
периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. възнаграждение в размер на 2744,45
лева, основателна е и претенцията за заплащане на възнаграждение за общо 60
часа извънреден труд по време на почивни дни за периода от 01.07.2014г. до
31.10.2014г. общо до размера на сумата 2509,15 лева, за заплащане на 9 часа
извънреден труд по време на официални празници за периода от 01.07.2014г. до
31.10.2014г. в размер на 442,98 лева. За останалата част относно претенцията за
заплащане на извънреден труд в почивни дни над 60 часа до 154 часа в размера
над сумата 2509,15 лева до предявения размер от 6467,62 лева, искът е
неоснователен.
Относно иска за заплащане на мораторна лихва
върху възнаграждението за положен извънреден труд:
Правната норма, уредена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предписва, че при забава за изпълнение на парично задължение длъжникът дължи
законната лихва за забава. Ищецът следва да установи главно задължение, което е
изискуемо, периодът на забавата и размера на вземането. Съгласно представения
трудов договор възнаграждението се изплаща не по-късно от 10-то число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи. Касае се за парично задължение,
установено със срок за изпълнение. Ищецът претендира мораторна лихва върху
сборната главница на дължимото възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 10.11.2014г. (10-то число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи последното възнаграждение за месец октомври 2014г.). Съдът служебно
изчисли, че размерът на занонната лихва върху сборната главница в размер на 5696,58
лева за периода от 10.11.2014г. до исковата молба е в размер на 1588,53 лева
(за изчисляване се използва електронен калкулатор: (http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html). Ето защо искът за заплащане на обезщетение заради забава в размер
на законната лихва върху главницата от 5696,58 лева за периода от 10.11.2014г.
до 08.08.2017г. е основателен до размера от 1588,53 лева. Съгласно направено
изменение на иска ищецът претендира лихва в размер на 2812,65 лева. Ето защо
искът за заплащане на обезщетение заради забава в размер на законната лихва
върху главницата от 5696,58 лева за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г. е
основателен до размера от 1588,53 лева и следва да бъде отхвърлен над тази сума
до пълния предявен размер от 2812,65 лева.
По отношение на иска с правно основание чл.
224 КТ:
Правоотношението между страните е прекратено,
поради което на ищеца се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск
пропорционално на отработеното време за 2014г. – 11 дни като обезщетението е в
размер на 2074,54 лева съгласно
заключението на вещото лице. До този размер искът е основателен, а в останалата
част до предявените 3937,45 лева следва да бъде отхвърлен.
По делото не се установява ищецът да е
отправил до ответника покана да му изплати обезщетението, поради което и
ответникът не е изпаднал в забава преди датата на подаване на исковата молба, затова
и не дължи обезщетение за забавено плащане на обезщетението преди тази дата и
искът за заплащането на мораторна лихва в размер на 1100,16 лева като неоснователен
следва да бъде отхвърлен, а решението на РС Бургас като правилно и
законосъобразно в тази част следва да бъде потвърдено.
По
отношение на релевираното в отговора на исковата молба защитно възражение за
прихващане с насрещно вземане на ответника
настоящата инстанция намира следното:
С отговора на исковата молба, при условията на
евентуалност, ответното дружество своевременно е направило възражение за прихващане
със свои неликвидни вземания срещу ищеца. Не е спорно обстоятелството, че
всички работници, работили по проект са били настанени в хотел, както и че са
ползвали храна и транспорт, заплащан от работодателя. От представените по
делото писмени доказателства и съдебно-икономическа експертиза се установява,
че работодателят е заплатил в полза на ищеца разходи за нощувки в размер на 1772,55
лева, разходи за храна в размер на 2476,00 лева, пътувания на обща стойност 664,00
лева или е разходвало общо сума в размер на 4912,55 лева. Действително, от
съдържанието на представения трудов договор не се установява пряко задължение
за работодателя за заплащането на тези разноски, но в същото време липсва и
уговорка тези разноски да бъдат удържани от възнаграждението на работника или
негово задължение за тяхното връщане. Съгласно разпоредбата на чл. 294 КТ
работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да
осигурява на работниците и служителите: 1/ организирано хранене съобразно
рационалните норми и специфичните условия на труд; 2/ търговско и битово
обслужване; 3/транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и
обратно и пр. Това е възможност за работодателя, който осигурява
съответните социално-битови придобивки за своите служители и съгласно чл. 292 КТ може да ги финансира. В случая е несъмнено, че работодателят е ангажирал
хотел за своите работници и организирал храненето, транспорта им до дома,
поради което съдът приема, че се касае за социални придобивки, които са били
предоставени на всички работници и не подлежат на връщане. Съществуването на
такива придобивки е уредено и в т. 34, пар. 1 от ДР на Закон за корпоративното
подоходно облагане, като е предвидено, че те трябва да са достъпни за всички
работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Следва
да се посочи, че предвидената възможност на работодателя за социално-битовото и
културното обслужване на работниците и служителите, което да се финансира със
средства от работодателя и от други източници, не е предвидено в задължителното
съдържание на трудовия договор по смисъла на чл. 66 КТ. От показанията на
свидетелите става ясно, че работодателят е поел задължението да заплати техните
разходи за квартира, храна и транспорт и приемат тяхното заплащане за част от
задълженията му, като съгласно показанията на св. Б. – ръководител на
бригадата, предложението за сключване на договор било да се гарантират хотел,
храна, транспорт, а останалите разходи на работа работниците сами поемали.
