Р
Е Ш Е
Н И Е №116
гр.Кюстендил, 28.05.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при участието на
секретаря: Р. С.,
след като
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№552/2017г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивната
жалба на адв.Е.Б. ***, в качеството й на пълномощник на Н.Г.С., с ЕГН **********
и М.С.С., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
против решение №525/11.10.2017г., постановено от Районен съд (РС)-Дупница по
гр.д.№349/2017г. по описа на този съд.
С обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил, като
неоснователен, предявения от Н.Г.С., с ЕГН ********** и М.С.С.,
с ЕГН ********** срещу М. Г.С., с ЕГН ********** и Ю.В.С., с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на УПИ *******, попадащ в кв.** по действащия към момента
регулационен план на гр.К., утвърден със Заповед №147/29.12.1987г. на кмета на
община К., с урегулирано пространство от 754 кв.м., при съседи на имота:
урегулирани поземлени имоти е пл.№№** и ***, за които е отреден съсобствен парцел ** урегулирани поземлени имоти с пл.№№ **
и *, за които е отреден съсобствен парнел *, улица
заключена между осови точки **** и урегулиран
поземлен имот с пл.№***, за който е отреден парцел *** и УПИ * - ***, както и
да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците
владението върху 102 кв.м., намиращи се между вътрешната регулационна линия по
плана на гр.К. между УПИ **** и УПИ ****. Със същото решение РС-Дупница е
осъдил Н.Г.С. и М.С.С. да заплатят на М. Г.С. и Ю.В.С.,
сумата от *** лева, представляваща сторени разноски в производството.
Решението се обжалва изцяло, като се претендира
отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано;
че районният съд е формирал неверни фактически изводи и е извел погрешни правни
такива, като е основал съдебния си акт, кредитирайки изцяло заключение на вещо
лице, което е било оспорено от жалбоподателите своевременно, игнорирайки
останалия доказателствен материал. В жалбата се поддържа, че при изготвяне на
съдебно-техническата експертиза, вещото лице не е проследило регулационната
история на собствените на страните недвижими имоти, съобразявайки първия
отменен регулационен план на гр.К. от 1925г., като при това при изслушването му
в съдебно заседание, вещото лице е заявило, че в техническия отдел на Общината
не е открил друг регулационен план, касаещ процесните имоти. С довод, че такъв план е съществувал –
извлечения от него са приложени към въззивната жалба
– въззивниците аргументират извод, че заключението е
непълно и необективно. Сочи се още, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че доколкото в имота на ответниците–
УПИ **** по отменения план от 1960г., изградената жилищна сграда е била на отстояние 2.59 метра от регулационната линия с имота,
собственост на въззивниците, което било недостатъчно,
процесната имотна граница между двата имота била
изместена в източна посока на около 3 метра от съществуващата жилищна сграда,
което било съпътствано от уредени регулационни сметки, тъй като в
действителност отстоянието между сградата и
регулационната линия с имота на жалбоподателите е било 5.50 метра и
следователно не е имало потребност от изместване на имотната граница. Изтъква
се в тази връзка, липсата на доказателства за изменение на плана на гр.К. от
1960г., както и за уреждане на регулационни сметки – въззивниците
отричат да са получили обезщетение за отчуждената площ от собствения им имот,
като 102 кв.м. от същия са били включени в имота на ответниците.
Сочи се, че имотните граници по плана от 1987г. съвпадат с тези по отменения
план от 1960г., както и, че в документа на собственост на жалбоподателите –
нотариален акт №**, том **, дело №830/1970г. по описа на Станкедимистровски
народен съдия, същите са собственици на имот с урегулирано пространство от 754
кв.м. наред с горното, в жалбата се сочи, че РС-Дупница се е произнесъл по иск,
който не е бил предявен, а именно – за признаване за установено, че ищците са
собственици на УПИ ***, попадащ в кв.** по действащия към момента регулационен
план на гр.К., вместо на 102 кв.м. от същия.
Във въззивната жалба са
направени доказателствени искания, както следва: 1/ за приемане на документи,
приложени към същата – заверени копия от извлечения от отменен кадастрален и
регулационен план на гр.К. от 1925г., от отменен кадастрален и регулационен
план на гр.К. от 1960г. и от действащия кадастрален и регулационен план на гр.К.
