Решение по дело №80/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 381

гр. Хасково, 18.10.2019 г.

 

В ИМ Е Т О НА НА Р О ДА

 

 

Хасковският окръжен съд първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември  две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ДЕЧЕВА                                                                    ЧЛЕНОВЕ:ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                              ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

при участието на секретаря  Д. Х. 

като разгледа докладваното от съдия  Серафимова

в. гр. д. № 80 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

        С решение № 249/13.11.2018 г. по гр. дело №  202/018 г., Районен съд  - Свиленград  прогласява по иска с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 75, ал. 2 от ЗН, предявен от „СИТИ ГРУП1“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управлениегр.Стара Загора, действащ като процесуален субституент на Ж.К.П. срещу  И.Я.П. и И.Г.П. за нищожен договор за доброволна делба от 09.07.1998г., вписан в СВ при РС-Свиленград под акт №176, рег. №935/09.07.1998г., сключен между И.Г.П. и  И.Я.П., с предмет недвижим имот, представляващ парцел IX, образуван за имот с пл.№337 в кв. 7 по регулационния план на ***, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 663 кв.м, при граници улица, имоти с пл. №№ 336, 360,359 и парцел ХLІІІ,-337, без постройките в него, и недвижим имот, представляващ парцел ХLІІІ, образуван за имот с пл. №337 в кв. 7 по регулационния план на ***, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 398 кв.м, при граници улица, имоти с пл. №№ 338, 335 и 336, и парцел ІХ-337, без постройките в него, поради неучастие на Ж.К.П. като сънаследник в делбата. С решението Районен съд-Свиленград отхвърля иска с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 75, ал. 2 от ЗН предявен от „СИТИ ГРУП1“ ЕООД, ЕИК *********, действащ като процесуален субституент на Я.К.П. срещу И.Я.П. и И.Г.П. за  обявяване  нищожността на  договор за доброволна делба от 09.07.1998г., вписан в СВ при РС-Свиленград под акт №176, рег. №935/09.07.1998г., сключен между И.Г.П. и  И.Я.П., с предмет недвижим имот, представляващ парцел IX, образуван за имот с пл.№337 в кв. 7 по регулационния план на ***, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 663 кв.м, при граници улица, имоти с пл. №№ 336, 360,359 и парцел ХLІІІ,-337, без постройките в него и недвижим имот,представляващ парцел ХLІІІ, образуван за имот с пл. №337 в кв. 7 по регулационния план на ***, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 398 кв.м, при граници:улица, имоти с пл. №№ 338, 335 и 336, и парцел ІХ-337, без постройките в него.Производството по гр. дело № 202/2016г. на РС-Свиленград по отношение на М.Я.Г., ЕГН **********, адрес: *** е прекратено  на основание чл. 130 от ГПК.

          Районен съд Свиленград е осъдил И.Я.П. и И.Г.П. да заплатят на „СИТИ ГРУП1"ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 1000,51 лева– съдебни разноски пред РС-Свиленград и е осъдил „СИТИ ГРУП1"ЕООД, ЕИК *********  да заплати на И.Г.П., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, сумата от 132,00 лева-съдебни разноски пред  РС – Свиленград.

            Недоволна от решението е останала въззивницата И.Г.П., която чрез пълномощника си адв. В.Х. го обжалва в срок. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното решение, като се твърди, че решенето е постановено при непълнота на доказателствата и ненадлежна  материално правна легитимация на ищеца.Твърди се, че неправилно и в противоречие с практиката на съдилищата първоинстанционният съд не допуснал исканите от тяхна страна доказателства като е  направил изводите си въз основа на доказателства, които не са събрани по надлежния ред. Изложени са съображения, че в процеса на делото „Сити груп 1“ ЕООД променя твърденията си относно правоотношението , от което черпи правата си на кредитор, поради което  въззивницата счита, че и претенцията му по чл. 134 от ЗЗД се явява неоснователна. Неправилна била и преценката за злоупотреба с право от процесуалния субституент, в случая „Сити груп1“ ЕООД. Изложени са съображения във връзка със злоупотребата на това дружество.Прави се искане въззивната инстанция, ако прецени, че е налице злоупотреба с право, да прекрати делото, поради липса на правен интерес и да обезсили постановеното решение, а в противен случай, ако приеме, че иска е допустим да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

           В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден е писмен отговор от въззиваемата страна „Сити груп 1“ ЕООД, гр. Стара Загора, с който се оспорва жалбата и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд- Свиленград.

           Постъпила е въззивна жалба и  от адв.  И.И., назначен за особен представител на съищеца И.Я.П., с който се обжалва постановено решение.Излагат се съображения  за  недопустимост и неправилност на решението. Изложени са подробни съображения в тази насока във всяко едно от твърденията в исковата молба. Направено е искане въззивната инстанция  да обезсили постановено решение, като процесуално недопустимо или ако приеме, че това решение е допустимо да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен или да върне делото за ново разглеждане на Районен съд - Свиленград.

