Р Е Ш Е Н И Е
№260 028
гр. Габрово, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ГАЛИНА
КОСЕВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Людмила Рачева,
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 125 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от подсъдимия С.Г.П. ***, чрез договорния му защитник
адвокат С.Т. ***, срещу присъда № 260006 от 18.09.2020 г. по НОХД № 810/2020 г.
по описа на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда подсъдимият
С.Г.П. е признат за виновен в това, че около 23,00 часа на 17.08.2020 г., по улица „Н.“ в гр. Габрово, при условията на
повторност, управлявал МПС - лек
автомобил марка „Ф.“, модел „***с рег. № **, след употреба на наркотични
вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред, чрез
техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с инв. № ARJL 0025, с което е извършил престъпление, за което и на
основание чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл.
54, ал. 1 от НК е
осъден на осем месеца лишаване от свобода, както и на глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Габрово.
С присъдата е постановено наложеното наказание от осем месеца лишаване от
свобода да се изтърпи от подсъдимия С.Г.П. при първоначален общ режим, на
основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
С присъдата, на основание чл. 59,
ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК, е приспаднато времето, през което подсъдимият С.Г.П. е бил задържан по реда на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с престъплението, за което е предаден на съд – за периода от 23,20 часа на
17.08.2020 г. до 14,00 часа на
18.08.2020 г., като един от него е зачетен за един ден лишаване от свобода.
С присъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б, ал. 4 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимият С.Г.П. е лишен от право да управлява
МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила, като при изпълнението
на това наказание е
приспаднато времето, през което същият е бил лишен от възможността да упражнява
посоченото право по административен ред, считано от 17.08.2020 г. - датата за изземване на
свидетелството му за правоуправление, на
основание чл. 59, ал. 4 от НК.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1
от НК, съдът е привел в изпълнение наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода,
наложено на подсъдимия С.Г.П. с определение № 256 от 14.05.2018 г. по НОХД № 601/2018 г. по описа на Районен съд - Габрово, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с
тригодишен изпитателен срок, считано от датата за влизане на определението в сила. Постановено е приведеното в
изпълнение наказание да се изтърпи от подсъдимия С.Г.П. отделно от другото наложено с присъдата наказание, при
първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
С присъдата е постановено веществените
доказателства, представляващи 1 брой тест-касета
за орален тест от техническо средство „Drager Drug Test 5000“, заедно с празна фабрична опакозка от нея, приложени в
плик към задната корица на досъдебното производство, да се унищожат. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС – Габрово
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за изпълнението
на наложеното с присъдата наказание глоба.
Във въззивната жалба се развива
оплакването, че наложеното наказание е явно несправедливо, като при
определянето му не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства –
ниска степен на обществена опасност на дееца; ниска степен на обществена
опасност на деянието предвид липсата на вредни последици; до известна степен
съпричиняването от страна на полицейските служители Б. и Ф., които били
разпоредили на подсъдимия да напусне периметъра във връзка с действаща спрямо
него ограничителна заповед, което той възприел буквално. Твърди се още, че при
определяне на наказанието не били отчетени правилно целите по чл. 36 от НК.
В съдебно заседание през
настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Габрово оспорва
жалбата. Намира, че присъдата е правилно и законосъобразно, включително по
въпроса за размера на наказанието лишаване от свобода, поради което следва да
се потвърди.
Въззивната жалба се поддържа от
подсъдимия П. и защитника му адв. Т. по изложените в нея съображения. При
упражняване на правото си на последна дума подсъдимият заявява, че по принцип
не се чувства виновен и бил въвлечен в случилото се.
Габровският окръжен съд, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съдебното
производство пред Районен съд – Габрово е образувано по реда на глава 24 от НПК
– „Бързо производство“, по обвинителен акт на Районна прокуратура – Габрово
против подсъдимия С.Г.П. *** по обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 4,
във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Съдебното разглеждане
пред първата инстанция е проведено при условията на чл.