от 1987г. и 2/ за назначаване на единична или тройна съдебно-техническа
експертиза, изпълнима от вещи лица със специалност геодезия, които да дадат
заключени по същите въпроси, които са били предмет на заключението, прието от
районния съд. Второто искане е основано на нормата на чл.266 ал.3 от ГПК, с
довод, че неправилно първоинстанционният съд не е
допуснал назначаването на повторна експертиза, при своевременно заявено от
ищците оспорване на представеното заключение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците
по жалбата – М.Г.С. и Ю.В.С., двамата от гр.К., чрез пълномощника им адв.М.А.З.
***, са подали отговор на същата. Твърдят, че жалбата е лишена от правно
основание, а обжалваното решение, като обосновано, законосъобразно, правилно и
съответстващо на събраните доказателства, следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите изтъкват, че събраните по делото документи
подкрепят възприетия от ДРС извод, че ответниците по
иска са собственици на имот УПИ ***, с площ от 600 кв.м., който владеят и
ползват с тази му площ повече от 30 години. В отговора се изтъква, че
оспорването на приетото от ДРС заключение е необосновано, тъй като направените
от вещото лице констатации в него са ясни, обоснован е изводът, че УПИ *** не
може да е с площ от 754 кв.м., както и, че не може да става дума за грешка в
кадастралната основа, касаеща имотната граница между
двата УПИ, още по-малко – тази грешка да касае площта поддържана от ищците.
Изтъква се, че към момента на придобиване на УПИ *от ищците е действал
регулационния план от 1960г., предвиждащ, че този имот е с площ от 638 кв.м.,
поради което се счита за невъзможно да е вярна площта на същия имот от 754
кв.м., посочена в нотариален акт №*, том *дело 830/14.05.1970г. на
Станкедимитровски районен съдия. Поддържа се, че съгласно действащия в момента
регулационен план на гр.К. имотът на ищците също не е с такава площ, а
изместването на процесната имотна граница през 1960г.
е било съпътствано с уредени регулационни сметки. Според въззиваемите,
за намаляването на площта на имота им ищците не следва да бъдат компенсирани за
сметка на собствениците на УПИ *** и то при положение, че планът от 1987г. е
влязъл в сила – ищците не са направили възражения, нито са го обжалвали.
Правилно, според въззиваемите, ДРС се е позовал на
приложимостта на чл.14 ал.5 от ЗУТ и е приел иска за неоснователен, поради
отсъствие на кумулативно изискуемите се предпоставки по чл.108 от ЗС.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото приема, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото
доказателства, в това число и приобщените във въззивното
производство, на доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа страна:
РС-Дупница е бил сезиран с предявен от Н.С. и М.С. срещуМ. С. и Ю.С., всички от гр.К., иск с правно основание
чл.108 от Закона за собствеността, за признаване за установено по отношение на ответниците, че двамата ищци, в качеството им на
собственици по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност с №***, том ** дело №830/1970г. по описа на
Станкедимитровски народен съдия на УПИ ****, в кв.** по плана на гр.К., с урегулирано
пространство от 754 кв.м., са собственици и на 102 кв.м. от съседния УПИ * в
кв.** по плана на гр.К., разположени между вътрешната регулационна линия между
двата имота и за осъждане на ответниците да отстъпят
на ищците собствеността върху посочената площ и да им предадат владението върху
нея. Ищците са поддържали, че претендираните 102
кв.м. неправилно – поради грешка при одобряване на регулационния план на гр.К.
от 1987г. – са били заснети вместо като част от собствения им имот, който по
нотариален акт е с площ от 754 кв.м., като част от имота на ответниците,
в резултат на което последните без основание владеят площта, принадлежаща към
имота на ищците.
Установява се по делото, че двамата ищци са съпрузи,
сключили граждански брак на 18.11.1968г.
С нотариален акт №*, том **, дело №830/14.05.1970г. на
Станкедимитровски народен съдия, Н.Г.С. е бил признат за собственик по силата
на покупко-продажба и давност на празно дворно място, представляващо парцел ** с пл.№* в кв.* по регулационен план
на гр.К., с урегулирано пространство от 754 кв.м. е обжалвана.