           В срока по чл. 263,ал.1 ГПК е подаден е писмен отговор от въззиваемата страна „Сити груп 1“ ЕООД,гр. Стара Загора, с който се оспорва жалбата и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд- Свиленград.

 

           СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

           Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

           Въззивните жалби са  подадени в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което са  процесуално допустими. Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни.

           Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства, които подробно са обсъдени  от първоинстанционния съд и след  преценката им, съдът е достигнал до  правни изводи, които изцяло кореспондират със събраните по делото  доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и на основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

          С оглед наведените във въззивните жалби доводи е необходимо да се обсъди следното:

          Производството пред РС - Свиленград е образувано въз основа на искова молба, с която  ищцовото дружество претендира упражняване на чужди права по реда на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД. В тежест на  ищеца е да обоснове ,че  има качеството на кредитор, по силата на облигационна връзка, и притежава вземане, чието изпълнение е застрашено от бездействието на неговия длъжник, както и че длъжникът разполага с имуществено право, което ако бъде упражнено, кредиторът може да бъде удовлетворен от настъпилите правни последици.

           Съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато бездействието на длъжника заплашва удовлетвояването на кредитора, освен ако се касае за права, упражняването на които зависи единствено и само от личната преценка на длъжника.

           В  конкретния случай наличието на процесуална легитимация по спора се извежда от изложените фактически твърдения в исковата молба, с които ищецът обосновава своя правен интерес да предяви чуждо право пред съда и макар че ищецът признава, че няма качеството на ипотекарен кредитор, същественото по делото е  наличието на обуславящото качество - на заемодател, т.е. кредитор, съобразно договора за заем и доколкото  ищецът твърди, че  ипотечно правоотношение не съществува към датата на предявяване на иска. От съществено значение при иска по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД  са обстоятелствата, че третото лице притежава качеството кредитор с неудовлетворено вземане, защото това са фактическите твърдения, с които надлежно се упражнява правото на иск и се определя процесуалната легитимация по спора.

           Облигационното право по чл. 75, ал.2 от ЗН за провъзгласяване на нищожност на договор доброволна делба, което се упражнява чрез косвения иск е имуществено право, като с този  иск се  атакува договор, който има за предмет вещни права върху имот, които права са имуществени и  имат еквивалент, и в натура, и в пари, и това е полагащият се дял на всеки сънаследник от наследствените имоти, който той не е получил при делбата, поради неучастието му  в договора за делба.

           Предвид гореизложеното и с оглед  въведените в процеса фактически твърдения, следва да се приеме,че процесуалният субституент обосновава  правния си интерес да предяви правото на длъжника  пред съда, поради което  възражението за недопустимост на съдебното производство поради  ненадлежна  материално правна легитимация на ищеца се явява неоснователно и спорът  подлежи на разглеждане по същество.

            По предявения от ищеца  иск  с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 75,ал.2 от ЗН, в тежест  на  „СИТИ ГРУП1"ЕООД е да установи,че е кредитор, който притежава вземане спрямо лицата, сочени като длъжници-заемополучатели, чиито права се предявяват, както и че за тях е възникнало правото по чл. 75, ал.2 от ЗН, обусловено от качеството им на наследници по отношение на лице, чието имущество след смъртта му е предмет на договор  за делба, по който  договор длъжникът не е страна. Качеството кредитор  по иска с правно основание чл.134 от ЗЗД се установява чрез  преценка на твърдените от процесуалния субституент факти и въз основа на представените доказателства. Вземането по заемното правоотношение не е предмет на иска и за него между страните решението не формира сила на присъдено нещо. Налице е непротиворечива съдебната практика, че „вземането на кредитора, предявяващ иск по реда на чл. 134 ЗЗД, в защита правата на собствения му длъжник, е възможно да не е ликвидно и изискуемо, да предхожда по време на възникване или да следва момента на възникване вземането на длъжника / Определение № 343 от 19.04.2016 г. по т. д. № 2853/2015 г. І т. о. на ВКС./

            Материалната легитимация на процесуалния субституент  може да бъде опровергана, ако твърдяното от него качество, респективно вземане, вкл. по отношение на някой от длъжниците е отречено с влязло в сила съдебно решение, или е признато съществуването или несъщестуването на факти, които правоизключват възникването на правото на вземане.

