№ 970
гр. Бургас, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120204466 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. К., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-0769-002376/09.08.2024 г., издадено от началник на група в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. По
делото е изразено писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление и
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.06.2024 г., около 13:38 часа, в гр. Бургас, по ул. С......., жалбоподателят
управлявал лек автомобил Х.... с рег. № С...., като по време на управление използвал
мобилен телефон без устройство, освобождаващо ръцете.
На жалбоподателят е съставен акт за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, препис от който
му е връчен без възражения.
На 09.08.2024 г. е издадено и атакуваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на
1
свидетеля С. П. (л. 26 - гръб), който установи, че жалбоподателят е използвал мобилен
телефон докато управлява МПС.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установената от съда фактическа обстановка.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи (л. 12 - 13). АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице -
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата
на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП,
въвеждаща забрана за използване на мобилен телефон по време на управление на МПС,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.
В случая безспорно се установява от събраните доказателства, че на посочената дата
и място жалбоподателят е управлявал МПС, като е държал мобилен телефон и го е
използвал, без освобождаващо ръцете устройство. Това поведение се явява противоправно и
правилно е било квалифицирано като нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
За нарушението законът предвижда наказание глоба в размер на 50 лв., като именно
такова наказание е наложено на жалбоподателя. Размерът на наказанието е фиксиран от
законодателя, поради което не подлежи на изменение.
2
Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение".
Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на АНО. На
основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат,
че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от юрисконсулт
или друг служител с юридическо образование, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв.
Предвид извършените действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от
юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минимален
размер от 80 лв., който размер се явява справедлив и следва да се заплати от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-002376/09.08.2024 г.,
издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, с което
на жалбоподателя В. К. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР -
Бургас сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3