Установява се още, че М. Г.С. е придобил собствеността
върху съседния на гореописания имот по силата на нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка №**, том *, дело №***/**г. на
Станкедимитровски народен съдия, а именно – парцел ** с пл.№** в кв.** по
регулационен план на гр.К., ведно с построената в него полумасивна
жилищна сграда, с урегулирано пространство на парцела от 600 кв.м., като в
нотариалния акт е посочено, че парцелът е с уредени регулационни сметки. Не е
спорно, че към момента на описаното придобиване ответникът се е намирал в
граждански брак с Ю.В.С..
От заключението с вх.№10988/05.09.2017г. на
в.л.инж.Д.М., прието от РС-Дупница се установява, че по
Въз основа на изготвения предварителен Кадастрален
план е бил изготвен последващия План за
регулация на гр.К., одобрен със заповед
№2715/04.04.1960г., според който за кв.** за процесните
съседни поземлени имоти – ПИ * и ПИ ** - са били отредени номера на парцели,
както следва - парцел *** с пл.№**, който станал УПИ ***, и парцел * с пл.№**,
който станал УПИ **, като между тях е съществувала същата имотна граница, която
е била изместена. Според вещото лице, изместването се е наложило от
необходимостта жилищната сграда в УПИ *** да има отстояние
от регулационната линия, наложило изместването с около 3 метра в източна
посока. Посочено е в заключението, че изместването на имотната граница между
двата имота е било съпътствано с уредени регулационни сметки и декларации от
съседите, споменати в нотариалния акт от 1985г., от което е направен извод, че
изместването е било извършено законно. При изготвянето на новия ПУП-ПР от
1987г., одобрен със заповед №147/29.12.1987г., УПИ **** е станал УПИ ***, с
площ от 600 кв.м., а УПИ ** е станал УПИ * с площ от 754 кв.м., двата в кв.27.
Вещото лице е посочило, че УПИ **-**по нотариален акт е посочен с площ от 600
кв.м., но на място е 578 кв.м., а УПИ *по нотариален акт е 754 кв.м., а на
място 661 кв.м., от което е направило извод, че площите по нотариалните актове
са неверни, тъй като на място няма такава голяма територия, която да бъде
разпределена между двата имота. Същевременно, УПИ ****** по действащия ПУП-ПР е
с площ от 570 кв.м., а по отменения – 578 кв.м., а УПИ *** по действащия ПУП-ПР
е с площ от 650 кв.м., а по отменения – 638 кв.м. експертът е направил извод,
че грешка в кадастралната основа за процесните имоти
не съществува, тъй като регулационният план отразява вярната имотна граница
между тях.
Възприемайки и кредитирайки констатациите и изводите
на вещото лице, РС-Дупница е формирал решаващия си извод за неоснователност на
исковата претенция.
Първостепенният съд
е посочил, че уважаването на иска – такъв с правно основание чл.108 от
ЗС - предполага установяването от страна на ищците, че са собственици при
условията на съпружеска имуществена общност (СИО), по силата на давностно владение на следния УПИ **** в кв.** по
действащия към момента регулационен план на гр.К., утвърден със заповед
№147/29.12.1987г. на кмета на община К. с урегулирано пространство от 754
кв.м., част от който са процесните 108 кв.м. и че ответниците упражняват фактическа власт върху тях. Съдът е
приел за безспорно установено, че ищците са придобили в режим на СИО
собствеността върху УПИ ****, попадаш в кв.* по действащия към момента
регулационен план на гр.К. – този от 1987г., както и, че ответниците
притежават в режим на СИО собствеността върху съседния имот - УПИ **** в кв.**по
същия план. Като спорни съдът е очертал въпросите относно площта на собствения
на ищците имот и ползването на част от него от ответниците
без наличието на правно основание за това.