Свидетелят Б.сочи, че не би заминал за тази работа, ако разходите били за
негова сметка. По изложените съображения, съдът намира, че осигурените за ищеца
от работодателя храна, транспорт и хотелско настаняване не са предоставени без
основание и не подлежат на връщане от работника и затова възражението се явява неоснователно.
С оглед изложеното, решението на първа
инстанция следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени: иска за
заплащане на възнаграждение за положен 78 часа
извънреден труд през работни дни за периода от 01.07.2014г. до
31.10.2014г. в размер на 2744,45 лева; за заплащане на възнаграждение за 60 часа
извънреден труд по време на почивни дни за периода от 01.07.2014г. до
31.10.2014г. в размер от 2509,15 лева; за заплащане на възнаграждение за
положен 9 часа извънреден труд по време на официални празници за периода от
01.07.2014г. до 31.10.2014г. в размер на 442,98 лева, както и иска за заплащане
на обезщетение заради забава в размер на 1588,53 лева, изчислено върху сборната
главница за възнаграждението за положен извънреден труд от 5696,58 лева за
периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г. и вместо това да се постанови друго
решение, с което посочените искови претенции да бъдат уважени. Решението следва
да се отмени и в частта, в която е уважено възражение за прихващане и е
отхвърлен поради прихващане иска за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 2074,54 лева и вместо него до този
размер искът да бъде уважен, а в останалата част до предявените 3937,45 лева
искът подлежи на отхвърляне поради неоснователност и затова в тази част решението
следва да се потвърди. Решението следва да се потвърди и в частта, в която е
отхвърлен като неоснователен иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 1100,16
лева заради забава за заплащане на обезщетение
за платен годишен отпуск за 2014г. Възражението за прихващане като
неоснователно следва да се остави без уважение.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските. По делото липсва представен договор за правна защита
и съдействие между адв. Ковачев и ищеца като на л. 8 от първоинстанцинното
производство е представено само пълномощно за адвоката. Ето защо съдът намира,
че не се установява размерът на претендираното адвокатско възнаграждение като от
представеното извлечение от банкова сметка ***. 125 не може да се направи извод
каква сума е била заплатена на адвоката, предвид факта, че срещу сума от
4387,50 лева са посочени множество лица. Пред въззивна инстанция се представя
договор с адвокат от П. и се претендира възнаграждение за правна помощ съгласно
договора. В представения договор е посочено, че таксата се заплаща в брой, но по
делото липсват доказателства за плащане, поради което тези разноски не се
дължат. Въззивникът е заплатил разноски за превод съгласно списък по чл. 80 ГПК
и доказателства по делото в размер на 315 лева, поради което същите следва да
му бъдат заплатени съразмерно уважените претенции и да му се присъдят разноски
в размер на 170 лева. От страна на въззиваемото дружество не са представени
доказателства за извършени разноски пред въззивната инстанция. Пред първа
инстанция са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът с оглед направено възражение
за прекомерност на адв. възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК определя в
размер на 1200 лева с ДДС. Въззиваемото дружество е сторило и разноски пред
първа инстанция за депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200
лева. От така посочените разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска или сума в размер на 650
лева.
Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено
да заплати държавна такса върху уважената част от исковете, която при
съобразяване на чл. 1 и чл. 25 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, е в размер на 4%, но не по
малко от 50 лева за първоинстанционното производство и петдесет на сто от
определената за първата инстанция за въззивното разглеждане на спора.
Предвид на това по разгледаните
обективно съединени искове ответникът следва за заплати 380 лева по сметка на Районен съд – Бургас и 200 лева
по сметка на Окръжен съд – Бургас, както и сумата от 200 – разноски за вещо
лице за съдебно-счетоводна експертиза по сметка на Районен съд – Бургас.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1000/18.05.2018 г., постановено по
гр.д. № 5885/2017г. по описа на Районен съд Бургас, поправено с Решение № 965/24.04.2019г.