             Видно от удостоверение за наследници №467/30.03.2015. издадено от Община Свиленград, Я.П.Г. е починал на 20.12.1991г., като е оставил за свои законни наследници: И.Я.П.- син, М.Я.Г.- дъщеря, и К. Я.П.-син. Последният е починал на 15.04.1993г. и е  оставил като наследници: И.Г.П., съпруга и две деца- Ж.К.П. и Я.К.П.,които  по силата на наследственото правоприемство наследяват  имотите на наследодателя си . Видно от договор за доброволна делба от 09.07.1998г., вписан в СВ при РС-Свиленград, акт №176, рег. №935/09.07.1998г. И.Г.П. и И.Я.П., като съсобственици поделят два недвижими имота. И.П. получава в дял и става изключителен собственик на парцел IX, образуван за имот с пл.№337 в кв. 7 по регулационния план на ***, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 663 кв.м, при граници улица, имоти с пл. №№ 336, 360,359 и парцел ХLIII-337, без постройките в него, които са нейна собственост, съобразно нотариален акт №123 по н.д.№584/1998г. на РС-Свиленград,а И.П. получава в дял и става изключителен собственик на недвижим имот: парцел ХLIII, образуван за имот с пл. №337 в кв. 7 по регулационния план на ***, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 398 кв.м, при граници улица, имоти с пл. №№ 338, 335 и 336, и парцел IХ-337, без постройките в него, които са собственост на съделителя по наследство.

     По делото не се спори ,а и на основание чл. 176 от ГПК ответницата И.Г.П. признава факта, че с договора за доброволна делба са поделени наследствените  имоти на Я.П.Г., което се установява и от  представените по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка №161, том I, дело №271/1974 г. на Районен съд -Харманли, нотариален акт № 57, том I, дело №193/1961 г. на Народен съд -Свиленград, Удостоверение ПС-261/05.04.2005 г. на ОбА-Свиленград,

    Видно от  нотариален акт №159, том II, рег.№3010, н.д. №283/2005 г. на Нотариус с рег.№354 от НК, на 06.04.2005г. са се явили лично пред нотариуса от една страна -И.Г.П., Ж.К.П. и Я.К.П., последният действащ лично и като пълномощник на И.Я.П. и М.Я.Г., а от друга страна  И.Т.И., пълномощник на „Сити груп 1"ООД,като в нотариалният акт е  удостоверено, че И.Г.П., Ж.К.П. и Я.К.П. са получили от  СИТИ ГРУП 1"ООД заемни средства от 20 000 лева, които се задължават да върнат в срок от 4 месеца, считано от 06.04.2005г., или най-късно до 05.08.2005г. От  съдържанието на  нотариалния акт се установява, че в полза на „Сити груп1" ООД за обезпечаване на получената в заем сума, ведно с разноските е уговорена неустойка, като И.Г.П., Ж.К.П. и Я.К.П., както и третите лица - И.Я.П. и М.Я.Г.,действащи чрез явилия се Я.К.П., учредяват договорна ипотека върху собствения им недвижим имот, а именно: УПИ ХLIII-33, в кв. 7, по регулационния план на ***, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 г., с площ от 398 кв.м /предмет на сключения по-рано договор за доброволна делба/.

 С влязло в сила решение №92/23.04.2014 по гр. дело №50/2007г. на РС-Свиленград, по иск на И.Я.П., съдът прогласява за нищожни, на основание чл.472 от ГПК /отм./, извършените на 06.04.2005г. нотариални действия при изповядване на обективираната с нотариален акт № 159, том II, дело № 283/2005г. на нотариус рег.№ 354 от НК сделка, изразяващи се в удостоверяване личното явяване на Я.К.П., за себе си и като пълномощник на И.Я.П. и М.Я.Г.,и полагане на подпис от Я.К.П.-лично за себе си и като пълномощник на И.Я.П. и М.Я.Г., пред нотариуса, при сключване на договор за учредяване на договорна ипотека в полза на "Сити груп 1" ООД върху недвижим имот УПИ ХLIII-337. Освен това, с решението съдът прогласява за нищожна и сделката, обективирана с нотариален акт № 159, том II, дело № 283/2005г. на нотариус с рег.№ 354 от НК, по силата на който на 06.04.2005г е учредена договорна ипотека в полза на "Сити груп 1" ООД, върху недвижимия имот / УПИ ХLIII-337/ за обезпечаване на даден от „Сити груп 1" ООД на И.Г.П., Ж.К.П. и Я.К.П. паричен заем.

По реда на чл. 176 от ГПК Ж. и И. П. дават обяснения, с които признават неизгодния за тях факт, че „Сити груп1" ЕООД е техен кредитор по процесния договор за заем, както и че са подписали нотариалния акт, съставен на 06.04.2005г. ,като възразяват да са получили сумата от 20 000 лева и поддържат довод за измама при сключване на договора. Нотариален акт №159, том П, рег.№3010, н.д. №283/2005 г. на Нотариус с рег.№354 от НК обективира както официалните изявления на нотариуса, така и частните изявления на страните, подписали документа, по повод сключването на две сделки - договор за заем и договор за учредяване на договорна ипотека.