ДРС е посочил, че на база проследената от вещото лице
регулационна история на двата имота не може да се направи извод, че към момента
на придобиването от страна на ищците на УПИ **** същият е бил с посочената в
нотариалния акт площ от 754 кв.м., тъй като по тогава действащият ПУП-ПР – този
от 1960г. – урегулираната площ на имота е била 638 кв.м., по действащия план
площта е 650 кв.м., а на място са заградени и се ползват 661 кв.м., като е
формирал извод, че в нотариалния акт от 1970г. площта на имота на ищците е била
невярно посочена, каквото заключение е направено и относно площта на имота на ответниците. ДРС е посочил още, че оградата, поставена
между двата имота, съответства на реална имотна граница между тях по плана от
1960г., като е приел, че по делото не е доказано с одобряването на следващия
план – от 1987г., площта на имота на ответниците да е
била увеличена за сметка тази на имота на ищците – според действащия ПУП-ПР от
1987г.УПИ *** е с площ от 570 кв.м., а по предходния ПУП-ПР от 1960г. е с площ
от 578 кв.м. Съдът е заключил, че липсва поддържаната от ищците грешка в площта
на имотите при изготвянето на кадастралната основа на плана от 1987г., а
осъщественото изместване през 1960г. на процесната имотна граница между двата съседни имоти е било
съпътствано от уредени регулационни сметки и декларации със съгласие от
съседите. Новата имотна граница е
била материализирана на място, чрез изграждане на ограда между двата имота, която
съществува и понастоящем, т.е. придаваемото място е
било заето фактически още през шестдесетте години на миналия век. Съдът се е
позовал на разпоредбата на чл.14 ал.5 от ЗУТ, според която при урегулираните с
подробен устройствен план поземлени имоти, каквито са
процесните, регулационните линии стават граници на
имотите и е приел, че фактическата граница между двата съседни имота, обективирана от отдавна поставена ограда на място, е
станала регулационна линия между тях, поради което оспорването от ищците е
намерено за неоснователно.
От приетото от въззивния съд
заключение с вх.№ 1496/19.02.2018г. на в.л.инж.Л.В. и инж.Б.Г. се установява
следното:
По Кадастралния и регулационния план на гр.К.,
одобрени, съответно със заповед №195/23.06.1925г. и №1864/04.07.1925, на УПИ *и
УПИ ***
съответстват съответно парцели *и *** в кв.**, като по този план от имот пл.№**
има придаваемо място от 110 кв.м. към парцел *** .
при съпоставянето на кадастралния и регулационния план, одобрен със заповед
№2715/04.04.1960г. по ситуационни елементи с това от
плана от 1925г. се установява, че регулационната линия по предходния план е
била заснета като имотна граница. Вещите лица са установили, че в оригинала на
този план, съхраняван в община К., тази граница и регулационна линия е зачертната и с червена линия и щрихи е нанесена нова
регулационна линия между парцел ** на ответниците и
парцел ** – на
жалбоподателите. Според експертите, отразената по горния начин в плана промяна,
представлява изменение, което е било одобрено със заповед №67/17.06.1970г. на
председателя на ИК на ОНС К.по реда на § 76 от Правилника за приложение на
ЗПИНМ (отм.) по преписка №Х-1570/18.06.1970г., която заповед е била записана в
запазената книга за водене на измененията по плановете на населените места от
бившия Кюстендилски окръг, съхранявана в планопазенето
на община К..
Имотната граница между процесните
два имота по действащия към момента регулационен план на гр.К., утвърден със
заповед №147/29.12.1987г. на кмета на община К. е показана с условния знак за
ограда, собственост на имот пл.№**и по нея е проектирана дворищната
регулационна линия между УПИ **** на жалбоподателите и УПИ *** на ответниците.
Вещите лица са посочили, че при сравнението по ситуационни елементи с плана от
1960г., дворищната регулация по този план по отношение на процесните
имоти е приложена. Експертите са установили, че на място имотите се ползват по
границите от действащия план от 1987г., както и по отменения план от 1960г.,
след изменението му по реда на § 76 от ПП на ЗПИНМ, а помежду им има изградена
ограда на бетонова основа, с бетонови колове и стандартна оградна
мрежа, представляваща граница между двата имота.
Отстоянието между изградената в имота на ответниците жилищна сграда и вътрешната регулационна линия
с имота на жалбоподателите по предходния регулационен план на гр.К. от 1960г.,
преди изместването на регулационната граница, измерено графически, е 3.00 метра
в най-близкия ъгъл и 4.20 метра в по-далечния.