371, т. 2 и сл. НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие
подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите
факти.
С определение по
реда на чл.
372, ал. 4 НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го
ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Районният съд е
възприел изцяло изложената в обвинителния акт фактология на деянието в следния
смисъл:
Подсъдимият С.Г.П.
е осъждан за престъпление от общ характер. Видно от приложената по делото
справка за съдимост, с определение № 256 от 14.05.2018 г. по НОХД № 601/2018 г.
по описа на Районен съд – Габрово е одобрено споразумение за решаване на
делото, съгласно което подсъдимият П. е признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което и при приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, е осъден на шест месеца лишаване от свобода и е
лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от датата за
влизане на определението. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок, считано
от датата на одобряване на споразумението.
Към 17.08.2020 г.
подсъдимият С.П. бил правоспособен водач на МПС от категориите „А“, „М“, „С“,
„В“, „АМ“ и „Ткт“, като се водел на отчет в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Габрово. Притежавал съответно свидетелства за правоуправление, валидно до
02.02.2021 г. Приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от МВР
сочи, че същият е бил санкциониран по административен ред чрез общо три влезли
в законна сила наказателни постановления за нарушения на различни норми от
ЗДвП, както и че са му налагани наказания и чрез седем броя фишове за нарушения
по ЗДвП.
На 17.08.2020 г.,
около 22.10 часа, свидетелят И.Ф., работещ като патрулен полицай в сектор „ОП“
при РУ – Габрово, бил изпратен заедно с негов колега - полицейският служител С.Б.,
на адрес, който се намирал на бул. „С.“ № ** в гр. Габрово, във връзка с подаден
сигнал за нарушаване от страна на подсъдимия С.П. на ограничителна заповед. При
пристигане на място полицейските служители провели разговор с подсъдимия, при
който им направило впечатление, че същият е в превъзбудено състояние, с
неестествено разширени зеници, както и че се държи неадекватно. В близост до
адреса бил паркиран и автомобилът му - „Ф. ***с рег. № **. След като приключили
работата по сигнала, двамата служители на реда устно разпоредили на П. да
напусне района. Тъй като при извършената проверка на самоличността му
установили, че той живеел далеч от това място, те предположили, че той ще се
прибере до дома си с автомобила. С оглед на това и тъй като имали опасения, че П.
ще шофира след употреба на наркотици, подали сигнал до друг полицейски екип, в
състава на който влизал свидетелят Т.И. и полицейският служител И.Г., като им
съобщили и регистрационния номер на лекия автомобил. Около 23.00 часа на
17.08.2020 г. свидетелят Т. И.и колегата му спрели (чрез подаден светлинен и
звуков сигнал от служебното МПС) управлявания от подсъдимия П. лек автомобил
марка „Ф.“, модел „***с рег. № **, който се движел по ул. „Н.“ в гр. Габрово. При
извършената впоследствие проверка на водача, подсъдимият бил тестван за
употреба на наркотици чрез техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с инв. №
ARJL 0025. Техническото средство отчело положителен резултат за наличие на амфетамин
и метамфетамин. Подсъдимият С.П. не оспорил показанията на това техническо
средство и заявил, че ги приема, без да поиска да се извърши допълнителна
проверка чрез кръвна проба, в съответствие с указанията, отразени в подписания
и получен от него медицински талон. От Протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози е видно, че той е отказал да даде кръв за анализ и пред
медицински служители в „СО" на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в гр. Габрово,
където бил транспортиран от полицаите. На същия е бил съставен и акт за
установяване на административно нарушение - серия GA, № 214464, който П.
подписал и получил без да изложи възражения против неговото съдържание. Заедно
със съставянето на този акт е било иззето и свидетелството му за
правоуправление на МПС.