 С решение по гр. дело №50/2007г., с което са обявени за нищожни посочените изявления на нотариуса е оборена както формалната, така и материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален документ досежно съществуването на факта, че Я.К.П. се е явил и направил каквото и да е изявление в нотариалното производство, с оглед на което  следва да се приеме,че  от доказателствата категорично  се установява, че той не е изявил воля не само за учредяване на договорна ипотека, но и за сключване на договора за заем, тъй като със сила на присъдено нещо е отречено да е подписал нотариалния акт, с който е удостоверено сключването и на двете сделки, при което се налага извода и следва да се приеме, че не е възникнало заемно правоотношение между „Сити груп1" ЕООД и Я.К.П. по договор за заем от 06.04.2005 г., ищцовото дружество не притежава активна материална легитимация в процеса по отношение на Я.К.П. и предявеният от негово име иск следва да се отхвърли като неоснователен.

    Договорът за заем е реален договор и за да настъпят  целените с него правни последици, освен постигане на съгласие, кредиторът трябва да предаде и заемните средства. В този  смисъл нотариален акт №159, том П, рег.№3010, н.д. №283/2005 г. на Нотариус с рег.№354 от НК, не е напълно лишен от доказателствена стойност, защото направените от Ж. и И. П. писмени изявления съставляват по своята правна същност частен документ - диспозитивен, в частта, в която обективират съгласие за сключване договор за заем, и свидетелстващ в частта, в която с подписите удостоверяват, че са получили заемната сума от 20 000 лева. С оглед трайно установената съдебна практика,че частният свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя му факти, се ползва с материална доказателствена сила и тъй като представените по делото  писмени доказателства еднозначно установяват възникването на заемното правоотношение между ищцовото дружество, Ж. и И. П., които недвусмислено, чрез полагане на подпис в нотариалния акт, са признали писмено, че заемната сума в посочения размер от 20 000 лв. е получена от тях, респективно предадена от заемодателя, изложените съображения за недействителност на сделката не могат да бъдат приети ,тъй като  спрямо тях валидността на договора за заем не е съдебно отречена, а и приетите по делото  писмени доказателства я потвърждават.

     На следващо място,съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. По делото е установено,че страни по договора за доброволна делба от 09.07.1998г. са само двама от сънаследниците на Я.К.П.- И.Г.П. и И.Я.П.,поради което спрямо сънаследника Ж.К.П. спорното материално право е възникнало и след като при сключването, на договора  съделителката  не е взела участие в  делбата  на имуществото, договорът се явява нищожен  и  следва да се прогласи нищожността на договора за доброволна делба, тъй като при сключването му сънаследника Ж.К.П. не е участвала в  поделяне на имуществото, което е останало от прекия й наследодател К. Я.П. и общия  наследодател Я.П.Г..

  Относно довода на ответниците за злоупотреба с право от страна на ишцовото дружество, следва да се има предвид,че прогласяването нищожността на делбата с предмет имот, спрямо който се твърди заемодателят да е реализирал принудително изпълнение като собствен на длъжника И.П., може да доведе само до негативни правни последици за дружеството, в т.ч. изразяващи се във връщане на неоснователно получените  суми от публичната  продан на чужд имот, която  публична продан не поражда действие спрямо действителния собственик.С оглед изложеното, съдът намира за неоснователен  и довода на  ответниците за злоупотреба  с правно от страна на  ищцовото дружество, поради което възражението  на ответниците като  неоснователно  следва да се отхвърли.

   По изложените съображения и тъй  като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивните жалби – оставени без уважение. 

             По разноските: С оглед изхода на делото  и на основание  чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите имат право на съдебни и деловодни разноски за въззивната инстанция, каквото искане е отправено от процесуалния представител на въззиваемата страна “Сити Груп1“ ЕООД,съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.В полза на въззиваемата страна следва да се  присъдят разноски в общ размер от  2330 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева за процесуално представителство във въззивната инстанция и заплатено възнаграждение за особения представител на  въззиваемия Я.К.П., като въззивниците И.Г.П.  и И.Я.П.  следва да бъдат  осъдени  да заплатят  направените във въззивното производство разноски. 

         Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА Решение №249/13.11.2018г.на Районен съд- Свиленград,  постановено по гр.д. № 202/2016 г.,  по описа на съда.

             ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК  И.Г.П. и И.Я.П. да заплатят на  „СИТИ ГРУП1“ ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, сумата в размер на 2330 лева, представляваща  направени във въззивното производство разноски. 

               Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                           2.