В заключението е посочено, а и в съдебно заседание
изрично е изтъкнато от вещите лица, че за допускане на изменение на плана по
реда на § 76 от ПП на ЗПИНМ– по искане от пряко заинтересованите собственици –
е било необходимо предварително представяне на нотариално заверено заявление от
същите, че са уредили регулационните сметки помежду си. Според вещите лица,
въпреки липсата на доказателства в община К. за уреждане на регулационните
сметки между страните, би следвало да се приеме, че то е факт, предвид
практиката по приложение на горецитирания параграф,
недопускаща изменение на дворищнорегулационния план
без да е било удостоверено уреждането на регулационните сметки между
собствениците. В конкретния случай, с въпросното изменение са придадени от
имота на жалбоподателите към този на ответниците
именно процесните 102 кв.м.
Вещите лица са посочили, че от стравнението
между действащия към момента регулационен план на гр.К. от 1987г. с данните от
извършения оглед и измервания на място, се налага извод, че грешка в
кадастралната основа на регулационния план на гр.К. от 1987г. няма и от
поземлен имот с пл.№**, собственост на жалбоподателите, няма част, включена в
поземлен имот с пл.№* – собственост на ответниците по
жалбата.
В заключението е пояснено, че площта на парцел ***,
посочена в нотариалния акт, с който жалбоподателите се легитимират като
собственици, действително е била 754 кв.м., но преди изменението със заповед
№67/17.06.1970г., в резултат на което урегулираната площ е станала 652 кв.
Според вещите лица, в приложената към исковата молба скица на имота,
собственост на ищците - УПИ ***, погрешно е била посочена урегулирана площ от
754 кв.м., вместо действително заснетата на място от в.л.инж.М. - 661 кв.м.
Експертите са се солидаризирали с извода на вещото лице от приетото от
РС-Дупница заключение, че площите на дата имота по нотариални актове не може да
са били верни, поради липсата на достатъчно реална площ на място.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият
състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно
валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията
си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и
прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на
РС-Дупница е валидно и частично недопустимо в установителната
част по иска по чл.108 от ЗС, в която първоинстанционният
съд се е произнесъл по непредявен иск. Съображения:
Видно от уточняващата искова молба, приложена на л.18
от делото на ДРС, ищците Н.С. и М.С. не са претендирали да са собственици на
целия УПИ **** в кв.** по действащия план на гр.К., а тяхната претенция за
установяване правото им на собственост и ревандикация
е касаела само 102 кв.м. от посочения - иначе собствен на ответниците
- имот, разположени по вътрешната регулационна линия между УПИ ********и УПИ ***.
Така предявен, искът за собственост на реална част от поземлен имот, с
твърдението, че тази част неправилно е била заснета при изготвянето на
кадастралната основа на регулационния план като част от съседен имот, е
допустим (в т.см.т.4 от Тълкувателно решение №8 от 23.02.2016г. на ВКС по тълк.д.№8/2014г., ОСГК) и с оглед диспозитивното
начално на гражданския процес, залегнало като установен от закона в чл.6 от ГПК
принцип, съдът е следвало да се произнесе именно по искането на страните за
установяване принадлежността на правото на собственост върху въпросните 102
кв.м. от съседния имот. Установителният диспозитив на обжалваното решение на РС-Дупница съдържа
произнасяне относно правото на собственост върху целия УПИ ***, което
представлява отчасти произнасяне по иск, какъвто не е бил предявен.
Като недопустимо, решението на РС-Дупница следва да се
обезсили в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от Н. и М.С. иск по
чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на М. и Ю.С., че първите
са собственици на повече от 102 кв.м. от УПИ ***, разположени по вътрешната
регулационна линия между УПИ *** и УПИ **
В останалата му част, обжалваното решение е допустимо.
2. Относно
правилността на решението:
В допустимата му част, решението РС-Дупница е правилно
и като такова следва да се потвърди, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. За да бъде уважена исковата претенция, намираща своето
правно основание в посочената норма, следва да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) ищецът да е собственик на процесния имот; 2) ответникът да владее имота и 3)
владението върху имота да е лишено от правно основание. В тежест на ищците е да
докажат осъществяването на първите две от горепосочените предпоставки, а на ответниците – третата.
