Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2099 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - Т.Д., твърди, че е кредитор на ответника - „Р.С.А.” ЕАД, тъй като има вземания към него, които са възникнали от търговска сделка, представляваща сключен на 12.09.2016 г. договор за заем. Посочва, че по силата на този договор предоставил на ответника за временно ползване сума в размер на 30 000 евро срещу поемане на задължение от последния да я върне в срок до 12.09.2021 г., както и да заплати възнаградителна лихва в размер на 8 % годишно за всяка от първите четири години и 38 % годишно за петата година. Твърди, че към момента е настъпил падежа на задължението за заплащане на възнаградителна лихва, както следва: възнаградителна лихва в размер на 2 400 евро, дължима за ползване на предоставените парични средства за периода от 12.09.2016 г. до 12.09.2017 г., възнаградителна лихва в размер на 2 400 евро, дължима за ползване на предоставените парични средства за периода от 12.09.2017 г. до 12.09.2018 г., възнаградителна лихва в размер на 2 400 евро, дължима за ползване на предоставените парични средства за периода от 12.09.2018 г. до 12.09.2019 г. Молителят посочва, че след завеждане на делото е упражнил правото си да обяви за предсрочно изискуеми задълженията по договора за заем за заплащане на главница в размер на 30 000 евро, както и задължението за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 12.09.2019 г. до 12.09.2021 г., което е в общ размер от 13 800 евро. Това е станало с отправена до длъжника нотариална покана, която е получена от последния на 01.11.2019 г. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения нито на падежа, нито към момента на сезиране на съда. Ето защо молителят счита, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 2 ТЗ и ответното дружество е неплатежоспособно. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Р.С.А.” ЕАД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Р.С.А.” ЕАД, не заявява становище по нейната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с това следва да бъде установено и настъпване на едно от двете предвидени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното първо следва да се отговори на въпроса дали молителят Т.Д. има качеството на кредитор на „Р.С.А.” ЕАД по търговска сделка, както и дали в тежест на последното дружество са възникнали парични задължения по тази търговска сделка, които да са изискуеми. При съобразяване на това и на фактите, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ, на които молителят основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност, се налага изводът, че в случая съдът трябва да се произнесе по това дали в тежест на ответника по силата на сключен договор за заем са възникнали задължения да върне на молителя получените за временно ползване парични суми, както и да му заплати възнаградителна лихва за времето, през което ползва предоставените парични средства.
Заемът за потребление е реален договор, поради което той се счита сключен с предаване на парите или заместимите вещи на заемателя. Ето защо, за да се приеме, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за заем, следва да се докаже в процеса, че между тях е постигнато съгласие за даване в заем на определена сума пари, както и че въз основа на това съгласие парите са реално предадени на ответника.
Съдът намира за установено в производството от представения писмен договор за заем от 12.09.2016 г., който е подписан както от молителя, така и от представител на ответника по молбата по чл. 625 ТЗ, че между тях е постигнато съгласие по отношение на всички съществени елементи на заемната сделка – определен е размерът на паричната сума, която заемодателят предоставя на заемателя, поето е задължение от заемателя да я върне на заемодателя, както и е посочен срока, до който трябва да стане това. По силата на този договор Т.Д. е поел задължение да предостави на „Р.С.А.” ЕАД в заем парична сума в размер на 30 000 евро, а последното дружество е поело насрещно задължение да я върне в срок до пет години от момента на получаване на паричните средства.
От представеното по делото извлечение от банков превод, намиращо се на л. 8 от делото на СГС, се установява, че на 13.09.2016 г. е извършен превод на парични средства в размер на 30 000 евро от сметка с титуляр Т.Д. по сметка, която е с титуляр „InveStellar TP”. При сравнение на посочените в платежния документ IBAN ***ичните средства и на данните, посочени в чл. 4.2. от сключения договор за заем, в която клауза е индивидуализирана сметката, по която трябва да бъдат предоставени паричните средства от заемодателя на заемателя, е видно, че те са едни и същи. С оглед на това, съдът намира, че този платежен документ удостоверява предоставянето в заем на парични средства в размер на 30 000 евро от Т.Д. на „Р.С.А.” ЕАД в изпълнение на задължението, поето от заемодателя точно с процесния договор за заем. Това означава, че по делото е доказано, че паричната сума, която е уговорено да бъде дадена в заем, реално е предадена от заемодателя на заемателя. Следователно по делото се установи, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който договора за заем се счита за сключен, поради което трябва да се приеме, че е доказано, че между страните по спора са възникнали облигационни отношения по договор за заем от 12.09.2016 г. По силата на този договор за ответника е възникнало парично задължение да върне на молителя получените парични средства в размер на 30 000 евро.