по гр.д. № 5885/2017г. по описа на РС Бургас В ЧАСТТА, в която са ОТХВЪРЛЕНИ, поради неоснователност, исковете
на С.К., гражданин на Р. П., роден на *** год., с лична карта № ***, издадена
от ПА П., с адрес: Р. П., В., ул. В. № *, ап.*, п.к. *-*против „Сичес Полска Сп.з.о.о.“,
БУЛСТАТ *********, седалище: гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим
Бургас“ АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста
за осъждане да му заплати сумата до размера от 5696,58 лв. - възнаграждение за
извънреден труд, положен в периода от 01.07.2014 год. до 31.10.2014 год., в това
число: 2744,45 лева, представляваща дължимо възнаграждение за 78 часа положен
извънреден труд след изтичане на работното време, 2509,15 лева - възнаграждение
за 60 часа положен извънреден труд в почивни дни, 442,98 лева - възнаграждение за 9 часа положен извънреден
труд по време на официални празници, ведно с мораторна лихва до размера от 1588,53
лв., начислена върху сборната главница от 5696,58 лева за периода от 10.11.2014
год. до 08.08.2017 год., както и законната лихва за забава върху главницата от 5696,58
лева, начиная от 09.08.2017 год. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е ОТХВЪРЛИЛ
иска на С.К. против „Сичес Полска Сп.з.о.о.“, до размера от 2074,54 лева, представляваща
обезщетение за 11 дни неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2014г.,
ПОРАДИ извършено прихващане с насрещно вземане на „Сичес Полска Сп.з.о.о.“, за
връщане на сумата от 4912,55 лв., с която С.К. се е обогатил неоснователно,
съгласно чл.59 от ЗЗД, и представляваща сбор от разходи за настаняване в хотел,
храна и пътни за срока на трудовия договор, заплатени за сметка на ищеца, както и в частта, в която е ОСЪДИЛ С.К.
да заплати на „Сичес Полска Сп.з.о.о. деловодни разноски, възлизащи на 1 400лв.
ВМЕСТО ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 150 вр. чл. 262 КТ, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД,
представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, да заплати
на С.К., гражданин на П., роден на *** год., с лична карта № ***, издадена от
ПА П., с адрес: Р. П., В., ул. В. № *, ап.*, п.к. 32-200, сумата общо в размер на 5696,58 лева (пет хиляди шестстотин деветдесет
и шест лева и петдесет и осем стотинки), в това число: сумата от 2744,45
лева, представляваща възнаграждение за 78 часа положен извънреден труд през
работни дни за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г., сумата от 2509,15 лева,
представляваща възнаграждение за 60 часа положен извънреден труд по време на
почивни дни за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г.; сумата от 442,98 лева
представляваща възнаграждение за 9 часа положен извънреден труд по време на
официални празници за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 5696,58 лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба - 09.08.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио
Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, да заплати на С.К., гражданин на П.,
роден на *** год., с лична карта № ***, издадена от ПА П., с адрес: Р. П., В., ул.
В. № *, ап.*, п.к. 32-200, сума в размер
на 1588,53 лева (хиляда петстотин осемдесет и осем лева и петдесет и три
стотинки), представляваща обезщетение заради забавено плащане в размер на
законната лихва за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г. върху сборната
уважена главница в размер на 5696,58 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224 от КТ,
„СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на управление в
гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от
Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, да заплати на С.К., гражданин
на П., роден на *** год., с лична карта № ***, издадена от ПА П., с адрес: Р.
П., В., ул. В. № *, ап.*, п.к. *-*сумата
в размер на 2074,54 лева (две хиляди седемдесет и четири лева и петдесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2014г. в размер на 11 дни, ведно със законната лихва върху тази сума
от 09.08.2017г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение на „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио
Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, за прихващане на основание чл. 103 вр.
чл. 59 ЗЗД, с вземането му за предоставени на С.К., хотел, храна и транспорт в
общ размер от 4912,55 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио
Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста да заплати на С.К., гражданин на П.,
роден на *** год., с лична карта № ***, издадена от ПА П., с адрес: Р. П., В., ул.
В. № *, ап.*, п.к. *-*, сума в размер на 170
лева (сто и седемдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за две
съдебни инстанции, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С.К.,
гражданин на П., роден на *** год., с лична карта № ***, издадена от ПА П., с
адрес: Р. П., В., ул. В. № *, ап.*, п.к. *-*да заплати „СИЧЕС ПОЛСКА СП.
З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на управление в гр. Бургас,
Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала,
Фабрицио Зароли и Джовани Батиста сумата в размер на 650 лева (шестстотин и
петдесет лева) разноски за две инстанции съразмерно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио
Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста да заплати 580 лева (петстотин и
осемдесет лева) по сметка на Районен съд – Бургас за съдебно-деловодни разноски
и 200 лева (двеста лева) по сметка на Окръжен съд – Бургас за съдебно-деловодни
разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1000/18.05.2018 г., постановено по
гр.д. № 5885/2017г. по описа на Районен съд Бургас, поправено с Решение №
965/24.04.2019г. по гр.д. № 5885/2017г. по описа на РС Бургас в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.