Ищците Н. и М.С. твърдят да са собственици на 102
кв.м. от имота на ответниците - УПИ ***, които
неправилно са били заснети като част от последният от имот, вместо, като част
от собствения им УПИ *, при изготвяне на кадастралната основа на регулационния
план на гр.К. от 1987г. Верността на това твърдение не е установена в
производството, тъй като се доказа, че на място поставената между двата имота
ограда отразява верните имотни граници.
Основната единица на правото на собственост върху
имоти в населените места при действието на ЗТСУ (отм.) е парцелът, очертан с
регулационния план, а не кадастралната основа. Прилагането на дворищнорегулационния план има отчуждително
действие. При действието на ЗУТ основна единица на правото на собственост в населените места е поземленият имот, а
подробните устройствени планове, създадени при
действието на ЗУТ, нямат отчуждително действие.
Установените в §6 от ПР на ЗУТ правила обвързват по-нататъшното действие на
приетите преди влизането му в сила дворищнорегулационни
планове с обстоятелството дали към момента на влизане на закона в сила
регулацията е била приложена.
Прилагането на дворищнорегулационния план води
до трансформиране на регулационните линии в имотни граници.
В конкретния случай, от заключението на вещите лица по
назначената от въззивния съд разширена
съдебно-техническа експертиза, стана ясно, че претендираните
от ищците 102 кв.м. са били придадени от техния имот – тогава по плана от
1960г. - с пл.№** към имота на ответниците – с пл.№**,
въз основа на изменение на този план, одобрено със заповед №67/17.06.1970г. на
председателя на ИК на ОНС К., издадена по реда на §76 от Правилника за
приложение на ЗПИНМ. Според ал.1 на тази разпоредба, очертанията и размерите на
парцелите по влезлите в сила дворищнорегулационни
планове могат да се изменят, когато това се иска от пряко заинтересуваните
собственици и изменението не противоречи на действуващите
разпоредби. Вещите лица, които в по – ранен етап са работили в тази сфера, са
категорични, че заповед за одобряване на изменението се е издавала само при
наличие на доказателства за уредени регулационни сметки. Съобразявайки
посоченото от експертите и вписаната в нотариалния акт от 1985г. констатация
въз основа на представените документи, че имот №** е с уредени регулационни
сметки, съдът приема последното за вярно. Прилагането на изменението на дроищнорегулационния план е довело до трансформиране на
регулационните граници в имотни, в резултат на което и вещите лица са направили
извода, че имотът на жалбоподателите е заснет правилно в кадастралната основа
на регулационния план на гр.К. от 1987г., който извод се възприема изцяло.
Липсва грешка в кадастралната основа на този план, както по отношение границите
и площта на имота на ищците, така и по отношение тези на имота на ответниците.
Горното очертава извода на въззивния
съд, че процесните 102 кв.м. принадлежат към УПИ ***,
собственост на М. и Ю.С., а Н. и М.С. не доказват твърдението си, че правото на
собственост върху тази реална площ им принадлежи. До аналогичен извод е
достигнал и РС-Дупница в обжалваното решение в разглежданата му част, което,
като правилно, следва да се потвърди.
3. Относно
разноските:
Решението на РС-Дупница, с оглед постановения
резултат, е правилно и в частта относно разпределението на отговорността за
разноски.
С оглед неоснователността на въззивната
жалба, направените от жалбоподателите разноски остават за тяхна сметка.
Въззиваемите не са доказали да са сторили
разноски, поради което такива не им се следват.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
О Б Е З С И
Л В А решение
№525/11.10.2017г., постановено от Районен съд -Дупница по гр.д.№349/2017г. по
описа на този съд, В ЧАСТТА, в която
съдът е отхвърлил, като неоснователен, предявения от Н.Г.С., с ЕГН ********** и
М.С.С., с ЕГН ********** срещу М. Г.С., с ЕГН **********
и Ю.В.С., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, иск за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на площ, надхвърляща 102
кв.м. от УПИ *в кв.** по действащия регулационен план на гр.К., утвърден
със Заповед №147/29.12.1987г. на кмета на община К., намиращи се между
вътрешната регулационна линия между УПИ ****** и УПИ ****.
П О Т В Ъ Р
Ж Д А В А решение
№525/11.10.2017г., постановено от Районен съд -Дупница по гр.д.№349/2017г. по
описа на този съд, в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок, считано от деня на получаване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.