Това задължение
е срочно, тъй като страните са уговорили изрично
момента, в който същото следва да бъде изпълнено. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 3.1. от договора за заем,
съгласно която предоставената в заем сума трябва да се върне на пет погасителни
вноски за срок от пет години, като заемът следва да бъде възстановен не
по-късно от пет години след като средствата са били получени, т.е. най-късно до
13.09.2021 г. При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузата
на чл. 3.1. от договора, съдът счита, че страните са постигнали съгласие за
това, че задължението на заемателя да върне предоставените за ползване средства
ще се изпълни не еднократно, а на части – на пет погасителни вноски. В тази
уговорка не е посочено ясно датата, на която трябва да бъде платена всяка една
погасителна вноска, но доколкото е уточнено, че те се дължат годишно, за срок
от пет години, трябва да се приеме, че падежът на всяка една погасителна вноска
е последната дата на съответната година, която се брои от датата на отпускане
на кредита – 13.09.2016 г., както следва: първа вноска в размер на 6 000 евро е
с падеж 13.09.2017 г., втора вноска в размер на 6 000 евро е с падеж 13.09.2018
г., трета вноска в размер на 6 000 евро е с падеж 13.09.2019 г., четвърта
вноска в размер на 6 000 евро е с падеж 13.09.2020 г. и пета вноска в размер на
6 000 евро е с падеж 13.09.2021 г.
Към датата на
сезиране на съда с молбата по чл. 625 ТЗ са настъпили падежите на първите две
вноски, на които страните са уговорили, че трябва да бъде изпълнено
задължението за връщане на получените в заем парични средства, като в хода на
производството е настъпил падежа и на още една погасителна вноска. Следователно
тази част от възникналото в тежест на ответника задължение към молителя, което
е в общ размер от 18 000 евро е изискуемо.
Едната страна по договора за заем от 12.09.2016 г., а именно „Р.С.А.” ЕАД, е търговец, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че този договор е свързан с упражняваното от това дружество занятие. По делото от ответника не са представени доказателства за това, че този договор е подписан във връзка с дейност, която е извън упражняваното от него занятие, поради което и установената законова презумпция не е оборена. Следователно сключената на 12.09.2016 г. заемна сделка следва да се определи като търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, като съгласно чл. 287 ТЗ тя е търговска и за двете страни по нея, въпреки че едната от тях е физическо лице. Това означава, че задължението, възникнало въз основа на договора за заем в тежест на ответника към молителя за връщане на дадената в заем сума, е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Р.С.А.” ЕАД е възникнало парично задължение към молителя за заплащане на сума в размер на общо 18 000 евро, което е възникнало от търговска сделка, изискуемо е към момента и не се установява да е погасено, то следва да се приеме, че Т.Д. е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ.
По делото се доказа, че молителят е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, тъй като качеството му кредитор, произтича от договора за заем и възникналото въз основа на тази сделка задължение за връщане на получената в заем сума, поради което не е необходимо съдът да разглежда въпроса дали това дружество има такова качество и като титуляр на вземане за заплащане на възнаградителна лихва, възникнало по силата на тази сделка за заем.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали търговецът „Р.С.А.” ЕАД е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание е заявено от молителя като такова за откриване на производство по несъстоятелност.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест парични задължения по договора за кредит, сключен с молителя, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са само счетоводен баланс към 31.12.2016 г. и отчет за приходите и разходите за 2016 г., както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно дадена и съдържаща пълен анализ на проверената счетоводна документация, която е била налична.
Съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението на която се позовава молителят предвид фактите, които твърди в подадената молба по чл. 625 ТЗ. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „Р.С.А.” ЕАД не е изпълнил на падежа парично задължение, което е възникнало в негова тежест към молителя от сключена между тях търговска сделка – договор за заем, т.е. има характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект. Това състояние съществува от момента, в който е настъпила изискуемостта на първата вноска, на която е следвало да бъде изпълнено задължението за връщане на получената в заем сума, което е датата на падежа на тази вноска, а именно на 13.09.2017 г. Това състояние продължава и до настоящия момент, към който длъжникът не е погасил възникналите в негова тежест и изискуеми задължения по сключения с молителя договор за заем. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че „Р.С.А.” ЕАД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена
тежест на ответника, който следва да установи, че неговото
финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови
показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова,
което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения
към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допуснато изслушването на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, по която вещото лице е работило единствено върху счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2016 г., а не върху годишния финансов отчет за този отчетен период, който не е представен по делото и не е обявен в търговския регистър.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че на база на записванията, направени в счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2016 г. може да се заключи, че към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. балансовата стойност на притежаваните от „Р.С.А.” ЕАД краткотрайни активи, която е посочена в съставените годишните финансови отчети е както следва: към 31.12.2015 г. балансовата стойност на краткотрайните активи, които то притежава, е в размер на 528 000 лв. и към 31.12.2016 г. тя е в същия размер от 528 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати ответникът е имал осчетоводени краткосрочни задължения, които са с балансова стойност както следва: от 14 000 лв. към 31.12.2015 г. и от 15 000 лв. към 31.12.2016 г. По делото няма представени никакви доказателства, от които да може да се установи, че към някой от посочените отчетни периоди „Р.С.А.” ЕАД е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно включени в счетоводните му регистри, или че в негова тежест са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е установено и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на способността на молителя да погасява своите задължения трябва да се вземат предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.
При съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на „Р.С.А.” ЕАД за всяка една от изследваните финансови години със стойностите на краткотрайните му активи към същия момент е видно, че вторите са в по-голям размер от първите. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към всяка една от посочените дати е много над референтната такава от 1. Това означава, че към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. ответникът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, и следователно не е бил в състояние на неплатежоспособност.
Констатациите на вещото лице относно наличните краткотрайни активи на „Р.С.А.” ЕАД и стойността на показателите за ликвидност, обаче, обхващат период, който е повече от три години преди края на устните състезания пред настоящата инстанция, към който момент съдът трябва да установи способността на ответника да погасява своите краткосрочни задължения, за да заключи дали той е неплатежоспособен търговец или не. С оглед на това съдът счита, че фактите, които са установени от заключението на съдебно-икономическата експертиза към 31.12.2016 г. не отразяват актуалното финансово-икономическо състояние на длъжника. Те не отразяват и финансовото състояние на дружеството към момента, в който се доказа, че приложение намира установената в закона презумпция за наличието на състояние на неплатежоспособност на ответника по чл. 608, ал. 3 ТЗ, който е към 13.09.2017 г., поради което и не могат да я оборят. От „Р.С.А.” ЕАД няма представени никакви доказателства, от които да е видно, че към 13.09.2017 г. този търговец притежава активи, с които да погасява своите задължения към кредиторите и с които да се оборва въведеното в закона предположение.
Предвид изложеното, следва да се заключи, че при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, която не е оборена от ответника, в производството е установено, че последният е неплатежоспособен търговец.
Освен горното, съдът счита, че по делото следва да се приложат и неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо ответното дружество, което създава пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, и да се приеме за доказано обстоятелството, че към 13.09.2017 г., към 31.12.2017 г. към, 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., както и към момента то не е притежавало никакви краткотрайните активи. Ответникът изрично е задължен от съда да представи всички съставени от него годишни финансови отчети за периода от 2015 г. до 2019 г., тъй като те са били необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, за да даде заключение за финансово-икономическото състояние на това дружество към тези дати, включително за това дали то притежава някакви краткотрайни активи, включително парични средства, както и какъв е техния размер. За съда и вещото лице не е съществувала друга възможност да се снабдят с тези счетоводни документи, защото търговецът не е изпълнил задължението си да представи съставените от него годишните финансови отчети за обявяване в търговския регистър, нито пък ги е представил пред НАП при подаване на годишните си данъчни декларации. Наред с това с определение, постановено в открито съдебно заседание от 19.02.2020 г., на тази страна изрично са указани и неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК, които съдът може да приложи при неизпълнение на задължението за представяне на изисканите документи, в резултат на което се е стигнало до възпрепятстване на доказването по делото. Ответникът, обаче, не е изпълнил това свое процесуално задължение съгласно изрично постановения акт на съда, с което той е създал пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи финансово-икономическото му състояние за периода от 13.09.2017 г. до 31.12.2019 г. и конкретно да установи дали този търговец притежава към тези дати краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, че ответникът „Р.С.А.” ЕАД не притежава никакви краткотрайните активи към всяка една от следните дати: към 13.09.2017 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., както и към датата на приключване на устните състезания по делото.
