РЕШЕНИЕ
№
273
гр. Враца,10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 14.07.2020г.,
четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №184 по описа на АдмС – Враца
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа
на постъпила касационна жалба от В.Й.И. ***
, депозирана чрез пълномощника му * .П.С.
против
РЕШЕНИЕ №13 от 25.02.2020г.,
постановено по анд №418 по описа
за 2019г. на Районен съд – Оряхово, с
което е потвърдено издаденото против него
от НАЧАЛНИК ГРУПА в РУ Оряхово при ОД на МВР ВРАЦА Наказателно постановление № 19-0309-000444/06.12.2019г.
за налагане на административно наказание
глоба в размер на 500лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1
от ЗДвП.
Като касационни основания за отмяна на атакуваното решение като неправилно
се сочи нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъкват се съображения, че
въззивният съд не е отчел обстоятелството, че административнонаказващият орган
не е доказал с допустимите доказателствени средства извършването на
нарушението и неговото авторство, както
и не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, не е проверил издаденият
АУАН за неговата законосъобразност и не
е обсъдил възраженията и събраните до
този момент доказателства. Заявява се, че е налице несъответствие в правната
квалификация на нарушението в АУАН и НП, тъй като в първия е посочено, че то е
извършено при условията на повторност, а наказанието е наложено като за първо
нарушение. Прави се искане за отмяна на оспореното решение на Районния съд и
отмяна на НП.
Ответникът по
касационната жалба не е взел становище по нея.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като в мотивите си първостепенния съд е обсъдил
всички възражения, направени в жалбата и се е произнесъл защо ги приема за
неоснователни. Определянето на нарушението като повторно е преодоляно по реда
на чл.53 от.2 от ЗАНН.Прави искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила
на оспореното решение.
Настоящият съдебен
състав,като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК
, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Първостепенният съд е
проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора
доказателства, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила. Разпитал е актосъставителя и свидетеля по АУАН, обсъдил е и писмените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, мотивирал се е защо е
достигнал до крайния си извод за неоснователност
на жалбата, въз основа на което е постановил и съдебният си акт. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че
издателите на АУАН и НП са имали съответната материална и териториална
компетентност, както и че същите съдържат изискуемите по закон реквизити. Правилно
е установена фактическата обстановка, изводът на съда, че касаторът е
управлявал автомобил, след употреба на
алкохол с концентрация 0.70 промила, установено с техническо средство / 0.56 промила,
установено с медицинско изследване/, е
съобразен със събраните писмени и
гласни доказателства. Заключението на съда, че направеното възражение от страна
на нарушителя, че не е извършил нарушението, е
негова защитна теза, която не се подкрепя от никакви факти, е
обосновано. Деянието е квалифицирано правилно, съответна е и приложената
санкционна разпоредба. С оглед на обстоятелството, че предвиденото наказание е с фиксиран размер,
същото се явява и справедливо. Няма основание за прилагане на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не
се характеризира с по-малка степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид,
както законосъобразно е приел и въззивният съд. Възражението на касатора, че
е налице несъответствие при квалифицирането на нарушението в АУАН и в
НП, което е ограничило правото му на
защита е необосновано, тъй като в случая то е преодоляно съобразно чл.53 ал.2
от ЗАНН, с определяне на правилната правна квалификация на деянието в
издаденото НП, което е в правомощията на администратовнонаказващия орган при
безспорно установено нарушение и извършител.
При служебна проверка на
решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон на основания извън посочените в касационната жалба, съдебният състав не
намира такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното решение е постановено от
законен състав, в рамките на неговата компетентност и на заявения спор, при
правилно прилагане на материалния закон.
По така изложените съображения обжалваното
решение като правилно следва да бъде
оставено в сила, а жалбата против него да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221
ал.2 вр.чл.218 от АПК Административен
съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №13/25.02.2020г., постановено
по анд № 418/2019г. по описа на
Районен съд Оряхово, с което е потвърдено издаденото против В.Й.И. ***-0309-000444 от 06.12.2019г.
на Началник група в РУ Оряхово при ОД на МВР Враца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.