След самостоятелен
анализ на всички относими обстоятелства въззивният съд намира, че в досъдебното
и в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На
подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК изхожда от него. Съдът му е разяснил последиците от
самопризнанието и той доброволно е приел и се е съгласил с тези последици и
изрично е заявил, че не желае да се събират доказателства относно фактите,
изложени в обвинителния акт. Пред въззивния съд подсъдимият не спори, че е
направил свободно и информирано волеизявление.
Въззивният съд,
след като извърши проверка на определението по чл.
372, ал. 4 от НПК от НПК в контекста на събраните по делото материали,
намира че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните годни доказателствени материали в досъдебното
производство, които хронологично и логически обвързано установяват
последователността на фактите, свързани с реализираното деяние – показанията на
свидетелите Т.Г.И. и И.В.Ф.; писмените доказателства – акт за установяване на
административно нарушение, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества рег. № 264р-13880 от 18.08.2020 г., справка за
нарушител/водач, талон за изследване № 0008799, справка за съдимост, както и
вещественото доказателство - тестовата касета към използваното техническо
средство за проверка употребата на наркотици.
При така
възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно и
обосновано е заключил от правна страна, че подсъдимият С.П. е осъществил
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3, вр. с чл. 28,
ал. 1 от НК. В съгласие с материалния закон районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че на инкриминираните дата и място подсъдимият е управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, като
деянието е извършено повторно – след като по споразумение, одобрено с
определение по НОХД № 601/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязло в
сила на 14.05.2018 г., е наказан за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Законосъобразен е извода на районния съд, че подсъдимият е действал при пряк
умисъл на вината, при което е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Съдът намира за
неоснователни доводите във въззивната жалба, че подсъдимият бил провокиран от
полицейски служители да напусне периметъра на бул. „С.“, което предизвикало
отдалечаването му с лекия автомобил, съответно извършването на престъплението.
Не намира основание в така проведената процедура по съкратено съдебно следствие
и тезата на подсъдимия, застъпена пред първата инстанция и изразена и в последната
му дума пред тази инстанция, че не се чувства виновен. При проведено
производство по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е недопустимо да се променят
смисълът и значението на съставомерните факти, които са били предмет на
самопризнанието на подсъдимия, включващо потвърждаване на верността на
изложените в обвинителния акт и обективни, и субективни факти.
Основното оплакване във
въззивната жалба, което се поддържа в проведеното съдебно заседание, е по
размера на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода.
За престъпление по чл. 343б, ал.
4, вр. с ал. 3 от НК законодателят е предвидил кумулативното налагане на наказанието
лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 500 до 1500 лв., както и
лишаване от права по реда на чл. 343г от НК.
С атакуваната присъда съставът на
районния съд е определил наказанието лишаване от свобода в размер на специалния
минимум от една година, като го е редуцирал по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК с
1/3 и е наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода. Първоинстанционният
съд е наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание глоба в
минимален размер от 500 лв. и го е лишил от право да управлява МПС за срок от
една година. За да определи размерите на наказанията при превес на смекчаващите
обстоятелства съставът на районния съд е отчел за смекчаващи обстоятелства
дадените от подсъдимия обяснения, чрез които е спомогнал за разкриване на
обективната истина и направеното чрез тях самопризнание, проявената критичност
и затрудненото материално положение, а за отегчаващи е приел употребата на два
вида наркотични вещества, което обективира по-висока степен на обществена
опасност на конкретното престъпление в сравнение с други подобни случаи.
Въззивният съд намира, че не са
налице основания за намаляване на размерите на наказанията, включително на
наказанието лишаване от свобода. С присъдата наказанието лишаване от свобода е
определено в размер на специалния минимум от една година, след което същото е
намалено по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК. Искането във въззивната жалба за
допълнително намаляване на размера на това наказание означава съдът да приеме,
че са налице предпоставките на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното
проявление на две условия – наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото, предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания
случай не само, че не е налице кумулативност на двете условия, но и липсва
основание, за да се приеме изпълнението на което и да е от двете. Районният съд
е отчел наличните смекчаващи обстоятелства. Настоящият състав намира, че същите
не са нито многобройни, нито се отличават с изключителност, преценени и на фона
на проявените отегчаващи такива. На следващо място, не е изпълнено и второто
условие за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – така предвиденото по чл.
343б, ал. 4 от НК наказание със специален минимум от една година да се явява
несъразмерно тежко. Не следа да се пренебрегва и обстоятелството, че
престъплението е извършено при условията на повторността, което определя и
по-високата му степен на обществена опасност, включително и при съпоставка с
основния състав по чл. 343б, ал. 3 от НК, за който е предвидено наказание лишаване
от свобода също със специален минимум от една година.
Неоснователни се явяват
твърденията от жалбата за ниска степен на обществен опасност на деянието и на
дееца. Настоящият съд счита, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 и ал. 4 от НК, независимо че не е тежко, се отличава със завишена степен на обществена
опасност, която се обуславя и от динамиката на извършване на подобен род
престъпления. Подсъдимият П. е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК
и извършването отново на такова престъпление навежда на извод, че същият
упорито не желае да се съобразява с установените в обществото правила на
поведение, в частност с правилата за движение по пътищата, а това рефлектира и
върху степента на личната му обществена опасност. Въззивният съд категорично не
приема разсъжденията от жалбата за намеса от страна на полицейски служители и
едва ли не за извършена от тях провокация към подсъдимия да се отдалечи с
автомобила си от мястото, на което първоначално се намирал – на бул. „С.“ № **.
Подсъдимият П. е правоспособен водач на МПС и е запознат с правилата за
движение по пътищата, включително със забраната за управление на МПС след
употреба на наркотични вещества. В случая е очевидно, че той, без участието и
намесата на полицаите, си е тръгнал от адреса, на който се намирал, със същото
превозно средство, с което е отишъл до там. Ирелевантно е в кой момент е
употребил наркотичните вещества. Без значение с оглед съставомерността е и дали
е бил под въздействие на употребените амфетамин и метамфетамин.
Правилно и обосновано районният
съд е приел, че по отношение на С.П. не са налице предпоставките на чл. 66, ал.
1 от НК. От справката за съдимост е видно, че подсъдимият е осъждан на лишаване
от свобода през 2018 г., за което не е реабилитиран. Законосъобразно и в
съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първостепенният съд е
определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието от осем месеца
лишаване от свобода.
Правилно и
законосъобразно е приложена нормата на чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК, като от наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето на
задържането по реда на ЗМВР.
Кумулативно
предвиденото наказание глоба е наложено в минимален размер от 500 лв., при
което не са налице основания за разсъждения за намаляването й.
Правилно и
законосъобразно районният съд е определил размера на наказанието по чл. 343г,
във вр. с чл. 343б и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване на подсъдимия от право
да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в
сила. Напълно съответен на посочената и в мотивите на присъдата тълкувателна
практика на ВКС е изводът, че срокът на наказанието лишаване от права не може
да е по-кратък от този на определеното наказание лишаване от свобода. Правилно
е приложен чл. 59, ал. 4 от НК, като е постановено при изпълнение на
наказанието лишаване от правоуправление да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приложил чл. 68, ал. 1 от НК, като е привел в
изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на
подсъдимия С.П. с определението за одобряване на споразумение по НОХД №
601/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязло в сила на 14.05.2018 г.
Несъмнено е, че деянието по настоящото производство е извършено преди изтичане
на изпитателния срок по предходното осъждане на лишаване от свобода, което
налага ефективното изпълнение на това наказание. Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на
наказанието от шест месеца лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно първостепенният съд се е произнесъл по
въпроса за разпореждане с веществените доказателства, както и за държавната
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за изпълнение на
наказанието глоба.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяната ѝ.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се
потвърди, тъй като не са налице основания за нейното изменение.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 260006 от 18.09.2020 г. по
НОХД № 810/2020 г. по описа на Районен съд - Габрово.
Решението не подлежи на касационно
обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.