По делото няма събрани доказателства и за това какъв е размера на задълженията на ответника към посочените дати. Съдът приема, че към тези дати те са поне в размер от сбора на размера на краткосрочните задължения, включени в баланса към 31.12.2016 г., който е 15 000 лв. и размера на изискуемата част от задължението за връщане на предоставената в заем сума, което е възникнало към молителя и не се установява да е погасено нито на падежа, нито към момента, което към 13.09.2017 г. и към 31.12.2017 г. е в размер от 6 000 евро, към 31.12.2018 г. е в размер от 12 000 евро, към 31.12.2019 г., както и към края на устните състезания е в размер от 18 000 евро.
Следователно, по делото е установено, че към 13.09.2017 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., както и към момента ответникът няма никакви краткотрайни активи, като същевременно към всяка от тези дати, той има възникнали и изискуеми парични задължения към своите кредитори, които са в размер на 26 734, 98 лв. към 13.09.2017 г. и към 31.12.2017 г., на 38 469, 96 лв. към 31.12.2018 г. и на 50 204, 94 лв. към 31.12.2019 г., както и към края на устните състезания. При съпоставяне на тези данни за стойността на активите и задълженията, следва да се заключи, че към всеки един от посочените моменти „Р.С.А.” ЕАД не е притежавало достатъчно бързо ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на дружеството към този момент.
След като ответникът не притежава никакви краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, в нито един момент в периода от 13.09.2017 г. до 10.06.2020 г., то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „Р.С.А.” ЕАД да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения продължава повече от две последователни години и предвид на това, че липсват данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. Това означава, че по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Р.С.А.” ЕАД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Р.С.А.” ЕАД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 13.09.2017 г. ответникът „Р.С.А.” ЕАД е имал изискуеми парични задължения за връщане на част от получените в заем парични средства в размер на 6 000 евро, чиято левова равностойност е 11 734, 98 лв. Тези задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и на правилото, предвидено в чл. 161 ГПК се доказа, че към 13.09.2017 г. ответникът вече освен, че е имал изискуеми задължения, не е притежавал и достатъчно краткотрайни активи, с които да ги погаси и с оглед на това е неплатежоспособен търговец. В производството не са представени доказателства, от които да се определи по - ранен момент, към който да е сигурно, че дружеството не е притежавало достатъчно краткотрайни активи за заплащане на изискуемите си парични задължения към молителя и другите свои кредитори. Ето защо и 13.09.2017 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори, така и не притежава краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Р.С.А.” ЕАД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че по делото се установява, че към момента това дружество не разполага с никакви краткотрайни активи, включително и с парични средства, с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 10.06.2020 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Р.С.А.” ЕАД в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 15.06.2020 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 29.06.2020 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „Р.С.А.” ЕАД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
По присъждане на направените по делото
разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на молителя е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват.
По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото от Т.Д. в общ размер от 1 150 лв., от които 250 лв. – държавна такса за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и 900 лв. – депозит за възнаграждение на вещите лица по допуснатите СИЕ.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Р.С.А.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 13.09.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Р.С.А.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „Р.С.А.” ЕАД, с
ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Р.С.А.” ЕАД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА
производството по т.д. № 2099/2019
г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Р.С.А.” ЕАД и на
длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по
тяхно искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице
достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „Р.С.А.” ЕАД и на
длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат възобновяване на
производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а длъжникът
– заличен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „Р.С.А.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Т.Д., гражданин на Румъния, с паспорт № КХ 992106, издаден на 30.08.2013 г. ,
с адрес: община Клуж- Напока, област Клуж, ул. „********, сума в размер на 1 150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски по
делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: